Г-н Иванов, в неделя апелирахте за оставката на депутатите, защото – според Вас – не умеят да си вършат работата. Това навярно е полемичен жест, но за полемиката сигурно имате сериозни основания. Напоследък зачестиха мръсните скандали с подхвърлени записи, с подслушани есемеси… Какво точно става в България?

Парламентът отказва да прилага дори съществуващите минимални форми на демократичен контрол върху работата на прокуратурата: предвидените изслушвания на главния прокурор просто не се провеждат, не се обсъжда бюджетът на прокуратурата, нито ефективността на работата ѝ, а сега и при приемане на годишния отчет на главния прокурор не му беше поставен нито един въпрос. Същевременно Народното събрание действа като гумен печат, прокарвайки безпрекословно законодателство, изготвено или поръчано от прокуратурата, и назначения на хора, които нямат никакви други качества, освен зависимостта и лоялността си към управляващите и Пеевски. Така беше изградена цялата паралелна на правосъдието система от органи с извънредни и репресивни характеристики; така беше избрана парламентарната квота в настоящия Висш съдебен съвет, вероятно най-безгръбначния от 1991 насам; така Цацаров беше парашутиран в КПКОНПИ без нито един въпрос за дейността му като главен прокурор.

Вече е видимо и продължението на тези тенденции: Гешев поиска силното намаляване на доказателствата, които са необходими за нечие осъждане, а по-нататък ще следва още извънредно законодателство за преразглеждане на резултатите от подбрани приватизационни сделки, въпреки изтеклата давност. Това биха били истински атентати срещу правовия ред и сигурността на частната собственост в страната. Всичко това са елементи от превръщането на страната ни в “прокурорска република” – тоест, държава, в която политическият процес е доминиран не от волята на обществото или нормите на закона, а от неограниченото прокурорско усмотрение.

На въпроса какво се случва: Очевидно е, че се реализират две взаимо свързани тенденции. От една страна се провежда “ремонт” на корупционния модел на управление, така че той да бъде обновен чрез чистка на някои поизносени играчи, които са станали твърде видими или пък активите им са набелязани за експроприация. Тази чистка има за цел да направи новата версия на модела по-ефективна и едновременно с това да я легитимира като пречистване, с което да ѝ осигури живот в течение на още 10-15 години. От друга страна тече мутация в начина на действие на въпросния корупционен модел: той преминава към по-открито сплашване и репресия и паралелно с това към по-голяма роля на държавата в икономиката и обществения живот, което означава вземане на цели сектори на ръчно управление. Тези тенденции са естествени за подобни модели – те повтарят основни елементи от еволюцията на путиновия режим, който също се легитимира и укрепи чрез чистка на наследената елцинска олигархия и в процеса се върна към повече държава и по-непосредствена репресия. Същевременно тези процеси стават възможни и се катализират от вакуума, в който се оказа България заради състоянието на ЕС и САЩ.

Тази чистка е дълбоката причина за скандалите, а прокуратурата на Гешев, заедно с медийната машина на Пеевски, е главен екзекутор, като в процеса се утвърждават и новите норми на репресивност. Непосредствената задача е подготовката на едно бъдещо мнозинство и управление, в което Пеевски и ДПС да имат по-голяма тежест и по-видима роля, а Борисов да бъде поставен в още по-зависима позиция или заменен с някой нов Орешарски. И това ново управление ще довърши и пусне в действие обновения корупционен модел. Или както беше описал всичко това Илия Павлов през 1996: гущерът си къса опашката.

Вие критикувате и Висшия съдебен съвет заради скандала, който стана известен като „Осемте джудета“. Кой и какво трябва да предприеме след изнесеното в двете части от разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) и колегата Николай Стайков?

Проблемът е, че прокуратурата не може да извърши обективна проверка на изнесеното в материала на АКФ. Има множество международни констатации, че в България не съществува механизъм за осигуряване на безпристрастно разследване на подобни казуси, има и много практически примери за това: делото Колеви, Янева-гейт, ЦУМ-гейт (в които беше замесен Цацаров), а в ерата Гешев – криминалното публикуване на СРС-та, свързани с президента Радев. И за да няма никакви съмнения, съобщавайки за обречената на структурна необективност проверка за “осемте джуджета”, Гешев предприе поредната недопустима вербална агресия срещу АКФ, с което даде ясен знак каква е задачата на прокуратурата: замитане.

При това положение ВСС трябва да даде ясен отговор как да се осигурят условия за проверка, независима от потенциалните заинтересовани лица по върховете на прокуратурата. Инструментът е един: дисциплинарна проверка срещу тях с временно отстраняване. Говоря по принцип. Този ВСС няма да направи нищо подобно.

В това разследване на няколко пъти става дума за бившия следовател Петър Петров. Когато Петров напусна следствието, Вие бяхте правосъден министър и се обявихте против неговото освобождаване „с почести“, тъй да се каже. Защо? В какво обвинявате Петров?

