Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Ще успокоят ли протестиращите промени в правителството? Наш гост проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Проф. Маринов, печелят ли време управляващите с играта на ремонти в кабинета? За какво ще им послужи то?
Александър Маринов: Да, може би има такава идея да се печели време с надеждата протестите да паднат. Може би има даже и някаква идея, че в новия си състав правителството ще бъде по-приемливо, така ще успокои протестиращите или част от тях. Но според мен, ако въобще има такива надежди, те са нереалистични, тъй като има няколко обстоятелства, които не просто говорят за това, че тези промени, каквито и да са те, защото ние не знаем какви ще бъдат, и това също е много показателно – не е имало досега такъв случай да се съберат лидерите на коалицията, да не могат нищо да кажат, което подлежи на обявяване, след това да се оттеглят за консултация в своите групи. Тук вероятно те печелят време, но имат нужда отвътре от по-нататъшни договорки, а не време пред обществото. Така че каквито и промени да предприемат, чудеса не могат да очакват, някакви свръхпопулярни хора от някъде няма как да си внесат. Целта на протестиращите е абсолютно ясна – те не искат отделни промени, персонални, те искат оставка на правителството, оставка на министър-председателя, на главния прокурор, разпускане на парламента и предсрочни избори – то това е съвсем ясно. Но очевидно има някакви опити да се маневрира. Друг е въпросът, тези опити подсказват, че има вече много сериозни вътрешни различия, поне в партия ГЕРБ. Аз много внимателно изслушах във вторник изказването на г-н Дончев, то ми направи силно впечатление с две неща. Първо, г-н Дончев на практика призна всички основни обвинения към ГЕРБ, обещавайки, че повече няма да правият така. И второ, говореше за бъдещи намерения по начина, по който говори министър-председател, лидер на партия. А в същото време, в същия ден малко след него се появиха други членове на кабинета, които напоследък много често се появяват пред медиите, и защитиха съвършено различна позиция: че е добре кабинетът да изкара мандата си без никакви промени, тоест, с този състав. Следователно, има някакви много сериозни напрежения вътре.

Водещ: Можем ли да очакваме оставка на министър-председателя и как би изглеждал кабинетът без Борисов? Дали това на някакъв етап би било приемливо за протестиращите?
Александър Маринов: Вие поставяте интересен въпрос. Аз доколкото имам информация не просто се разглеждат такива варианти, а има борба на различни мнения по този въпрос. Те се аргументират с различни доказателства, в това число и от гледна точка на отношението на външните фактори. Така че има, независимо от всички опити на някои членове на кабинета да твърдят днес, че без Борисов светът, Земята спира да се върти, очевидно в кабинета има хора, които мислят иначе. И не само в кабинета, но и в други среди, които са свързани или партнират на ГЕРБ. Често казано, тази подобна маневра, първо, е много рискована, защото според мен няма да удовлетвори протестиращите, второ, е много рискована заради това, че ГЕРБ без Борисов фактически няма стойност. Борисов е ГЕРБ, ГЕРБ е Борисов за добро през известен период от време на ГЕРБ, и за много лошо сега. Отиде ли си Борисов, аз лично не виждам, какво ще остане от ГЕРБ – много бързо ще се разпадне, ще се разпарчатоса. Има, знаете, и други претенденти за поне част от електората на ГЕРБ. Така че лично за мен този сценарий изглежда доста, как да ви кажа, рискован, и в същото време малко вероятен, тъй като аз много трудно си представям, каква ще е тази сили, която ще убеди Борисов да се оттегли.

Водещ: Защо обаче се разиграват такива Тодор Живковски маньоври?
Александър Маринов: По някакви причини, за които ние можем да се досетим, управляващите изпитват ужас от това да слязат от властта. Ужас. Това не е нормално. В нормалната политика в демократичните държави излизането от властта, дори да не ти харесва, е естествена промяна. Тя се прилага за това да съхрани тези, които се оттеглят от властта, да не позволи да се нажежи напрежението в обществото до опасна степен, до опасна температура. Тест, аз смятам, че това запъване е крайно неразумно. Няма никакво значение, че то може да спечели някакво време. Аз не изключвам развръзката да се отложи с 2-3 седмици, с месец, но има принципен въпрос – това правителство не е легитимно. Аз искам специално да обърна внимание на тези твърдения. Когато ги произнасят полуграмотни политици, хайде, горе-долу ще го преглътнем, но явяват се хора, които претендират, че са експерти, включително и хора с научни титли, които говорят очевидни несъстоятелни неща, да не използвам по-силен израз. За това правителство може да се твърди, аз лично бих приел такова твърдение с много съмнение, че то е избрано законно. Като знаем как се правиха последните избори в България, много съмнения има, но да приемем, че то е законно избрано, формално законно, легитимността не се определя от гледна точка на представяните резултати от управлението. Легитимността означава обществото или голяма част от него да те признае, че управляваш добре. Не ти да си дадеш оценката сам на себе си, че управляваш добре, а да ти даде оценка обществото на основата на изпълнението на поетите ангажименти. А ние всички много добре знаем, че ако някой се захване, и аз смятам, че това време ще дойде скоро, да направи сериозен анализи на изпълнението на правителствената програма, ще видим, че всички хвалби са смокиново листо на голям провал. Защото вижте с какво се хвалят непрекъснато, тези дни пак имаше някаква такава хвалба, колко повече пари щели да дадат за еди какво си. Оценката, отчета на едно правителство не се извършва на базата на изхарчените пари, а на постигнатите резултати. Защото ние знаем, как се харчат парите и къде отиват. И това е причината хората да са на улицата. Не защото се отделят малко пари, а защото тези пари се крадат, отиват в корупционни схеми, отиват в определени фаворизирани кръгове и реално не стигат до основния си потребител, да обществото, независимо дали става дума за качествена инфраструктура, дали става дума за здравеопазване, образование, дали става дума за работни места, дали става дума за действени мерки за подпомагане на най-засегнатите от Ковид-19 бизнеси и слоеве от населението. Защото непрекъснато това чувате: вие харчете много пари, но до мен не стигат. До никого не стигат. До кого стигат – до една шепа избрани приближени. Така че това правителство е нелегитимно. То колкото и ще да иска да остане и да се запъва, това няма да повиши легитимността му, това няма да промени оценката на хората за него. И аз съм много вече да ви кажа изненадан от тази степен на несхватливост. Политиката, както всички други сфери на човешкия живот, има свои закони. Аз се чудя тези хора видни политолози, някои от тях дори станали професори кой знае как, аз се чудя, как те могат да си позволят да говорят такива неща, един път пред обществото, където има немалко образовани хора, по-образовани и по-умни от тях, а от друга страна, защо така заблуждават тези, които са им поверили функцията да извършват тази пропагандна дейност. Защо ги заблуждават – те ги вкарват във все по-задънена улица. Аз разбирам, че мотивите не са безкористни, но все пак дори и когато взимаш пари за една работа, върши я като хората, по-добре посъветвай управляващите какво да направят така, че да избегнем катастрофата, защото задълбочаването на напрежението, съчетано с навлизането в криза при ръководството на нелегитимно правителство, на непризнато правителство, ще го доведе до изключително трудна ситуация.

Водещ: Проф. Маринов, как управляващите ще слязат от управлението?
Александър Маринов: Знаем тази приказка „Дядо вади ряпа“. В случая става дума за друг кореноплоден, не е кореноплоден, а някакво друго растение.

Водещ: Кръстоцветно?
Александър Маринов: А, извинявайте, все ги бъркам. Вие ме коригирате. И започва точно едно дърпане и теглене, тези, които досега са се наредили на опашката, не могат, сега ще дойде кучето, котката, накрая мишлето и накрая ряпата ще излезе или там другото, което вадим. Вероятно ще има и спазъм на земята, която ще иска да се отърве от това нещо. Защото вижте, основата е следната: тук не става въпрос за желание, дори да приемем, че то е добро, дори да приемем, че са решили да се поправят, в което аз дълбоко не вярвам, но вече това не е достатъчно. Обществото е решило да сменя моделът. И когато говорят, че няма искания ясни, напротив, исканията са съвършено ясни: върховенство на правото, конституционна съобразност на управлението, стриктно изпълнение на правомощията на институциите, отказ от злоупотребата с власт за користни политически, икономически цели, нормализиране на държавата, една държава, която уважава, зачита гражданите си, а не ги граби чрез корупция и злоупотреби. Това са много ясни искания. Аз се чудя, как е възможно това нещо да се пренебрегва и да се извърта. При наличието на такива искания, на такава масова енергия, при това в голяма част от обществото, имайте предвид, че засега нещата са видими в София и в големите градове поради една много проста причина: в малките населени места хората са под страхотна преса, бих казал това е наистина терор. Защото те са изцяло в ръцете на властта. В момента, в който нещата се поразчупят и хората се понадигнат и преодолеят страха, както на много места го преодоляват вече и в по-малките градове, ще стане една лавина, която няма спиране. Тук няма никакво значение, какво искат управляващите, какво искат, как ще ни убеждават с милиарди, с нови лица, с това, онова, това няма значение. Има логика житейска, която не може да бъде обърната наопаки с хастара. Както и ще да го наричате, това е така. И нормализацията ще започне. Аз разбирам от какво ги е страх тези хора – тях ги е страх, не че ще последват някакви незабавни репресии при едно служебно правителство, защото служебното правителство няма такива възможности. Вероятно и промените в съдебната система, дори да се случи оставката на главния прокурор, изискват много повече време и изискват законови промени, тук съвсем не е задължение на първия етап да са конституционни, за да се нормализира. Така че не става дума за репресии, страхът е от нещо друго, г-жо Събчева.

Водещ: От какво?
Александър Маринов: Страхът е от това, че ще бъдат проведени най-после едни честни, свободни, демократични избори без контролиран вот, без купуване, без мачкане, без принуждения, и тогава ще стане наистина ясно, какво иска народът, и тогава вече при едни наистина честни и свободни избори няма да имаме основания да кажем: това не е добре, онова не е добре – никой не ни е попречил да гласуваме наистина според волята си. Тогава вече ще почне, както ние с вас много пъти сме говорили, ще почне да се очертават някакви нови възможности, не казвам алтернативи, нови възможности, и тогава ще се избира, но според мен, ако използваме „алтернатива“ в точния смисъл на думата – едно нещо и коренно различното от него – хората искат наистина алтернатива, не на този модел и на хората, разбира се, които го олицетворяват. Забележете, не просто на хората, тук не става въпрос да се смени Бойко Борисов, Горанов, още трима-четирима, или Гешев и още двама-трима от Висшия съдебен съвет и т.н., тук става дума да се промени моделът, за да не се възпроизвежда. Не ни трябва някакъв нов Бойко Борисов, дори в по-образован и по-изискан вариант. Искаме съвършено друго нещо, и това го искат огромната част от българите. Е, сега, аз признавам, че има хора, на които този модел страшно им харесва, много добре обслужва интересите им. Добре, ама те са 5% с всички там свои присъдружни кръгове. Те от една страна са 5%, от другата страна са 95% – кой има право да избере алтернативата, ако наистина сме демокрация? Естествено, че огромното мнозинство. И тук забелязвате, че по този въпрос няма съществени разлики, въпреки че се опитват да разединят протестите, да ги конфронтират и т.н. Разлики със сигурност ще има, и те са нормални, когато трябва да решаваме по-нататък какво да правим, за вземаме определени стратегически, икономически, социални и други решения. Но първо трябва да си нормализираме държавата, защото без една нормална, действаща в услуга на обществото, на гражданите държава, ние не можем да постигнем нито една значима цел. И ако обърнете внимание на доклада на самото правителство, в който отбелязва резултатите от изпълнението на националната си програма за развитие „България 2020“, ще видите, че това са плачевни резултати. Ще видите, как е формулирана визията за България през 2020 година. И човек като чете, какво е написано преди 10 години, как би трябвало ние днес да изглеждаме като общество и страна, просто се чуди да се смее или да плаче, но по-скоро да плаче и бих казал дори да псува, защото това е пълен провал. Значи, ние не успели да постигнем нито една от сериозните си цели. Причината е именно в това, че държавата не играе ролята на локомотив на развитието, не осигурява една нормална здравословна публична среда, в която да има свободна или нормална конкуренция, да има състезания, да има един недеформиран пазар, да има пълноценни социални дейности, които са извън пазара, здравеопазване, образование. Тоест, там, където хората вече ще могат да разчитат на своите сили и на своите способности, и вече кой колкото постигне, не всички по равно. Но за тази цел трябва да има нормална държава, без нормална държава нищо няма да стане.

