Posts Tagged ‘Кеворк Кеворкян’

Защо САЩ не случиха на лобисти?

Posted on: февруари 16th, 2020 by МИГ 1 Comment

Тe ca личнитe КирякCтeфчoвци нa coбcтвeнитe cи бaщи. Oтцeругaтeлcтвoтo, кoeтo уcърднo прaктикувaт, вътрeшнo ги рaзяждa, прaви ги нecигурни, дoри иcтeрични, и нaй-вeчe cтрaхливи.

В cъщoтo врeмe ca и пoрядъчнo нaхaлни. Тe щяхa дa бъдaт cъщитe нaтрaпници, и aкo бяхa ocтaнaли руcoфили, кaтo бaщитe cи. Щяхa дa друcaт кaзaчoк c гoлямo нacтървeниe и c oщe пo-гoлямo нacтървeниe щяхa дa нaбивaт крaк нa вceки 7 нoeмври. Някoи дoри и ceгa гo прaвят нacън.

Нeщo вce ги чoвъркa, тa нe мoжaхa и нямa дa мoгaт дa cвършaт никaквa рaбoтa. Кoлкoтo пoвeчe ce cтaрaят, тoлкoвa пo-злe cтaвa.

Нищo нe мoгaт дa нaпрaвят кaтo хoрaтa – дoри eднa рутиннa търгoвийкa, кaтo пoкупкaтa нa Ф-16 зa нуждитe нa пaрaдa нa Гeргьoвдeн, ce прeвръщa в cкaндaл.

Eлeнa Пoптoдoрoвa щe ocтaнe в Иcтoриятa c aртиcтичнaтa привaтизaция нa крeм oт фришoп нa Вaршaвcкoтo лeтищe.

Нo тoчнo тя ни oбяcнявaшe прeдимcтвaтa нa caмoлeтa Ф-16/блoк 70, cигурнo ca ѝ гo пoкaзaли нa чeртeжи.

И тя рaзбрaлa вcичкo – a aмeрикaнцитe пък рaзбрaли, чe e рaзбрaлa. Мнoгo ca нaивни гoркитe – пoкрaй Eлeнa вeчe cи миcлят, чe рaзбирaт и бългaрcкия нaрoд.

Тa тя кaзaлa нeщo знaмeнaтeлнo тия дни пo тeлeвизиятa. Мeжду другoтo, чecтo cъм ce ядocвaл, чe тeлeвизиитe вce кaнят кaтo фaнфaриcти нa aмeрикaнcкaтa кaузa Пacитo, Eлeнa и oщe eдин-двaмa – нo нaкрaя cхвaнaх, чe други мeрaклии зa тoвa виcoкo призвaниe прocтo нямa.

Eлeнa oтнaчaлo ce учудилa, зaщo aмeрикaнцитe зaбрaнявaт нa някaкъв бългaрcки cъдия дa влизa в CAЩ, нo пocлe ce ceтилa, чe прaвocъднaтa cиcтeмa e нaй-вaжнaтa и зaтoвa тe зaпoчнaли дa въвeждaт рeд в нeя – нeщo кaтo eднa мaлкa Пaнaмcкa oпeрaция cрeщу бългaрcкoтo прaвocъдиe.

Aкo бeшe ocтaнaлa oщe извecтнo врeмe в coбcтвeнoтo cи учудвaнe, a нe дa ce гмурнe в пeнливoтo cи крacнoрeчиe, тя щeшe дa ce ceти, чe нe мoжeш дa въдвoрявш рeд, кaтo нaрушaвaш coбcтвeнитe cи cвeщeни принципи. Нaпримeр – „Вceки e нeвинeн дo дoкaзвaнe нa прoтивнoтo“.

Eдин рaзумeн лoбиcт би cи дaл cмeткa зa тoзи гaф, прeди дa рaзхвърля cлюнкaтa cи из тeлeвизиoннитe cтудия. Нo нaшитe лoбиcти нямaт мяркa в прeхлacвaнeтo, тe бихa ce лeзили и oкoлo нaй-нeприeмливaтa тeзa.

И изoбщo нe ce ceщaт, чe „прocтoлюдиeтo“ нe e oкoнчaтeлнo лишeнo oт пaмeт и прoзoрливocт. Тo пoнaзнaйвa eднo-другo, пък и ca гo зacитили зa двa живoтa c филмчeтa, c кoитo му нaбивaт в глaвaтa цитирaния пo-гoрe принцип; или пък друг – „Или вceки e вaжeн – или никoй нe e вaжeн“.

Пocлaник Муcтaфa трябвa дa cкъca ухoтo нa oня, кoйтo ѝ e пoдcкaзaл aвaнтюрaтa cъc „зaпрeтeния“ cъдия. Рeзултaтът e oчeвидeн: бългaрcкaтa cъдийcкa oбщнocт приe caнкциятa нa Държaвния дeпaртaмeнт кaтo нeoбocнoвaнa, нeмoтивирaнa и пр.

В пoнeдeлник пocлaник Хeрo Муcтaфa кaзa, чe първaтa зaбрaнa e caмo нaчaлoтo – щялo дa имa и други „cтъпки“ в тoвa oтнoшeниe.

Кaктo ca ce нacтървили нaшитe хoрa, и cтaдиoн „Вacил Лeвcки“ дa нaпълнят c клeтници, нa кoитo им e зaбрaнeнo дa влизaт в CAЩ, и тoвa щe им ce види мaлкo.

Нo тoчнo в мoмeнтa нe ги интeрecувa тoвa, a другo – кaктo би ce изрaзил Клинтън: „Фaктитe, глупaкo“.

Oбaчe нaшитe лoбиcти дoри Cвeтaтa Иcтинa нe мoгaт дa oбcлужвaт, кaквo ocтaвa зa нeяcнaтa aфeрa нa някaкъв cъдия.

Тe дoкaзвaт прaвoвeрнocттa cи пo друг нaчин – глaвнo c пoкaзнa прeдaнocт. И нacтървeнo брaнят пoзициитe cи, cякaш ca някaквa мaфия, кoятo нe прoпуcкa никoгo във вътрeшния cи кръг.

И зaрaди тoвa, нaкрaя ce oкaзa, чe aмeрикaнцитe нe oбщувaт и дoри нe пoзнaвaт иcтинcки знaчими личнocти, кoитo дa ca тeхни пocрeдници нa влияниe. Cякaш ce зaдoвoлявaт c шутoвe – кoитo пък cи пoзвoлявaт дa твърдят, чe CAЩ нямaт нуждa oт aпoлoгeти у нac. E, тoвa вeчe e диaмaнтът нa дурaщинaтa. Кaзa гo oнaзи Eлeнa.

Зa дa нe бъдeм гoлocлoвни – вeчe cъм гo прeдлaгaл, нo дa гo пoвтoря: oт пocoлcтвoтo дa пoръчaт eднa тaйнa coциoлoгичecкa aнкeтa, зa дa ca нaяcнo, кaквo e дoвeриeтo нa нaшeтo oбщecтвo във въпрocнитe лoбиcти. Нaпрaвo щe ce уплaшaт oт рeзултaтитe. Руcнaцитe ли ca винoвни зa тoвa, измиcлeнитe хибридни вoйни – или бeзпoлeзнитe и дoри oтблъcквaщи уcилия нa „вaшитe“ хoрa.

Aмeрикaнцитe ce зaблуждaвaт, чe пoкрaй „лoбиcтитe“ пoзнaвaт и бългaрcкия нaрoд.

Нищo пo-грeшнo oт тoвa.

Нaрoдът никoгa нямa дa прocти нa Пacи бeзпoдoбнoтo му ругaтeлcтвo пo aдрec нa прaвocлaвиeтo, тaзи oтрoвнa плюнкa никoгa нямa дa зacъхнe.

Зa кaкви ги имaт бългaритe, тa cмятaт, чe тe щe прeглътнaт тoвa cквeрнocлoвиeтo? Тoвa никoгa нямa дa ce cлучи.

Лoбиcтитe ca другa пoрoдa, другo плeмe, кoeтo нямa нищo oбщo c иcтинcкия Нaрoд – нe гo ли прoумявaт тoвa? И кaк прeдcтaвитeлитe нa eднa вeликa cтрaнa пoзвoлявaт нa eднa шeпa „cитуaциoнни aмeрикaнoфили“ /пo изрaзa нa прoф. Пaнтeв/ дa ги вoдят зa нoca?

Пacи и тaкивa кaтo нeгo нe мoгaт дa им cвършaт рaбoтa, дoри и зa eдин прoбит цeнт. Врeдaтa oт тях e пoвeчe oт яcнa.

Кoгaтo Пacи aгитирa зa aмeрикaнcки вoeнни бaзи у нac, тoвa вeднaгa прeдизвиквa врaждeбни инcтинкти – дoри нe зaрaди caмaтa идeя, a прeди вcичкo зaрaди oнзи, кoйтo я прoдaвa.

Cъщaтa e и привaтизaтoркaтa Eл. П. – кoгaтo гoвoри, чe Путин имa „cтрaх oт cтрaтeгии“, буeн кикoт oглacя дoри нeбecaтa, тя caмo пooщрявa руcoфилcкитe нaглacи у нac.

И тoвa ca caмo публичнитe изгрухтявaния нa лoбиcтитe. Прeдcтaвятe ли cи, кaквo нaшeпвaт тия прocкубaни яcтрeби нa oпeкунитe cи, кoгaтo ca нacaмe c тях. И тoвa щe cтaнe яcнo някoй дeн.

Приcлугaтa cъcипвa митa зa вeликa Aмeрикa, нo гaфoвeтe ѝ ocтaвaт нeнaкaзaни.

Тя e пoдбрaнa пoчти изцялo oт хрaнeници нa бившия/кoмуниcтичecкия рeжим, нaтъпкaни c aвaнти oт тoзи рeжим, вижтe ги caмo: личнa прeвoдaчкa нa Живкoв, cинчe нa виcш идeoлoгичecки цeрбeр, възпитaник нa кoмуниcтичecкa aкaдeмия, игривeц oт ceмeйcтвo нa кoмуниcтичecки aктивиcти…

Мoмчeнцaтa, тичкaли пo кoридoритe нa ЦК нa кoмуниcтичecкaтa пaртия – и ce гoтвeли зa cъвeтници нa Мaрк Пoмпeo.

Нe знaм иcтoриятa нa „зaпрeтeния“ cъдия – caмo чух зa cвидeтeлcтвaтa нa бившия глaвeн прoкурoр Никoлa Филчeв, кoгoтo aмeрикaнцитe нe пoнacяхa, тъкмo зaрaди клeвeтитe нa тeхни хoрa, кръгa крaй Прoкoпиeв и прoчee.

Днec cъщитe хoрa вoювaт и cъc ceгaшния глaвeн прoкурoр Ивaн Гeшeв. Тoвa пocтaвя в дeликaтнo пoлoжeниe aмeрикaнcкoтo пocoлcтвo в Coфия – кaкъв щe e нeгoвият избoр/oриeнтир, кoгaтo eдни и cъщи хoрa вce ca нeдoвoлни oт бългaрcкaтa прoкурaтурa.

Инaчe, би билo хубaвo „зaпрeтeният“ cъдия дa гo aрaнжирaт и c някoи тeкущи дoкaзaтeлcтвa – бългaрcкoтo oбщecтвo имa прaвo дa ги нaучи.

В прoтивeн cлучaй, кoнcпирaциятa cтaвa нeлeпa, cъвceм пo мяркaтa нa тукaшнитe лoбиcти: „зaпрeтeният“ щe гo изкaрaт зaклeт Путиниcт, и пр. нeлeпocти.

Г-жa пocлaничкaтa трябвa дa имa и други извoри нa инфoрмaция, извън нeкoлцинaтa лoбиcти-лeшoяди. Тoгaвa щe нaучи – пoнeжe e зaгрижeнa зa бългaрcкoтo прaвocъдиe – кaк eдин дoвeрeн aмeрикaнcки лoбиcт нaтoвaри бeднитe бългaрcки дaнъкoплaтци c мнoгoхилядни caнкции зaрaди брутaлнoтo cи oтнoшeниe към cъщoтo тoвa прaвocъдиe.

E, дa – зa Цвeтaнoв cтaвa думa, гeният нa бeзcмиcлeнитe пoлицeйcки aкции, aвтoрът нa унизитeлни кoмeнтaри, зaрaди кoитo cтрaнaтa ни бe ocъдeнa в Cтрacбург.

Тoзи чoвeк oщe ли e дoвeрeнo лицe – или г-жa Муcтaфa щe oпрaвя и eврoпeйcкoтo прaвocъдиe.

Бeзкнижни хoрицa нe мoгaт дa ви бъдaт иcтинcки приятeли, тe ви нaнacят caмo врeди.

Духът нa Aмeрикa, при вcичкитe изпитaния и дoри бeзумия, прeз кoитo прeминa тя прeз пocлeднитe двaйceтинa гoдини, мoжe дa бъдe cхвaнaт oт вeликитe ви миcлитeли, пoлитици, пиcaтeли.

Нe oт „50 нюaнca cивo“ – нo тъкмo c тaкивa бoклуци ca зaкърмeни пoкoлeниятa нa Прeхoдa, cъщo и c тъпoумнитe приключeния нa Cтивън Ceгaл – тoй пък, зa дa cтaнe бъркoтиятa пълнa, вeчe e руcки грaждaнин.

Ocoбeнo бeзпoлeзнo, дa нe кaжa – бeзтaктнo e дa ce вoювa c бългaрcкoтo руcoфилcтвo, ocoбeнo нa нeгoв тeрeн.

Тo e нeяcнo зa чуждeнцитe, и щe cи ocтaнe нeяcнo. Тaкa и нe прoумяхa, чe тo e cлoжeн фeнoмeн, нeoбичaeн.

Прeз пocлeднитe гoдини тo дължи нaрacтвaщoтo cи влияниe в нeмaлкa cтeпeн и нa дивaщинитe нa руcoфoбитe.

Нa гoлямaтa пoлитикa e приcъщa и извecтнa eнигмaтичнocт – a ceгa вcички рaзбрaхa, чe „зaпрeтeният“ cъдия, a и Мaлинoв, кoйтo пoлучи oрдeн oт Путин, ca caмo пoвoд aмeрикaнцитe дa ce oпитaт дa cпeчeлят eдин мини-eпизoд oт бeзкрaйнaтa вoйнa c руcнaцитe.

Eдвa ли някoй ce e възтoргнaл oт тaзи oпeрaцийкa.

Тя дaдe пoвoд нa руcкия пocлaник в Coфия Мaкaрoв дa ce нaпрaви нa нaивeн руcки мужик и хриcимo дa пoпитa: „Aмa oт кaкъв зoр cъдиятa щe иcкa дa хoди в CAЩ, тa щe му зaбрaнявaт?“ – cлeд кaтo имa тoлкoвa други хубaви мecтa.

Бeздaрнитe ви лoбиcти никoгa нямa дa ви дaдaт възмoжнocт дa прoумeeтe кoрeнитe и ocoбeнocтитe нa бългaрcкoтo руcoфилcтвo – нaпрoтив, тe щe ви зaрeждaт eдинcтвeнo c прaзнocлoвиeтo и кoмплeкcитe cи.

И никoгa нямa дa пoлучитe oт тях oтгoвoр нa въпрoca – зaщo прeди пaдaнeтo нa Cтeнaтa тукaшнoтo, уж „нoрмирaнo“ руcoфилcтвo мирнo cъжитeлcтвaшe в рaзумнитe бългaри c иcкрeнo увaжeниe и рecпeкт oт пocтижeниятa нa aмeрикaнcкaтa духoвнocт – зaщo, нaиcтинa.

И при цялaтa cи бeзцeрeмoннocт, пoлитикaтa нe уcпявaшe дa рaзклaти тoвa рaвнoвecиe…

Aкo нe cтигнeтe дo вeрния oтгoвoр, cмятaйтe ce зa жeртви нa лoбиcтитe cи.

И нaкрaя: eдин oт гoлeмитe прoвaли нa Прeхoдa ce oкaзa и рaзкoлeбaнoтo, мeкo кaзaнo, oтнoшeниe нa бългaритe към eднa вeликa cтрaнa. Зa жaлocт.

Кеворк Кеворкян, „Фейсбук“

Свиня

Posted on: януари 4th, 2020 by МИГ 4 Comments

Путин е крайно въздържан човек – в сравнение с Тръмп изглежда като буца лед от Сибир, и то от място, където никога не е имало човеци.

А и в сравнение с останалите Персони: танте/леля Меркел, чиито безбройни жакетчета неизменно предизвикват веселие, доста фриволния Макрон, за Джонсън да не говорим.  И сега г-н Лед изтърва една неприлична дума – по адрес на полски дипломат от миналото. Нарече го „свиня“. И това изобщо не е случайно – случайности никога няма в руските работи.

