Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. „Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във „фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври“. Това констатира в предаването „Нашият ден“ на БНР проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“.

„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“.

„При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите – добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите“, категоричен е проф. Каприев.

„Има разлика между „научна“ и „академична“ мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема. Съществува проблемно разминаване между „висше училище“ и „университет“ – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт“, каза още Георги. Каприев.

В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем: „Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас“, допълни д-р Грозданов.