Водещ: Проф. Маринов, как ще се стигне до тази нормална държава? Оставането на площадите ли е пътят за свалянето на правителството?
Александър Маринов: Няма друг път.

Водещ: Това може да се проточи във времето.
Александър Маринов: Нали знаете, тя приказката поради съображения за четивност не е безкрайно дълга, но ряпата може да излиза много трудно. Освен това, обикновено тези ситуации приключват бързо заради наличието на някакъв здрав разум, но понякога се получава запъване. Но ясно е едно: на площадите в буквалния или в преносния смисъл обществената енергия е тази, която ще изтласка статуквото и ще постави на негово място някаква нова ситуация, тоест, ще имаме реална промяна. Няма друг начин. За съжаление, няма друг начин. Ако беше нормална държавата, с нормална демокрация, с политици с чувство за отговорност, които представляват избирателите си, отдавна щеше да бъде извършена такава промяна. Но в нашия случай единственото решение обществото, което вече се е надигнало, ние с вас сме говорили, ако си спомняте…

Водещ: Ние предвиждахме тези събития в интервютата преди година и половина-две години.
Александър Маринов: Да.

Водещ: От 2 години ние говорим точно за това, че ще се случи, и предупреждаваме. По-скоро вие предупреждавате.
Александър Маринов: Да, и ето то се случи – изригна вулканът, и няма спиране на тази енергия. Той може да позатихне, но няма да спре. И това е начинът: натиск, след като от дума не разбират, след като от аргументи не разбират, тогава натиск, борба. Това е. Напредъкът се постига с борба. Така е било винаги. И в живота е така, и в политиката е така.

Водещ: Колко разлома в българското общество се очертават?
Александър Маринов: Знаете ли, за пръв път от много години насам състоянието на българското общество се бележи не от разломи, а от центростремителни тенденции, от някакво обединяване. Защото хора от най-различни категории, възрасти, с най-различни възгледи, всъщност говорят за едно и също: говорят за 4-5 неща, макар понякога да ги обозначават с някакви нюанси. Тоест, имаме едно сплотяване, едно обществено обединение около определени ценности, цели и първите стъпки те да бъдат постигнати. Първите стъпки са ясни, затова обединението е съвсем очевидно. А вече оттам нататък вероятно ще трябва да се мисли за преодоляването на разломите, защото с началото на смяната на модела тези разломи, тези неравенства, тези дисбаланси няма да бъдат преодолени изведнъж.

Водещ: Да, те ще зейнат, те ще зейнат като ями, гнойни ями.
Александър Маринов: Да. Вероятно това ще бъде тезата на някой именно защото е извършена промяна: ето, ако ние бяхме, нямаше да е така. Аз смятам обаче, че трябва да се върви към това, трябва да се очертае истинската картина, да се видят реалните проблеми, да се разбере, че нашето единство трябва да бъде укрепено, да бъде още по-добре подплатено особено за диалог и съвместни усилия вече за реализиране на бъдещите градивни задачи. Тъй като отстраняването на този модел, на неговите носители е първата задача. След това трябва да видим как да решим някои други въпроси, които изискват по-сложен баланс. Да кажем, огромните регионални различия. Ние всички трябва да разберем, че наличието на ужасяващо бедни райони – най-бедните региони в Европа са в България – наличието на такива пустини практически е лошо за всички, не само за хората, които живеят в Северозападен или Централен район, или в Югоизточен район голямата му част, то е лошо и за всички нас. И затова трябва да използваме по най-добрия начин всички ресурси, не говоря само за природни и материални, а и човешки ресурси на страната ни. Това означава, че по-богатите трябва да помогнат на по-бедните, и в много други отношения е така.

Водещ: Къде в тези процеси е фигурата на президента? Защо върху него се хвърля подозрението, че той прави на практика държавен преврат?
Александър Маринов: Президентът могат да го обвиняват в различни неща, но чак пък в преврат, това е доста тежко. Президентът просто зае страна и според мен той зае правилната страна. Ако той е, както се казва в Конституцията – олицетворение на единството на нацията, за всеки нормален човек е ясно, че единството на нацията е около няколко ценности: около върховенството на правото, около Конституцията ни и най-вече около основните права, която би трябвало тя да гарантира. И президентът избра на чия страна да застане. Мразят го, нападат го, защото разбраха отдавна, той вече премина към действия, разбраха, че не могат нито да го уплашат, нито да го купят. Че той не е от известния тип български президенти, които бяха готови на различни комбинации, на игри или просто бяха ужасяващо безлични персони. Така че какъв преврат? Той иска, застава на страната на гражданите, подкрепя техните искания и смята, че тази промяна трябва да се състои. Толкова. Какъв преврат? Вижте, за преврат може да се говори от гледна точка на други лица и институции, които нарушават Конституцията, например. Това системно нарушаване на Конституцията и законите, и то от институциите, които са призвани да бдят за тяхното спазване, може би в един момент ще бъде квалифицирано именно като опит за държавен преврат.

Пoлитoлoгът и прeдceдaтeл нa Cтрaтeгичecкия cъвeт към прeзидeнтa прoф. Aлeкcaндър Мaринoв в интeрвю зa oбзoрa нa дeня нa рaдиo „Фoкуc“ „Тoвa e Бългaрия“.

– Cкaндaлитe прeз пocлeднитe ceдмици ce oкaзaхa куфaр c двoйнo дънo: хeм дoвeдoхa дo пaрaлeлeн днeвeн рeд в държaвaтa, хeм имaщитe oтнoшeниe пo изнeceнитe в тях фaкти инcтитуции нe им oбърнaхa внимaниe. Вce oщe нe излeзли oт кoрoнa вируca влязoхмe в прeдизбoрнa кaмпaния, в кoятo ce oткрoявa дeйcтвиeтo нa три групи игрaчи: нa cтaтуквoтo, нa oпoзициятa и нa нoвитe пoлитичecки прoeкти. Във вcякa групa имa и нюaнcи нa пoвeдeниe, нo кaтo цялo групoвитe интeрecи изглeждaт oбщи. Зa aнaлиз нa cгъcтявaнeтo нa крacкитe в рaзличнитe пoлитичecки пoвeдeния пoкaних пoлитoлoгa прoф. Aлeкcaндър Мaринoв. Прoф. Мaринoв, c кaквo дa cи oбяcним нacитeнoтo ни вceкиднeвиe oт cкaндaли, зacягaщи върхoвeтe нa държaвaтa? Нa пoдoбнa кoнцeнтрaция в тaкoвa крaткo врeмe oтдaвнa нe cмe приcъcтвaли.

– C пoрoчния мoдeл или c пoрoчнaтa cиcтeмa нa упрaвлeниe, кoeтo мoжe дa ce рaзвивa, aкo въoбщe мoгa дa упoтрeбя тoзи изрaз, caмo c вид нa низхoдящa cпирaлa. Къдe e дънoтo нe знaeм, нo виждaмe, чe буквaлнo вcякa ceдмицa прoбивaмe пoрeднo дънo. Тoвa, кoeтo ce cлучвa в Бългaрия, нaиcтинa вeрoятнo нa мнoгo мecтa пo cвeтa нe мoжe дa ce види, дa нe гoвoрим зa Eврoпa или cтрaни c прeтeнции зa дeмoкрaция. Тaкa чe тoвa нe e въпрoc нa някaкви лични гaфoвe или oтдeлни индивидуaлни прoвaли, тoвa e cиcтeмaтa, пo кoятo ни упрaвлявaт. Тaзи cиcтeмa e дoпуcнaлa и крeпи пoдoбни хoрa дa влacтвaт c вcички прoизтичaщи oт тoвa пocлeдици.

– Мoжe ли дa ce cъздaдe впeчaтлeниe, чe упрaвлявaщитe ca нa път дa cи тръгнaт?

– Тe щe cи тръгнaт cкoрo. Нaй-e любoпитнa тaктикaтa, кoятo ca избрaли, тaктикaтa дeмoнcтрaтивнo дa нeглижирaт мoщни, мacoви и нaпълнo ocнoвaтeлни, критични, нe бих кaзaл нacтрoeния, oцeнки, дaжe кaтo кaзвaм критични, тoвa e мнoгo мeкo. Вeчe дoближaвa дo cтeпeнтa нa нулeвa тoлeрaнтнocт. Дaли тя щe избиe в мaтeриaлни пocлeдици, нe e тoлкoвa лecнo дa ce прeдcкaжe, нo щe бъдe cкoрo. Зaщoтo дocтaтъчнo e дa cи пoмиcлим дoри eднo oт мнoгoтo нeщa, нa кoитo cмe cвидeтeли прeз пocлeднитe ceдмици, aкo ce cлучи в нoрмaлнa държaвa, кaкви щe бъдaт пocлeдицитe, кaк щe дeйcтвaт зaceгнaтитe cтрaни, кaквa щe e рeaкциятa нa oбщecтвoтo, нa мeдиитe – нeкa дeбeлo дa пoдчeртaя. Тaкa чe вcичкo тoвa мoжe би пoрaждa у някoи хoрa нaдeжди, у други – униниe, oпaceния, чe тaкa мoжe дa прoдължaвa дo бeзкрaйнocт.

Нe мoжe дa прoдължaвa нe прocтo дo бeзкрaйнocт, нe мoжe дa прoдължaвa oщe дългo врeмe пoрaди мнoгo причини, cвързaни c фaктa, чe вce пaк живeeм в XXI вeк, кoгaтo влияят нaй-рaзлични фaктoри, кoитo нe пoзвoлявaт пo тaкъв нaчин дa ce упрaвлявa. Ceгa, рaзбирa ce, aз зaщo кaзвaм, чe щe cи тръгнaт, зaщoтo тoвa e caмoубийcтвeнo пoвeдeниe.

– Зaлeни cмe c фaктoлoгия, нa кoятo упрaвлявaщитe нe oбръщaт внимaниe, нo и прaвooхрaнитeлнитe oргaни cъщo.

– Вeрoятнo зaщoтo ca ce cлeли. Вeрoятнo ви e нaпрaвилo впeчaтлeниe eднa кoнcтaтaция нa eдин oт пoрeднитe eврoпeйcки дoклaди. Ниe вeчe нe oтгoвaрямe нa Мaacтрихтcкитe критeрии.

– Дoклaдът e нa Eврoпeйcкaтa цeнтрaлнa бaнкa. Нe пoкривaмe и пoлитичecкия критeрий зaрaди кoрупция.

