– Г-н Овчаров, чуха се гласове, че може да имаме проблеми с доставките на природен газ след 1 януари 2020 г., ако Русия и Украйна не се разберат за транзита. Има ли основание за притеснение?

– Не мисля, че ще има проблеми. Газовата връзка с Турция е вече готова. Дори да допуснем, че преговорите между Украйна и Русия не доведат до продължаване на изтичащия в края на т.г. договор, ние имаме резервен вариант. Но не мисля, че ще се стигне до спиране на транзита. Заради това и Владимир Путин беше толкова лежерен в предупрежденията си към България. Съвсем друга щеше да е ситуацията, ако България се беше оказала препъни-камъкът за прекратяването на руския транзит през Украйна. Дания забави строителството на „Северен поток 2“ и това направи невъзможно прекратяването на транзита през този сезон, защото няма никакви други алтернативи за снабдяването на Западна Европа. Има и друг момент. Във финансов план доставката на газ през Турция ни излиза по-евтино. Румънците в последните месеци драстично увеличиха транзитната такса.

– Изградената отсечка от „Турски поток“ на наша територия позволява ли да изпълним транзитните си задължения към Гърция и Македония, ако доставките за тях по Трансбалканския газопровод бъдат спрени?

– Да, тази връзка позволява такъв транзит. Но проблемът в момента не е с него. Проблемът е в транзита към Сърбия и Унгария.

– Има ли опасност да не построим и този газопровод? Има вече внесен законопроект в американския Сенат, който е и срещу „Турски поток“, трябва ли да очакваме посещение и на сенатор, както при „Южен поток“?

– Докато не е построен и пуснат в експлоатация газопроводът, такава опасност има. Ние сме световноизвестни рецидивисти в провалянето на геостратегически енергийни проекти. Няма друга такава държава. Ние си проваляме собствените проекти, но страните около нас си защитават националните интереси. „Южен поток“ няма, но има „Турски поток“. През 2005 г. се опитвахме да убедим Русия, че не е нужно целият й транзит да минава през Турция, а да мине и през България, страна от ЕС. Беше трудно, но руснаците повярваха на България. За съжаление обаче ние сами прекратихме „Южен поток“. Не бива да се заблуждаваме с никакви сенатори. Те дойдоха през 2014 г., а договорките по „Южен поток“ бяха приключили седем години по-рано, а 2008 г. беше подписано междуправителственото споразумение. Какво правиха през това време българските правителства?

Дори Пламен Орешарски не го спря. Той обяви, че го спира, но работите по „Южен поток“ продължиха. Проектът го спря новото правителство на ГЕРБ. Тогава окончателно приключиха илюзиите на Русия, че Борисов като дойде на власт, работите ще потръгнат. Същата беше историята с „Набуко“. Американците идваха тук да ни обясняват, колкото е хубав този проект, но както ни го обясняваха, така се и оказа, че подкрепят Трансадриатическия газопровод. Сега тръбата минава през Гърция. Мисля, че нещата с „Турски поток“ вървят горе-долу добре. Съобразили сме се с изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Що се отнася до американските санкции – „Турски поток“ свършва на границата с Турция. В България ще има хъб „Балкан“ (смее се).

– Можем ли да заменим руския тръбопроводен газ с американски втечнен газ?

– Сега можем, но само частично. Тръбопроводните доставки не можем да заменим, защото нямаме изградена нужната мрежа. Чисто финансово сега втечненият газ е по-евтин от този по газопроводите. Скоро ще имаме нови цени от „Газпром“. Мисля, че на руснаците им светна лампичката, че със сегашните цени, особено с ангажиментите, които са поели към ЕС, те губят пазари и пари. Не е казано, че сме вечно вързани за руския газ. Но няма и как да влезем в тезата на американската администрация, че доставките на газ от Русия заплашват националната сигурност на България. С какво я заплашват – че вече 40 години получаваме и транзитираме газ?

– Бойко Борисов се завърна от САЩ със заявен интерес на американците към доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. В същото време централата е подписала петгодишен договор за доставка на гориво с руската компания ТВЕЛ. Как се съчетават тези обстоятелства и съвместимо ли е американското гориво с нашите реактори?