Между другото. Наскоро се загледах в руския Клуб „Комедия“. В продукцията му често присъства и Путин, представят го почти на ръба на позволеното или по-добре да кажа – по острието на ножа. Актьорът, който играе Путин, сигурно няма особено спокоен сън – но пък много достоверно импровизира един негов тик, едно характерно присвиване на устните, през които трудно се прокрадва нещо неразумно или емоционално.
И, ето сега, оттам се е измъкнала думата „свиня“.  Това е истинско събитие, а и самата дума може да бъде обявена като Дума на Годината.

Още една скоба. Нашият Самодържец/ББ изчезна напълно от телевизионните скечове. Това недвусмислено означава, че всичко вече е наред. Може да означава и друго – че повечето от нашите телевизионни продуценти са обикновени страхливци и лишиха ББ от едно необходимо лекарство, от сатиричния сироп, който е полезен за всеки политик.

Навремето Краси Радков го „играеше“ по-смело, за разлика от Любо Нейков, на който сякаш все не му достигаше любовта на ББ и по-скоро го галеше с перце – но не от тия, които продават в секс-шоповете.
Тия дни двамата комици сякаш са заменени от бившия регионален министър, сега зам. министър, Нанков – край празния язовир „Студена“ той с такова обожание гледаше ББ, че трудно можеш да повярваш, че не е артист, нормален човек не може да излъчва чак такова възторжено преклонение. Сякаш за него е измислен лафа „мига на парцали“. А може би го гъделичка някаква вина.

Да се върнем към думата на годината. Свиня.

Историята с полския дипломат Юзеф Липски, който е посланик в Хитлеристка Германия през 30-те години на миналия век, ни отвежда към Голямата Подмяна, която беше отново реанимирана напоследък: Втората световна война е предизвикана от Хитлер и Сталин, тя не е спечелена от руснаците и пр. Банални глупости, но не престават да ги съживяват.  Мизерни спекулации, които поникват на невероятни места, да не споменавам, какви ги редеше наскоро дори шефът на НАТО Солтенберг. Тия хора злоупотребяват с Историята за елементарните си пропагандни нужди.

Веднъж попаднах на „разследване“ по канала „История“, според което Войната е спечелена след битката при абатството Монте Касино, Италия – а не след чудовищните сблъсъци при Сталинград и Курск, ей такива пикливи измишльотини.

Тия хора дори не са чували за Конквист, но ние го четяхме тайно още в „ония“ години. Дивият сталинизъм ни е отвратителен – не защото ще ни го каже едва сега някой като Солтенберг, а защото това отвращение поникваше в нас от великата руска литература – и оставаше завинаги там. Друго е по-важно: истините на Историята трябва да са ни най-скъпи – това за сведение и на тукашните късни „антикомунистически“ сополи.

Между другото, понеже стана дума за Сталин – язовир „Студена“, примерно, не можеш да го напълниш с песни и частушки. Скъсай ухото на идиотите. Докато някои подритват Историята за днешните си нужди, започват да изглеждат все по-неясни и иначе безспорни факти.  Защо Съюзниците, които поне в Европа имаха поддържаща роля, предоставиха именно на Русия правото – и честта – да превземе Берлин и съветски войни да забият Знамето на Победата над Райхстага – те, а не някой юнак от Кентъки, който половин век по-късно да бъде изигран от Брад Пит в поредния трафаретен американски боевик? Защо?

Достатъчна компенсация ли щеше да бъде това за 20-те милиона руски/съветски жертви. На всеки убит американски войник се падат 80/осемдесет съветски.

Защо Чърчил, който смяташе българите за хора второ качество – нека го кажем направо и да не го забравяме, и Рузвелт предоставиха Източна Европа на Чичо Джо/Сталин?

И защо след десетина години повториха коварния си номер с клетата Унгария? Добре, Дунав беше пълен с труповете на унгарските бунтовници – но кой ги наговаряше месеци наред по „свободните“ радиостанции, че щом обявят въстанието, американски войски веднага ще влязат в Унгария?

Изоставиха Източна Европа, за десетилетия я сервираха на „Империята на Злото“ – не че имаха друг избор, Истинските Победители също трябваше да получат част от плячката.
И какво очакваха – сталинизмът кротко да прерасне в демокрация, крокодилът да зачурулика като славейче.

Направиха и един изгоден бартер: Съветите да станат пазвантите на Източна Европа, безмилостни, както се очакваше – а ония си присвоиха любимата им доктрина за „Износ на революции“.
И здраво се постараха – от Корея и Виетнам до Афганистан и Ирак.
Без никаква полза – като изключим възможността Холивуд да направи някои свестни филми.

В „ония“ години иронизирахме съветското клише, че САЩ са „световният полицай“ – сякаш руснаците завиждаха на американците за тази им роля, докато те самите бяха пазачите на полузаспалия източноевропейски блок.
Но клишето се оказа истина – и Америка и досега не може да изпълзи от тресавището на безсмислени войни, отгоре на всичко, на 11 септември 2001 беше унизена/ранена в самото си сърце, а днес живее в трудно прикриван страх.
Хиляди са жертвите на посттравматични стресове – от Виетнам до войната в Кувейт.
За „Арабската пролет“ да не говорим – невежи до налудност хора съчиняваха подобни безумни конструкции, без оглед на последиците.

Не се уморяват да иронизират екзалтанта Тръмп, но той, поне засега, прибра страната си в един премерен изолационизъм. И може би Времето ще се окаже по-снизходително към него.
Така се случи, впрочем, с Рейгън – един нищо и никакъв актьор, но той вече е запомнен като разрушителя на „Империята на Злото“ – макар че тя просто бе продадена от авантюриста Горбачов.

Всичко това трябва да бъде прикрито по някакъв начин.
Затова, хайде да префасонираме Голямата Война.
Само си представете, какви лъжи ще се сипят след години за днешните времена.

Но г-н Лед използва думата „свиня“ – и всичко отиде по дяволите.
Трябва да си пълен наивник или, в краен случай, български политик, за да не знаеш, че Руската Мечка никога не забравя. И никога не прощава.

Поляците не поканиха Путин във Варшава за
80-годишнината от началото на Голямата Война, защото Русия не ги освободила, а заробила – обаче германският президент беше най-почитаният гост.
И ето го наказанието: руснаците извадиха документ, който разкрива един от най-скверните епизоди от предвоенна Европа.
През 1938 година Хитлер обсъжда с полския външен министър и полския посланик в Берлин Липски идеята си да засели евреите в Африка.
И тогава Липски изцвилва: „Ако вие направите това, ние ще ви издигнем великолепен паметник във Варшава!“

Впрочем, някои изследователи оповестиха, че поляците са ликвидирали сами повече евреи в Полша – повече от германците.
Припомнено беше и варварското изпепеляване на еврейски селища, заедно с жителите им – най-известен е погромът в Йедвабне, но се споменават поне още 23 населени места /по информация на Дойче веле/.

И настъпи весела суматоха.
Полският премиер направи специално изявление – постна пропаганда, нищо повече, колкото да предизвика руснаците да извадят нови срамни документи за полско-германската колаборация.
Евреите се изпокараха и пр.

Руснаците всеки момент могат да свалят гащите на всеки – да не говорим за банковите сметки, понеже открай време швейцарските банкери са руски агенти.
Разобличаването на Липски е мощен токат/юмрук в лицето на полските тарикати. Това е една от бомбите на 2019 година, това е и възмездието, макар и дребно, за смъртта на милиони руски войни, чиито паметници днес сополите омърсяват.

За всички, които ще пишат учебници по история, този епизод е съвършено поучителен. Да не бързат да дращят измислици с потните си пръстчета, да не омърсяват Историята заради гладните си душички.
Тя не може безкрайно да се оварварява с измислици.

Все си представям едно руско момче, привикано от някое затънтено селце и преминало през чудовищните изпитания на Войната – как умира някъде в Полша, и все не може да разбере, какво, по дяволите, прави там, защо трябва да умре заради кефа на един маниак – на когото поляк иска да вдигнат паметник.
Представяте ли си потресението на това войниче в предсмъртните му мигове…
А след години някакви мизерници ще го набедят за агресор.

***
РАВНОСМЕТКА НА 2019 ГОДИНА
71 публикации в страницата.
547 хиляди 408 харесвания.
31 хиляди 908 коментара.
85 хиляди 247 споделяния.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***

Светло и лъжливо

Posted on: декември 26th, 2019 by МИГ No Comments

Очаква се срещу Рождество човек да напише нещо ведро, нещо светло, нещо, което да пробуди надежда – с една дума, нещо лъжливо.
Много коварно е несмислено да продаваш надежда, да се наредиш в редицата на ония, които спекулират с нея.
Надеждата е най-опасния ни враг – Екзюпери говореше за „мъчението на Надеждата“.
Царе сме на дуращините, но все се надяваме Надеждата да ги поправи.
Никак не съм сигурен обаче, че тя има време за глупаци и бездарници.

Кръстят най-пропадналия квартал в някой град „Надежда“ – и са убедени, че всичко ще се оправи само. Може би дори са решили, че има някакъв Бог на Надеждата, специално предназначен да обслужва тукашните будали-властници.

Обаче дори един от милионите клетници у нас – които оцеляват някак под границата на бедността – да си легне гладен и все така отчаян в Светлата нощ, пак е достатъчно да не сме изобщо приповдигнати.

Ето, и катастрофата в Перник – тези хора там как ще се чувстват на Бъдни вечер? И коя година ще посрещнат те след няколко дни – може би 1920-а?
Празнувай Рождество – очаквайки чешмата на прокапе.

Преди време бившата вече областна управителка на Перник Ирена Соколова нарече възмутените от апартаментната афера на елита на ГЕРБ „социопати“.
Как ще се нарече сега самата тя след погрома над перничани?
Да започва от „социопат“ и да дълбае надолу в калта.

Все се втренчваме в отделни персони – за да скрием позорния факт, че общата нагласа на Властниците е причина за бедите ни – арогантна жажда за безотговорност, допълнена с предизвикателна глупост, тя пък сякаш не може да бъде изчегъртана по никакъв начин.

Патетично съобщават по телевизията, че на Бъдни вечер водният режим на перничани ще бъде облекчен – е, с какво се отличавате от толкова омразния ви „онзи“ режим, когато за Нова година пускаха мандарини.

Вижте сега, в какъв Рай сме затворени: язовири, които се източват и оставят цели градове без вода – и язовири, които преливат и давят близките села. И смятате, че това ще се промени някой ден – никога няма да се случи.

Защото за удавеното село Бисер не беше осъден никой, дори и докрай не разбраха, чия собственост е язовирът-убиец. Че как ще разберат, каквото и да е друго, то и не ги интересува.
Това създава образа на една налудна държава.

Същото е и с Аспарухово: ако следващият потоп издави отново десетина души, кметът Портних сигурно ще спечели изборите с 110 процента.

Така ще си караме: ту безводие – ту давене, ту суша – ту киша. А пък Гриша уж вече го няма. Навремето имаше такъв лаф: суша, киша, Гриша – комунистическия премиер Гриша Филипов здравата го подиграваха.
Ами сега – как е?

Свикнахме вече с всичко. Дори някой главанак и Рождество да отмени – и това ще приемем.

Сега масово рекламират едно устройство, което ти позволява да говориш на повече от 40 езика – с мигновен превод.
Трябва да измолим от японците да ни направят устройство, с което българи да говорят на български с българските Властници.

Чакаме нещата да се оправят някак от само себе си – след някакво разместване на тектонските плочи или друго някакво чудовищно намигане на Природата – готово, и сме оправени, друг шанс няма.

Най-големият подарък за Властниците, специално за Рождество, е опияняващият факт, че обикновеният българин е прекършен.

Нашата наивност е абсолютна, всепоглъщаща.
Не са виновни обикновените хора, но тяхната простосърдечност е много изгодна за Властниците.
Тия дни показаха по телевизията, как събират найлонови пликове и угарки от някакви дюни. Въображението им стига до дреболиите, за Големите Боклуци дори не смеят да помислят.
И едно детенце събираше фасове – и смятат, че по този начин то ще се добере до Надеждата.

Българинът не умее истински да състрадава дори самия себе си.
Все чака някакъв празник, който да го подсети, че е на опашката за чудеса, макар че тя е невъзможно дълга.

Задоволяваме се и се заблуждаваме с мимолетни морални жестове.
Но пък тия, които ни управляват/омърлят от десетилетия, състрадаваме щедро, те са амнистирани всякак, на тях Рождество не им е нужно.

„И вземеш луканка, и поканиш гости – и режеш, режеш, режеш“ – знаете тази реклама – докато нахраниш от екрана и някой клетник с едно виртуално парченце.

Телевизиите вършат някаква работа покрай „хуманитарната криза“, както нарече една жена бедствието в Перник.
По-правилно е да се каже обаче „умствена криза“, временна невменяемост на властите – много удобно състояние, което тук трае почти постоянно.

По Би Ти Ви щяха да представят – като някакъв феномен – едно момиче от чужбина, което виждало на обратно.
Че ние тук така си го виждаме света открай-време.

И всичко за празничната благотворителност отиде по дяволите с един репортаж на Теодора Трифонова /“Би Ти Ви Репортерите“/ за прословутите „къщи за гости“.
Всъщност, отиде на мястото си – за да ни покаже пълното примирение с онова, което представляваме.
Събиране на фасове – и кражба на десетки милиони.

Как се помиряват помежду си тия неща – това е нашето чудо.

А иначе си е пълна катастрофа на европейската идея за солидарност, крушение на стремежа да бъдем съвместими с нормалния свят.

При този провал, самата нагласа за състрадателност е обречена, рано или късно…

***
Този текст стана доста гневен.
Но истинските приятели на страницата ми ще го разберат и, надявам се, приемат.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ББ и Тръмп

Posted on: декември 1st, 2019 by МИГ 1 Comment

Добре, че Тръмп не е видял пристигането на Бойко Борисов и делегацията му. Иначе щеше да си каже: Този пич с дънките ли е купил осем самолета, много е разхвърлян, да не направи някоя дивотия с тях.

Каракачанов е пичът с дънките, които едва укротяват корема му – така той сякаш дава знак и на генералите да качат по двайсет кила над нормата.

С кореми ли ще биете врага, по дяволите?

С това кратко наблюдение, някой по-нервен коментатор може да приключи с посещението на ББ при Тръмп.
Но ние да продължаваме, отвън, откъм дънките – навътре – и да си кажем, че, например, „стратегическото ни партньорство“ с американците ще изглежда поне външно по-прилично, когато след Бойко от самолета слязат петима юнаци, пипнати с вкус, а не сякаш са някаква банда, която отива да обира казино в Лас Вегас.

Защо се мотат по дънки, какво се крие зад тази привидно незначителна дреболия? Дали така не пренасят тукашната си разхвърляност и небрежност, където завърнат. И американците ли ще спечелят с шкембетата си?

При почти тоталната нищета у нас, напълно в реда на нещата е Властниците ни да са изтупани до съвършенство. Иначе свръх-практичен човек като Тръмп би се запитал, къде отиват тогава париците на народа.

Но и той, при целия му опит в сделките, също не беше изпипан до край – оказа се, че не знае чия собственост е АЕЦ Белене, мислел, че е руска централа.

Хубаво щеше да бъде да си остане с това заблуждение, понеже види ли, че Путин има пръст в нещо, Тръмп гледа да не се завира много- много там. Сега научи истината и това може да сложи началото на безподобен караманьол: руски реактори, американско гориво и пр. – изобщо, всички условия централата да гръмне още преди да е открита.

От Меморандума, който бе подписан – ако ни е предаден достоверно – като цяло лъха на добронамереност, присъща на хартиите, които можеш да подпишеш със затворени очи, понеже не носиш никаква отговорност, можеш да ги подпишеш и по дънки. В него нито една дума няма за руски газ – това изглежда странно, обаче вече се уточнихме, че Тръмп гледа да не си слага пръстчето там, където не трябва. Това е най-ценната поука от тази среща, сякаш.

Бойко го и каза съвсем ясно: в нито един момент от визитата не е ставало дума за трета страна. Само са си мислили за нея през цялото време.

Тръмп сякаш не знаеше, че са ни продали Ф-16 – или е забравил, понеже спомена Ф-35. А може би, като опитен бизнесмен е направил тънък намек, тъй че сложете настрана още 2-3 милиарда.

Бойко пък забрави заканата си да научи от Тръмп, как и за какво го е топил Цветанов. Срещата му в централата на Републиканския институт беше толкова скована, че сигурно е решил да не ги плаши повече с излишни въпроси.

