След цяла седмица мълчание, атакуван от своите най-верни и послушни поддръжници и загубил политическото благоволение на крепящите го досега ГЕРБ и ДПС, главният прокурор Иван Гешев даде пространно и емоционално изявление пред медиите. И успя да се изкара едновременно мъченик в името на върховенството на закона и правото и жертва на мръсен заговор, в който основни роли играят заместникът му Борислав Сарафов и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Покрай драматургичната си изповед обаче Гешев извади доста от мръсните тайни на прокуратурата, която се е превърнала в нещо като шопска Коза Ностра – с клетви за вярност, среднощни sms-и, сълзливи разкаяния, тайни посещения по домовете… Все неща, заради които един сериозен главен прокурор, преполовил мандата си, не трябва демонстративно да къса оставката си, а да я „входира“.

Впечатлението бе затвърдено от контра-изявлението на Борислав Сарафов, който директно обвини Гешев, че е неуравновесен и че злоупотребява с властта си, като държи дела от голям обществен интерес „на трупчета“. И поиска охрана, за да не бъде убит.

Колкото и абсурдно да звучи, замерянето с нелицеприятни обвинения трябва да продължи. От голям обществен интерес е най-после омертата да се пропука и да се осветят всички порочни практики, които години наред спъват ефективната работа на прокуратурата. За да могат всички, които са участвали в тях, да бъдат изхвърлени и заместени от хора, които наистина ще се борят с престъпността и корупцията, а няма да обслужват частни интереси.

Какво научихме досега?

1. Прокуратурата работи като мафиотска структура

Иван Гешев обича да повтаря, че мафията иска главата му. Не само в преносен, но и в пряк смисъл – след „атентата“ на 1 май. Това обаче не му пречи да ръководи единна структура по мафиотски модел, в която той е на върха, а нисшестоящите му козируват, отчитат и извиняват като на същи мафиотски дон.

Гешев разказа как, след като му бе поискана оставката, се е обадил на всички апелативни прокурори, които му се обяснили във вярност. Как само софийският апелативен прокурор е поддал на натиска на Сарафов и е пуснал на официалния сайт на прокуратурата съобщение уж от името на колегите си, в което се подкрепя искането за уволнение на Гешев. Но Гешев му прощава заради здравословното му състояние.

Сарафов също се „засрамил“ от позицията си в личен разговор и се извинил на Гешев, че е бил накаран да действа така (включително да даде и интервю за БНР).

Интересното е, че Гешев приема, че някой може да притиска прокурорите да пишат срещу него, но пък не допуска, че прокурорските колективи под строй ще го славят, пращайки писма в негова подкрепа.

Като предателство Гешев приема и действията на верните му досега членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, които поискаха уволнението му. Той напомни, че същите хора са били на „спонтанното“ бдение в негова подкрепа след взрива. Гешев обаче забравя, че тези хора са в съвета, не за да прокарват волята му, а за да бранят независимостта и интегритета на системата. Той не коментира факта, че те се задействаха веднага, след като ГЕРБ и ДПС промениха отношението си към Гешев. Нито пък вероятността и друг път да са действали не по съвест, а по политическа поръчка.

Гешев не се притесни да разказва клюки и да сее интриги, злепоставяйки хората, с които е водил лични разговори. Вероятно защото продължава да се смята за недосегаем.

Картинката в прокуратурата бе допълнена от доскорошната дясна ръка на Гешев – Борислав Сарафов, който директно го обвини, че е приватизирал прокуратурата за собствени нужди и използва служителите й като слуги. Той даже сравни Гешев с известния с ексцентричните си прояви негов предшественик Никола Филчев.

Всъщност цирковете в прокуратурата наистина напомнят за филчевата ера. Липсват само убити и самоубити прокурори и посечени с брадви адвокати. Филчев пък е съветник на Гешев, въпреки че точно заради него България беше осъдена по прословутото дело „Колеви“ и точно заради неговото време в прокуратурата вече близо 15 години се говори, че трябва да бъде въведен законов механизъм за разследване на главния прокурор.