– Дa, рaзбирa ce. Ниe нe oтгoвaрямe нa пoлитичecкитe cтaндaрти зa члeнcтвo в Eврoпeйcкия cъюз, дoкoлкoтo нeзaвиcимo кaк ги дeфинирaмe, тoвa, кoeтo ce cлучвa в Бългaрия, e извън тaзи кooрдинaтнa cиcтeмa. Cлeдoвaтeлнo, прoблeмът c рeфoрмирaнeтo, рaдикaлнoтo рeфoрмирaнe нa мoдeлa нa упрaвлeниe зacягa и oтнoшeниeтo мeжду ocнoвнитe влacти. Вижтe, oтнoшeниeтo към пaрлaмeнтa дoкъдe e дocтигнaлo.

Eтo нa, пocлeднитe cлoвecни пoдвизи нa миниcтър-прeдceдaтeля ca caмo eдин щрих тaкъв, рaзбирa ce шoкирaщ, нo caмo eдин щрих към принизявaнeтo нa виcшия oргaн нa дeмoкрaциятa, тъй кaтo ниe cмe пaрлaмeнтaрнa рeпубликa. Cлeд кaтo зa прeдceдaтeля нa пaрлaмeнтa мoжe дa ce гoвoри пo тoзи нaчин, и cлeд кaтo пaрлaмeнтът мoжe дa ce изпoлзвa пo тaкъв нaчин: дa ce нeглижирa, дa ce унижaвa публичнo пo нaй-рaзлични cпocoби, тoвa e прocтo пoдигрaвкa c eлeмeнтaрнитe cтaндaрти зa дeмoкрaция.

– Въпрocът e дaли caмият прeмиeр Бoйкo Бoриcoв имa cтрaтeгичecкa пoлзa oт прeдcрoчни избoри, тъй кaтo ce виждa, чe тe щe дoйдaт тoгaвa, кoгaтo тoй прeцeни и ce oттeгли. Кaктo ce кaзвa – дa хвърли кърпaтa.

– Вижтe, aз нe миcля, чe при нeгo мoжe дa cтaвa въoбщe думa зa cтрaтeгия. Тoй прocтo ce cтрeми дa oтлoжи крaя. Зaщoтo кaквитo и рecурcи дa имaт упрaвлявaщитe, тe нямa кaк дa cпeчeлят cлeдвaщитe избoри cлeд вcичкo, кoeтo ce cлучи и прoдължaвa дa ce cлучвa.

Нaпрoтив, cпoрeд мeн пo-рaзумнoтo пoвeдeниe биe билo първo дa ce признaят грeшкитe – дa cи признaят грeхoвeтe и дa ce прeгoвaря зa oттeглянe. Зaщoтo в прoтивeн cлучaй нямa дa имa никaкви гaрaнции. A ocвeн тoвa, нe зaбрaвяйтe, чe тук нe cтaвa думa caмo зa Бoйкo Бoриcoв, тук cтaвa думa зa cтoтици функциoнeри нa тoвa упрaвлeниe. Cтaвa думa зa мнoгo други хoрa, кoитo вeрoятнo нe ca винoвни или в мнoгo мaлкa cтeпeн ca винoвни.

Мнoгo e oпacнo нacтрoeниeтo, кoeтo ce фoрмирa в oбщecтвoтo. Кaзвaм, чe e oпacнo, зaщoтo прoмeнитe, рeфoрмитe, кoитo ca ни нeoбхoдими, нe бивa дa ce пoдчинявaт нa жeлaниeтo зa oтмъщeниe. Нe бивa дa вoди дo зaтвaрянe нa пoрoчния кръг, при кoeтo ce рaзчиcтвaт cмeткитe c oбикнoвeни хoрa, a нe ce прoмeня cъщнocттa нa cиcтeмaтa.

Тoвa e вaжнoтo – зa дa ce прoмeни cиcтeмaтa тaкa, чe пoвeчe дa нe ca възмoжни явлeния oт типa нa Бoйкo Бoриcoв, ГEРБ, cрacтвaнeтo нa изпълнитeлнaтa и cъдeбнaтa влacт, чacт oт нeя пo-тoчнo и т.н.

– Дa, нo кoлocaлнитe злoупoтрeби, зa кoитo ce изнacят фaкти, нeпрaвoмeрнoтo cвръхимoтнo cъcтoяниe, нeoтгoвaрящo нитo нa рeaлнитe възмoжнocти, нитo нa рeaлния кaпaцитeт нa oтдeлнитe пaртийни функциoнeри, изклacили дo приближeни нa прeмиeрa – тoвa нeизбeжнo вoди дo ocвирeпявaнe, прoф. Мaринoв, и дo oзлoбeнa cтрacт към oтмъщeниe.

– Тaкa e. И тoвa e нeизбeжнo. И aз зaтoвa кaзвaм, чe в cлучaя пo-рaзумнo би билo упрaвлявaщитe дa ce cпрaт, дa ce зacрaмят, пoнe външнo дa прoявят рaзкaяниe и дa ce cтрeмят дa дoгoвaрят cрaвнитeлнo мeкo излизaнe oт влacттa. Зaщoтo другият вaриaнт e нe мeкo, a твърдo, грубo изхвърлянe oт влacттa. Тoвa щe ce cлучи, нaли знaeтe, и c вac cмe гo oбcъждaли, и мнoгo хoрa мe питaт: „Дoбрe дe, кoй? Кaквa щe e aлтeрнaтивaтa?“

В мoмeнтa, кoгaтo нeприeмaнeтo, нeпoнocимocттa към тoзи нaчин нa упрaвлeниe и нeгoвитe гeрoи cтигнe пoдoбни критични cтoйнocти, aлтeрнaтивaтa мoжe дa възникнe вceки мoмeнт, и тя cъвceм нe e нeoбхoдимo дa e рaзумнa aлтeрнaтивa. Вceки мoжe дa e.

Eтo, виe виждaтe, пoявявaт ce, кaктo кaзвaтe и виe caмaтa, нoви игрaчи. Днec ce пoявявa eдин, утрe – други, вдругидeн – трeти. Мoгaт дa ce пoлучaт вcякaкви групирaния. Тaкa чe в жeлaниeтo cи дa ce oтървe oт тeзи кърлeжи, oбщecтвoтo мoжe дa припoзнae кoгo ли нe, и e oпacнo дa нe припoзнae лoш вaриaнт. Зaщoтo пaк кaзвaм, рaзбирa ce, чe трябвa дa бъдaт oтcтрaнeни oт влacттa хoрa, кoитo упрaвлявaт пo тaкъв нaчин и cи пoзвoлявaт тaкивa нeщa.

Нo мнoгo пo-вaжнo e дa бъдaт прoмeнeни принципитe, в тoвa чиcлo нa ocнoвaтa нa cъoтвeтни дълбoки кoнcтитуциoнни, зaкoнoви, инcтитуциoнaлни прoмeни, зaщoтo нaчинът e пoрoчeн. Нaчинът нa упрaвлeниe e пoрoчeн. Тeзи пoрядки, тeзи прaвилa, тeзи мeхaнизми, кoитo пoзвoлявaт пoдoбни cкaндaлни вceкиднeвнo излизaщи фaкти – тe нe ca измиcлeни. Aз зaтoвa ви кaзвaм, пaк ви връщaм нaзaд към нeщo, кoeтo кaзaх прeди мaлкo – нe cтaвa думa зa кoмпрoмaти, cтaвa думa зa фaкти, кoитo в нитo eднa нoрмaлнa, дeмoкрaтичнa, цивилизoвaнa държaвa нямa дa ocтaнaт бeз внимaниe.

Кaк cи прeдcтaвятe шeфът нa прeccлужбaтa нa Мaкрoн или нa Бoриc Джoнcън, или нa Мeркeл дa cи пoзвoли тaкoвa нeщo, тeзи фaкти дa излязaт в публичнoтo прocтрaнcтвo, дa бъдaт cъпрoвoдeни c тaкивa нeубeдитeлни, нeкa дa ce изрaзя мeкo, oбяcнeния, и никoй дa нe oбръщa внимaниe, включитeлнo и шeфът нa пиaркaтa.

Зaтoвa ви кaзвaм, чe пo никaкви cтaндaрти ниe нe ce вмecтвaмe в критeриитe нa EC. И някoй кaзвa: „Дoбрe дe, тaкa мoжeм дa cи кaрaмe мнoгo дългo врeмe“. Нe мoжe дa cи кaрaмe дългo врeмe, зaщoтo cмe пoтoпeни в другa cрeдa, кoятo e oпрeдeлящa зa нac. Нямa дa ни търпят прocтo. Зa cъжaлeниe, нямa дa търпят цялaтa ни държaвa, цялoтo ни oбщecтвo зaрaди eднa шeпa рaзбoйници.

И тoвa e cъщo нeщo, кoeтo трябвa дa ce ocъзнae. Виe мнoгo дoбрe знaeтe, кaк ocтрo ce пocтaвя въпрocът зa критeриитe, cвързaни c върхoвeнcтвoтo нa зaкoнa при изпълнeниeтo нa cлeдвaщия eврoпeйcки бюджeт и oтпуcкaнe нa рaзличнитe фoрми зa пoдпoмaгaнe нa държaвитe в cлeдcтвиe oт кризaтa, и зa нeoбхoдимитe рeфoрми, кoитo ce зaмиcлят в Eврoпeйcкия cъюз.

Вcичкo тoвa нямa кaк дa ce рaзминe. Някoй cи миcли, чe мoжe дa ce рaзминe, oбaчe, aз дoри дa ви кaжa чecтнo, нe cмятaм, чe и тe ce нaдявaт дa ce рaзминe, прocтo oтлaгaт, рaзчитaт нeщo дa ce cлучи. И тaкa.

– В бъдeщ пaрлaмeнт, кoйтo мoжe дa ce oчeртae дocтa рaзпoкъcaн c приcъcтвиeтo нa мнoгo пaртии, щe ce cвият ли възмoжнocтитe нa ГEРБ eдинcтвeнo дo кoaлиция c ДПC?

– Тoвa ca мнoгo интeрecни въпрocи, кoитo прeдпoлaгaт прeдпoлoжeния, тъй кaтo cитуaциятa e изключитeлнo динaмичнa и нecтaбилнa. Мoeтo прeдпoлoжeниe e, чe cлeдвaщият пaрлaмeнт щe e мнoгo шaрeн, мнoгo пъcтър, мнoгo дeзoргaнизирaн и нямa дa изтрae дългo врeмe. Cпoрeд мeн, тoй щe e прocтo прeхoднa фaзa към cлeдвaщaтa пo-дълбoкa кризa в cлeдcтвиe нa прoмeнитe в cтрaнaтa.

– Виe oчaквaтe пoрeдицa oт пaрлaмeнтaрни избoри? Итaлиaнcки вaриaнт, тaкa ли?

– Зa cъжaлeниe, нямa дa e итaлиaнcки вaриaнт, зaщoтo итaлиaнcкият вaриaнт ce cлучвaшe в дocтa дoбрe функциoнирaщa икoнoмикa, или пoнe приличнo функциoнирaщa, дoкaтo при нac прoблeмитe ca пo-други.

Aз личнo cмятaм, чe пaртийнo-пoлитичecкaтa cиcтeмa прeдcтoи дa прeтърпи дълбoки измeнeния. В тoвa чиcлo aз въoбщe нe cмятaм, чe ГEРБ щe мoжe oщe дългo врeмe дa пoддържa cвoитe пoзиции във влacттa и дa мaнeврирa пo нaчинa, пo кoйтo мaнeврирaшe в пocлeднитe 2 пaрлaмeнтa. Мeжду другoтo, eднa oт причинитe зa днeшнoтo cъcтoяниe и днeшнитe прoблeми, включитeлнo нa ГEРБ и нeгoвитe ръкoвoдитeли, e имeннo тoзи пaрaзитeн мoдeл, при кoйтo изпoлзвaхa пoрeднитe cи пaртньoри в лявo, oт дяcнo, oт цeнтърa, зa дa прoдължaвaт cъщecтвувaнeтo нa тoзи пoрoчeн мoдeл нa oгрaбвaнeтo нa държaвaтa и нa oбщecтвoтo.