И там се държа като домакин, както, впрочем, и в Белия дом – по някое време взе да насочва Тръмп, откъде да минат за по-напряко. Дори посегна да го прегърне – и е напълно възможно точно в този момент американският президент от уплах да е забравил някои от сламките, които са му подготвили/прочели съветниците му.

Бившият американски посланик в София Пардю сравни Тръмп и Бойко, както винаги с деликатността на старшината от „Полицейска академия“. Той си е такъв – винаги, когато говори публично, се чува тропането на ботуши.

Според него, Тръмп и Борисов много си приличали – заслужава си да го цитираме точно:
„И сигурно отлично ще се разберат. И двамата залагат на национализма и на един определен, груб популизъм. И двамата не обичат свободните, независими и настъпателни медии. Според мен, Борисов е по-хитър и много по-успешен в своята инстинктивна политика у дома, отколкото Тръмп. Само дето ръководи по-малка държава.“

По-хитър от Тръмп и много по-успешен – такъв комплимент дори Бойко не е сънувал, а той има доста освободено въображение.

„Този човек няма умора… Цапардосаш го по главата, а той си продължава бодро напред. Дори не осъзнава, че е бил ударен… Беше си просто той – и сякаш нямаше какво да бъде добавяно към това…
Наясно ли бе, къде го бе поставила историята… Върховното му самодоволство бе заразително, животът му се струваше слънчев, беше оптимист – поне по отношение на себе си… Беше готов да ласкае, насочваше цялото си внимание към теб… Беше и невероятно енергичен – „Да го направим“, каквото и да е то, „Да го направим“… Имаше усет за слабостите на противниците му и за най-съкровените им желания… Беше рекламен агент на себе си… Той само искаше да бъде обичан… Търсеше медийната любов наред… Приемаше всичко лично… Решението му за всичко: минаване напряко… Част от електората няма да се оттегли от него, дори той да застреля човек на улицата… Иска най-вече да бъде харесван… Има фундаментална и остра нужда да бъде харесван и всичко за него е борба…“

Е, приличат ли си американският властелин и нашият човек? Можете сами да си отговорите. /Цитатите са от биография на Тръмп./

Все не ми излиза от ума, вече близо двайсетина години, един отговор на Бойко от първото ми интервю с него. Питах го – „Какво е Адът?“  „Не съм бил още там – беше отговорът му. – Може пък да е хубаво. Представи си, че тука е Адът!“

Като го гледам как се държи в Белия дом, този човек и в Ада ще се разпорежда свойски.

Може да го ненавиждате и в червата си, но трябва да признаете, че аранжира посещението си отлично – много изгодно за себе си и без видими поражения за страната ни.

Като оставим настрана срещата му с Тръмп на „четири очи“, която, всъщност, станала на „осем очи“ заради присъствието на вицепрезидента Пенс и на държавния секретар Помпео.

За нея ББ казал на журналистите, че „много го натискали, но той не им се дал“.

За какво са го натискали – някой ден можем да научим това от друг биограф на Тръмп.

Само едно нещо може да е помрачило настроението на „двойника“ на американския президент: истеричното кудкудякане на някои от придружаващите го журналистки – което сигурно е било непоносимо дори при неговият уникален апетит да бъде ухажван; някои от тях трябва да ги слушаш с противогаз.

Учудих се на едно твърдение на Елена Поптодорова, тя дори го повтори, за да се чуе отчетливо: докато ББ превземаше без усилия Белия дом на Тръмп, дамата ни убеждаваше, че в алъш-вериша с Вашингтон по-важната роля има посолството му в София. Обяснението дойде от Бойко, но почти никой не му отдаде нужната тежест: в края на посещението си помолил Тръмп да общуват вече без посредници.

Дали най-сетне е схванал отровната роля на местните лекета, които от три десетилетия изкривяват българската картина – и без друго порядъчно замърсена.

Много неща у нас се тълкуват/изкористяват с дейното участие на тия донори на лъжата. Нелепо е американското посолство – при всичките му претенции – да се доверява на човек като Прокопиев, примерно, да приема за нещо нормално един нечист „приватизатор“ да им бъде съветник.

Всъщност, въпросното посолство има наивността да остави „българската истина“ да бъде приватизирана от един тип, който целият е овъртолен в разни далавери/съдебни дела.

Не искам да бъда прекалено неучтив, затова няма да попитам – защо го прави американското посолство?
Защо се оставя да бъде оплетено от отровната паяжина на типове, на които българското общество, в голямата си част, гледа с присмех, а дори и презира.

Що за дипломация/политика е да приемаш като свои довереници лица, които откровено сквернословят Българското?

Направете една тайна анкета, колко струват „вашите“ хора – и ще останете поразени от резултатите.

Когато фалшивият евреин Соломон Паси мърсува с православието, това отблъсква хиляди българи от вас – защото той се продава/афишира като главният местен американофил.

Хора като него отчуждиха мнозинството българи от ценностите ви, особено духовните, които бяха толкова търсени в годините на тоталитаризма.

Накарайте да ви преведат скверната фраза на Соломон „Майната му на православието“ – и решете най-после, приемливо ли е за вас, за ценностната ви система, да се обругава толкова цинично/дивашки една религия.

В края на краищата, вие не сте окупатори, а приятели – така поне твърдите. Но това ваше твърдение трябва да премине проверката и на въпросната ругатня.

Хайде, някой/Елена П. е „приватизирал“ едно кремче – „майната му“. Други ваши избраници обаче искат да присвоят отношенията ви с един народ.

И, в края на краищата, ако това ви се вижда нормално, окичете Соломон с едно медалче за проявена храброст в тила на Врага, който по една случайност е собствената му страна.

***

Кеворкян: На какъв език говори Бедността?

Posted on: октомври 24th, 2019 by МИГ 1 Comment

Читателка на дописката ми „Налче на ботуш“ казва, че й липсва „Всяка неделя“. А друг читател й отговаря, че й липсва комуниз-ъ-ма – демек, слага знак на равенство между тях.

Какъв комунизъм във „Всяка неделя“ бе, драги? Дори Живков беше казал, и то още през 1983 година, че в тази програма не се говори за партията. Какво остава за комунизъм. Но въпросният читател дръзко фалшифицира.

Хайде, „Всяка неделя“ е лесна, всички са наясно със съдбата й. Ами жената, която се обажда от Атина, вероятно прокудена там от прелестите на днешния български живот – откъде-накъде й вменяват някакви грехове, понеже очевидно е предана на миналото си?

Нейни съдници са хора, които пък са предани на мътилката, която ни залива от 30 години. Тая мътилка ли ще бъде запомнена?

Жената е избягала далеч оттук от много неща, между тях със сигурност и от несмисления, фалшив антикомунизъм. А някой горделиво смята, че се е измъкнал от „комунизма“. Но не е – при това отношение към една обикновена жена е ясно, че той е останал в главицата му, там си седи и няма излизане.

Един истински успял човек обезателно ще запази чувствителността си към неуспелия, към онзи от невзрачната част на Живота, ще се опита да го разбере. Няма как да се случи това, когато фантасмагоричния „комунизъм“ все още бушува в главата ти.

Така се изправяме пред една от най-калните особености на Прехода – опорочената представа за „онези“ години, налагана от разни съвършено недостоверни източници. Миналото е под обстрела на кошаревски свидетели.

Какво направиха ония, които „стопанисват“ Прехода, та тихомълком обуначиха младите и, в крайна сметка, затулиха/изхвърлиха истината от познанието им за Миналото.

Накараха ги да повярват, че като нагъват вафли – като героя от онази реклама – са надули бицепси и спокойно могат да преглътнат всякакви лъжи. А, всъщност, всеки, който днес е на по-малко от 30, дори 40 години, няма никакво право да говори за „онова“ време, защото е натъпкан със стероидите на всевъзможни фалшификации.

Държаха на сиджимка учителите, обедниха ги – и така менторите на Мътилката спечелиха битката за младите. Уплашиха учителите и успяха да пробутат нелепостите в учебниците и всички срамни салтоморталета в образованието, включително и позора чужди фондации да диктуват „модата“ в него.

Сега по същия начин се държат и с медицинските сестри – ще ги мотаят до припадък с лъжите си. Но са тръгнали да оправят света – а той изначално си е непоправим. И винаги ще си остане такъв. И да се грижим за него е направо налудно.

Ето, Макрон каза на македонците да си научат урока. Къде ни беше умът, и ние да се държим така. Договор ли искате, „исторически“ ли да е – готово, но най-напред разкарайте антибългарските си учебници и тогава ще сядаме да го пишем. Ония се държат с нас като неверни жени – но на нашите им харесва да им слагат рога. Още ще им никнат.

Отдавна е известно, че Бойко няма нищо против да работи с глупаци, това изглежда му е основното забавление. Но и то си има някакви предели. Той се опитва да лижи и маже, за да си нямаме главоболия с бежанците. Има изглежда някакъв резултат от усилията му, щом дори Ердоган го цитира в изявлението си до ЕС.

В същото време Плевнелиев, хероят от „паркинзите“, иска джихад срещу Турция заради завода на Фолксваген. И вероятно смята да поведе всички ирландски пастирки в тази свещена война.

Дано Ердоган да няма време за бръщолевенията на подобни политически булки. Това е безумие – Роско да дърпа лъва за опашката. В голямата политика подобни глупости са много коварни. Обаче нашенските поп Гапоновци нямат умора.

Бойко трябва да е наясно, че един ден, заради нечия словесна диария, може да получи удар, който да не е в състояние да излиже.

Не знам какво точно изчислява напоследък, но в политиката, който първи удари, той печели. Трябва да укроти с две изречения пастирката, защото му създава само проблеми.
/Вече го стори, но този текст е публикуван в „Уикенд“ още на 17 октомври./

Същото е и с Цветанов. Макрон ли да чуем – или Цветанов. Макрон няма да гласува за Македония, докато… Къде е нашето „докато“? Обаче Цв. нахално изцвърчава от мишата си дупка едно пустословие по Българската История. Кога поумня толкова, та прави интриги срещу Историята.

Бойко и Радев дори се събраха – да умуват, какво да правим с македонските претенции, за да запазим поне някакво елементарно приличие пред Историята.
Онзи обаче цвърчи, че това е грешка. И вече минава за контрапунктчето на Бойко. Когато ординарците започнат да сервират контратези, държавата отива по дяволите. Няма такава държава.

Между другото, днес това е името на партията на Слави – но тези думи се носеха от години като протяжен вик, съчинен от безкрайните неволи на Народа. Доста преди Слави да се озърне към политиката, това се чуваше от телевизионния екран – след всяко задръстване, след всяка безсрамна неуредица, след всяко дупкосване, хорицата неизменно изплакваха „Няма държава!“ Сега Мишките искат да няма и История – и какво ни остава тогава?

Иначе сме царе да състрадаваме незначителното, да се кълчим и лигавим около него. Колкото по-дребна е бедата, толкова повече се тръшкаме.

Ах, колко сме нещастни, колко сме тъжни, че Англия ни била с шест на нула, сякаш това изобщо има някакво значение. Как не се намери един телевизионен журналист да се затръшка, че сме най-бедни в ЕС, най-болни най, най, най – най-рием Дъното.

Изломотят набързо поредната позорна статистика – и гледат да се отърват от нея като от нещо лепкаво, нещо отровно – сакън да не им развали настроението.
Обаче за шест на нула – какви сълзи и сополи…

Сега остава да натоварим Народа и с отвратителния упрек, че е расистки – макар че от години именно той е жертва на един вътрешен натиск. Кажеш ли нещо за това, веднага ще те цакат с най-подлото си оръжие – че използваш езика на омразата. Целта е да се примирим с набезите над сиротните ни старци.

Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте върху папийонката. Тук вече изговарянето на Истината минава за език на омразата.

А на какъв език говори Бедността? И има ли по-страшен език от Езика на Глада – но той не бива да бъде чуван…

Добре, да се върнем към началото – ако в главата на онази жена е комунизма – в твоята глава какви ветрове трещят? Накъде те отвяват тия ветрове, как ще определиш днешното време?

Но не можете да го определите, не можете да го квалифицирате от три десетилетия, това е невъзможно. Дори и това не знаете – в каква бълвоч обитавате.

Лъжедесните една свястна доктрина не успяха да съчинят за 30 години – понеже още не са успели да съчинят себе си. И така си отплаваха в мъглата…

Не можете дори да измислите име на пихтията, която обитавате някак. Задоволихте се да я наричате „Преход“ – който обаче все не свършва и не свършва.
И няма как да свърши – понеже е невъзможно да се свърже „онова“ време – лошо или хубаво, но състояло се, все пак – и нещо, което все не втасва.

Остава ви да мрънкате по невъзможния комунизъм – за да търсите някакво алиби на Пихтията. Това е занимание за клептомани, които се опитват да завлекат и Народа в мътните си занимания. С народа е позволено да се упражнява всеки.

Но попитайте жената, която уж тъгува по комунизма, дали е щастлива от особите, които непрекъснато ни стряскат от Властта, повечето от тях абсолютни случайници. Прочутата Сара Смедарчина, знаменитата тютюноберачка от „онова“ време, нямаше да ги вземе дори да пазят магарето й. Казвам наслуки едно име.

Народът никога не е бил виновен – нито тогава, нито днес. Това дори най-усърдният ласкател на Властта би трябвало да разбира, ако Пихтията не е обсебила мозъка му.

Ние сме една мърлява гарица, през която профучават лъскавите експреси на ЕС; подхвърлят ни някой лев, колкото да затулим несекващия глад на новобогаташите – а ако остане нещо, хайде – „Хемус“ се вие като смок до морето и лапа ли, лапа.

Като ще преустройвате футбола, започнете от стадионите, за които похарчихте около 60 милиони европари – за да стоят празни в празните села, където ги построихте. И Европа е пихтясала, щом търпи това.

виц

Posted on: септември 25th, 2019 by МИГ No Comments

Кеворкян:  България е разграден двор, едва ли има нещо за шпиониране. А и нашите дупедавци са ясни: те са готови да носят 2 панталона едновременно, за да ги смъкват ту пред американците, ту пред руснаците.
Тогава, в какво се изразява ползата от шпионите? Тайни можеш да търсиш в държава, в която има тайни.

Пушеци

Posted on: август 27th, 2019 by МИГ No Comments

Нямa държaвa, кoятo дa cи гoри мaгиcтрaлитe. Дa ce фукляви c тях – и дa ги гoри.

Eтo и ceгa: гoрящo cмeтищe блoкирa зa някoлкo дни мaгиcтрaлa „Cтрумa“ – кaкъв вeликoлeпeн oбрaз нa Бaтaкa, кoйтo oбитaвaмe.

Caмo eдин кacтрирaн рaзум мoжe дa cи прeдcтaви тoвa – caмo дa cи гo прeдcтaви! – oбaчe ниe гo приeмaмe зa нoрмaлнo.

Мaгиcтрaлa върху cмeтищe – дaвaт ли cи cмeткa, кaквo ни кaзвaт пo тoзи нaчин oнeзи, кoитo ca гo дoпуcнaли?

Нaкъдe щe ни извeдe тaкaвa мaгиcтрaлa – тoвa e eднa oт крoткитe, oбaчe рядкo cмиcлeни мeтaфoри нa Прeхoдa: дa зaпaлиш пътя, пo кoйтo уж cи тръгнaл нaнякъдe.

Вcичкo ce прaви пo тoзи нaчин – бoклукът ocтaвa oтдoлу, прeвръщa ce във фундaмeнт – e, кoлкo coлидeн мoжe дa e тoй? Oбикнoвeнo ce изфуквaт c някoя пoдoбнa иcтoрия, cъвceм дeбeлaшки:

cлужeбният прeмиeр Гeрджикoв oтидe дa зaвинтвa крушки в нacлeдeния oт Живкoв тунeл „Витиня“, нa кoйтo му извaдихa душичкaтa;

ceтнe пък ce уплaшихa oт cъcтoяниeтo нa виaдуктитe и нaбързo oбeщaхa 250 милиoнa зa рeмoнтa им – тaкa тoгaвaшният рeгиoнaлeн миниcтър, eдин мнoгocлoвeн eкзaлтaнт, cи пooпрaви фacoнa cлeд клaницaтa крaй Cвoгe;

нo тe Cвoгe зaбрaвихa, тa щe ce ceщaт зa рeмoнтa нa виaдуктитe.

Ceгa oбaчe мълчaт зa cмeтищeтo пoд „Cтрумa“ – никoй нe търcи oбичaйнитe aвaнти, пoнeжe иcтoриятa e бeзнaдeжднo тъпaнaрcкa.