Публично известната професионална биография на прокурора и следователя Петров е нещо като енциклопедия на проникването на ДПС и Пеевски в съдебната власт. Освен опит за структурна реформа и обща модернизация на съдебната власт, с моя екип предприехме още едно усилие: за първи път приложихме възможността министър да предложи дисциплинарни производства за магистрати и стартирахме десетина, насочени към някои от най-емблематичните в очите на обществото “гнили ябълки”, както ги определи френският посланик тогава. Съпротивата на Цацаров и на воденото от него чугунено мнозинство във ВСС беше колкото безпринципна, толкова и яростна. Бранеха ги така, както се бранят свои, особено г-н Еврото.

Съпругата на Петров стана известна с протестите, организирани от нейното сдружение „План Б“. Смятате ли, че тези няколко протеста обслужват конкретни политически цели? И ако да – кои и чии?

Докато Цацаров бранеше Еврото във ВСС, Любена бранеше Цацаров на улицата пред ВСС чрез групи млади мъже с къси подстрижки и много татуировки, които никога не можеха да обяснят какво правят там. Една от кулминациите беше, когато такива типове с маски причакаха малцината опозиционери във ВСС с окървавени одрани агнешки глави. Това беше в момента, когато Цацаров трябваше да бъде отбраняван от опитите да му се търси отговорност за ЦУМ-гейт.

Другото, което Любена правеше, беше да произвежда компромати срещу опонентите на Цацаров и те да бъдат разпространявани в ПИК и медиите на Пеевски. По един такъв компромат от Любена и ПИК – за това, че подписите на четири напълно рутинни мои заповеди се различавали, Цацаровата прокуратура се сезира. Така кръгът се затвори: главният прокурор и мнозинството във ВСС, криминалните елементи на улицата и Пеевската пропагандна машина, действащи винаги в един юмрук. По същия начин момчетата на Любена осигуряваха избора на Гешев на улицата, Недялко Недялков и Пеевската машина го обслужват пропагандно, а самият Гешев никога не видя Пеевски и сега ще замете следите на Пепи Еврото. И, разбира се, работата върху мистерията с моите четири подписа продължава шеста година и винаги се активизира, когато има политическа нужда от това…

Но босът на този отровен кръг е, разбира се, Пеевски – заедно с всичко онова, което го произведе и поддържа, известно под събирателното име “сараите на Доган” и коренящо се в мрежите на ДС.

Някои наблюдатели в България очакват гореща политическа есен. Говори се дори, че укриващият се в Дубай Васил Божков, обвинен от прокуратурата за 18 деяния, се опитва да свали премиера Бойко Борисов, а отделни експерти смятат, че в тази схема може да се включи и новата партия на Цветан Цветанов. Какво мислите Вие?

Ремонтът на корупционния модел, включващ чистка на част от играчите, за да могат други да оцелеят, да се легитимират и забогатеят още повече, поражда сътресения, видими като различни скандали. Те се проектират на политическата сцена и това отключва разместване на пластове и там. Като част от подготовката на едно бъдещо мнозинство се произвеждат определени субекти, други се появяват като форми на съпротива или реваншизъм, трети опитват да си намерят място в мътилката. Въпросът е, че всичко това са вътрешни за модела явления. И никой няма да му даде ясна диагноза, нито пък ще предложи конкретни решения и конкретна съпротива. Докато гущерът си къса опашката, едни се пазарят къде точно да мине срезът, други се надяват да станат част от новата опашка, но никой няма да посмее да каже ясно, че трябва да го ударим в главата. Ние сме този глас.

Сигурно и Вашите действия в момента могат да бъдат изтълкувани като политическо позициониране преди парламентарните избори догодина. Така ли е? На какво разчитате на тези избори?

Аз съм политик и моята работа е да се позиционирам политически. Това е смисълът на изборите: да бъдат очертани реални алтернативи и избирателите да решат. Но в нашите действия няма нищо конюнктурно. И моята биография, и тази на политическите сили, които съставляват „Демократична България“, са последователни в това отношение: ние винаги сме говорили за тези проблеми и винаги сме настоявали за дълбоки реформи.

Разчитам на едно просто нещо: да е станало вече достатъчно зле и инстинктът за самосъхранение на все повече и повече хора да се включи. Развихрянето на Гешев и Пеевски става твърде брутално. Никога толкова хора не са осъзнавали, че частната собственост, свободата на словото и елементарната законност изчезват пред очите ни. Ако сега не го спрем, ще се разпространи като епидемия и ще застигне всеки.

От друга страна пандемията ясно показа, че всеки има нужда от държава със здрави институции. А задаващата се икономическа криза вече налага необходимостта от ударна модернизация на България. Единствената политическа сила, която може ясно и обосновано да говори за законност, свобода и модернизация, сме ние.

И накрая: Как в едно изречение може да се опише настоящата ситуация в България?

„Перфектна буря“ от кризи (епидемична, икономическа и корупционна), която дава прекрасен шанс да се мобилизираме за ударна модернизация и отстояване на свободата и законността в страната ни. Стига да не мигнем пред „страхуването“ и „момчетата с бухалките“.

Дойче веле