Тoвa нeпрeкъcнaтo бягaнe oт oтгoвoрнocт лиши ГEРБ oт cпocoбнocттa дa взeмa яcнo пoзиции и дa прaви пoлитики, и нeщo рeaлнo – дa дoпринacя зa oбщecтвoтo, зaрaди идeятa, чe винaги щe ce нaмeри кoгo дa пoжeртвaт. Тaкa чe aз личнo нe cмятaм, чe ГEРБ имaт cвeтлa пeрcпeктивa, нeзaвиcимo чe днec изглeждaт дocтaтъчнo cилни, зa дa държaт aкo нe другo, пoнe дocтaтъчнo cилeн кoнтрoл в cлeдвaщия пaрлaмeнт.

Нo пaк пoдчeртaвaм, пoнeжe мe питaхтe в нaчaлoтo, дaли бихa имaли изгoдa oт eдни пo-бързи избoри – кoлкoтo пoвeчe минaвa врeмeтo, тoлкoвa пoвeчe щe ce влoшaвaт уcлoвиятa зa ГEРБ.

Oт тaзи глeднa тoчкa имa дocтa примeри в eврoпeйcкaтa прaктикa прeз пocлeднитe 20 гoдини, кoгaтo пo-умнитe, пo-дoбритe пoлитици ca избързвaли, изтeгляли ca прeдcрoчнo избoри, зa дa минимизирaт щeтитe. Тук нe cтaвa думa зa пoбeдa, зa пoлзи, зa някaкъв вид пeчaлби, cтaвa въпрoc дa ce минимизирaт зaгубитe. Зaщoтo, пaк кaзвaм, кoлкoтo пoвeчe минaвa врeмeтo, тoлкoвa пoвeчe щe нaрacтвa нeприязънтa. И тoгaвa никaкви рecурcи – нитo пaрични, нитo влacтoви, нитo пoдкрeпaтa нa oпрeдeлeни фaктoри oт cъдeбнaтa cиcтeмa нямa дa ca дocтaтъчни. Тoгaвa рeзултaтът щe e кaтacтрoфaлeн.

– Възмoжнo ли e бъдeщo прaвитeлcтвo тип „швeдcкa мaca cъc cтoлoвe“, вce eднo кaк щe бъдe нaрeчeнo – нa нaциoнaлнo cъглacиe, нa cпaceниe, нa бъдeщe и т.н., нo oбщo взeтo вcички нa трaпeзaтa?

– Имa ocнoвaния дa прeдпoлaгaмe, чe тaкивa идeи ce въртят в нeчии глaви, c рaзлични мoтиви ecтecтвeнo. Рaзбирa ce, в Бългaрия, и ocoбeнo в прeдcтoящия пeриoд вcичкo e възмoжнo, вcякaкви пoлитичecки хибриди мoжeм дa видим, нe изключвaм нищo. Нo в ceгaшнaтa cитуaция eдин тaкъв фoрмaт eдвa ли би мoглo дa бъдe нe прocтo дoбър, тo e яcнo, чe нe мoжe дa бъдe дoбър зa cтрaнaтa, тoй нe мoжe дa бъдe cтaбилeн.

Тъй кaтo вижтe, cтaбилнocттa нa прaвитeлcтвoтo, и тoвa cъм гo кaзвaл мнoгo пъти, нe зaвиcи чиcлeнocттa нa пoдкрeпящитe гo в дeпутaтcкaтa мaca, cтaбилнocттa нa eднo упрaвлeниe зaвиcи в крaйнa cмeткa oт тoвa, кaк тo функциoнирa и кaк рeшaвa прoблeмитe нa oбщecтвoтo, тoecт, нa рeaлнитe хoрa.

Eднo тaкoвa „прoгрaмнo“ прaвитeлcтвo, кoeтo вcъщнocт щe e прaвитeлcтвo нa cдeлкa в имeтo нa прoдължaвaнe нa пoрoчнaтa тeмa, тo нямa дa мoжe дa рeши прoблeмитe, дaжe щe бъдe oщe пo-уязвимo, oткoлкoтo ceгaшнoтo прaвитeлcтвoтo. Пaк пoвтaрям, нe изключвaм тaкaвa възмoжнocт, нo cпoрeд мeн, eднo прoгрaмнo прaвитeлcтвo би билo нeoбхoдимo, пoлeзнo зa Бългaрия, кoгaтo вcичкo ce изчиcти дo кoрeн, фoрмулирaт ce мнoгo яcни, дългocрoчни цeли и пътищaтa към тях, и нaй-вeчe ce пoeмe яcнa oтгoвoрнocт oт cубeкти, кoитo ce пoлзвaт c oбщecтвeнo дoвeриe.

Тaкa или инaчe, бългaрcкaтa пoлитичecкa клaca, нaй-вeчe пaрлaмeнтaрнo прeдcтaвeнитe пaртии към мoмeнтa имaт eдин прoблeм, кoйтo e прoблeм нa прoблeмитe, и тoвa e мнoгo ниcкoтo oбщecтвeнo дoвeриe. Тoвa нямa кaк дa ce прeoдoлee. Инaчe кaзaнo, тoзи Лaзaр или тeзи Лaзaрoвци нямa дa cтaнaт.

– Прoф. Мaринoв, дaли caмитe пaртии ce трoгвaт oт тoвa ниcкo oбщecтвeнo дoвeриe или им e вce eднo? Инaчe прeд тeлeвизoритe тe, рaзбирa ce, прoявявaт зaгрижeнocт, нo дaли в пaртийнитe cи cърцeвини тe изoбщo ce интeрecувaт oт cпaднaлoтo oбщecтвeнo дoвeриe?

– Имaтe ocнoвaниe зa тoвa рaзcъждeниe. Щe ви кaжa, чe тoвa e бeлeг нa тeжкo, дa нe кaжa нa cмъртoнocнo зaбoлявaнe. Зaщoтo тaкa кaктo чувcтвoтo зa бoлкa или тeмпeрaтурaтa прeдупрeждaвa oргaнизмa, чe нeщo нe e нaрeд, пo cъщия нaчин eднa нoрмaлнa, рaзчитaщa нa пeрcпeктивa пoлитичecкa пaртия, трябвa дa умee дa чувa, дa рaзбивa мнeниeтo нa oбщecтвoтo, a нe дa гo игнoрирa и дa cи миcли, чe нищo cтрaшнo нямa дa ѝ ce cлучи. Виe cтe aбcoлютнo прaвa.

Пoвeчeтo бългaрcки пoлитици прeнeбрeгвaт прeзритeлнo oтнoшeниeтo нa oбщecтвoтo, кaтo cмятaт, чe рecурcитe нa влacттa им дaвaт възмoжнocт дa ce зaщитят oт oбщecтвeнoтo нeгoдувaниe. Нo тoвa e дo врeмe. И имa мнoгo примeри в eврoпeйcкaтa нaй-нoвa иcтoрия, кoгaтo гoлeми пaртии прocтo ca изчeзвaли, имeннo зaщoтo нe ca уcпeли нaврeмe дa рaзбeрaт прeдупрeждeниeтo нa oбщecтвoтo, нa критичнo нacтрoeнoтo oбщecтвo.

Тaкa чe дa, aз cъм cъглaceн c вac, тe cи миcлят, чe c пoзнaтитe cрeдcтвa пaк щe ce дoкoпaт дo влacттa, пaк щe нaпрaвят cъoтвeтнaтa cдeлкa в прoизвoлнa кoмбинaция, и пaк щe ce зacлoнят c влacтoвитe aтрибути, зa дa мoгaт дa прaвят кaквoтo cи иcкaт. Нo cмятaм, чe тoзи мoдeл, тoзи нaчин нa дeйcтвиe e изчeрпaн бeзcлeднo.

– Кoгa дa oчaквaмe прeдcрoчни избoри?

– Имa двa вaриaнтa. Aз нe мoгa дa твърдя, чe тaкивa щe ce cлучaт. Aз cмятaм, чe тoвa e пo-рaзумният вaриaнт. Нo кaктo ce кaзвa, бeзумиeтo винaги мoжe дa нaддeлee. Зaщo cмятaм тaкa? Aз в тaзи мoя прeцeнкa нe ce ръкoвoдя oт мoeтo приcтрacтиe. Aз нaиcтинa нe приeмaм, мнoгo критичнo cъм нacтрoeн към тoвa упрaвлeниe зaрaди нaчинa, пo кoйтo тo дeйcтвa. Нo в cлучaя прeцeнявaм нeщaтa oт другa глeднa тoчкa.

Пo-рaзумнo e дa ce прeдoтврaти взривът. И oт тaзи глeднa тoчкa cмятaм, чe прeдcрoчнитe избoри кaквитo и щeти дa дoнecaт нa упрaвлявaщитe в мoмeнтa, вeрoятнo щe ca пo-милocтиви, пo-бeзбoлeзнeни, oткoлкoтo oтлaгaнeтo нa нeщaтa дo рeдoвнитe избoри дoгoдинa. Прoдължaвaм дa cмятaм, чe тaкa, кaктo ce рaзвивaт cъбитиятa, труднo щe ce уcтиcкa дo cлeдвaщaтa прoлeт. Нo пoвтaрям, при тoвa пoлoжeниe имa двa вaриaнтa. Eдиният вaриaнт e, aкo упрaвлявaщитe прeцeнят, чe индeкcирaт прeкaлeнo мнoгo щeти, oткaжaт ce тoзи пoлитичecки нeпукизъм и нaмeрят пoвoд, зa дa хвърлят пeшкирa и дa oтидaт нa прeдcрoчни избoри c вcички oпaceния, кoитo придружaвaт прeдcрoчнитe избoри. Тo e яcнo, oт кaквo ги e cтрaх.

Нo имa и друг вaриaнт, имa вaриaнт прocтo нeдoвoлcтвoтo дa eкcплoдирa. Зaщoтo тoвa нeпрeкъcнaтo прeнeбрeжитeлнo, прeзритeлнo oтнoшeниe към ocнoвaтeлнoтo oбщecтвeнo нeгoдувaниe e игрa c oгъня. Тoвa e игрa c oгъня. Aз нe знaм, зaщo тeзи хoрa нe cи дaвaт cмeткa, чe мoгaт дa нacтъпят вcякaкви eкcцecии. Кoлкoтo и щe дa вярвaт, чe нaрoдът e oвчeдушeн, cтрaхлив, уплaшeн, притиcнaт и т.н., пoдoбни нивa нa дрaзнeниe вeчe ca oпacни.

Тe пoкaзвaт, чe бългaрcкa пoлитичecкa клaca e нeaдeквaтнa, тя e лeкo дoри бих кaзaл нeнoрмaлнa, пcихичecки нeнoрмaлнa, тa дa пoдцeнявa тaзи oпacнocт. Тaкa чe другият вaриaнт e прocтo пo кaкъвтo и дa e пoвoд, тoй мoжe дa бъдe дрeбeн, нe e нужнo дa e някaкъв мнoгo гoлям, дa изгърми cитуaциятa, и тoгaвa дa ce oтидe фoрcирaнo нa тaкивa избoри.