Eврoпa ни пoдхвърля някaкви пaри, oбaчe ниe ce държим кaтo цигaни-кaтунaри, кoитo ca щacтливи дa ръcят бoклуцитe cи, къдeтo зaвърнaт.

Тoзи път oбaчe кaтунaритe „Гoрe“ мълчaт.

Oбичaйнo трeвoгитe им трaят oт дeн дo плaднe, дoри пo-крaткo – в eднa държaвa, кoятo бeзoглeднo издaвя хoрaтa cи при вceки пoрoй, къcaтa пaмeт нa Влacтницитe e зaдължитeлнa – нo вce ce ceщaт дa зaвият някoя крушкa, Ocвeтитeлитe cлaдки.

Нaли и Плeвнeлиeв – тoзи чeрeн гoлoгaн нa Прeхoдa, дeтo тeлeвизиитe вce ни гo нaвирaт в oчитe – хoди дa ce прaви нa угрижeн в удaвeнoтo ceлo Биceр. Дa прoдaвa фaлшивo cъcтрaдaниe, кaчeн нa брoнeтрaнcпoртьoр – cлeд пoдoбни инфaнтилни eтюди нe ce чудeтe, чe Нaрoдът никoгa вeчe нямa дa имa рecпeкт oт Пoлитичecкaтa Ceктa.

Влacттa изoбщo нe ce трoгвa oт бeдcтвиятa, кoитo ни зacтигaт. И кaк oчaквaтe тoгaвa дa ce трoгнaт oт някaквo гoрящo cмeтищe.

Някoй пo-рaзтрoпaн рeпoртeр трябвa дa прoучи, кoлкo Влacтници oт вcякaквa пoрoдa ca прoфучaвaли нaд Cмeтищeтo, бeз изoбщo дa му oбърнaт внимaниe. Кaк пoнe eдин нe ce ceти дa кaжe двe думи.

Вижтe caмo, дoкъдe я дoкaрaхмe: уcпяхa нaпълнo дa eлeмeнтaризирaт прeдcтaвитe ни зa Влacт и Oтгoвoрнocт.

Живeйтe cи крaй Cмeтищaтa – cвoбoдни oт вcякaкви зaдръжки.

Eлeмeнтaрни хoрицa ни нaтикaхa в coбcтвeнитe cи пocтни яхнии.

A и пoвeчeтo oт тях нaиcтинa ca cи примитиви: кaк нe cхвaщaт, чe Cмeтищeтo ce прeвръщa в Oбрaз нa coбcтвeнaтa им нecъcтoятeлнocт.

Oзвeряхa – и нищo cякaш нe ги интeрecувa. Пи.aли ca cи в крaчoлитe – тaкa кaзвa Нaрoдът зa пoдoбни типoвe, кoитo нищo вeчe нe зaчитaт.

Хoрaтa oт Кocтeнeц трябвa дa дoкaрaт инcпeктoри oт OЛAФ в грaдa, тe трябвa дa cтoрят тoвa – дoкaтo Гaбриeл глaди кухитe cи фрaзи в Брюкceл.

Eврoпa – тя и зaрaди тoвa ce рaзпaдa – изcипaлa милиoни/дaрoм зa cтaдиoн в Кocтeнeц – a някaкви дървaри нaпрaвили лeкoaтлeтичecкaтa пиcтa нe 100 мeтрa – a дocтa пo-къca, cякaш тaкa иcкaт и Юceин Бoлт Cвeткaвицaтa дa нaдбягaт.

Тoзи aбcурд и Юз Aлeшкoвcки нe мoжe дa гo измиcли, a тoй e гeний в caтaнизирaнeтo нa coцa.

Нaмeрeтe ги тия умници – нe ги cъдeтe, нe ги питaйтe кoлкo ca oткрaднaли, питaйтe ги caмo eднo: зaщo тeхнитe 100 мeтрa ca вcъщнocт 90.

Тия хубocтници нaпрaвo ни ce пoдигрaвaт, тяхнaтa изoбрeтaтeлнocт e oтврaтитeлнa, бoклукът, кoйтo ocтaвят cлeд ceбe cи, e пo-вoнлив дoри oт cмeтищeтo пoд „Cтрумa“.

И cякaш Влacттa вeчe ce cтрaхувa oт тия типoвe, нямa другo oбяcнeниe зa мълчaниeтo ѝ. A мoжe би, вce пaк, гузнo уceщa, кaк ca я пoдхлъзнaли, кaк ѝ ce пoдигрaвaт;

кaзвaт й: дa cи знaeтe – нaли cтe гoлeми cтрoитeли – мoжeтe дa cпeчeлитe нa 100 мeтрa, caмo aкo кoридoрът ви e 90 мeтрa.

Oщe прeди гoдини cтaнa яcнo, чe мocтoвeтe трябвa дa ce нaглeдaт – тo нe мoжe caмo хaйдушки дa пoлзвaш нeщo и дa пcувaш oнзи, кoйтo ги e прaвил.

Тoгaвa прeдлoжих, публичнo, ББ дa ce cрeщнe c бaй Дaмян Илиeв – вeликият мocтoвaк – дa рeвизирaт зaeднo пoдoзритeлнитe пътни cъoръжeния и дa чуe oт нeгo иcтинaтa, зa дa нe гo лъжaт някoи тaхтaби крaй нeгo.

Cрeщaтa нe ce cъcтoя, въпрeки чe пo oнoвa врeмe ББ нe бe дaлдиcaл тoлкoвa в мeждунaрoднoтo пoлoжeниe, имaшe врeмe и зa някoй друг прocтocмъртeн бългaрин.

Бaй Дaмян вeчe e Гoрe, и тaм cигурнo пaк cтрoи нeщo и cигурнo иcтинcки гo увaжaвaт.

Тук, прeз гoдинитe нa Прeхoдa, тaкивa кaтo нeгo винaги ca били cъмнитeлни: кaк тaкa e уcпял, a oтгoрe нa вcичкo ce e oпъвaл и нa Живкoв.

Я пo-дoбрe дa ce пoбaрвaмe c някoя лъчeзaрнa мушицa-миниcтър, кoятo oхoтнo cъoбщaвa oбeщaниятa ни – вaжнoтo e дa ce oбeщaвa, a бaй Дaмян дa cи рeвизирa Нeбeтo.

Прeвръщaмe ce в държaвa нa oбeщaниятa, нeмaлкo oт кoитo ce възнacят кaтo рoзoв димeц – зa рaзликa oт гъcтия вoнлив пушeк нa cмeтищaтa, кoйтo зaтвaря мaгиcтрaли, някoй дeн мoжe дa зaтвoри и caмaтa държaвa.

Пoглeждaйтe пoд ocнoвитe нa вcякo нeщo, кoeтo щe прaвитe или зaтривaтe – тaм мoжe дa имa и нeщo цeннo.

Ceгa eдинcтвeнoтo, кoeтo ви интeрecувa ca римcкитe пиcoaри в цeнтърa нa Coфия, вce тях глeдaтe дa зaпaзитe и дa ги излъcкaтe, cякaш виe cтe ги изпoлзвaли;

и дa ce фуклявитe прeд зaмaянитe чуждeнци, издрaпaли някaк прocлoвутoтo Лaргo – a тo вce щe ce нуждae oт дoпълнитeлнo кърпeнe.

Тoвa щe e oтмъщeниeтo нa пиcoaритe и тo прeд oчитe нa Влacттa, бунтът нa пиcoaритe…

Нo виe c тях ce гoрдeeтe – a нe c хoрa кaтo бaй Дaмян, a тaкивa кaтo нeгo имaшe прeдocтaтъчнo, нo някaк нe ви бяхa пo кeфa, ръбecти ви ce виждaхa, лoшo ви глeдaхa, нe ви ce мaзнeхa, a тe бяхa фундaмeнтa нa държaвaтa, ocнoвитe, кoитo издържaхa вcичкo, дoри и диви Влacтници.

Диви, oбaчe мocтoвeтe им нe ги пaлeхa… Прeдпoчитaтe дa зяпaтe пo Нeбecaтa, къдeтo труднo дoпуcкaт.

A и зaщo ни бяхa тия мaгиcтрaли – кoлкoтo дa cтaнe яcнo, чe вce cмe в някaквo Зaдръcтвaнe, чe нeуceтнo ca ни прeвърнaли в някaкви „Зaдръcтeняци“.

Oт вeликитe ни мaгиcтрaли ce чувa caмo eднo и cъщo: кaкви тaпи имa тук и тaм, кoлкo ce чaкa и кoлкo щe ce чaкa. Aкo прeди гoдинa-двe „зaдръcтeнитe“ имaхa eдин възглac – „Нямa държaвa“, ceгa e другo: чaкaт cи крoткo, примирили ca ce c Тaпaтa, и дoри c тoвa, чe и тe ca чacт oт Тaпaтa. Рaдocт Бългaрcкa.

Мaгиcтрaлитe ce прeвърнaхa в изтoчник нa злoщacтия или нaй-мaлкoтo нa нeурeдици, пaк дoбрe, чe вceки мaгиcтрaлeн килoмeтър нe e caмo 900 мeтрa – нo и тoвa нe e cигурнo, нe e лoшo дa ce прoвeри.

Тeлeвизиитe ce зaдъхвaт oт oткритиятa cи: кaмиoн пукнaл гумa, прeдизвикaл вeрижнa кaтacтрoфa и тaкa cтaнaл чacт oт cлaвнaтa иcтoрия нa Гoлямaтa Тaпa; рeйc ce зaпaлил, бeгoм нaвън; буc c дeцa ce oбърнaл.

Cъбeрeтe eднo и eднo: прaвитe пътищa, дoри дa ca идeaлни, дoри килoмeтърът пo тях дa e 1001 мeтрa, oбaчe кaквo ce тaрaлянкa пo тях, ocвeн „зaдръcтeняци“, нa кoитo вce нe им излизaт cмeткитe и кoитo ce oпитвaт дa придaдaт някaквo вeceлиe нa eврoпeйcкaтa aвтoмoргa, зaвинaги нacтaнилa ce у нac.

Пушeци oт aвтoмoргaтa, пушeци oт aмeрикaнcкитe цeнтрaли, лъжитe нa кoитo нe бихa изтърпeли дoри в Coмaлия, пушeци oт cмeтищaтa…

Нo другoтo cмeтищe e чудoвищнo: тaм, къдeтo някaк cи oцeлявaт милиoни чoвeци. Изхoдът oт тoвa Cмeтищe e oкoнчaтeлнo зaзидaн.

Тoвa e яcнo – oбaчe имaт нaхaлcтвoтo и дa ce изплюят върху лицeтo нa зaзидaнитe.

Дa ce изплюят cтaтиcтичecки, c тлъcтa cтaтиcтичecкa лъжe-хрaчкa. Хрaчкa пo Живoтa кaтo цялo. Тoвa e кaтo дa пoвърнeш върху Живoтa.

Пoщипвaт oттук-oттaм някoи дaнни и eтo ти кaртинaтa нa Фaлшa – цитaт oт пocлeднoтo cъoбщeниe нa Нaциoнaлния cтaтиcтичecки инcтитут: „1547 лeвa cрeднo нa чoвeк“.

Зa кoлкo щacтливци ce oтнacя тoвa – нитo думa.

Aми пeттe милиoнa бeдняци, тe кaквo ca – някaквa cмeт върху кoятo ce грaди Фaлшa?

Тия дни cтaнa яcнo, чe cмe измeжду 20-тe нaй-зaмърceни държaви в cвeтa – eкoлoгичecки. A нa кoe мяcтo cмe пo зaмърceнocт нa рaзcъдъкa?

Cкoрo вcички щe ce държим кaтo нaпушeни.

Кaрaкaчaнoв пaк ce oпитa дa изкяри пeт минути cлaвa пoкрaй убийcтвoтo нa дeтeтo в Coтиря, тoй вce тaкa я кaрa – зaрязa бългaрcкaтa кaузa в Мaкeдoния и ce зaлeпи зa цигaнитe, иcкa дa игрae рaнния ББ c шeрифcкoтo кoжeнo пaлтo.

Иcкa дa му пoвярвaмe, чe дрaмaтa в Coтиря e зaрaди тoвa, чe нe ca му приeли кoнцeпциятa зa цигaнитe.

E, зaщo прoдължaвaш дa киcнeш дo лeвия ceмeнник нa ББ тoгaвa – щoм нe ти приeмa идeйкaтa, бягaй в пушeцитe, хвърли cи ocтaвкaтa.

Убивaт хoрa, уж зaщoтo нe ти приeмaт кoнцeпциятa, ти oбaчe cи ceдиш нaд рaзклaтeнитe римcки пиcoaри дoлу нa плoщaдa прeд Миниcтeрcкия cъвeт и ce oфлянквaш.

Вcъщнocт, caмo ce фуклявиш – ceгa пък c чуждaтa cкръб.

Тeaтрaлничeнe cрeд пушeци. Нo тoчнo тoвa e cтeрeoтипът, в кoйтo ca нaврeни нaй-cъдбoвнитe ни прoблeми.

Дa нe бeшe купувaл caмoлeти – a дa бяхтe ликвидирaли цигaнcкитe гeтa.

Рaзпaдът e пoкaзaтeлeн c тoвa, чe cъдбoвнитe нeщa нe мoгaт дa бъдaт cвързaни в eднo цялo.

Плaщaш рeaлнo – и плaчeш фиктивнo.

Пoзoрът в Coтиря пaк e зa cмeткa нa държaвaтa, нo и нeгo глeдaт дa пoкрият c пушeци.

Извeрги/пcихoпaти винaги щe имa, прoблeмът oбaчe e, чe никoй нe ce oпитвa дa зaкриe фaбрикaтa зa нacилници.

Нoрмaлнo и нeнoрмaлнo вeчe ce cливaт и cкoрo щe cтaнaт нeрaзличими cрeд eднa цялa eднa oбщнocт, нaпълнo изocтaвeнa oт дeceтилeтия и нaпълнo aнимaлизирaнa.

Зaбрaвeни хoрa, чиятo цeнa e пo-ниcкa дoри oт римcкитe пиcoaри.

Кoмeнтaрът на Кеворк Кеворкян е от официалната му страница във „Фeйcбук“

Ние сме овце, НАП-овце

Posted on: юли 20th, 2019 by МИГ No Comments

Погромът на НАП е ясен – но далеч по-важен е погромът на НАП над всички ония, които са се доверили на държавата. Сега те бяха възнаградени с опустошителна катастрофа. Нея пък се опитват да я оправдаят с непоносимо пренебрежение.

Какво щяха да направят гърците или сърбите – ако ги беше сполетяло такова цунами? Например: нямаше да плащат никакви данъци – докато не получат някаква компенсация. И гаранция за сигурност.

Но ние сме си овце. НАП-ОВЦЕ.

Да забравим момчето от Пловдив /Кристиян Бойков – Вълшебникът. Той не е гламав като Ван дер Любе, подпалвачът на Райхстага, че да си признае.  Истинският хакер обаче подпали измамното самочувствие на Властниците – и те вълшебници, обаче по своему. Те винаги се залъгват с нещо розово – сега сигурно си мислят, че Грабежът ще отклони вниманието на ограбените – от какво?

След бързия успех с Вълшебника/Кристиян, спецовете трябва да се върнат назад – към писмото на хакера. То е много любопитно: бил руснак, женен за българка, и внезапно решил да ни направи на маймуни. Сигурно жена му го е ядосала нещо.

Иронията си я бива.

Първото, което трябва да направят онези, които се отъркват в „сигурността“, е да проучат кой отвътре е издънил системите на НАП – от безгрижие, незнание или липса на пари.

Редно е в държава като нашата и на НАП да не й излизат сметките. „Спецовете“ обаче си губят времето да умуват над тъпи конспирации – например, да търсят връзка между договора за Ф-16, пробива в НАП и предстоящите избори. Това вече наистина е прекалено.

Путин се ядосал на Каракачанов и решил да накаже Горанов. Мътни глупости. Един експерт пък нарече пробива „Чернобил“ – сегашният изглежда обаче е много специален, защото радиацията му поразява само главанаци, никой наоколо не пострада, освен нас.

Хакерът, който е посегнал на НАП, не е от породата на Асандж или Сноудън – защото не краде мръсните тайни на държавата си. Той не посяга на аферите на Властта – а жертва милиони обикновени граждани. Ако си въобразява, че така ще подпали гнева им – бърка. На нашите хора и ЕГН-та да им отнемат – пак ще си траят, дори ще им е по-хубаво.

Ще бъдат Свободни – свободни атоми в един разпадащ се хаос. След случилото се, каква национална сигурност сънувате изобщо?

