Държавният департамент на САЩ разполага с подробна информация с гриф “Секретно”, на която се базира решението му да включи Делян Пеевски в списъка “Магнитски”. Това става ясно от делото, което Пеевски е завел в САЩ, с претенции да му бъдат свалени санкциите. Шансовете му обаче никак не са големи.

Една от страниците със секретна информация за Пеевски

Федералният съдия във Вашингтон решава преди броени дни, че трябва да се изчака произнасяне на Върховния съд по казус, който разглежда въпроси с преюдициален характер спрямо пеевското дело. В рамките на 24 часа новината бе отразена и от много други медии.

Впечатление направи и „интерпретацията“ на новината от медия, която по документи няма нищо общо с бившия медиен магнат – а именно, че това била „добра новина“ за Пеевски. Това е абсурдно, но е знак за остатъчното медийно влияние на депутата.

Паралелно с тази новина се развиваше и сюжетът с престрелката между депутата Пеевски и президента Радев, в която двамата взаимно се обвиниха в корупционни практики. Пеевски говори мъгляво за “тъмнина” и “кеш” в президентството, без да посочи доказателства. Радев отвърна с припомняне на международните санкции по закона “Магнитски”, на които Пеевски подложен от САЩ и Великобритания. А за да с наложат такива санкции доказателства има и част от тях се виждат в делото на Пеевски срещу OFAC под формата на 14 “тъмни” страници с гриф “Секретно”.

Доказателствата срещу Пеевски

Тези класифицирани доказателства са на разположение само и единствено на съдията – но не и на Пеевски и неговите адвокати. Доктрината, която регулира тази материя, се нарича executive privilege – т.е. има неща, които са прерогатив само на изпълнителната власт. Следователно съдията, който има високо ниво на достъп до класифицирана информация, има правото да чете секретни материали – но не и да ги предоставя на другата страна.

В крайна сметка, Пеевски няма никакво ниво на достъп, защото е просто един никой – той дори не е американски гражданин. Същото важи и за скъпоплатените му адвокати – те също нямат право на достъп. Това уточнение е важно, защото от година и половина немладият мъж пледира за пълен достъп до доказателствата. Можем само да си представим какво би последвало, ако хипотетично такъв му бе даден – ответни наказателни акции и репресии (от всякакъв вид) срещу хора, които попадат в неговия обсег, особено физически и юридически лица в България.

Пълният обем на предоставени доказателства е около 300 страници, които могат да бъдат достъпени тук. Преглед на явните документи показва, например, извършен пълен професионален финансов анализ на пеевската бизнес империя. Включително има индикатори като кредитен рейтинг на Инт ЕООД (перлата на империята), като рейтингът е в категорията „боклук“ (junk) на което съответства и повишена вероятност за default (фалит). За някои от другите пеевски фирми кредитният рейтинг доближава D (deep junk = дълбок боклук), а изчислената вероятност за фалит доближава 100%. Конкретно става въпрос за Инттрафик ЕООД, както и за Риъл Истейтс Инт ЕООД. Вероятността анализът да е погрешен е близка до нулата, доколкото източникът му е реномираното  Bureau van Dijk.

Най-интересното, разбира се, е в четиринайсетте тъмни страници, в които грифа SECRET се повтаря над 20 пъти. Едва ли е нужно да обясняваме, че за да се сложи този гриф, над който е само TOP SECRET, информацията е събрана, проверена и потвърдена от най-мощните служби в света.

Списъкът на криминалните дейности, с които се свързва Пеевски през годините е дълъг – мащабна контрабанда на цигари за Близкия изток и Турция, манипулиране и превземане на цели сектори на обществени поръчки, използване на руско финансиране за овладяване на “Булгартабак” и “Виваком”, рейдърство, подчиняване на правоохранителните институции чрез внедряване на негови “джуджета” и, т.н. Особено внимание трябва да се обърне на синхрона между пеевските интереси към “Дунарит” и атаката с “Новичок” от агенти на ГРУ срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

В своето решение да включи Пеевски в санкционния списък, OFAC цитира примери за “значимата корупция” на Пеевски като търговията с българско гражданство и корупционно кадруване в неназована институция. Това са неща, които могат да се кажат без гриф, защото не засягат американската национална сигурност. Сериозните неща са в “тъмните” страници, които можете да видите в края на публикацията.

В режим на изчакване

Делото във Върховния съд на САЩ, по което се чака произнасяне, е Relentless v. DOC. Най-общо казано, предметът на делото е до каква степен съдилищата следва да интерпретират (стеснително или разширително) прерогативите на изпълнителната власт да запазва решенията по определени въпроси само за себе си. Иначе казано – какъв е обхватът на даден закон, приет от Конгреса – и включва ли този обхват широк (или тесен) диапазон от действия, които са изключени от съдебен контрол. В случая на Пеевски това касае две въпроса: (1) дали бивш член на изпълнителната власт (в ролята му на шеф на ДАНС закратко) можа да бъде санкциониран и (2) дали депутат може да бъде санкциониран.

Според OFAC и Държавния департамент и в двата случая отговорът е “да“, като предоставят и изобилна съдебна практика на въпроса. От внимателния преглед на тази практика си личи, както сме писали и преди, че сред санкционираните има и хора, които реално не са имали никакъв досег с властта – като например латвиеца Aivars Lembergs. Той също води дело в САЩ и го губи. Адвокатите на Пеевски, от друга страна, не предоставят практика. Понеже такава просто не съществува. Вместо това се упражняват в схоластика и в преливане от пусто в празно.

Еднопосочен билет за “Магнитски”

Ако пеевската жалба бъде приета за недопустима от Върховния съд, тогава просто всичко приключва още на този етап. Но дори и в някакъв бъдещ момент пеевската жалба да бъде приета за допустима, тя има твърде ниски шансове да бъде уважена като основателна.

Стандартите на Държавния департамент при налагането на подобни санкции са такива, че те да могат да издържат съдебен контрол по същество – колкото и да е ниска вероятността такъв да бъде упражнен.

Накратко: за да се вземе политическото решение да бъде вкаран някой в списъка “Магнитски”, то срещу него са събрани солидни доказателства, издържащи в съда.

Обратното не се е случвало. Почти невероятно е да се вземе политическо решение за изваждането от списъка “Магнитски” докато доказателствата ги има. За разлика от тефтерчето “Златанов” у нас, в САЩ те няма как да изчезнат.