Ocвeн тoвa, имa и oщe eднo oбcтoятeлcтвo, кoeтo нe бивa дa ce пoдцeнявa – влacттa или пo-тoчнo oпрeдeлeни цeнтрoвe във влacттa oткрихa прeкaлeнo мнoгo фрoнтoвe и cи cъздaдoхa прeкaлeнo мнoгo врaгoвe cъc cрeди, c кoитo дocкoрo ca били близки cъюзници.

Зaтoвa нaрacтвa cтeпeнтa нa oпacнocт, зaщoтo тeзи бивши cъюзници, a днec врaгoвe или пoчти врaгoвe, първo, ca дocтaтъчнo cилни, и втoрo, имaт мнoгo инфoрмaция. Зaceгa ниe нищo чaк тoлкoвa нe cмe видeли. Рaзбирa ce, aз кaзaх, тo e дocтaтъчнo, зa дa пaднe вcякo eднo прaвитeлcтвo в нoрмaлнa държaвa. Нo нищo чуднo утрe, вдругидeн или пo-вдругидeн дa видим други нeщa.

Имa рaзлични интeрпрeтaции, aз ecтecтвeнo нямaм инфoрмaция, нo взeмeтe тoзи зaпиc, кoйтo изтeчe c изрaзитe нa прeмиeрa. Кaзa ce, чe нe e дoкaзaнo, чe e тoй, нo дa кaжeм тaкa, чe мнoгo приличa oт вcякa eднa глeднa тoчкa нaй-вeчe нa мaнтaлитeтa му, aз нe гoвoря зa глaca му – мaнтaлитeтa му. Тaкa чe изтичaнeтo нa тoзи зaпиc e нeщo, кoeтo caмo пo-ceбe cи e cкaндaлнo, нo нe e фaтaлнo, мoжe би e някaквo прeдупрeждeниe.

Знaeм ли, кaкви други зaпиcи имa? Нe cъм убeдeн, чe във вcички тeзи вaриaнти миниcтър-прeдceдaтeлят щe мoжe дa кaжe „A, aз ce зaбaвлявaм. Нямa лoшa рeклaмa“. Зaвиcи. Лoшoтo e, чe нe знaeм. Иcкaм дa кaжa, чe тeзи врaгoвe, кoитo cи cъздaдoхa, пoceгнaхa нa мнoжecтвo нecлучaйни хoрa. Кaкви ca тe, тoвa e друг въпрoc – aз нe ги идeaлизирaм. Тoвa нe oзнaчaвa, чe кaтo cи врaг нa прaвитeлcтвoтo, нeпрeмeннo cи цeлият в бялo. Нo тoвa бeшe дoпълнитeлнa прoявa нa пoлитичecкo бeзумиe, кoeтo cпoрeд мeн нямa дa ocтaнe нeнaкaзaнo.

– Cиндрoм нa caмoзaбрaвянe?

– Дa, тoчнo тaкa.

Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: Партиите останаха без разписана в бюджета субсидия, след като депутатите отхвърлиха и 1, и 8 лева на глас. Това означава, че в държавния бюджет за догодина не е предвидено субсидиране за тях. До парадоксалната ситуация се стигна, след като от Движението за права и свободи, чиито гласове бяха ключови при гласуванията, гласуваха против и двете предложения. В търсене на изход точно в часа на това интервю парламентът излезе в почивка. По неофициална информация въпросът с партийната субсидия изскокна като зайче от цилиндър на фокусник между двете четения на бюджета след препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да се отменят изцяло приетите през лятото поправки, които намалиха субсидиите и позволиха безлимитното финансиране на партиите от бизнеса. Това поне се говори, но какво се крие зад димната завеса с партийните субсидии, която доведе до изпадането на партиите по въпроса в тупик, какви изненади могат да се очакват и какви изводи следва да се направят от асансьорното поведение спрямо тях? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, партиите на този етап остават без пари за догодина. Както се казва, строго, но справедливо ли е решението?

Александър Маринов: Не, това е тъпо и непредвидливо. Аз наистина съм изумен, докъде може да стигне безхаберието на тези хора, които седят в храма на българската демокрация, ако мога така да се изразя. Това е такъв непрофесионализъм, такова безотговорно отношение. Оставете, какво точно ще има, какви субсидии ще има и дали ще има. Това е подигравка въобще със законодателството. Гласува се бюджетът на държавата, най-важната политика във всяка една година. И си играят с него все едно се замерят със снежни топки с болтове вътре. Какво да ви кажа? Всеки път си мисля при поредната глупост, че не може да има по-голяма, и непрекъснато се случва нещо повече. Тук въпросът естествено е не само в конкретния акт на този хаос, който се случва непрекъснато в парламента, а въпросът е, че няма една сериозна дискусия. Независимо кой откъде дава някакви предложение, нужна е все пак някаква сериозна дискусия с аргументи, дали да има, колко да бъде, бих казал, има и други много важни въпроси: как се харчи, за какво може да се харчи.

Водещ: Кой да контролира.

Александър Маринов: Кой да контролира, как се отчита, къде се отчита. След всичко това те не разбират, че не е въпросът само за някакви суми в бюджета, въпросът е за доверието на гражданите в държавата и в партиите, разбира се, което знаете хич не е голямо. Сега може да се спекулира в добрия смисъл на думата, да се предполага, че този въпрос е изваден, за да отклони някакво внимание или да замъгли други неща. Но аз смятам, че това е просто една спонтанна, неподправена проява на безхаберие. Така мисля. Иначе тези неща би трябвало да се дискутират, да са предмет на преговори между политическите сили. Ръководството на парламента все пак има някаква функция, освен да бие звънеца като ватман, да организира законодателния процес. Пак повтарям, би трябвало специално по бюджета да бъдат проведени съответните консултации преди при председателя на парламента, и да се изясни какво ще се прави. Различия може да има, може да има налагане с мнозинство на една или друга теза или един или друг текст. Но така просто парламентът да отхвърли всичко и да не е ясно какво е гласувано в бюджета, па макар и само по такъв второстепенен ред, това е нелепо. Това просто не може да се случи в една нормална държава.

Водещ: Много изненадващо излезе въпросът със субсидиите, и то при второто четене на бюджета. Никой между двете четения в комисии не го коментира и изведнъж се появи в пленарна зала. Защо?

Александър Маринов: За мен не е изненадващо. Защото БСП отдавна повдига този въпрос. Предполагам, че са го поставили по тоя начин, без много-много да го експонират, за да не дадат възможност да се организира отпор. Между другото, без да съм привърженик на конспиративните теории, нищо чудно и да са постигнали някакво споразумение с ГЕРБ. Защото атаката отвън по тази тема и най-вече по зависимостта, официализираната, узаконена зависимост притеснява, ГЕРБ не обичат да ги критикуват отвън. Тях не им пука, когато ги критикуваме тук, но отвънка не обичат да ги критикуват. Така че това може да е изиграло някаква роля. Но и да е договорка, тя е много нескопосана.

Водещ: Е, да председателят на ДПС Мустафа Карадайъ съобщи на висок глас, че разобличава тази договорка. Вярна или не, той я анонсира. Впоследствие половин ден се обясняваха партиите има ли я, няма ли я.

Александър Маринов: Да, това е вярно, това е вярно. Всеки търси да нападне другите, че влизат в някакви договорки, че са безпринципни. Но ако погледнем все пак обективно, ДПС не е партията, която може да обвинява другите в задкулисни договорки. Тя самата го прави непрекъснато. Един вид все пак крепи управлението по такъв задкулисен начин. Но в края на краищата слушах и изказването на Йордан Цонев, в края на краищата имаме един факт, който независимо от тези гафове трябва да бъде отчетен. Огромното мнозинство от българските граждани са недоволни от начина, по който се определят и разпределят, и харчат, и не отчитат по-точно всъщност партийните субсидии. И политиците дължат обяснение за това на обществото и дължат някакво оправяне на ситуацията. Защото те не харчат свои пари, те харчат наши пари. Освен това ги харчат за неприемливи неща. Например, да правят дарения. Аз, ако искам да правя дарение, ще направя аз дарение. Няма нужда да го правя от името на ГЕРБ или на БСП. Нещата са ясни.

Водещ: Как ще се развие тази ситуация? Партиите изпаднаха в нея безпрецедентно. И заради самите себе си.

Александър Маринов: Ако се спазва законът, нещата изглеждат така. В този вариант на бюджета за партийни субсидии няма предвидени средства. Тоест това означава субсидията е нула лева. Друг е въпросът, че макар че това е белег на изключително лошо качество на управление, няма никакъв проблем още след публикуването му в „Държавен вестник“, обнародването му, бюджетът да бъде внесен за изменение и допълнение. Актуализиране, както се казва. Но това би било наистина дори в действителността на българските политически криви огледала, дори у нас е прекалено много да внесеш бюджет за актуализиране заради такава нелепа грешка при разпределяне на партийните субсидии. Това е резил вече не знам на каква степен. Нямам достатъчно математически познания, за да го квалифицирам.

Водещ: Проф. Маринов, да оставим настрани конспиративните теории, защо все пак се стигна до това гласуване за партийните субсидии? От какво трябваше да бъде отклонено общественото внимание?

Александър Маринов: Ами ние с вас сме говорили много пъти на тази тема, когато сме коментирали възможността дадено събитие, даден скандал или нещо внезапно да се използва за отвличане на вниманието. Аз и винаги съм казвал, и сега ще го потвърдя, че дори и този случай да е такъв, вниманието от важните за обществото, тоест болезнените за обществото въпроси, не може да бъде отклонено по такъв начин. Това просто допринася, налива бензин в огъня на недоволството. А иначе както и ще да гледате, всички основни проблеми, за които се говори, включително и по повод на бюджета, те не могат да бъдат отстранени от вниманието. Давам ви пример. Пенсиите или детските надбавки. Каквито и ще циркове да правят, ако наистина ги правят умишлено, а не поради немукаетлък, както казва народът, каквито и ще циркове да правят с партийните субсидии, това няма да отклони вниманието на хората от пенсиите и детските надбавки, както и от много-много други въпроси. Като например това досадно и бих казал малоумно подчертаване колко пари се дават повече за еди-какво си. Как няма най-после да разберат българските политици и управляващи, че не е важно колко пари харчат, важно е какво постигат срещу тези изхарчени пари. Какво като се дават толкова повече пари за българското образование, като видяхме какви са резултатите от изследването на ПИСА? Какво като са дадени не знам си колко стотин милиона повече за здравеопазване…

Водещ: 400.

Александър Маринов: Да, 400. При положение, че и през изминалата година няма подобрение на здравния статус на българското население по нито един показател. Които и данни да вземете, ще видите, че ние сме в отчайващо спрямо Европа положение, ние сме в статута на някаква африканска държава. Сигурно има доста африкански държави, които са по-добре от нас. Какво значение има, колко пари се харчат? Те парите се харчат, някой ги прибира, а обществото, тоест ние, гражданите, не усещаме нищо от това, че са се увеличили харчовете. Освен че ги взимат от нас. По друго нищо не го усещаме. Ето това обаче как да бъде скрито от един подобен скандал със субсидии? Не знам, аз не съм имал възможност, утре ще се допитам до моята представителна извадка от десетина-дванайсет души, които много добре изразяват общественото мнение, нямам нужда да анкетирам хиляда души. И съм сигурен, че повечето от тях ще кажат: а бе, какво се чудиш толкова, тези идиоти за пореден път се оляха. А няма да кажат: леле, тези какви са хитри, какъв план са измислили да отклонят вниманието ни. Какво да ви кажа? Може би най-лошото е, когато за политиците, за депутатите се разсъждава като за някакви малоумници, които дори не могат да свършат и пакост като хората.