– Трябва да сме наясно, че по договора за ЕВРАТОМ има създадена специална европейска агенция за снабдяване (ESA) и тя има за задача да осигури диверсификацията на ядреното гориво. Ние няма къде да избягаме от това. Тук обаче започват „но“-тата. Защо България трябва да плати поредния опит на „Уестингхаус“ да разработи ядрено гориво за руски ядрени централи? Още през 90-те години един от 1000-мегаватовите реактори в чешката АЕЦ „Темелин“ беше зареден с американско гориво, но след по-малко от две години, договорът беше прекратен. Чехия проведе нов търг, спечелен от руската компания ТВЕЛ. По-късно в Украйна беше проведен мащабен експеримент с използването на американското гориво, но резултатите не бяха задоволителни. Засега няма готово чуждо ядрено гориво, което да бъде предложено за „Козлодуй“. Междувременно руснаците усъвършенстваха тяхното гориво, което има по-дълга кампания, зареждат се 10% по-малко касети, има по-малко отработено ядрено гориво. За да изпълним обаче задълженията си към тази европейска агенция, ние сме поели ангажимент да не зареждаме с новото гориво Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. Там ще използват старото гориво от Русия. До 2025 г. САЩ трябва да изработят своето гориво, да направят разчетите за съвместимост на едното с другото гориво, да предоставят на Агенцията за ядрено регулиране оценката си за безопасността. Тя да даде своето заключение и чак тогава да започне изпитателното зареждане на Пети блок с определен брой касети. Този процес не може да приключи преди 2025 г.

– Има ли надежда за реализация на проекта за АЕЦ „Белене“? 

– Продължавам да се надявам, защото няма безплатна енергия. Колкото и да говорим за възобновяемите източници (ВЕИ), те не решават проблемите с непрекъснатото електроснабдяване на страната. Вижте Германия – над 300 млрд. евро похарчиха за ВЕИ, инсталираха над 60 хиляди мегавата мощности, но да не би да си намалиха вредните емисии? А колко се покачи цената на електроенергията? Да не говорим пък за емисиите от въглищните централи. Има ТЕЦ-ове, които са заплашени да бъдат затворени след няколко години. Това е проблем, за който нито правителството, нито опозицията казва какво ще се случи в комплекса „Марица изток 2“. Целият регион остава без поминък. Никой няма план, но всички отиват в Стара Загора и се бият в гърдите как ще запазят българската въглищна индустрия.

– Да не стане както стана с плана „Макрон“?

– Да, или както стана с малките реактори на „Козлодуй“, дето все се борихме и ги защитавахме. Просто има някои истини дето някой трябва да се кажат, колкото и да са неприятни, и да се започне да се търси решение каква икономика, какъв поминък ще се създава този регион. Освен това, с какво ще заместим отпадащите от енергийната система ТЕЦ-ове? Освен АЕЦ „Белене“ нямаме друга алтернатива.

– Смислен ли е планът на правителството „Белене“ да се строи без държавно участие?

– Проблемът на атомната енергетика е един – огромната първоначална инвестиция. После оперативните разходи са много ниски. Затова, когато се строят АЕЦ, това се прави с някакви държавни гаранции. Нито един инвеститор не иска да харчи десет години огромни пари за строителство, а после да чака 15 години да се възвърнат. Смея се, когато чета как експертите от САЩ казвали, че „Белене“ може да се строи на пазарен принцип. Добре, но този пазарен принцип, както е заложен, дава тази централа директно в ръцете на държавните „Росатом“ или Китайската национална ядрена корпорация, които имат парите. Никой друг не би искал да поеме този риск, без някакво съдействие от държавата.

– Накъде отива българската енергетика? Към хаос ли или се намира в хаос?

– Ние сме си в хаос и то не от вчера. ТЕЦ „Марица изток 2“, „Топлофикация София“, НЕК са компании, които са в необявени фалити. Когато започне да се влошава икономическата ситуация в света, всичко това ще лъсне изведнъж, защото държавата няма да има пари да пълни „дупки“. През 1995 г. започнахме реформа, която трябваше да прекрати субсидирането на губещите предприятия. Пак сме там в началото и трябва да спасяваме фалиралата енергетика.

Георги Георгиев, Дума