Преди дни българските власти въведоха такса върху руския газ, доставян през нейната територия. Комисионната е около 20% от текущата базова цена на газовия хъб TTF и може да постави под заплаха доставките на синьо гориво за Унгария и Сърбия.
Александър Вучич в кулоарите на срещата на върха „Един пояс, един път“ в Китай не скри мнението си и коментира ситуацията с думите „Имаме проблем“. Според сръбския лидер на газовия пазар се случват „странни неща“. Реакцията от унгарска страна не закъсня: Петер Сиярто нарече въведената мярка „неприемлива“ и обеща бърз отговор.
В същото време самите българи дълго време печелеха от руския газ, но след като Булгаргаз отказа да работи по схемата „газ срещу рубли“ през пролетта на 2022 г., те бяха принудени набързо да диверсифицират източниците си и да надплащат за доставките, докато Унгария успя да компенсира резките скокове в цените чрез дългосрочни договори.
Що се отнася до Сърбия, в хранилищата са резервирани около 700 млн. м3 газ, но действията на България представляват заплаха за страната, тъй като ще доведат до увеличение на цената до около 100 евро на кубичен метър (всъщност – на 1000 куб. метра, бел. ред.).
Българският финансов министър обаче смята, че няма проблем и решението няма да засегне страните вносителки. Според него смисълът от въвеждането на таксата не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия.
За разлика от премиера Асен Василев признава по детински чистосърдечно, че целта е „Газпром“ да доставя газ на загуба. Въведената мярка се предполага, че е „в съответствие с политиката на ЕС“ и има за цел да „намали печалбите на Газпром“.
Ръководителят на руския холдинг вече е уверил унгарската страна, че компанията ще продължи да изпълнява задълженията си по договорите. Но всъщност всичко това наистина може да доведе до факта, че руският износител ще загуби лъвския дял от приходите и рано или късно ще счете доставките за Унгария и Сърбия просто нерентабилни. Явно трябва да разбираме, че така изглежда „истинската конкуренция“.
В същото време е известно, че доставките на руски газ по тръбопроводи не подлежат на санкции, а както сърбите и унгарците вече отбелязаха в съвместно изявление, аргументацията на българския премиер е напълно невярна.
Решението на България нарушава не само солидарността с държава членка на ЕС, но и правилата на ЕС за прилагане на митата и свободното движение на стоки. Но кой играе по правилата в наши дни, нали?
В решението на София има още няколко нюанса.
Действията на българите очаквано предизвикаха крайно възмущение сред властите в Унгария и Сърбия. Именно тези две страни ще усетят най-силно „иновацията“ (на София) предвид изключителната им зависимост от руските енергийни ресурси. Между другото, никой не се сети да обсъди въвеждането на данък върху транзита на газ с Белград, въпреки че кой ли днес се учудва на несправедливостта.
В същото време Будапеща има за цел да задълбочи и разшири сътрудничеството с Руската федерация по икономически въпроси.
Унгарци и сърби вече обмислят съвместни стъпки и търсят решения за предотвратяване на последствията (от решението на София). В този смисъл не може да не се отбележи фактът, че през последните няколко години Унгария и Сърбия бавно, но сигурно вървят към сближаване.
През тази година бяха проведени няколко двустранни срещи, на които бяха подписани документи за укрепване на сътрудничеството в различни области. Между другото, акцентът там беше върху взаимопомощта по икономически въпроси на принципа на добросъседството. И двете държави се позоваха на близостта на духа на унгарци и сърби, на отношението на народите към „традиционните ценности, религията, здравия разум и справедливостта“.
Между другото, след големия скандал, който избухна (покрай новия данък) българското правителство обяви, че скоро ще преговаря с европейските си партньори за въвеждането му. Но ефектът вече е постигнат.
Враждебното отношение на българските власти ще стане още една важна причина за сближаването на сърби и унгарци.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