Водещ: Боя се, че рейтингът на парламента допълнително ще се срине след тези гласувания. Не мислите ли?

Александър Маринов: Е, то няма накъде повече. Отрицателен рейтинг не ми е известно да има. Той и сега клони към нула. Къде повече да пада, не знам. Защото тогава наистина би трябвало да бъде закрит. Простете ми, някой може да каже, че съм враг на демокрацията. Но ако демокрацията е това, което прави българският парламент, няма доказателства в нейна полза.

Водещ: Проф. Маринов, такава е дадеността. Това са партиите, които са изпратени от гласоподавателите в Народното събрание. Те могат толкова, показват толкова. Не е ли така?

Александър Маринов: Това вече е тема за много сериозна дискусия обществена и за радикални мерки. Ще ви кажа защо. Ние често обвиняваме народа, че той си е виновен, той гласува така, праща тези хора в Народното събрание. Но пороците на избирателната система вече са непоносими. Те се проявиха и на последните избори. И ние всъщност сме поставили някакъв рекорд, че при население, което е не повече, имам предвид право на глас, не повече от 4,8 милиона души, ние имаме 6,2 милиона избиратели. Това са милион и половина мъртви души. В смисъл, че тези хора се водят в списъците и за съжаление немалко от тях вероятно гласуват. Вижте какво представлява изборната администрация, изборните книжа. 90% от протоколите са с поправи, ръчни поправки, които ако се прилага законът, биха ги направили невалидни. Да не говорим за всички други форми на деформиране на изборния процес – контролиран вот и всякакви други неща, които са в нарушение на духа и буквата на закона. И при тази ситуация ние сигурни ли сме какво точно е искал народът. В края на краищата ние знаем със сигурност, това го показва елементарната аритметична сметка, че представените в Народното събрание партии представляват малко повече от една четвърт от българите с право на глас. Така че има много неща, върху които трябва да се замислим. Защото при тази система, при тези партии, при този начин на тяхно поведение, което е обусловено от тяхната безотчетност и безнаказаност, това можем да получим. Нямаме никакво основание да чакаме нещо друго. Трябва просто да се правят радикални промени, колкото и това да звучи стряскащо. Иначе, вие ми казахте преди малко, доверието към парламента ще удари ново дъно. Отново поставят този въпрос: какво е реалното отношение на хората и какво е реалното възприятие на демокрацията, ако доверието в парламента е под 8 %, а както казвате, възможно е да отиде и по-надолу? За какво говорим въобще.

Водещ: За какво му беше на премиера Борисов играта със субсидиите? Той я започна през лятото, направи ги един лев, сега тръгнаха нагоре-надолу като асансьор?

Александър Маринов: Ами това са неговите напъни да печели популярност, да се измъква от критиките, да лавира, да насъсква другите помежду им. Просто това е неговият стил. Само че според мен тук той се набута сам в една игра, която не е печеливша за него. Най-вероятно ще се намери някой виновник от по-ниските нива на партията му. Защото това е ситуацията и така или иначе те сега се опитват ГЕРБ да се измъкват от положението, като казват, че едва ли не нарочно го правили, защото всички били за високи субсидии, ама само те носели отговорността. Така или иначе, за всичко, което се случва в парламента, основната отговорност носят ГЕРБ, защото имат най-голяма парламентарна група, те са лидерът на управляващото мнозинство и е ясно, че ако те искат да бъде проведено едно решение, те могат да накарат своите коалиционни партньори да го подкрепят. Невинаги искат, когато не искат, тогава се получават и разминаванията в коалицията. Така че той нищо няма да спечели от това заиграване със субсидиите, защото то настройва допълнително хората срещу партиите. Те и без това имат много лошо име българските партии. Ако с това допълнително насъсквате хората срещу тях и ги дразните, какво очаквате да получите?

Водещ: Парадоксалната ситуация с днешния вот, пробягването през републиканския бюджет за два часа и заиграването със субсидиите през цял ден ще насложи ли напрежение?

Александър Маринов: Ще прибави бих казал, да, насложи. И без това се събират повод след повод и никога не е ясно, кога една такава може би маловажна или второстепенна капка може да прелее чашата.

Водещ: Възможно ли е капката със субсидиите да я прелее?

Александър Маринов: Напълно е възможно. Дори обективно да смятаме, че това не е чак толкова съдбоносен въпрос, но не е изключено това да се случи всеки момент, по всеки повод, включително и некардинален.

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“.

Водещ: Навярно заради сигурните два избора за Европарламент и за местна власт на 2019 година се гледа на решаваща, но през 2019 година се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Докъде всъщност стигнахме? Могат ли да се прогнозират каузите и страховете, стремежите и домогванията на българските политици през тази 2019-та? Поканих за анализ проф. Александър Маринов. Добър ден и за много години.
Александър Маринов: За много години. Здравейте. Най-добри пожелания на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Благодаря ви, проф. Маринов. Къде сме, поглеждайки назад и озъртайки се за следващите месеци през тази година на ключова равносметка – 30 години след падането на комунистическия режим, след началото на след промените?
Александър Маринов: Предполагам, че тази година ще бъде богата на такива равносметки. Наистина много е важно те да бъдат правени задълбочено, обективно, на основата на факти, на доказателства, а не на диалогически транспаранти, ако мога така да се изразя, на лозунги. Без съмнение обществото ни е променено в огромна степен в сравнение с това, което беше до 1989-а година, но със сигурност тези промени са нееднозначни, противоречиви. Всъщност, може би най-важната задача е да сумираме плюсовете и минусите, да ги изясним, за да видим как да ограничим, да намалим минусите и как да увеличим плюсовете. Това важи и за целия период, това важи и за периода в последните 10-15 години с нашето членство в Европейския съюз, преди това в НАТО и т.н., тъй като ясно е, че огромното мнозинство от хората в България са разочаровани от тези промени. Те не са донесли резултатите, които са очаквали мнозина. Дали са били реалистични тези очаквания или не, но все пак за 30 години би трябвало новата система, която бе установена у нас, да покаже своите съществени преимущества, което според мен все още не се е случило.
Водещ: И затова ли и сега призивът да сменим системата е точно толкова актуален, колкото през 1989-а година?
Александър Маринов: Да, този призив е актуален и той е съвършено обоснован, въпреки че става дума за различна смяна. Тогава като че ли изглеждаше по-лесно – да сменим една система т.нар. „комунистическа“ или социалистическа, която се отличаваше с някои характерни особености, с нейната алтернатива ли да кажем, в известна смисъл противоположност. Сега смяната на системата е нещо друго – да сменим тази установила се уродлива уредба на обществото, което ни се представя за демокрация, тоест, за това, което сме искали да постигнем в началото на промените, да я заменим с една система, която наистина отговаря по своите резултатите за хората на тези високи стандарти. В този смисъл, трябва да установим, че най-вероятно, поне това е моето мнение, че ние сме я започнали, извършвали сме едни промени, обаче сме си купили билет за Рим, а сме се оказали в Тирана.
Водещ: Проф. Маринов, във физиката има един такъв термин „точка на кипене“. Къде може да се окаже точката на кипене на българското недоволство?
Александър Маринов: Това е трудно да се прогнозира, особено ако се опитваме да използваме точните метрики на физиката и на други подобни науки. За мен не подлежи на съмнение фактът, че недоволството, неудовлетвореността, желанието за радикална промяна достигат високи нива. Високи нива, които вече няма да допуснат успешното прилагане на известни тактики от изминалите години. Една част от хората да бъдат прокудени, другите да бъдат отчаяни, третите да бъдат манипулирани, четвъртите – една по-малка част – да бъдат купени и всичко да продължава по старому. Все повече хора си дават сметката, че тази система, този начин на функциониране на обществото и най-вече на държавата, е вредно и дори убийствено за мнозинството от българите. Поради тази причина, а не поради някакви политически, идеологически или други пружини, ако мога да се изразя, поведението на хората се радикализира. И вашата аналогия с физическите процеси е правилна, защото преди водата да започне да ври видимо с мехури, тя се нагрява, почват да излизат едни малки мехурчета, има симптоми, че се променя агрегатното състояние. Същото важи и за нашето общество. Нашето общество е в ход на трансформация на агрегатното състояние.
Водещ: Къде виждате симптоматиката в промените на агрегатното състояние на българското общество?
Александър Маринов: Аз бих търсил тези индикатори не толкова в някакви изявени политически претенции или оценки, въпреки че и такива вече има много, ако следим достъпното публично пространство и най-вече социалните мрежи, защото другите медии в по-голямата си част не отразяват реалностите в обществото. Аз смятам, че най-важните индикатори са в реалното поведение на хората, което в много отношение представлява опит за справяне, често не съвсем адекватен, със засилващите се трудности. Давам ви само един пример: хората в знак или в израз на своята съпротива и отчаяние, или желание за спасение раждат все по-малко деца. Данните за миналата година са, че в сравнение с по-миналата са се родили 13% по-малко деца. Съотношението между новородени и починали вече надхвърля 2 пъти, което означава, че това е поведение на хора в кризисно състояние, в състояние, което поставя под съмнение оцеляването. Както много добре знаем, когато едно същество човешко или друго живо същество е поставено до стената, до ръба на оцеляването, то търси своето спасение с всякакви средства. Доскоро, а и сега едно от средствата е миграцията. Но за мнозина това е неприемливо или невъзможно решение, поради което се случва и ще продължава да се случва радикализация вътре, тук в нашите предели.
Водещ: Могат ли да се прогнозират каузите и страховете, стремежите и домогванията на българските политици за тази година, като ги почнем по целия спектър? Кой за какво се бори?
Александър Маринов: Това е много любопитна задача. В някои отношения те е по-скоро в предмета на експертизата на моя уважаван колега Николай Михайлов. Особено ако става дума за страхове, тъй като българската политика и голяма част от българските политици стават все по-ирационални, по-необясними и някои от нещата са израз на някаква необяснима неадекватност. Да, ние знаем какво е нивото на българската политика, не можем да очакваме някаква дълбока интелектуалност в тази дейност, но все пак има нещо, което учудват дори и примирилите се с това равнище. Сега, има и нещо, ще ви обърна внимание само на един много особен феномен, понеже питате за страховете: повечето от българските политици, говоря за действащите системни политици, едновременно изпитват изключително силно влечение към властта и нарастващ страх от нея. В този смисъл това е едно разкъсващо състояние, защото и желаеш много едно нещо, и в същото време искаш да се избавиш от него. Причината да желаят властта е наложилият се уродлив модел на българската политика като доходоносен и до момента безопасен бизнес. Както знаете, няма пострадал сериозно политик, освен този, който е нарушил законите на глутницата. От друга страна обаче, страхът, желанието да бягат от властта – това желание се наблюдава независимо от всички приказки, се поражда от това, че нещата в обществото не вървят добре, че в скоро време хората ще поискат отчет и отговорност от тези, които са докарали нещата дотук, особено на фона на необяснимото охолство, в което живее тази върхушка на обществото. Ние сега не знаем и не виждаме всичко, тъй като за съжаление държавните институции не разкриват, а прикриват истината, но това ще се разбере. Това ще се разбере по различни начини, и тогава ще видим с факти как едно нищожно малцинство, нищожно във всеки смисъл на думата, притежава в България огромни богатства, които естествено не са спечелени по законен, да не говорим по морален начин, а в резултат на употребата на властта. Сега, това богатство понякога се смята за гаранция за оцеляване, да може да се откупиш грубо казано, но в същото време всички блага, придобити чрез властта, се превръщат и в допълнителен риск, защото привличат вниманието и апетита на други хищници. Така че през тази година ние ще наблюдаваме, според мен, това разкъсващо влечение от една страна да се запази, да се участва във властта, от друга страна – да се дистанцират от нея, за да не понесат последиците. Това личи не само при тези, които сега са на власт, които видимо искат да се измъкнат и търсят удобен повод, това личи при тези, които би трябвало да заявяват претенции за властта. А има словесни заявки, обаче по всичко, ако наблюдаваме да кажем БСП, тя не прилича на партия, която има волята за власт и решимостта да се подготви за нейното спечелване и сполучливо упражняване, такова впечатление не се създава, а внимателно наблюдава това, което се случва. Същото важи в известна смисъл и за извънпарламентарната опозиция. Това е парадокс – знаем, че искат, твърдят, че са по-добри, искат да влязат в управление, в същото време нищо не правят, което да покаже, че наистина искат и могат да го правят, когато дойде въпрос за реалните отговорности.
Водещ: Това само въпрос на лидерство ли е? Проблем на лидерството ли е?
Александър Маринов: Не само на лидерство. Знаете ли, големият проблем е, че двуличието, да го наречем най-общо така, е достигнало патологични форми. Непрекъснато ние наблюдаваме удивителна неспособност да се разграничи истината от лъжата. При нас, при нашата политика говоренето на лъжи и на полуистини, което може би е още по-лошо, се е превърнало в повсеместна практика. И когато някой каже истината, почват да го обвиняват, че разделя нацията, че ненавреме го е казал: „Абе то това е вярно, но точно сега ли трябва да го каже?“ Каква политика може да има в България, в това число лидерство, но и не само лидерство – става въпрос за по-широки кръгове от активни в политиката хора, каква политика може да има, ако тя не се основава на истината, на признаването на очевидни факти, а точно на обратното – на лъжата. Да ви дам пример: един уважаван български академик в почтена възраст упрекна президента, защото такъв бил тонът му, защото трябвало да каже, както навремето Тодор Живков: „Виждате ли, трудни времена, тоест, имахме изпитания, ама лошото остана зад гърба ни. Напред е доброто.“ Ами, не е вярно. Не е останало лошото зад гърба ни. Ако трябва да бъдем честни, а това е необходимо, за да направим правилната политика, да я изработим и да я съобщим на обществото, ние трябва да кажем, че най-лошото е пред нас, и че нацията умира. Аз ви дадох числата за ражданията. Нацията умира, ако не се вземат сериозни мерки, не се промени тази система да започне да се управлява държавата по друг начин, да се спрат тези разрушителни процеси, нацията умира. Това какъв оптимизъм може да носи? Да го отричаме, да го прикриваме, защо? Каква политика е това?
Водещ: Проф. Маринов, понеже засегнахте коментарите по новогодишната реч на президента, искам да ви попитам – в речта на държавния глава имаше ли точна диагноза във формулировката на проблемите и смели идеи за решаването им? И съзнавам, че ви задавам риторичен въпрос. И питам, защо тогава това не се прави?
Александър Маринов: Защото тези, които имат реалната власт, реалните лостове да я направят, не искат и не могат да го оправят. В този смисъл, президентът е достигнал до ръба на своите правомощия. Той даже отива, рискува, отивайки отвъд този ръб.
Водещ: Е, да, но хората очакват това – формулировката на проблемите и идеите за решаването.
Александър Маринов: Как да действа президентът? Президентът, независимо, че някои очакват това нещо, не може, аз предполагам, че и не би искал да направи военен преврат. Няма как да се случи. Как да действа президентът? Президентът може да действа, това според мен ще се случи скоро, когато назначи служебно правителство, надявам се, сигурен съм, че той няма да допусне срамотиите на първото служебно правителство, назначено от него, тогава той може да покаже чрез назначеното от него служебно правителство, че може да се управлява и по друг начин. Това е единият начин. Другият начин – това са разни хипотези, които засега те не съществуват като политическа реалност – президентът действа колкото може. Налага вето, аргументира се, защо това вето е неправилно. Забележете, тук не става въпрос само за взаимоотношение с парламента. Имаше случаи, примерно последният случай на ветото, когато главният прокурор каза: „Това вето е едно добро основание да се отстранят пороците“. Ставаше дума за тайния арест и особено за тайния арест на деца. Значи, все по-широки среди виждат чрез тези действия, които са в рамките на правомощията му, той прави нещо. Но какво повече да направи? Някой би казал: „Ами тогава като не може да направи, да си мълчи“. Той поне това прави, че казва истината. А действието, под влиянието на тази истина, и под влиянието на различни конкретни идеи какво да се направи, които представляват отрицание на днешните пороци, действието трябва да се извърши от обществото. Как да ги извърши сам президентът? Той няма тази власт. Но аз не смятам, че за спокойствието на другите и за своя лична изгода той трябва да мълчи. Слава Богу, той не е такъв, който ще произнася разни сладникави, захаросани думи на фона на картинки от Скалистите планини. Той не е такъв човек. И слава Богу, че има такъв човек. Аз съм убеден, че в българското общество има и други такива хора, и те много скоро ще влязат в политиката, не заради друго, ами защото ножът е опрял до кокала.

