Три са големите въпроси преди изборите на 9 юни и в отговорите им ще се опитам да бъда конкретен до ниво сценарий, за разлика от модната напоследък обтекаемост на прогнозите.

Най-важният – колко партии ще влязат в следващия парламент

С оглед на очакванията за ниска избирателна активност, прагът от 4% означава около 100 000 гласа и изглежда лесно преодолим. Това обаче е граница, сметната върху твърдите електорати, които бяха определящи на последните избори през 2023 година, така че прескачането й всъщност няма да е лесно за новопоявилите се партии и коалиции.

Ако никоя от тях не я прескочи, а “Има такъв народ” също остане под чертата, с оглед на спадащия смисъл на тази партия, резултатите от изборите ще бъдат най-лесни. Така конфигурацията, от която зависи следващото управление изглежда най-ясна, първите три в класирането – ГЕРБ, “Продължаваме промяната” – “Демократична България” (ПП-ДБ) и ДПС спокойно ще могат да варират помежду си с все над 121 депутата.

И макар според социолозите да не се очаква промяна в подреждането на парламентарните партии, много вероятно е ДПС да се доближи или да изпревари ПП-ДБ, с оглед на “отварянето” на партията към различен електорат през новия си съпредседател Делян Пеевски, което може рязко да повлияе на резултатите на други партии А при “БСП за България” и “Възраждане”, прогнозирам по-лош резултат от този през 2023 година.

Вторият въпрос е следствие на първия: какво ще стане с “малките” участници в изборите

Общият брой на избирателите, гласували за партии и коалиции, които останаха под чертата на предишните избори, беше около 200 000, като сред тях се отличаваха “Левицата” (с 56 481) и “Български възход” (със 77 420 гласа). Ако на сегашните избори добавим към този брой хората, разочаровани от сегашните парламентарни партии, сумата може да се окаже двойна (около 400 000), което в идеален вариант би дало шанс на неколцина от “малките” кандидати.

Особеното в случая е, че говорим за радикален и непостоянен вот, някаква част от който е контролиран. На този фон имаме “Солидарна България”, “Синя България”, “Величие”, “Център”, “МЕЧ” и ВМРО, които заедно с “Левицата” и “Български възход” ще делят именно този маргинален и нестабилен вот. Вероятният резултат и сценарий: никой от споменатите не влиза в Народното събрание, а парламентарните избори ще се окажат инкубатор за нови политически проекти, в който да се реконфигурират част от успешните сегашни, ако скоро има нови предсрочни избори.

Третият въпрос е ще има ли разлика в резултатите на замесените в парламентарните избори и в тези за Европейски парламент

И той изглежда най-лесен. Гласувалите за ЕП ще бъдат вероятно единствено твърдите електорати. Което води до следната прогноза: малка разлика между ГЕРБ, ПП-ДБ (при тях очаквам най-малки разлики в резултата и при двата избори) и ДПС (с по-лош резултат от парламентарния, заради гласовете от Турция), плюс лоши резултати за “Възраждане” и БСП. Вероятно разпределение на евродепутатите: ГЕРБ – 5, ПП-ДБ – 4, ДПС – 4 (5?), Възраждане – 2, БСП – 2. Тук бариерата е 5.8%, тоест въпросът дали ще бъде прескочена от малки партии не стои.

И накрая: ще се потвърди ли очакваната ниска избирателна активност?

Според мен подобрение няма да има, доколкото политическата ситуация е все така обезсърчаваща. Но все пак, ако някоя партия иска да увеличи резултата си към негласуващи или колебаещи се граждани, може да го направи с кампания на микрониво – с конкретни обещания и политики. Като на местни избори.

Макропосланията са ясни и са сходни, дори еднакви, тази еднаквост всъщност е причината напоследък политическият сблъсък да е върху личности, зависимости и очаквания за някакво възмездие, а не върху политики и управление. За пример на ефективността на микроподхода може да послужи кампанията на местните избори в София на Ваня Григорова.

Нищо в началото на кампанията обаче не показва, че подобен подход ще бъде приложен, а общият шум от сходното предизборно говорене ще попречи на активността. А смисъл има – все пак на предишните избори имаше и едни 109 000 “не подкрепям никого”, отишли до урните, но не разпознали се в кандидатите. Хора, които вероятно ще чуят, ако бъдат потърсени по различен начин.

Георги Проданов, Дневник