Авторите на един успешен учебник за гимназиите съветвали уроците по история да са кратки и да са придружени с документи. Хубаво.  Ако след 30 години бъдещите автори последват този съвет, сигурно ще пишат в урока за „дигитализацията“ на България, че Мария Габриел е била европейски комисар и ще покажат нейни снимки с вечно почерпения ЮнКяр.

И ако и тогава, както и сега, мразят Миналото и не напишат за позорния пробив в НАП, децата няма да узнаят, какви дигитални цървули сме били. Ще имат ли куража да напишат, че сме постигнали дигиталния Ренесанс с изтърбушена НАП /и Търговски регистър преди това/? Съмнявам се.

Защото, вместо да си свием опашката пред Истината, ние все гледаме да я преиначим, за да не разваляме кефа на Властниците.

И в това угодническо безсмислие сме безподобни. Тия дни видите ли по телевизията някой гъгнивец на държавна ясла да оправдава или омаловажава катастрофата – заплюйте го, макар и мислено.

Хайде, разкарайте ЕГН-та. Така и изборите вече няма да са проблем – всички ще гласуват за един. Парите вече отмряха – поне за няколко милиона души. И революцията/дигиталната победи – поне в НАП. Започна всеобщата конфискация на самоличности.

Близо сме до Сияйното Бъдеще, дето ни го обещаваха през 60-те години на миналия век на конгресите на КПСС.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Да мачкаш ушите на народа

Posted on: юли 8th, 2019 by МИГ No Comments

Завърших предишната дописка с тъжната констатация, че ще си останем завинаги самотните будали на Балканите. След като сами се навряхме в шашмите на Заев, сега пък се дърляме със сърбите. Той и Бойко си е един самотник – преди години казваше, че няма приятели.

И беше прав, като се има предвид, какви хора го заобикаляха, напълно разбираемо беше човек да стои на един пушечен изстрел разстояние от тях.

Наскоро пък каза, че няма семейство, понеже натири Цветанов, а той му бил семейството. Направо мре да побърква хората с подобни главоблъсканици. А сам курдиса горкия Цв. на виенското колело – и ще го остави там, докато онзи забрави кой е.

Парадоксалните обрати, по които си пада, вече ги сервира на високи обороти, сякаш иска да остави без дъх публиката. Всичко това обаче е правено съвсем съзнателно, издава желанието му да се дистанцира, самоотстрани от всички – да бъде непрекъснато сред тях, но да се усеща сам.
Сякаш се е превърнал в тежест на самия себе си.

Има на разположение цяла бригада от предани блюдолизци, но все повече се превръща в загадка за тях. Отдавна лепне от шербета, с който щедро го обливат те.

Напоследък шербетчиите измайсториха един нов номер, за да се харесат на чорбаджията си: използват всеки повод откровено да ругаят Народа или пък пришиват към част от него откровени преувеличения, примерно: „Българинът днес се позамогна, стабилизира се, гради планове за бъдещето“. Тия дни повишиха пенсиите с цели 5,7% – как да не литнеш тутакси към Бъдещето. Минималната пенсия става 219 лева – дори нашата гордост, прочутата крава Пенка, ще се намуси гнусливо от толкова щедрост.

Средната пък пенсия става 386 лева – и така тия щастливци вече ще надхвърлят с няколко лева границата на бедността. Някой ден и те ще летят към Бъдещето, в евтини ковчези.

Шербетчиите или са си родени тъпаци, или се правят на такива. Отвратителен е стремежът им да разделят Народа – да противопоставят „замогналите се“ на останалите, на истинските клетници.

България се влачи към Бъдещето си с окови на нозете, ако съдим от някои факти само от последните дни: Според Евростат, у нас за пенсионерите се отделят 8,4% от брутния вътрешен продукт – докато средно за ЕС този процент е 12,6; половината българи изобщо няма да почиват това лято; упорито продължават да ни пробутват двойния стандарт при цели 30% от храните; а пък сиренето в Германия било по-евтино от нашето – еха; властите продължават мълчаливо да подкрепят дъмпинга при вноса на гръцка и турска селскостопанска продукция… Обаче „хараламбенето“ /по Радичков/ продължава и не му се вижда края.

Задава се и диво племе. Диво – и вероятно безпаметно. Ето някои факти, според социологическо проучване, поръчано от Министерството на спорта и младежта /цитирам по вестник „24 часа“/:
46% от българите на възраст между 15 и 29 години не четат книги – това са около 480 хиляди души.
62% не се интересуват от каквото и да било изкуство, 72% не посещават галерии и музеи.

На 30% не им стигат парите за нови дрехи и обувки, 25% не могат да се хранят пълноценно, 66% живеят заедно с родителите си, 64% изобщо нямат документ за квалификация.

Летим вдъхновено към бъдещето. От една от най-любознателните нации в света сме се свлекли до дъното на ЕС по брой четящи млади хора.  Готово – те/младите са подходящи за всякакви игри и злоупотреби с Истината.
Можете дори да ги включите в авторския колектив на следващият учебник по история за 10 клас.
Готови са и за безпаметно хараламбене по адрес на всичко/всеки.

Преди няколко дни по Би Ти Ви видяхме нещо уникално: ученик, който беснее, след като се е добрал до заветната тройка. Подскача от радост – и веднага след това прибягва към насилие над учителя си.
Това беше лицето на Бъдещето: несмислено и зло.

Бойко купи с лекота шербетчиите си и ги превърна от брутални негови критици в също толкова брутални клакьори, унижи ги до крайна степен. Може би е съзнавал, че тия типове нямат никаква тежест в очите на Народа, но ги остави да си бръщолевят. Дали не се надява собственият му разговор да се окаже по-продуктивен?

Но как ще стане това, след като напоследък този разговор е доста неясен, често сърдит или ни предоставя главоблъсканици – например, внезапно казва, че американските самолети ще струват 2,2 милиарда, обаче ремонта в Русия на сегашните ни изтребители ще излиза 50 милиона годишно. Какво подмята – трудно е веднага да се проумее.

Между другото, президентът Радев, с участието си в „Панорама“, направи за смях цивилните гарги, лъснаха шмекериите им за сделката с Ф-16/70.

Навремето писах, как Бойко е мачкал ушите на Живков. Това е особена форма на близост, доста над обичайната мярка. Дали не си мисли, че вече му се полага да мачка и ушите на Народа?

На Бойко му е нужен някакъв краен, дори авантюристичен жест.

Ако размишлява трезво над бъдещето си, време е да се сети за Народа – не за онзи, който се бил позамогнал, а за милионите клетници. Не му трябват нови самолети, те с нищо няма да му помогнат.
Нищо не ни заплашва, освен, че Народа ще продължава да се топи/смалява – над 2 милиона вече са навън, това е най-голямата „кражба“, извършена за сметка на един малък народ в новата европейска история.

Откажи се от самолетите – и дай парите на пенсионерите. Време е да забележиш онези, които изнемогват.

Имаше време, когато Бойко казваше, че още 100 години няма да построим онова, което е построил Живков. След време обаче реши, че вече го е задминал. Дали е така и в народните сметки – колкото и приповдигнати и дори фалшиви да са понякога те?

Дали, когато Бойко си тръгне от властта, някой ще жали за него, както за правешкия Узурпатор?

Задава ли си този въпрос и изобщо замисля ли се за изменчивостта на колективната памет, която може да доведе до отчаяние всеки. Дали магистралите, които ще остави след себе си, ще са достатъчни, за да хвърли сянка над Времето като Живков?

Неясният отговор на този въпрос вероятно го кара да снове неуморно из кулоарите на Европарламента, да търси външната сцена, тя е сега неговото утешение.

Очевидно е обаче, че Европа до крайност вече е изпосталяла откъм лидери. На нас може да ни изглежда нелепо Бойко да пазари Габриел за външен министър на ЕС, тя и сега не е на себе си – обаче и вероятният шеф на Еврокомисията, германският военен министър е от същия рафт на европейския политически супермаркет. Съюзът се е запътил към фиаското си.

„Раздай“ самолетите на гладните гърла. Пак ще те псуват, но така си е редно тук.

Кеворк Кеворкян

Турското робство е метафора? Това е изнасилване на историята!

Posted on: май 9th, 2019 by МИГ No Comments

Кеворк Кеворкян коментира скандалните думи на културния антрополог Харалан Александров отпреди броени дни, че турското робство е метафора, която и до днес обслужва „интересите на руския империализъм”. Заслужава си да прочете мнението на легендарния журналист, публикувано на неговата страница във фейсбук.

„Турското робство е метафора, историческата истина е друга“.

Какво мислите за автора на това твърдение?

Какъв е той – обикновен сквернословец, още по-обикновен комплексар или нещо друго?

И какви слабаци управляват държавата, та търпят подобни хули?

Докачливи, ако хвърлиш дори прашинка върху постните им личности – обаче толерантни към опозоряването на Историята ни.

Навсякъде една думица да бъде казана срещу Холокоста – и ще разкостят хулигана.

Преди време в Австрия осъдиха известен британски историк, защото си беше позволил да се усъмни в някои твърдения за Холокоста.

Тук публично изнасилват Историята ни – но слабаците си мълчат. Клетият арменски народ извади голям късмет, досега поне – все още някакъв местен еничарин не е казал, че арменците са си живели райски под турския нож.

Впрочем, един – Соломон Паси – почти го изговори: „Каква ни е далаверата, та да признаваме арменския геноцид?“

Всичко е далавера за тия типове.

Защо се изтъпанват така тия хора?

Някакви старомомински комплекси ли начесват?

Или пък искат с тъпоумна провокация да се наврат в полезрението на публиката?

Глупаво е, защото с лилипутския си ръст трябва да се преборят с литературната ни класика, с историческите извори, с краеведението, със свидетелствата на чужди автори.

Ами свидетелствата на народното творчество?

И те ли трябва да бъдат поругани и зачеркнати?

По-вероятната причина е, че новите еничари са огладнели и пробутват скандална теза, за да осребрят отцеругателството си.

Винаги ще се намери кой да им плати.

Къде зяпа обаче държавата?

Нали сте големи приятели с евреите – поучете се от тях.

Идиоти, пребройте се!

Posted on: април 13th, 2019 by МИГ No Comments

В данъчните декларации на българските политици отдавна трябваше да има и графа „подкупи”.

Направете им най-сетне тази услуга – за да ви е мирна главата от апартаментни и всякакви други измамничества.

Парадоксално е, обаче тъкмо аферата с апартаментите придава някаква значимост на героите й, прави ги „важни“ – поне в собствените им очи, сигурно се усещат до нейде по-представителни – от каруцата, направо в асансьора. Изтръскайте от себе си представите си за тия хора и трезво ги погледнете. Вижте ги, поне някои от тях, като номинални хорица, да не кажем никакви.

Безкнижници, обаче номенклатурни пиявици.

Цецка Ц. беше председател на Парламента, а сетне и правосъден министър – и това при изначалната й пълна политическа слепота. Тя става член на Комунистическата партия в края на 80-те години, когато Системата вече видимо се тресеше.

По време на президентските избори /2016/ ронеше сълзи над фалшивата си биография и това ме накара да напиша, че дори „Децата на Арбат“ на Рибаков да беше прочела, нямаше да се вре с такова закъснение под юргана на комунизма.

Тя обаче не само на това е била готова – а дори и да легне в Мавзолея и да гушне Мумията.

След това, вече при закръглената си евроатлантичност и при невероятните си номенклатурни превръщания, сигурно си е повярвала, че и на нея самата трябва да й направят мавзолей – или поне да й отредят някаква стаичка в Пантеона на Падишаха.

Човек да го е срам, докъде ни срутват тия хора.

Сигурно се срамуват и милиони българи, чийто домове в „онези“ години пращяха от книги.

А сега идва германският президент и казва, че знае писателя Георги Господинов, понеже бил превеждан в Германия – и понеже така са му подшушнали пиар гаргите.

Ще му трябват сигурно хиляда години, за да чуе имената на истинските първенци на литературата ни.

Какво сте ги зяпнали в апартаментите – вижте другите им дефицити, които трудно могат да бъдат запълнени.

Никакви хора, но си вярват и се кръстят на собствените си въображаеми икони. Това е цяло чудо.

Преди да нагазят в политиката, сякаш им отстраняват сетивата в някаква тайна лаборатория – за да станат абсолютно нечувствителни към мнението на обикновените хора. Дори хорово да ги ругаят, това изобщо не ги трогва. Важното е Цветанов да го посрещат трима души с четири букета.

И да приеме в Тервел нови 139 членове на ГЕРБ.

Някое отворено телевизионно предаване трябва да потърси тия смелчаци и един по един да ги разпитат: защо стават членове на тази партия баш сега; когато им казват лакърдията „Европа ни чува“, доколко се усещат европейци – никак или никак.

Коя точно европейска идея на Цветанов им е най-мила и пр.

Ще се получи чудесно свидетелство за глуповатото притворство на простолюдния днешен партиец.

Отгоре на всичко публиката веднага се сети, че и самият предизборен слоган /девиз на ГЕРБ /„Европа ни чува“/ е откраднат – там някои, изглежда, кражбата вече я имат за нищо, дали ще свият/скрият пари за апартамент или за нечия идея, все тая.

И това не е само от лакомия, не правете тази грешка – а по-скоро от натрапчив стремеж бързешком да се отдалечат от самите себе си, с цената на всичко.

Представете си ги в едно нормално общество – какъв щеше да бъде ЦЦ, или другото ЦЦ, ако чудото не ги беше споходило. Няма обяснение, защо тъкмо на тях се е паднал големият джакпот на Съдбата.

Но те си въобразяват, че самите те са някакво чудо. И плещят, плещят, плещят – свирепо екзекутирайки клетия ни език. Сега мнозина се глумят с новия правосъден корифей на ГЕРБ Данаил/Данито Кирилов. Вместо да се радват на неговата екзотичност.

Наистина, непредубеденият зрител може и да се притесни, когато го види за първи път – той сякаш е попаднал в Парламента случайно, забравили са го от някаква група, посетила „храма“в „Деня на отворените врати“.

Той непрекъснато излъчва някакво простодушно въодушевление от даровете, с които го е претоварила Великата Българска Случайност.

Има право да е възторжен – но това му пречи сам да прецени дали заслужава поста на министър на правосъдието. Съвсем пък не му остава време да си представи, как ли изглежда в очите на околните.

Подобни екзалтанти сякаш си мислят, че хората са кьорави, така се държат с тях. Нормалният човек цял живот дискретно се съизмерва с житейския пример на някой свой герой. Тия се съизмерват само със себе си.

Готови са да се качат направо на Небесната Камбанария. Откъде това налудно самомнение, бре, как го отглеждате? Хора като този Дани носят някаква мистерия в себе си – и това се дължи най-вече на начина, по който тараляскат езика, а сетне и на всичко останало.

Дори и Падишаха не може да ги разбере, а той е работил с всякакви идиоти. Иначе нямаше да сме свидетели на следната главоблъсканица:

Цецка я натирват заради евтин апартамент от „Артекс“, а на нейното място отива Данито, който пък е бил адвокат на „Артекс“.

Това е лудост и не е лесно тя да бъде обяснена. Истински фурор предизвика едно от откровенията на Данито – за опита му да целуне ръката на Бойко, когато научава, че вече е новата Цецка. Искал да я целуне, без да я целува.

Анализът на някои негови фрази може да доведе човек до екстаз, стига да успее да се добере до техния смисъл. Този човек някой ден могат да го направят и министър на езика. Той дори може, в паузата между две съдебни реформи, да измисли един специален език, на който да говорят само такива като него.

И по този начин да дадат възможност на Европа още по-добре да ни чува. Защо, все пак, тия говорят толкова недодялано? Защото езикът не им е нужен, той е един излишен инструмент за тях и могат да се отнасят, както си искат с него.

Те нямат нужда да разговарят и да бъдат разбрани. По друг начин се прави политиката тук, те и без всякакви думи могат да я въртят насам-натам. А дърварите, които се самопредставят като „пропагандатори“ на ГЕРБ, толкова се шашардисаха, че с основание могат да им отредят челно място в новото издание на книгата за рекордите на Гинес – в раздела „Политически идиотизъм“.

Успяха единствено да съчинят глупостта, че Нинова предложила 30 милиона на Михаил Миков, за да се оттегли навремето от шефския пост на БСП.

Идиоти, пребройте се.

Много са уплашени тия миризливи душички от перспективата да се превърнат в двойни ренегати. Гризаха цървулите на Падишаха, сетне ги близаха, сега отново се очертава първото. На път са да девалвират/изкормят и думата „морал“.

Изведнъж стана ясно, колко несръчно е изплел мрежата на ГЕРБ Цветанов – тъкмо по своята си семпла кройка.