Водещ: БСП и ДПС внасят вот на недоверие заради корупцията на 17 януари. ГЕРБ го коментира като саботаж на председателството. Следва анализа на политолога проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, първият вот срещу правителството ще бъде в началото на годината, дни след като официално започва Българското председателство. Можем ли да избягаме от подозрението за преследван пропаганден ефект?
Александър Маринов: Тук има две страни на въпроси, ние мисля, че сме ги обсъждали. Не бива председателството да се разглежда като някакъв щит или алиби на управляващите. Друг е въпросът, че те търсят някакъв начин така да се каже да се оградят от евентуални критики, а също така да консумират някакви тактически политически ползи. Няма саботаж тук на председателството по много причини, най-вече защото БСП и ДПС не са партии, които са антисистемни и целят да подкопаят влиянието на България. Така че това е слаба теза. Но има нещо друго, което е по-важно, което честно казано ме интересува повече – това е неспособността на БСП и на ДПС, най-вече на БСП да подготви и да внесе един вот на недоверие, който е убедителен за обществото. За мен това е най-важният въпрос, защото вотът на недоверие не е някакъв PR ход, това е един от най-важните елементи на политиката и трябва да бъде много добре аргументиран. И ако не ме лъже паметта, ние с вас сме обсъждали това, че цялата тази процедура с произнасянето на конгреса за какво да бъде вота, с фиксирането на едни фиксирани позиции е доста странна. Ние виждаме сега, че БСП и ДПС имат съвършено различни идеи, имат различни интереси, което е напълно обяснимо, и това води до естествено отлагане, тъй като не могат да постигнат споразумение. Обаче от друга страна, така съвпадат и други събития. Тоест, тук проблемът е по-скоро свързан с неориентираността, неспособността на опозицията да предложи един убедителен набор от политически аргументи. И оттам нататък вече имаме и съвпадение на обстоятелствата.
Водещ: Да, но съгласете се, че да се говори за корупция звучи ефектно, популистки и доста размито?
Александър Маринов: Да, аз съм имал възможност няколко пъти да заявя, че темата за корупцията е много неподходяща за вот на недоверие, защото тя предполага изключително силни конкретни доказуеми аргументи. Разбира се, корупцията е изключително тежък проблем на нашето общество, но тук само с общи приказки не може да се мине, ако става дума за една все пак отговорна парламентарна процедура. И най-лошото – възможно е да започне едно разтягане на локуми, едно взаимно „замеряне“. И това обезсмисля самата процедура, защото смисълът на вота на недоверие не е само в това да падне правителството, смисълът е обществото да получи възможност да осмисли някакви ключови политически въпроси и да си изработи становище.
Водещ: И не само проблемът е в темата на вота, а и в избора на дата. Прекалено се комбинират, съгласете се, обстоятелствата. Известно е, че в началото на председателството и медии чуждестранни, и български са фокусирани върху всяко нещо, което става в България. И това, което ще се чуе в Народното събрание, ще бъде тиражирано, мултиплицирано, преувеличено според ситуацията. И това не е ли търсеният ефект?
Александър Маринов: Дори да допуснем, че някой може да му мине през ума да търси такъв ефект, което според мен е малко вероятно и би било доста глупаво, нали е ясно, че неубедителният, незащитеният, преминал на ниско ниво вот на недоверие се обръща срещу тези, които са го поискали. Та същите тези външни източници, европейски институции, чужди политици и медии, които наблюдават, ще стигнат до изводи, които не са добри за тези, които са поискали вот. Тъй като чуждите медии, чуждите източници те не са повлияни и предубедени от някакви наши собствени вътрешни аргументи, интереси и т.н. Там е нормално, като се следи една парламентарна процедура, след това медиите са безпощадни – знаете как е почти навсякъде.
Водещ: Да, свирепи.
Александър Маринов: Свирепи са. Като се изложи опозицията в искането си на вот, нея я правят на парчета. Защото тя е призвана да защитава интереса на обществото. Това е форма на контрол на обществото чрез опозицията върху управляващите. Следователно, опозицията, която не е в състояние да подготви убедителен вот на недоверие, не значи винаги печеливш, но убедителен, тя е дезавуирана, тя е опозорена е в изместен смисъл пред обществото.
Водещ: В собствения си ли капан е на път да падне БСП?
Александър Маринов: Да ви кажа, дали е в собствения си капан, се затруднявам да определя, но БСП допуска грешки поради недостатъчно сериозно обмисляне и недостатъчно сериозна подготовка на основните си политически стъпки. Не знам дали слага капани – не бих се ангажирал с подобно твърдение, но хайде да използваме една по-обичайна, по-фолклорна метафора – има опасност БСП като рие да пада на гърба й това, което изрива.
Водещ: То не е ли същото?
Александър Маринов: Е, по-иначе казано, по-простонародно казано. Защото залагането на капани все пак предполага някакво обмисляне. Наистина е много глупаво да заложиш капан и да се хванеш в него.
Водещ: Ама това май не е за първи път на БСП, ако си говорим честно. Има традиция.
Александър Маринов: Честно ще ви призная, аз не съм сигурен дали това е умишлено така нагласено или просто БСП се движи по някаква инерция, по хода на събитията, и много често в резултат на някакви моментни не много добре калкулирани импулси. Вижте, аз съм казвал и пред вас и съм го писал и другаде, Нинова независимо от това, че наистина допринесе БСП да се върне в мача, както се казва на спортен език, нейният стил има своите недостатъци. Тя е един импулсивен, емоционален човек, и според мен, много често казва „А“, без да е помислила какво ще каже след това. Това е, за съжаление, в дадения случай през последните няколко седмици, ние сме я обсъждали, не искам да се връщам към тези теми, не един и два пъти БСП най-вече по инициатива на своя ръководител, инициира спорове, полемики, които след това се оказва, че не работят в нейна полза, че тя не е убедителна, или най-малкото не печели така, както би се очаквало, когато инициираш един сериозен политически ход. Това е проблемът на БСП. Сега дали е добре премислен капан или е просто е някаква стихия на емоцията, не мога да ви кажа. Трудно ми е да преценя.
Водещ: Въпросът е защо ДПС им се хващат на играта? Защото един вот за корупцията, за да бъде качествено подготвен, трябва да бъде доказателствено аргументиран желязно.
Александър Маринов: Да, съгласен съм с Вас. Но аз в случая мисля, че ДПС не се хваща на тази игра, играе своя игра. И накрая пак БСП ще опере пешкира, както се е случвало неведнъж. ДПС, разбира се, няма никакъв интерес да напада сериозно ГЕРБ – това е очевидно. Целта на ДПС е много ясна – да натири Патриотите от властта и да заеме тяхното място. ДПС са съвсем наясно, че в обозримо бъдеще БСП няма да има куража втори път да прави коалиция с тях. Мисля, че никой в БСП не би му минало през ума такава идея. Сега надлъгването върви не само по оста управляващи и опозиция, но и между двата сегмента на опозицията. Както знаете, ДПС предложи друга тема първоначално. В случая БСП използва обстоятелството, че поради решението на конгреса е практически много трудно да се смени темата. Но предполагам, че ДПС така ще извъртят нещата, и най-вече така ще участват в дебата, че ще се стремят да насочат своите атаки към строго определени неща в управлението, и строго определени фигури в управлението, което за тях е изгодно. Всъщност, ДПС обвинява ГЕРБ само в едно-единствено нещо, а именно, че е вкарал Патриотите във властта. Иначе между ДПС и ГЕРБ няма почти никакви съществени различия в ключовите политики.
Водещ: И можем да се досетим кой вицепремиер ще бъде толкова много атакуван от ДПС.
Александър Маринов: Ясно е, че ударът ще бъде по ключовите фигури на Патриотите. Не е нужно да сме ясновидци, за да го предвидим.
Водещ: Проф. Маринов, една информация днес се прокрадна, ама така, между другото, в потока. БСП пита Централната банка, Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за приватизация за ключови приватизационни сделки. От партията искат договорите и документите за произхода на средствата на купувачите. Обаче, забележете, „Сибанк“, „Пампорово АД“, „Булгартабак холдинг“, Българска телекомуникационна компания, „Химко“, „Кремиковци“ и една част от тези предприятия са приватизирани при правителство на БСП.
Александър Маринов: Ами да, това не би било зле. Ако БСП наистина приложи един подход, при който каже: „интересува ни истината, пък ако ще и да ни засегне нас – така би трябвало да бъде“. Който и да иска да извършва някаква ревизия, така би трябвало да постъпи. Не знам, може би това е някакъв разчет какво ще излезе и какво няма да излезе. Но смятам, че те си дават сметка, че ако подходят прекалено избирателно.
Водещ: Основно са се фокусирали към „Сибанк“. Там искат мотивите за приватизация, искат от Комисията за защита на конкуренция и БНБ дали въпросните са се произнесли за даване на разрешения за извършването на сделки със „Сибанк“ и т.н.
Александър Маринов: То е ясно, че по този начин атаката е срещу Борисов. Това е съвършено ясно. Те искат по някакъв начин да намерят връзка с настоящото. Защото, общо взето, по-голямата част от спорните приватизационни сделки са извършени преди ГЕРБ да се появи. Борисов е бил някаква фигура, но ГЕРБ не е съществувал. Според мен, ако някой, който и да е той, се опита да приложи някакъв избирателен подход, само ще загуби от това, тъй като обществото е много чувствително и да не кажа дори настръхнало на тази тема. И когато се отвори кутията на Пандора, дали е кутията на знанието, не знам, всички сметки могат да се окажат криви. Така ми се струва.
Водещ: Може ли след вота БСП да тръгне на атака именно за тези сделки?
Александър Маринов: Зависи какви аргументи има. Зависи, не е изключено. Само че въпросът е кого ще атакува. Тъй като на практика от сегашното управление кого би могло да атакува? Каква е ползата на БСП да води една историческа битка? Тук политическите дивиденти от това не са особено големи.
Водещ: Защо го прави?
Александър Маринов: Не мога да ви отговоря.
Водещ: Още един алогизъм.
Александър Маринов: Затруднявам се да разбера политическата логика на БСП в момента. Не във всичко, но в някои неща се затруднявам. Честно. Признавам си.
Водещ: Благодаря ви за времето, което ни отделихте. До нови срещи, защото очевидно ще имаме много поводи. Чухте анализа на политолога проф. Александър Маринов.

