Бойко Борисов не падна от Луната. Нито е self-made man. Неговият възход в българската политика беше много внимателно подготвян и подпомаган, включително и от хора, които в момента се отричат от него по три пъти на ден.

Страхотни фенове на Борисов бяха създателите на всевъзможни либерални фондации, тинк-танкове, НПО-та, медийни кръгове.

Основните лица на кръга „Капитал“ например не просто изваяха симпатичния образ на Борисов, не само цяла телевизия създадоха, за да го рекламират по-успешно. Те дори назначиха свои министри в първия му кабинет. А днес реват, че лидерът на ГЕРБ задушавал бизнеса и мачкал свободата на словото. И много удобно забравят, че именно те бяха сред създателите на този политически продукт. Също така забравят, че един техен любимец, един човек, когото те определят за най-умния човек на планетата, също доста се постара, за да стане Борисов незаобиколим фактор.

Да им опресня паметта! За гуруто на българските либерали, г-н Иван Кръстев, иде реч.

Днес цялата тази либерална дружинка не спира да призовава за оставка на управляващите. Но нека не забравя и собствената си отговорност за бетонирането на същото това управление.

Като цяло българските либерали винаги са били сред най-върлите хвалители на Бойко Борисов. Поради една проста причина. Ясно им е, че без неговото съдействие никога няма да видят нито власт, нито сладки постове в страната и чужбина. Това прекрасно се осъзнава както от отделните либерали, така и от партиите, които ги представляват.

Помните ли онова нещо, наречено Реформаторски блок? Преди изборите през 2014 г. неговите лидери се скъсваха да обясняват как с ГЕРБ коалиция няма да направят. Никога. На никаква цена. А какво стана малко по-късно? Либералите забравиха за тези си обещания и бързичко се сгушиха под Борисовия шлифер. Защото, ако бяха останали верни на принципите си, щяха да продължат да подсмърчат в опозиция. А пък те са твърде умни, за да имат такава нерадостна съдба. Такава умност заслужава да властва. Така разсъждават политическите представители на градската десница. И се лепват за всеки, който може да им осигури подобна сладост. И никакви принципи нямат никакво значение.

По същия начин разсъждават и едни други хора. Които също се имат за много умни и талантливи. Имам предвид десните български интелектуалци. Днес те са големи противници на ГЕРБ. В подписки се подписват. Вярно, цели три месеца мълчаха, преди да се сетят да направят въпросните подписки. Може би такава е великата шаячна правда, както се изразяваше един друг интелектуалец, Васисуалий Лоханкин от романа „Златният телец“. Та, великата шаячна правда повелява да изчакаш достатъчно, за да си сигурен, че Бойко Борисов губи силите си и едва след това да почнеш да му искаш оставката. Преди това не бива. Може да сбъркаш. А ако има нещо, от което десният български интелектуалец особено силно се бои, то е да не загуби благоволението на силната власт. Това не е метафизичен страх. Той си има съвсем материални основания.

Доста творци и университетски преподаватели се прехранваха благодарение на участието си в програми, осигурени от ГЕРБ. Организираха си хепънинги, ивенти, концерти, фестивали и други подобни с финансовата помощ на ГЕРБ. Сега обаче нещата се обръщат. И трябва да се търсят нови спонсори. Мислещите в перспектива десни интелектуалци бързат да намерят новите си покровители, като междувременно заклеймяват старите.

Разбира се, освен множество български съучастници, Борисов има и чуждестранни. Да, същите онези европейски политици, които тук сме свикнали да представяме като стълбове на морала и законността, дълги години си затваряха очите пред безобразията в България. А защо ги затваряха? Ами защото управляваше техният човек. Десен, антикомунист, готов да спира руски енергийни проекти – как да не го обичат европейските ръководители. Нали помните онзи сладур, предишното шефче на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, какъв огромен фен на Борисов беше? За настоящите шефчета на Европейската народна партия пък няма и смисъл да отваряме дума. Те по презумпция са си влюбени в Борисов. И ще останат такива, докато членът на тяхното политическо семейство ГЕРБ печели избори.

Защото голямата европейската политика, към която някои наши сънародници гледат с такова благоговение, по нищо не се отличава от българската. Правилата са едни и също. И в Брюксел, и в Страсбург, и в София всичко е пазарлък, всичко се ръководи от интереси.

Така че, докато Борисов е силен, ще има своите съучастници, както тук, така и в големите европейски столици. Нека си припомняме това всеки път, когато решим да се обърнем към Европа с призив за „спасение“.

Коментар на Петър Волгин,  БНР