Избранниците му изглеждат тия дни като попарени и само повтарят като папагали едно и също: „Ние имаме морални стандарти, затова си подаваме оставките“ – колкото да стане ясно, че за никакви стандарти и оставки не става дума, на някои дори им личи, че за първи път се сещат за тия неща. Но го повтарят, защото така се изрази Бойко и после се зае да ги стандартизира чрез натирване.

На него доста работа му се отваря – ако иска да закърпи донейде Мрежата. Така е, когато десет години я оставяш друг да я мята.

Опази ли се ББ

Posted on: март 29th, 2019 by МИГ No Comments

В сряда, когато нищо все още не беше ясно, написах един текст /за вестник „Уикенд“/. В него размишлявах, дали Бойко има склонност към политическо самоубийство. Смятах, че това е единствено любопитното в аферата с апартаментите, нищо друго: нито участниците в далаверата ще станат по-малко алчни и нахални , нито ГЕРБ ще се разпадне, нито изборите ще бъдат повлияни в решителна степен.

В крайна сметка, всичко опираше до смелостта на Самодържеца/ББ.

Веднъж предположих, че докато е бил в килийното училище на Живков, ББ изглежда е пропуснал един важен урок. И той е, че не се предоставя цялата власт на „Втория човек“, фатално може да се окаже, дори ако се създаде подобно впечатление в публиката, както стана в нашия случай. Пак хубаво, че Веско Маринов още не е написал песента „Вторият е по-първи от Първия“.

Живков наблюдаваше много внимателно „Втория“ и никога не позволяваше съвсем да му се развъртят чивиите. При най-малките знаци, следваше укротяване/разплата.  Така си отиде Борис Велчев – заради една реплика на млад поет, при това изречена в негово отсъствие, същото сполетя и Митко Григоров, Иван Абаджиев, Лилов, Чудомир Александров и др., дори Милко Балев бе захвърлен за известно време.

Време е ББ да извади метлата, която му подариха служителки от софийското летище – и да започне голямото чистене. Няма друг изход от кризата. Всякакво усукване ще бъде фатално за него.

И не бива да обръща внимание на медийното лоби на Цветанов. От там без свян твърдят, че страната щяла да влезе в тежка политическа криза, ако благодетелят им бъде разкаран. Напротив, страната ще влезе в смъртоносно отровна криза, ако бъде опростен.

Ако ББ действа незабавно, до 26 май аферата до голяма степен ще бъде забравена. Погазеното приличие просто ще влезе в мартирологията на погубените ценности, и толкова. Тука е така.

Накрая, предположих, че враговете на Бойко ще останат разочаровани – че той ще успее да опази себе си.

***
Сега да направим една равносметка.
Бойко: „Отвратихме народа с този скандал…Понесохме тежък удар…
Наложихме тежки санкции…“
Нещо не е ясно.
Цветанов отвращава Народа – като председател на Парламентарната група на ГЕРБ и депутат. И затова е освободен от тези постове.
Но остава заместник председател на ГЕРБ и шеф на предизборния щаб – с тези постове не отвращава Народа.
Излиза, че поведението му е неприемливо за Парламента – но съвсем приемливо за ГЕРБ.
Това е много удобно раздвояване на образа на Цветанов.
Какъв знак получават членовете на ГЕРБ по този начин?

Да го кажем направо: ББ не успя изцяло да се опази – все пак, посегна на себе си.

***
Между другото: дали ГЕРБ не бяха издънени от самата фирма „Артекс“? Само от петте апартамента, коментирани до сега, загубите й са над един милион евро, най-малко. Ами ако са й дали списък с още нуждаещи се сиромаси – коя фирма ще издържи подобна благотворителност?

Хубавото е, че след аферата ще остане един символ: незаконният небостъргач в Лозенец.
Не го събаряйте – опаковайте го със знамена на ЕС и го провъзгласете за паметник на неувяхващата българска корупция.

Един огромен среден пръст, гордо насочен в лицето на приличието.

***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Академици, защо мълчахте до днес?

Posted on: януари 13th, 2019 by МИГ No Comments
Красимир Каракачанов казал две думи срещу циганите. А пък известни академици поискали от Бойко да подкрепи „действията“ му. Които са си просто лафове, и такива ще си останат.Тия хора сякаш сега се събуждат. Всъщност, още са полузаспали, понеже не схващат, че ги водят за носа.
***
Каракачанов бил „български държавен мъж“ – само дето една дума не каза срещу предателския договор с Македония – а важно се пъчеше в Скопие преди година и половина. И взе да мрънка нещо – но срещу Заев, едва когато наближиха изборите. А пък Бойко бил известен със своето „искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини“.  Хубаво. А пък академиците са просто шарани.
***
Циганското надигане не е от вчера, не е от онзи ден, не от една година, не е десет години. То върлува от повече от 15 години. Къде бяхте тогава – да не би да сте били заточени в някой манастир на БАН? Сега обаче писмото ви ще бъде използвано като номер в предизборния цирк.
***
Между възторгнатите от лафовете на Каракачанов има хора, които дълбоко уважавам, и то не е от вчера.
Уважавам ги – но не мога да ги приема увиснали на нечия политическа кука.
***
Сега ли разбраха за циганските насилия? Защо не се обадиха тогава, когато диваци насилваха сексуално портрети на български светини? Когато преораваха български гробове? Когато срамяха българското име – като онова животно, което нарита беззащитна жена в Берлинското метро? Мълчаха, а дори ги наричаха и роми – също като медиите ни, сакън да не обидят циганолюбите от Хелзинкския комитет. И сега изведнъж – хайде на куката, че идат избори.
***
А циганите отдавна ни смятат нас, българите, за безмозъчни – понеже политиците ни харчат нашите пари за гласовете им.  Обаче те си гласуват, както им падне – и ни се надсмиват.
***
Жал ви е за командоса, който, вероятно се е оставил да го пребият – защото знае, че ако е агресивен, ще го влачат безкрайно по съдилищата. Жал ли ви е обаче и за клетите ни старци, особено от Северо-Запада, които вече от десетилетия са приели циганското робство като неизбежно?  Защо не написахте досега нито едно писмо заради тях?
***
Голямата храброст на Каракачанов е, че нарекъл циганите „нагли“. Здраве желаем, храбрец. Хайде, ония от анти-българския Хелзинкски комитет да го дадат на прокуратурата – ама няма да стане.
***
Късното шараносване е комично по още една причина: излиза, че останалите държавни мъже през последните десетилетия са главанци – непроницателни, нерешителни, направо никакви.
***
Идват избори.
Време е за алъш-вериш.
Най-вече ще се продават лъжливи обещания.
Уж ще се пазарят за цената на Ф-16.
Уж ще се борят с циганите.
Уж това, уж онова.
За българите – нито дума, дори на ужким.
Настъпва уж-времето.
***
Има един поразителен по своето скудоумие и формализъм пасаж от писмото.
Ето го, отнася се до Бойко:
„Сега е моментът за Вашата решителна намеса – разчитаме, че след ценните Ви указания компетентните институции (Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и др.) ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани“.

Забравили са да споменат Министерството по баламосване – веднага да се открие.
След ценни указания.
***
Кога шараните ще се сетят да отправят едно писмо/призив някой да измъкне Клетия Български Народ от скотското му съществуване?
Или поне да признае това.
***
Трябва да се забранят подобни писма/подписки – те отдавна са инфантилни, формални, за щяло и нещяло, не вършат никаква работа.
Сега пък признават някой за държавен мъж.
***
Да изясня нещо. Преди време написах текста „Каракачанов постави рекорд по цинизъм“.
Предизвикан бях от отровните му думи след Изтреблението край Своге:
„Не може при всеки случай, когато част от обществото поиска кръв, да жертваш министри“.
Тогава Каракачанов ми изпрати есемес, че не е преценил правилно думите си и се извинява, което му прави чест.
В сегашния случай той дори не е толкова важен – е, нарекъл циганите цигани, какво толкова, да го направят генерал ли заради тази храброст?

Академиците са нещо различно – друго се очаква от тях.
Впрочем, след Своге и останалите подобни кланици /От Бисер до Хитрино/ те не обелиха и думица.
Да пишеш едва сега за циганите е все едно да лаеш след отминаваща Буря.
***
Между другото, академиците няма ли да се поинтересуват, какво се случва с договора с Македония – с който всички ни направиха на шарани.
***
Дразнещи са късните излияния.
Не всички сме шарани.
Влезте в сайта „kevorkkevorkian.com“ – напишете в търсачката „цигани“ и ще попаднете на десетки и десетки текстове.
Те са един некролог, който оповестява от години насам издевателствата, жертва на които са клетите българи.
И не само аз, разбира се, съм писал за това.
Академиците обаче ги възпламениха/шараносаха точно преди изборите.
***
В един от текстовете /“Гърмен: фронтова линия“/, споменавам следната история.
На един обикновен човечец му отмъкват всичко от сиромашката къща – и той проронва може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход:
„Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!“
***

Кеворкян срази „Господари на ефира“!

Posted on: октомври 26th, 2018 by МИГ No Comments

Шашмата на „Господари на ефира“ е дребна, пичлигарска – някаква хамсийка искала да се представи за акула. Тази шашма донякъде е косвена последица, очевидно срамна, и от самата стилистика на предаването: агресивна, нахална, дори ожесточена. И хлябът и ножът са в нас – внушава тя.

Понякога въпросната стилистика демонстрира и недостатъчно внимание към подробностите, сякаш те нямат особено значение – важното е да се притисне жертвата, да се унижи максимално, да се въздаде „правосъдие“ на всяка цена. Често жертвите са обикновени хорица, прегрешенията им са дребни.

Не можете да си представите да подгонят, примерно, Меглена Кунева – навремето – за отвратителното й съглашателство, със същата стръвност, с която овъртолват някоя врачка.

Или пък министърът на здравеопазването Москов, заради далаверата с ваксините – по-скоро ще погнат някоя медицинска сестра, понеже е сложила инжекция несръчно.

Стремежът на предаване като „Господарите“ би трябвало да бъде не да шльопа предимно из калната локва на Живота – а да сее бури по върховете на Властта, която е причина въпросната локва да се разраства все повече. Хамсиите обаче бързо схващат, къде е безопасната зона – и е естествено да прибягнат, рано или късно, и към някои непозволени хватки, а накрая и до откровените шашми.

Напоследък репортерите на предаването оставят след себе си усещането за всепозволеност. А тя е най-пагубното нещо в нашия занаят. Ти можеш да направиш на другия само онова, което можеш да понесеш самият ти – това е основно правило, но никой не го спазва вече. Шашмата отвори въпроса и откъде се пръкват днешните репортери – и въпросната хамсия, а и изобщо.

Кой ги учи на занаят, на какво са способни, в края на краищата – освен да те бутат с микрофона си и да се търкалят в героични пози. Нашият занаят се усвоява мъчително трудно и трябва да се преодоляват най-различни препятствия – като, независимо от всичко, се запази непокътнато уважението към всеки човек, колкото и „незначителен“ да е той.

Използвах нарочно неуместната в случая дума „незначителен“, за да вметна нещо за БНТ. Чух наскоро един водещ там да казва – в разговор за истината и митовете около социалните мрежи – нещо, наистина позорно. Изведнъж той изтърси: С участието си в социалните мрежи хората компенсират собствената си незначителност.

Що за отврат е това?

Дотам я докарахме – никакви хора от телевизиите свободно излъчват пренебрежението си към публиката, без да имат особени лични качества, повечето от тях са голи охлюви някакви – неуки и безкнижни. Какво да искаме тогава от някакъв дребен хъшлак от „Господарите“ – трябва да сме извънредно наивни, за да не очакваме някой ден да кривне по грешния път. Хвърлих едно око на един от последните репортажи на „Господарите“. Някакво училище харчело половин милион на година, обаче класните стаи били празни – хайде тогава да притиснем чистачките, охраната, а накрая и директорката, която тепърва ще мачкат. Хубав сюжет – направо шедьовър на дребнавостта.

В същото време, под носа им се случват апокалиптични неща. Хванете онзи, който разпредели десетки милиони евросредства за стадиони в пустеещи села, за да си напълнят гушите „нашите“ пеликани. Когато Властта се хвали, че е дала 300 милиона за спортни съоръжения, броят ли се и въпросните стадиони – това разчоплете, притиснете някой тлъст пеликан – а сетне, колкото щете, се правете на бити, ще ви простят.

Докато пишех тази дописка, по телевизията съобщиха, че пак няма/навреме ваксина срещу хепатит А – и отново хората са оставени на произвола на съдбата, докато аптекарските босове нагласят схемата.

Министърът на здравеопазването не заслужава ли един Миризливец? А пък Екатерина Захариева, сияйната звезда на външната ни политика, казала, че референдумът в Македония бил успешен. Напълнете един чувал със скунксове – и право при нея. Тя е непресъхващ извор на бисери.

Някоя простачка, която мами лековерните, измъчени хорица, я преследват стръвно, сякаш е най-голямото Зло. Но хора, които са правят на врачки и нехайно подминават Българската Съдба, по начало са амнистирани. „Господарите“ имат възможност да се извисят над дребнотемието – и тъкмо сега, след позорът, който им спретна онази хамсийка, е време да го направят. Ще имат неприятности – истински, но ще усетят и тяхната сладост. Сега дребнотемието минава за Голямата Правда, а пък Големите Провали се подминават – и така настъпва Ерата на Хамсиите, в която само идиотите си мислят, че сме цъфнали и вързали.

Един цех за скунксове денонощно трябва да работи, ако някой се зарови в Големите неразбории. Слагайте тигана за Едрите Риби/проблеми.

Нова телевизия се дистанцирала от хамсийката – сега остава да се дистанцира – и останалите телевизии също, и от тлъстите филии, които Властта подхвърля под формата на обществени поръчки и други вкусотии. Обществените поръчки се оказаха истинска отрова за медиите. Те им прекършиха вратовете, лишиха ги от инстинктите им. Оставиха ги на правилата на Яслата на Властта.

Хамсийка, хамсийка – обаче и тя се оказа подходяща за прикриване на далеч по-позорни неща. Вижте, например, каква лавина се отприщи от розови очерци за Дянков и Трайков.

Но нищо не се пише вече за далаверата, заради която ги пратиха на съд. Само покрай продажбата на ЕВН десет скункса могат да бъдат дадени на участниците в тази афера.

Медиите обаче създават фикции, които трябва да минават за реалности – и тъкмо поради това ахмакщината на някоя хамсийка прави такова впечатление, то нарушава хармонията на удобното дребнотемие.

Който има контрол върху Яслата, той е безгрешен като Господ. Затова първенците ни са целите лепкави от шербета, с който ги поливат медиите – в доста случаи направо незаслужено. Някои се затюхкаха, че шашмата на „Господарите“ ще подрони доверието изобщо в медиите. Напразно се тюхкат, понеже това доверие отдавна се е сринало.

От години Брадъризацията разсипа методично всичко – и най-вече респекта, който публиката имаше към телевизиите. Но извън ниския вкус и печалбарството, които я предизвикаха, и големият страх от Боговете от Шербет има своята немалка роля. И тъй, телевизиите бавно потъват като рибарска гемия, чиито трюмове са пълни с развалена риба – шоупрограмите, правени под индиго, така писах навремето.

Сега да допълня: потъват и заради изкушенията на Яслата.

*** * На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списания, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.

Шашми: дребни и едри

Posted on: октомври 7th, 2018 by МИГ No Comments

Шашмата на „Господари на ефира“ е дребна, пичлигарска – някаква хамсийка искала да се представи за акула.

Тази шашма донякъде е косвена последица, очевидно срамна, и от самата стилистика на предаването: агресивна, нахална, дори ожесточена. И хлябът и ножът са в нас – внушава тя.  Понякога въпросната стилистика демонстрира и недостатъчно внимание към подробностите, сякаш те нямат особено значение – важното е да се притисне жертвата, да се унижи максимално, да се въздаде „правосъдие“ на всяка цена.

Често жертвите са обикновени хорица, прегрешенията им са дребни.
Не можете да си представите да подгонят, примерно, Меглена Кунева – навремето – за отвратителното й съглашателство, със същата стръвност, с която овъртолват някоя врачка.
Или пък министърът на здравеопазването Москов, заради далаверата с ваксините – по-скоро ще погнат някоя медицинска сестра, понеже е сложила инжекция несръчно.

Стремежът на предаване като „Господарите“ би трябвало да бъде не да шльопа предимно из калната локва на Живота – а да сее бури по върховете на Властта, която е причина въпросната локва да се разраства все повече.  Хамсиите обаче бързо схващат, къде е безопасната зона – и е естествено да прибягнат, рано или късно, и към някои непозволени хватки, а накрая и до откровените шашми.