Фокус: Проф. Маринов, изминаха първите 100 дни управление на кабинета „Борисов 3“, какъв е Вашият анализ на този период, какво успя да свърши правителството?
Александър Маринов: Искам да отбележа първо, че програмата на правителството излезе, когато трябваше да се оценяват стоте дни. Така че със задна дата виждаме някои неща, записани в програмата, за да се отчетат като свършени. Нищо особено не е направило правителството. То се занимаваше с разпределение на постове и сектори на влияние. От гледна точка на вътрешната политика не мога да посоча нищо конкретно с изключение на две-три неща, шумно обявени и обещани, като например повишаването на минималните пенсии. От друга страна виждате, че въобще се замлъкна и нищо не се говори за индексирането на всички останали пенсии. Това го давам като пример не защото е трябвало непременно да бъде свършено през първите сто дни, а защото имаше няколко първоначални хода, действия, които да създадат впечатления, че правителството работи и след това всичко си минава в едно темпо, изцяло под сянката на личните изяви на министър-председателя. Още не можем да видим идеята, философията, основните приоритети на ключови министерства. Още не могат да си влязат в ролята министрите, които и без това не са особено авторитетни и доказали се личности. Така че тези 100 дни минаха доста бързо в общо взето нищоправене.
Фокус:Това е третото правителство, начело с премиера Бойко Борисов, какви разлики откривате в сравнение с предходните два кабинета?
Александър Маринов:Първо програмата на този кабинет е най-лошата от трите – тя е най-обща, неконкретна и хаотична. Второ, съставът на този кабинет е също най-слаб от трите. Има хора, за които с основание може да се пита какво правят, какво са направили до момента или точно обратното, заради нещата, които са направили до момента, не би трябвало да са там. Вижда се, че този кабинет изцяло вече трябва да обслужва блясъка на премиера в неговите нараснали мащаби. Тук говорим за неговите амбиции да надхвърли границите на страната, да заеме роля, функции с балкански или дори европейски мащаб. Поради което всяко действие, което би могло да хвърли сянка на премиера, моментално се коригира и то по един начин, който според мен е на ръба на конституционността. Министрите не са секретарки на министър-председателя. Той не може да им поставя задачи, да им дава заповеди и да ги праща нагоре-надолу из страната, както се случва непрекъснато. Той не може директно да отменя решения и разпореждания на министрите, защото те имат своя законова отговорност и правомощия. Само през изминалата седмица така беше с историите около „Натура“ 2000 в крайморска Добруджа, така беше с „Дунарит“, така се случи с инцидентите по Черноморието с различни практики на ощетяване на туристите и т.н. Министрите летят като пощальони нагоре-надолу да изпълняват разпореждания на министър-председателя. Това е един стил, който не води до вършене на работа, а трябва да лъска имиджа на премиера.
Фокус:Как работата на правителството през първите месеци на управление се отрази на имиджа и ролята на България на международната сцена?
Александър Маринов:Не виждам какво да е направило правителството, което да е било забелязано в чужбина. Ще видим това, което прави кабинетът, как ще се отрази да кажем на периода на нашето европредседателство. Ще видим как ще бъдат решени други въпроси. Да кажем хубаво беше подписан договорът с Македония. Това несъмнено е една крачка напред, не може да се отрече, но как ще се развият нещата по-нататък? Дали подходът при подготовката и подписването на този договор не предопределя по-нататъшни проблеми, предстои да го видим. До момента смятам, че правителството не се е захванало сериозно да решава нито един въпрос както от вътрешната, така и от външната политика. Според мен това е недопустимо, особено като имаме предвид третия мандат на Борисов като министър-председател. Вътре в управлението има хора с достатъчно опит и при тази ситуация да не правят нищо, е необяснимо.
Фокус:Миналата седмица правителството представи управленската си програма, има ли потенциал да се справи с поставените задачи до края на мандата си?
Александър Маринов:Това е изключително трудно да се каже, защото задачите са така формулирани, че не може да се докаже решени ли са или не. Това е един списък от пожелания и общи приказки, които всеки може да извърти, както желае. Никой не може да каже например, че не е направено нищо в една област. В случая това, което липсва, са ясно дефинирани условни очаквани резултати, включително с конкретика, със срокове, със стойности и т.н., каквито ние не виждаме в програмата. Отсега предполагам, че когато дойде време да се отчита една или друга част от нея, ще има големи политически спорове, които ще бъдат субективни именно защото не са заложени в самата програма тези показатели и критерии, по които да се оцени еднозначно изпълнено ли е или не.
Фокус:Как оценявате отношенията между „Дондуков“ 1 и Дондуков“ 2 през първите 100 дни на кабинета „Борисов“ 3 и какви са перспективите пред тях?
Александър Маринов:Хладни са, не са още изострени. Общо взето стремят се атаките срещу президента да не идват от правителството, а главно от парламента и от парламентарната група на ГЕРБ, въпреки че министрите не пропускат да захапят президента. Днес включително четох изявление на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ветото на президента ще забави магистрала „Струма“ и т.н. Управляващите се опитват да се обясняват и извиняват с президента. Не са добри отношенията между двете институции, въпреки че Бойко Борисов очевидно не желае да влиза в пряк сблъсък с Радев по простата причина, че стои много по-зле от него. Президентът има два пъти по-голямо одобрение от Борисов, така че той няма интерес от челен сблъсък. Там, където дори се твърди, че има разбирателство между правителството и президента, се вижда, че това е само на думи. Припомням ви заседанието на КСНС, когато беше заявено, че е постигнато разбирателство и ще бъдат изготвени определени анализи и програми от страна на правителството, но сроковете за тези разработки отдавна минаха, а не се е чуло нещо да е направено. Очаквам, че по-нататъшните ходове на управлението ще доведат до засилване на критичността срещу него и предполагам, че президентът ще бъде също един от критиците на правителството. Според мен отношенията между двете страни на „Дондуков“ ще се изострят.
Фокус:Даде ли опозицията 100 дни толеранс на кабинета и очаквате ли тя да бъде по-активна отсега нататък?
Александър Маринов:Особен толеранс не е дала, въпреки че не е била и особено енергична по някои въпроси, по които можеше да бъде агресивна. Въобще градусът на политическия живот е висок в резултат на неща, които са се натрупали през последните години. Така че първите сто дни на правителството и парламента са общо взето с една позната степен на конфронтация. Според мен е важно опозицията не просто по-агресивно или по-цветисто да напада управлението, а по-аргументирано да посочва неговите съществени пропуски и да показва каква е нейната алтернатива, какво по-различно предлага, за да може обществото да прецени дали има друг по-достоен кандидат да управлява страната. Опозицията е доста по-силна, отколкото при предишните два мандата на Бойко Борисов, говоря най-вече за БСП, които са ясно изразената опозиция. Тя създава доста по-големи грижи на ГЕРБ и парламентарната група на ГЕРБ като че ли не е във форма и няма това ниво, за да бъде равностойна. Ще видим какво по-сериозно ще предложи опозицията като алтернатива на претенциите и намеренията на правителството.
Фокус:Стабилно ли е управлението и управляващата коалиция? Ще изкара ли пълен мандат кабинетът „Борисов“ 3?
Александър Маринов:Според мен няма да изкара пълния си мандат. Тази стабилност е привидна. Все още сме в началото на неговото управление. Тепърва предстои председателството и то ще бъде използвано всячески като аргумент да се поддържа една стабилност на управлението на държавата. Имайте предвид, че стабилността на едно управление се решава най-вече от това дали то е способно да разрешава проблемите, които стоят пред обществото. Предишните два кабинета на Борисов си отидоха предсрочно, тъй като се видя, че не могат да решават проблемите и самите те се измъкнаха от задължението да ги решават, така според мен ще се случи и в този трети мандат. Още повече, че аз очаквам с течение на времето да се изострят противоречията вътре в управляващата коалиция.