Преди 14 години 7 куршума пращат в отвъдното един от знаковите ромски барони – Тани Танев. Той е бизнесмен, но заработеното не му стига и решава да прецака един от аверите си, като започва да го изнудва за пари. Това ще реши съдбата му и ще всее смут в редиците на ромската мафия. Циганският съд – мешарето, няма да се намеси, а повече никой няма да смее да се изправи срещу заподозрения за поръчител на убийството.

Ромският богаташ от Долни Дъбник Тане Танев от благородническия род на Кардарашите се смятал за недосегаем. Баронът се занимавал с хидроизолация на сгради, производство на асфалт, търговия с мазут и строителство, ползвал се с авторитет сред малцинството, с по-заможните бил приятел. Между тях бил и Станчо Владов – строителен предприемач от Костинброд, негов роднина Кардараш и партньор в покупко-продажбата на жилища, които двамата въртели на ръба на закона.

Приятелството им обаче се пропуква, когато в края на 2006 г. при продажбата на апартамент Тани научава, че ортакът му го е изиграл с пари и е прибрал по-тлъста пачка. Ромският бос се усъмнява, че братовчедът му от Костинборд не за първи път го минава с печалбата и се отказва от общия им бизнес. Вземанията-даванията между ромите обаче остават неуредени. Тани започва да заплашва Станчо Владов, че ако не му плаща редовно дълговете си на вноски, ще издаде на полицията, че при сделката с апартамента Владов е направил измама. За да не попадне зад решетките, строителният предприемач плащал в брой на Тани различни суми. В едни момент обаче Владов решил, че се е издължил и няма да дава повече за лихви.

На 12 февруари 2008 г. трима мъже пристигат с тъмен хюндай в Долни Дъбник. Разузнават, че Тани, който живее в София, се е прибрал за кратко в родния си град. Те вече познавали навиците му и били наясно, че обикновено замръква в кръчмата, която сам е построил и отворил в Долни Дъбник. В 22,10 ч забулен мъж влетява от улицата през отворената врата на заведението и открива огън. Според разследващите това е Александър Йорданов. Той стреля по Тани 8 пъти. 7 куршума попадат в тялото му, два от тях се забиват в ръцете, два в гръдния кош, един в долната част на тялото и два в главата.

При пукотевицата единственият сервитьор, един клиент и приятелката Бинка, с която Танев живее без брак, се напъхват под столовете. Когато се надигат, стрелецът вече е изчезнал. Още при първия си разпит в полицията през февруари 2008 г. жената описва стрелеца като светлокос и синеок. По-късно тя разпознала въпросният Александър Йорданов. Той е бил посочен и от единствения клиент в кръчмата.

За тежкото престъпление са заподозрени хора от бандата на Йоско Костинбродския. Полицията посочва трима мъже, за които се съмнява, че са извършили екзекуцията. Според прокуратурата разстрелът е поръчан от 52-годишният предприемач Станчо Владов заради шантажа, спусъкът е дръпнал 28-годишният Александър Йорданов, а посредници са били 38-годишният Вергил Славов и 45-годишният Ивайло Симеонов-Богьовеца. Те са верни хора на наскоро върнатия от Гърция с европейска заповед за арест Йосиф Йосифов. Самият Йоско по това време бил зад решетките.

Според разследването за мократа поръчка Йорданов получил 5000 лв., а Симеонов и Славов си поделили 23 000 евро. Четиримата отричат да са замесени в престъплението.

Двама анонимни свидетели в Долни Дъбник твръдят, че видели хюндая и пътниците в него. По документи колата се водела на жена инвалид от Видинско, било установено впоследствие. Тримата отрекли да са пътували с такава кола, но дни преди убийството катаджии направили акт на един от тях, който пътувал точно с нея.

Криминалистите се опитват за изровят и друг мотив за покушението. Те проверяват бизнеса на Танев, но не попадат на нищо съмнително. В началото на 90-те той е бил осъден за магистрален грабеж. Плевенският окръжен съд го праща в затвора за 10 години. Той лежи 3 г. и излиза на свобода с президентска амнистия през 1996-а. Негови врагове се търсят и заради взрива, с който бе предупреден през лятото на 2003 г. Самоделката гръмна в двора на фамилната му къща в Долни Дъбник.

След експлозията Танев напуска градчето и изнася бизнеса си в София, където има жилище. Според прокуратурата поръчител на взрива е друг прочут ромски богаташ – Любомир Илиев – Любо Къдравия от Костинброд. „Тани му е дължал 100 хил. лева, но ги е върнал. Сметките са изчистени“, заявиха криминалисти. Участието на Къдравия обаче така и не било  доказано.

Костинбродската банда стояла зад покушението. Йоско дал разрешение от килията

За покушението беше заподозрян Йоско Костинбродския.

По време на разследването криминалисти съобщиха, че благословия за мократа поръчка дал Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродския. По това време той е бил в ареста, но хората му – най-близкият от които е Богьовеца, успели тайно да се свържат с него и той им разрешил да действат.

През последните 25 г. Йоско е разследван, съден и оправдаван за тежки престъпления като поръчкови убийства, отвличания и за продажба на дрога. Свидетели по делата срещу него го сочеха за главатар на една от двете банди за поръчкови убийства в София, действала години наред. През 2001 г. името му беше замесено и в първото отвличане срещу откуп у нас – на бизнесмена Стефко Колев.

Костинбродския попада в ареста и след убийството на Филип Найденов-Фатик на 19 август 2003 г. Доказателства обаче не бяха намерени. Той беше разследван и за отвличането на сина на Венци Стефанов през април 2004 г. Междувременно двама от бандата на Йоско бяха разстреляни. Борис Арсов-Борчо бе убит малко след покушението над Фатик, а Асен Петров-Шаки – след отвличането на сина на Венци Стефанов.