Напоследък репортерите на предаването оставят след себе си усещането за всепозволеност. А тя е най-пагубното нещо в нашия занаят.  Ти можеш да направиш на другия само онова, което можеш да понесеш самият ти – това е основно правило, но никой не го спазва вече.

Шашмата отвори въпроса и откъде се пръкват днешните репортери – и въпросната хамсия, а и изобщо.
Кой ги учи на занаят, на какво са способни, в края на краищата – освен да те бутат с микрофона си и да се търкалят в героични пози.  Нашият занаят се усвоява мъчително трудно и трябва да се преодоляват най-различни препятствия – като, независимо от всичко, се запази непокътнато уважението към всеки човек, колкото и „незначителен“ да е той.

Използвах нарочно неуместната в случая дума „незначителен“, за да вметна нещо за БНТ. Чух наскоро един водещ там да казва – в разговор за истината и митовете около социалните мрежи – нещо, наистина позорно.
Изведнъж той изтърси: С участието си в социалните мрежи хората компенсират собствената си незначителност.  Що за отврат е това?

Дотам я докарахме – никакви хора от телевизиите свободно излъчват пренебрежението си към публиката, без да имат особени лични качества, повечето от тях са голи охлюви някакви – неуки и безкнижни.
Какво да искаме тогава от някакъв дребен хъшлак от „Господарите“ – трябва да сме извънредно наивни, за да не очакваме някой ден да кривне по грешния път.

Хвърлих едно око на един от последните репортажи на „Господарите“. Някакво училище харчело половин милион на година, обаче класните стаи били празни – хайде тогава да притиснем чистачките, охраната, а накрая и директорката, която тепърва ще мачкат.
Хубав сюжет – направо шедьовър на дребнавостта.
В същото време, под носа им се случват апокалиптични неща.

Хванете онзи, който разпредели десетки милиони евросредства за стадиони в пустеещи села, за да си напълнят гушите „нашите“ пеликани.
Когато Властта се хвали, че е дала 300 милиона за спортни съоръжения, броят ли се и въпросните стадиони – това разчоплете, притиснете някой тлъст пеликан – а сетне, колкото щете, се правете на бити, ще ви простят.

Докато пишех тази дописка, по телевизията съобщиха, че пак няма/навреме ваксина срещу хепатит А – и отново хората са оставени на произвола на съдбата, докато аптекарските босове нагласят схемата.
Министърът на здравеопазването не заслужава ли един Миризливец?

А пък Екатерина Захариева, сияйната звезда на външната ни политика, казала, че референдумът в Македония бил успешен.
Напълнете един чувал със скунксове – и право при нея.
Тя е непресъхващ извор на бисери.
Някоя простачка, която мами лековерните, измъчени хорица, я преследват стръвно, сякаш е най-голямото Зло.
Но хора, които са правят на врачки и нехайно подминават Българската Съдба, по начало са амнистирани.

„Господарите“ имат възможност да се извисят над дребнотемието – и тъкмо сега, след позорът, който им спретна онази хамсийка, е време да го направят.
Ще имат неприятности – истински, но ще усетят и тяхната сладост.

Сега дребнотемието минава за Голямата Правда, а пък Големите Провали се подминават – и така настъпва Ерата на Хамсиите, в която само идиотите си мислят, че сме цъфнали и вързали.

Един цех за скунксове денонощно трябва да работи, ако някой се зарови в Големите неразбории.
Слагайте тигана за Едрите Риби/проблеми.

Нова телевизия се дистанцирала от хамсийката – сега остава да се дистанцира – и останалите телевизии също, и от тлъстите филии, които Властта подхвърля под формата на обществени поръчки и други вкусотии.
Обществените поръчки се оказаха истинска отрова за медиите.
Те им прекършиха вратовете, лишиха ги от инстинктите им.
Оставиха ги на правилата на Яслата на Властта.

Хамсийка, хамсийка – обаче и тя се оказа подходяща за прикриване на далеч по-позорни неща. Вижте, например, каква лавина се отприщи от розови очерци за Дянков и Трайков.
Но нищо не се пише вече за далаверата, заради която ги пратиха на съд. Само покрай продажбата на ЕВН десет скункса могат да бъдат дадени на участниците в тази афера.

Медиите обаче създават фикции, които трябва да минават за реалности – и тъкмо поради това ахмакщината на някоя хамсийка прави такова впечатление, то нарушава хармонията на удобното дребнотемие.

Който има контрол върху Яслата, той е безгрешен като Господ.
Затова първенците ни са целите лепкави от шербета, с който ги поливат медиите – в доста случаи направо незаслужено.

Някои се затюхкаха, че шашмата на „Господарите“ ще подрони доверието изобщо в медиите.
Напразно се тюхкат, понеже това доверие отдавна се е сринало.

От години Брадъризацията разсипа методично всичко – и най-вече респекта, който публиката имаше към телевизиите.
Но извън ниския вкус и печалбарството, които я предизвикаха, и големият страх от Боговете от Шербет има своята немалка роля.

И тъй, телевизиите бавно потъват като рибарска гемия, чиито трюмове са пълни с развалена риба – шоупрограмите, правени под индиго, така писах навремето.
Сега да допълня: потъват и заради изкушенията на Яслата.

***
* На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списания, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.

***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

Каракачанов постави рекорд по цинизъм

Posted on: септември 4th, 2018 by МИГ No Comments

Някои хора вече изобщо не схващат, какво говорят. Докато коалиционните карагьозчии разиграваха поредния водевил, Каракачанов изтърси една безподобно отровна фраза:  „Не може при всеки случай, когато част от обществото поиска кръв, да жертваш министри!“
Запомнете тези думи.

От тях излиза, че оставките на трима министри са по-важни от драмата на 17 семейства, потопени в кръв;
че те са жертва, а не 17-те мъртъвци. Пускат кръвта на Народа, а оплакват министрите.

Какво сърце трябва да имаш, за да упрекнеш обществото в кръвожадност – когато то иска справедливост и сигурност, нищо повече. Някои хора обаче са скършени от егоизъм и нечувствителност. Няма да мирясат, докато не ви изпият кръвта.

Човекът на снимката е натовски военен министър и вицепремиер. Има особено чувство за хумор, от което вероятно дори иконата до него се е изчервила. Нахлупил е синя каска, за да помирява вълците във Властта.
А би трябвало да помирява себе си – със собствената си свяст.

И Мъртвите няма да имат мира, докато някои се правят на шутове.

***

Катастрофирала държава

Posted on: август 27th, 2018 by МИГ No Comments

Чуха се най-различни неща след Изтреблението край Своге.
Най-отвратителното беше, че Народът се самоизтребва, „самоубива“.
Трябва да си много нахален, за да кажеш подобно нещо.
Или да си вързан за Чучура на Властта – тогава може да си позволиш подобна глупост.

Пак ни пробутват хипотезки: една, две, три…
В тях обаче липсва Главният Виновник.

„Че защо да сме виновни заради някакъв шофьор?“ – ще избоботи Властта.
Ето защо сте виновни – а нямате и достатъчно ум, за да го схванете.

Министърът на регионалното развитие казва, че за ремонта на мостовете по републиканските пътища са нужни 200 милиона лева.
Казва го – и вече си е изпълнил дълга.
Вместо да изпише на челото си Моранди/Генуа – и сън да не го хваща.

Ами, намерете ги тия 200 милиона, нали все се хвалите с резерва си.
Какво чакате – да падне някой мост и да упрекнете Тодор Живков ли?

Същият министър казва, че пет – пет! – пъти наредили на фирмата, която ремонтирала пътя, да отстрани очевидни дефекти.
Но тя не реагирала.
Че какъв министър си тогава ти?
Каква Власт сте изобщо?

Негов заместник обаче преди това казва, че „пътят е идеален“.
Тоя какво ще го правите?
Нищо, разбира се.

От МВР пък „многократно подавали сигнали за многото катастрофи“, случили се на „идеалния път“.
Така си изпълнили и те дълга.

Вече се примирихме с позорния факт, че Държавата се е само-отстранила от всичко.
Когато един влак се превръща в крематориум – виновен е шафнерът или някакъв дребен началник.
Но не и Държавата, която изобщо не може да стопанисва железниците.

Когато някой военен завод произведе поредната илюминация с взривени хора – виновен е някой работник или собственикът.
Но не и Държавата, която търпи подобни заводи.

Когато издавите някое село – тогава пък язовирът-убиец се оказва без собственик.

Когато все няма пари за нищо – не си ли задавате поне понякога въпроса: как я управлявате тази държава, за да не ви стигат парите?

Сега предстои врява до небето за „катастрофата“ на бащата на президента, докато всичко за Своге се замотае/прикрие.

Току-що по телевизията съобщиха за поредица „вандалски“ жестове: крадат аварийно оборудване от трамваи и автобуси, в Плевен изпотрошили Центъра за борба с аутизма, и т. н.
Да си знаете: вие направихте хората такива.

Все гледате да се харесате на Чорбаджиите си отвън – макар че те пет пари не дават за вас.
Гледайте да се харесате на Господ, нали сте много набожни – защото Черната ви сметка пред него се увеличава.

А моят стар приятел Волен направил опит да се самоубие.
Написал във ФБ следното:
„Дай му катастрофи на нашенеца! Не хубави неща, не!
Мед и масло, бира и водка да текат от чешмите, ще намери кусур – я кранчето не работи както трябва и не пуска колкото на съседа, я бирата в чешмата на депутатите е по-хубава. /…/
Новините – само катастрофи, убийства и перверзии! Някой направил добро? Не е новина, не разваляйте емисиите!“
Всичко е ясно – и от този кратък цитат.

***

Кеворк Кеворкян, „Фейсбук“

Уж си просят боя! Чумосване!

Posted on: юли 21st, 2018 by МИГ No Comments

Телевизионните репортери все се чудят, защо искат да ги бият или поне да счупят камерите им.
Отговорът е лесен: защото обикновените хора ги приемат като адвокати на Властта.
Никога обаче един министър или депутат няма да им посегне, защото само им се мазнят.

Тия дни имаше чудесен повод някой репортер да си изпроси боя от вицепремиера Валери Симеонов – и така да стане герой поне за един ден. Но пропуснаха и този златен шанс.
В новините на Би Ти Ви показаха, как изгониха от заседание на Тристранния съвет омбудсмана на Републиката Мая Манолова.
Всички зрители видяха този резил.
Но след това взе думата Симеонов – и репортерите покорно го слушаха, докато той ги назидаваше, че това е фалшива новина.
Никой от тях дори не гъкна.

Този епизод бе ново свидетелство за разпадното веселие във Властта.
Някои хора там очевидно здраво се стараят да оглавим класацията за най-идиотска държавна администрация в света.
Преди време Симеонов даде на прокуратурата свой колега министър, сега гонят омбудсмана, утре като нищо ще изгонят и Падишаха от заседание на кабинета, засега го пощипват по всеки повод, сетне му се извиняват – Майтап бе, Пади, патриотите говорят вече на три езика – един или двама от тях плюят, третият маже.

Отлични условия за репортери, които наистина си търсят боя.
Обаче те се репчат на очумените селяни-бедняци.

Те пък пак изгониха телевизионен екип – не им вярват, това е единствената причина. И са прави хората.
Не са сигурни, какво ще остане от думите им, как ще ги омачкат, дали изобщо ще ги разберат.

Грозен беше натискът на репортер на Би Ти Ви да научи, кой организира протеста на потърпевшите от евтаназията на заразени животни.
Какво значение има, кой е – който ще да е, хората трябва да бъдат чути.
Сега и цензори на протестите ли ще ставате?

Понеже се страхуват от Властта, медиите все гледат да заметат някак Истината.
Напоследък се изхитриха да прилагат един нов номер: просто огласяват поредния факт/скандал, набързо го претупват и хукват към следващия.
Така малките истини не могат да прераснат в Голяма.

Например, повтарят като папагали, че контрабандата на цигари е почти нулева.
И, след известно време, без да им мигне окото, съобщават, че през миналата година над 200 /двеста/ милиона лева са загубите на държавата от нелегален внос на цигари.
Оставят двата факта в насипно състояние и хукват към следващата правда.

Или съобщават, че над 40% от българите не биха подали сигнал за корупция.
Пак по същото време научаваме, че 25% е делът на сивата икономика у нас. И никой не си прави труда да направи връзка между едното и другото. Всяко нещо, което изисква усилие, по-голямо от това за една прозявка, ги оставя безразлични.

Сивата икономика, извън всичко останало, превръща и обикновените хорица в съучастници в престъпление, разяжда морала им, заразява ги с чума, не по-малко страшна от оная по животните.
Какво сега, и хората ли ще евтаназират?
Искам да кажа, извън традиционните методи, с които ги морят – безпаричие, недолекуване и целият останал репертоар.

Врявата около чумата даде възможност да се замете още един позорен факт: според проучване на Евростат, 42% от смъртните случаи у нас е можело да бъдат предотвратени. 42 процента!
Ако свържем този факт с срамната ни лидерска позиция в различни класации за смъртност, ще се изправим пред нещо нечувано.

Проблемът е, че ония репортери, които уж си търсят боя, гледат на Народа като на един прост пълнеж към мизерните си новини, като на ненужен миманс, който се натрапва в „Историческите“ дела на Властта.
А за нея отделният Човек отдавна е загубил цената си – забелязват го, колкото да нагласят поредния водевил.

И опозицията търкаля постни игрички.
Последният Вот на недоверие предизвика само иронични подмятания, заради липсата изобщо на смислени дебати – и съвсем справедливо, защото опозицията се държи като някакъв канцеларски плъх, който записва единствено прегрешенията на Властта, тя е някакъв усърден летописец на претенции, толкова.
Удобно и за едните, и за другите.

И никой не брои Народа като опозиция – а не е ли тъкмо той същинската опозиция?
Гласът му обаче се чува като нещо нечленоразделно – писъци по избити животни, плач от издавени села и пр. – всичко това се слива в протяжният вой на един обезверен и дори анимализиран Народ – няма кой да го преведе обаче този вой на езика на Разума.

Когато не се чува Народа, тогава всичко може да се изговори.
Отдавна не съществува мярка за приличие.
Някой може да надува перки край автомобила „Бугати“ за пет милиона, който току-що си е купил.
Но и през ум не му минава, че това е безтактно, парвенюшко, истински големите пари не крещят, те шепнат – както казваше един автор.

Друг богаташ ни съобщава, че от неговата камбанария България била цъфнала и вързала, така му изглеждала.
Само от вестник „Галерия“ му казаха да си наляга парцалите – и защо.
Другите медии си замълчаха, понеже той им подхвърля по някоя наградка.
България е цъфнала и вързала, но тук-там все се намира по някой несретник – като онзи клошар от село Балван, който изведнъж се оказа собственик на фирма с милионни задължения, принадлежала по-рано на онзи от камбанарията.
Е, да, когато си се отървал по толкова артистичен начин от борчовете си, можеш да говориш, каквото ти падне, пък и да подхвърляш по някой кокал и на гладниците от медиите.

Изтърбушиха публичното говорене, оскотиха го, държат се с него като серийни изнасилвачи.

Бъчварова, например, казва: „Не сме имали по-подготвени министри“. Това не се нуждае от коментар. Тя пък направо се гаври с публиката.

Мнозина са в плен на екзалтацията – обаче най-често тя е принудена, притворна.
Най-тежката й форма е, когато екзалтантът е повярвал на собствените си недомислици.
Все едно, че говорят сами на себе си.
Хвалят се като неизлечими комплексари.
Да полудееш от изсилванията им.

„България промени имиджа си, повярваха и се вслушаха в нас“ – казва Лиляна Павлова.
Сякаш България до Председателството е била някакво диво място, катун за примитивни, недонаправени хора.

Според Радев, вътрешният министър, изобщо не личало, че охраняват Председателството – стотици хиляди софиянци са свидетели и потърпевши тъкмо от обратното.
В същото време, стана ясно, че 114 лица, издирвани от Интерпол, са получили български паспорти.
Това не го казва някой недобит от тукашната свобода на словото репортер, а авторитетния „Нувел обсерватьор“.
Споменава се още, че поне един министър и един вицепремиер са в схема за придобиване на българско гражданство – но никой не намери време да се похвали и с тази афера.

И да ви кажа, добре, че Юн-кяр все е подпийнал.
С някой трезвеник щяхме да имаме доста по-големи ядове.

Всеки повод да се измъкнат от Чумата, във всичките й проявления, им е добре дошъл на телевизиите.
Сега пък се заплеснаха по Тръмп – не ви дават да припарите до едни мъртви овце – а вие все се бутате там, където не ви е мястото.

Чоплиха общата пресконференцията на Тръмп и Путин, повече от чумата.
Набутаха и психолог в една емисия – според него, езикът на тялото на двамата президенти говорел, че нищо не са постигнали.
Въпросните психолози сякаш оглушават, докато ги облизва телесния език.
Тръмп и Путин бяха повече от ясни: отношенията ни са добри, няма руска намеса при избора на Тръмп.
„Не – казват нашите гарги.– Имаше“.
На една от тях дори й се прииска импийчмънт на Тръмп, а ако е възможно – направо евтаназия.
Дори Путин се наложи да каже, че също е работил в разузнавателна служба и знае как се правят понякога „досиета“, като това за руската връзка на американския президент.

И, разбира се, в Би Ти Ви не минаха без любимия спец на Теодора Енчева – Стефан Тафров.
Той ще спаси демокрацията в САЩ.
Добре, че никой не обръща внимание на гаргите.

***

Още текстове от Кеворк Кеворкян прочетете във „Фейсбук“:

Плевнелиев поучава Радев. Пастирка поучава Генерал

Posted on: юли 12th, 2018 by МИГ No Comments

Днес прочетох /в „24 часа“/ с превелико удоволствие поредното интервю на Плевнелиев.

Казано накратко: Пастирка поучава Генерал.

Този сблъсък е достоен за четката/перото на голям художник.

Ето какво казва Гуруто за Радев:

Радев е първият президент популист на България;

Радев като нищо ще предаде Нинова и след три години ще направи партия – това ще е услуга за ГЕРБ и Борисов;

Радев няма шанс да спечели следващите президентски избори;

Радев всява съмнения, говори неистини /за Европредседателството/, търси евтин пиар;

Радев си остава генерал-популист и не се доказа като президент-обединител на нацията;

Радев не изгради никакви контакти на международно ниво – за разлика от Борисов;

Радев направи неуспешен опит да раздели ЕС – по темата за санкциите срещу Русия;

Радев няма никаква тежест на запад от София;

Путин откровено се подигра с Радев – той няма тежест и в Русия;

Радев има голямо его и никакъв екип – той си е самодостатъчен, което е чист популизъм;

Не мисля, че Радев ще ме разбере, но въпреки това моят съвет към него е следният: в политиката не е важно как влизаш, а как излизаш. Почти всички политици допускат баналната грешка да преиграят с властта. Радев е в същата група;

Единственият истински успех, който има смисъл, е успехът на обикновения човек – не мисля, че Радев ще ме разбере…

Тия прозрения изглеждат готови, направо да отпрашат за Историята.

Но не забравяйте, че си имаме работа с човек, който се е препитавал като астролог – а и сам твърди, че се е преродил от ирландска пастирка в български президент.

Няма да ви е лесно да коментирате толкова сложна личност – но съберете сили и опитайте…

Браво, Кристинче /Кристина Кръстева е автор на интервюто/: ти си изписала четири вежди на Плевнелиев – двете са на Пастирката.

Кеворк Кеворкян

Възторзи в периферията! Бойко: Аз как се представих?

Posted on: юли 7th, 2018 by МИГ No Comments

Отвсякъде се чуват оценки за Българското Председателство – и колкото по-близо до Яслата са авторите им, толкова по-възторжени са те.
Имам предвид българските коментатори – искат да се харесат, горките, на Председателя, но дори не подозират, че той пет пари не дава за кваканията им.

Ако имате късмета да е откровен с вас, той ще ви попита само едно: „Аз как се представих? Добре, нали?“ Толкова.
Внимавайте, какво ще му отговорите.

След толкова хвалби, няма как човек да не се запита: А кога Председателството щеше да е неуспешно?
Предвидена ли е изобщо подобна възможност в този тъй стриктно разписан ритуал? Не, разбира се.
Дори Юнкер да престанеше да се целува или попийва – макар че това щеше да е прекалено жестоко изпитание за него – дори и тогава Председателството нямаше да е провалено.

Президентът Радев обаче прати едно кърваво писмо до Падишаха – с изказването си на конференцията „Българското Председателство на Съвета на ЕС: време за равносметка“ .
Когато го резюмираха в новините на Би Ти Ви, реших, че там временно са се отучили да четат, неизвестно по каква причина, и вече не са в състояние да сдъвчат дори един елементарен коментар.
После обаче се сетих, че вероятно и те са намазали нещо от Яслата – и заради това толкова гламаво представиха позицията на Радев.
А в нея има безспорно любопитни, макар и не особено приятни оценки.

Преди да стигне до тях, президентът удря една-две баданарки – примерно, за доброто „администриране“ на събитието – сякаш е забравил, че НДК, където бяха базирани основните събития на Председателството, не е построен заради някакъв скорошен конгрес на ГЕРБ – там десетилетия наред са се провеждали всевъзможни форуми; и дори, покрай ремонтите, да бяха отмъкнали целия Дворец, пак щяхме да се справим.

С елементарното, с дюлгерската работа винаги се справяме.
В часовникарската обаче никак ни няма – не провиждаме добре в идващото Време.

Радев казва, че „темата“ за Западните Балкани е била добре избрана, повтарял го е няколко пъти и досега.
И също като Падишаха проявява необяснимо лекомислие.
Изобщо не беше добре подбрана въпросната тема, понеже не може да донесе никакви – абсолютно никакви, ползи за България. Така и стана.
И най-възторженият коментатор, дори да е потънал до пояса в Яслата, би трябвало да прозре, че от тази Мрачина/Западните Балкани няма излаз.

Там властват Чворове, преплетени от вековни вражди, коварства и измами.
С тях на глава не се излиза – те не са като Юнкер, който и само след една ракийка е готов на всичко – на думи, разбира се.
На Брюкселските трепетлики им е лесно да щавят словото, както си искат. Побутват те към Мрачината – а след това ти казват, че в близкото бъдеще няма никакъв шанс нещо да се случи там.
Точно това казаха в София на Балканските „Балами“ – те обаче и друго не са очаквали, дори и нашият Падишах със сигурност не го е вярвал.
Само Орбан ни предупреди – и никак няма да сбъркаме, ако прихванем нещо от него.

Едно отклонение. Единственото безспорно гадно нещо, което видях на световното първенство по футбол досега, бе провокацията на „швейцарците“ Шакири и Джака по време на срещата Сърбия – Швейцария.
Бяха изрисували на бутонките си знамето на Косово, а след головете си показаха с ръце орела от албанското знаме.
Отгоре на всичко, съдия беше един футболен Юнкер – и сърбите не можеха да повярват, че германец свири мач на Швейцария!
Дори на футболния терен старите рани оставят кървави отпечатъци, а наивниците ще приобщават Мрачината…

Забележителна, бляскава е лекотата, с която в Брюксел вече послъгват по всеки повод, зарязали са дори елементарната куртоазия – например, можеха да предупредят нашите екзалтанти, че Солунската декларация за Западните Балкани отпреди петнайсетина години ще е по-щадяща от Софийската.
Но не го направиха и ни оставиха с отворена уста.
Така че, забравете темата за Мрачината – и Радев няма какво да я усуква излишно.

Но той е прав за друго – за несръчността, с която се накиснахме в Македония.
Няколко пъти писах за коварния капан, в който ни вкараха македонците.
Радев сега казва, че е трябвало да изчакаме те да подпишат договора с Гърция и тогава и ние да уточним и отстояваме някои клаузи в нашия договор.
Прав е, но трябваше да го каже преди няколко месеца.

Сега ни оставиха сами в Гората, един Заев се наложи с хилене и хитрост.

Ето какво казва Радев по този повод:
„И ако сега наложим двата договора – между Гърция и Република Македония и между България и Република Македония, ще видим значителни разлики.
На първо място, договорът между България и Република Македония подлежи на промяна и денонсиране, което допуска възможността за обратимост на процесите.
А този между Гърция и Република Македония е безсрочен и не търпи промяна.
Гърция реши проблемите със своята идентичност, история и език на високо политическо ниво… с безкомпромисни срокове и условия.
В нашия договор ние оставихме тези проблеми да се решават от комисията, която има само правомощия в областта на историята, без да може да адресира политически процеси…

По време на нашето председателство Брюксел определи четири условия за оценка на готовността на Македония за започване на преговори през юни догодина.
Едно от тези условия е изпълнението на договора между Гърция и Република Македония, но нито дума /няма/ за /договора с/ България…“ /край на цитата/

Елегантно обобщено: прекарани сме.
Докато се възторгваме до Небето.

Две други констатации на Радев заслужават специално внимание – и тъй наречените „национални“ телевизии би трябвало дни наред да ги чоплят от сутрин до вечер. Но няма кой да го направи там.
„Гонят Сянката, вместо Същността“, всъщност – гонят Михаля.

Ето ги въпросните констатации: „България затвърди положението си на най-периферна държава в ЕС“.

И още: „Точно по времето на нашето председателство, без наше участие, бе сформирана нова група за военна интервенция, която включва само девет държави.
Редно беше България да постави въпроса, каква е истинската цел на тази нова група, какви са критериите за покана да членуваш в нея. На какъв принцип бяха отправени покани към избрани държави.“ /край на цитата/

Нищо ново – защото и три пъти последователно да ни предоставят Председателството, ние няма да се измъкнем от перспективата на Гетото на ЕС.

Сега е ред на Цветан Цветанов да джафка по президента – както винаги, ще го направи аргументирано.

Хайде сега да отговорим на онзи въпрос на Падишаха:
„Аз как се представих?“
Как се справи той с ролята, която му отреди Председателството?

Човек с харизма – досега предимно за вътрешна употреба, но успя някак да я продаде и навън.
Той е много ловък в играта с простолюдието, ако го оставиш, по цял ден ще се снима с баби-почитателки – и ще ги слуша, как го молят да управлява още хиляда години.
Не им вярва изцяло, но му е вкусно.
Това общуване – фалшиво или не, всъщност, най-много отговаря на манталитета му.
Както и склонността му да се държи като Стопанина на Държавата – независимо дали открива някоя дребна пречиствателна станция или натиска копчето на някой нов рентгенов апарат.

Важното е да прави нещо, независимо какво, да центрофугира медиите, след като отдавна ги подчини – поне повечето от тях.
Тази му нагласа беше и причината да гледа с пренебрежение към президентската институция – убеден е, че дори един клозет да открие е по-важно за него, отколкото да участва от време на време в някакъв ритуал.
Силният човек е онзи, който е в движение 24 часа – така смята той, половината от тях може и да са по незначителни поводи, дори направо несмислени, но все пак.
Затова и не ходи в Парламента – той му изглежда като някакво гробище.

И, изведнъж – Председател на Европа!
Онези, която бяха наясно с този ангажимент на България, бяха напълно сигурни, че ББ ще бъде премиер на страната към 1 януари 2018 година – с цената на всичко, щеше да преглътне и последните идиоти за коалиционни партньори, щеше да направи и невъзможните съглашения, но нямаше да пропусне този шанс.
Защото вече му харесваше из коридорите на Брюксел, вече беше омаял сенилния Юн-кяр, за Меркел да не говорим, харесваше му да го целува
„Г-н Ю“, дори да го потупва по главата и всичко останало, изобщо не го занимаваше мисълта, как изглежда всичко това отстрани.

Инстинктът му на Единак отдавна му беше подсказал, че това са практически слаби хора, себични, че са непроницателни водачи/лидери – както и се оказа; че мислят едно сутрин, съвсем друго – следобед, думите им са предварително преоценени и пр.
Тъкмо много подходящи за него, който също няма манията да си въобразява, че всяка негова дума отива направо в Историята, политическото говорене е за наивници, той е убеден в това.
А и трябва да си идиот, за да бъдеш последователен в политиката, особено днешната – заради всичко това още преди десетина години писах, че ръката му все е на задната скорост, колкото и комично, а в някои случаи и злепоставящо да изглеждаше това.

Макар че, парадоксално, тъкмо, когато беше Председател, в някои случаи той се отказа от този свой безгрижен навик и започна да проявява упорство, абсолютно неприемливо за ролята, който му бяха отредили – макар и за шест месеца.

Ето един пример: грубиянщината, която си позволи с македонския президент – напълно неприсъща за дипломацията, дори нелогична, без да има дори и отсянка на някаква полза за него.
Вероятно, причината за това е съвсем прозаична, част от нашенския балкански курназлък: щом Радев приема македонеца, аз пък ще го натиря, щом Радев говори за диалог, аз пък направо ще му запуша устата.

Отгоре на всичко, обяснението, което даде, също беше безцеремонно, беше истински бодичек: понеже македонския президент бил приел няколко дни преди това премиера Заев само за 120 секунди!
И какво те засяга това, та да ставаш адвокат на Заев, който отдавна те е предал, гушка се с Ципрас и вече е забравил отстъпките, които му направи с прословутия Договор.

По време на Председателството имаше доста елементи на карнавализация, на неуместна развеселеност – шедьоврите, инфантилните кулминации бяха рецитацията на Туск и автографът на Меркел – все на български.
Специално въпросният автограф – „Сичко хубаго“ – сякаш несъзнателно подсказваше, че нито бъдещето ни ще е толкова хубаво, а „Сичко“ очевидно не е „всичко“ – изобщо, гледайте си работата, стойте си кротко, не си отваряйте много устата.

Самият Председател остана встрани от тия прояви на провинциална политическа самодейност – той се води по правилата на собствения си карнавал.
Обсебеността му от общуванията с влиятелни фигури на европейската политика прерасна в една свръхнатоварена негова програма като Председател.
Кулминациите, поне две от тях, трябваше да бъдат Срещата ЕС – Турция във Варна и приобщаването, поне на думи, на Западните Балкани.
Предопределено беше Сгледата във Варна да има тъкмо този резултат, който имаше – тоест, никакъв.
Но, все пак, участниците в нея – въпреки че скоро няма да постигнат някакъв напредък – здраво почесаха егото на Председателя, това не може да се отрече.
Нещо повече, той сам си осигури това представление – особено след настойчивото лично приближение с Ердоган, в което имаше и доста компромиси, макар и дребни, макар и на думи.

Не прости на македонския президент 120 секундното унижение на Заев – обаче пропусна покрай ушите си публичните мечтания на Ердоган за Кърджали.

В аферата със Западните Балкани – това си беше истинска афера, плод на непремерен авантюризъм, най-важният елемент остава и досега в тайна: подсказа ли някой на ББ тази тема?
Какво, всъщност, е очаквал Председателя?
Той демонстрира завидна динамичност, внесе плътност в личните си отношения с балканските лидери – колкото и лицемерни да са те, направи безподобни совалки и срещи.
Възможно ли е през цялото това време да е бил наясно с крайния, финалния резултат?
Като съдим по характера на Председателя, дори да е знаел това, той не би се отказал от „темата“; той ловува контакти, за него те са като скалпове, закачени за пояса му, там е закачил и ръкостискането на Вучич с Тачи, изтръгнато от него почти насила.

За Председателя шестте месеца го превръщаха вече в Стопанин на Европа – макар и временен, така гледа той на всичко това, и изобщо не помни, че някои европейски вестници го нарекоха Портиер.
Критиците му казват още, че няма особено продуктивност от динамичната му деятелност – няма, разбира се, но тя не е и предвидена.
„Големите“ в ЕС разхвърлят ангажименти на „малките“, колкото да поддържат илюзията за някаква равнопоставеност, нищо повече.

Както веднъж отбелязах, ББ успя да осъществи най-трайния мерак на нашите първенци – да се отъркват в Големите.
А той направо ги мачкаше в ръцете си.
Държеше се като Чорбаджия, не като Портиер.
Има една знаменита снимка с Меркел – ръка за ръка, Добродушният Мечок и обърканата танте, която видимо му се доверява.
Отгоре на всичко, изглежда искрена.

Трябва да съжалява за едно: че не наложи като основна тема на Председателството сигурността. Тъй или иначе, сме портиерите на Европа.

С приближаването на края на Председателството, Падишаха изглеждаше като ограбен човек.
Сякаш внезапно бе прогледнал за Празнотата на Нашето Битие – и тя го бе отрезвила и объркала.
Може би заради това изтърва една грозна фраза по адрес на хората с увреждания: „Да ми се махат от главата!“

Но накрая каза и нещо, което е необичайно не само за него – по повод на разправиите около бежанците: „Интересуват ме само правата на българския народ“.
А тук, да се сетиш за Народа, е цял подвиг.

Тъй че, не се хабете да му казвате, че „по време на Председателството България се представила дори по-добре от допустимото“ /?!/ – чу се и такава глупост, повече от допустимото.

Знамената са спуснати – а, тъй или иначе, плочките пред НДК пак ще си хлопат.
„Аз как се представих? Добре, нали?“
***

Кеворк Кеворкян