От Сарафов чухме как Гешев е завзел Регентската къща – базата на Министерския съвет, като лична резиденция, как заради него в прокуратурата са купени два бронирани автомобила за по над 1 млн. лв. всеки, че е „превърнал кабинета си за в хан за ромските барони, с които ходи да яде баклава“…

2. Третата власт изобщо не е независима

По всички правила на мафиотското съществуване и тук не минава без политическа намеса. Дали политиката е нагазила в прокуратурата, както твърди Гешев, или прокуратурата – в политиката, както казва Сарафов, няма особено значение. Важното е, че за никаква независимост не може да става дума. Главният прокурор има приятели политици от ГЕРБ, на които звъни, за да се ориентира накъде духа вятърът. А те му обясняват колко са били изненадани от заявката на кандидата им за премиер Мария Габриел за смяната на главния прокурор. Пак приятели политици го предупредили да внимава за семейството си (което по неясни причини е „в една приятелска държава, подпомогнато от една приятелска прокуратура“). Главният му душманин – „лицето Бойко Методиев Борисов“, пък му предлагал да се оттегли като посланик в Турция или Израел. И намеквал, че може да му осигури и политическа кариера… В крайна сметки всички, които поискаха оставката му, бяха наречени „политически боклук“ в парламента.

Все пак имаше едно изключение – ДПС, които досега имали принципна позиция /подкрепят Гешев/, а вече имат безпринципна /искат му оставката/. Но за разлика от фронталната атака към Борисов, Гешев не спомена нито едно име от ДПС и не обвини никой от членовете му в нищо. А е публична тайна, че големият „кадровик“ в прокуратурата е точно депутат от ДПС – Делян Пеевски.

3. Дела – до поискване

Гешев винаги обяснява, че не се меси по дела и не знае нищо конкретно по никое производство. Сега обаче разказва, че прокурорът, който работи по делото „Барселонагейт“ се обръща към него с „Иван“ и му праща sms-и как му е било наредено да прекрати делото до петък, 12 май. А Гешев му нарежда да не бърза, защото има работа до септември.

Това дело, свързано с Бойко Борисов, беше образувано през ноември 2020 г. Но вместо да бъде приключено максимално бързо с внасяне на обвинение в съда или с оневиняване на лидера на ГЕРБ, то се влачи и точи с най-различни оправдания – чака се нещо от Испания, което дълго се превежда, пратено е запитване до Кипър, НАП бави ревизии, свидетели и експертизи се мотат с години… През юни 2022 г. Гешев даже обеща на депутатите делото „съвсем скоро“, до няколко седмици да приключи. Седмиците станаха месеци, а краят му не се вижда.

Всъщност делото „Барселонагейт“ е показателно за шантажа на прокуратурата – то се държи „на трупчета“, когато заподозреният е кооперативен, и се размразява, когато той се отклони от правата линия. Със сигурност същото се случва и по други дела – за пачки, кюлчета, апартаменти…

4. Загадъчната израелска връзка

Главният прокурор се радва на странна израелска подкрепа. По тази линия той два пъти ходи в САЩ – на молитвена закуска, която гледа на видео, и на неясна едноседмична визита, прекъсната от изненадващото искане за оставката му. По същата линия се бе отправил на посещение в Турция, което бе отложено заради „атентата“ срещу него, за разкриването на който пък се включи израелски експерт, оказал се случайно по същото време на обяд с друг висш съдебен кадър – зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров. По израелска линия Гешев трябваше тези дни да пътува и за Португалия.

Ясно е, че въпросните израелци нямат пряко отношение към работата на прокуратурата. Остава да помагат на Гешев за някакви лични негови дела. Примерно – да стопли отношенията с американската администрация, която необичайно и демонстративно се разграничава от всяка негова визита в САЩ. Или пък да го опази от попадане в следващия списък „Магнитски“.

5. И измислената руска връзка

Гешев се опитва да се хареса на САЩ и по друга линия – като се изкара жертва на Кремъл. Той постоянно изтъква, че в неговия мандат е започнало преследването на руски шпиони (присъди още не сме видели). Сега разказа как неприятностите му у нас започнали след посещението му в Украйна и изявлението му, че ако руският президент Владимир Путин дойде в България, ще трябва да бъде арестуван заради заповедта на Международния наказателен съд. Язвително напомни как докато той се е борил с руското влияние, Борисов е подарил на Путин кученце. А за последните му срещи в САЩ пресцентърът му съобщи, че разговорите му са засегнали „правоприлагането, борбата с корупцията и противодействието на зловредно руско влияние с цел защита на евро-атлантическите ценности и върховенството на закона“.

Тезата, както всички хвалби на Гешев, издиша, когато се погледнат делата му. Изобщо не е ясно с какво точно той е засегнал руските интереси. Прокуратурата например дълго време категорично отказваше да разследва опитите за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, зад което стоят руските тайни служби. Тя и досега не е внесла обвинения за взривовете в оръжейни заводи в България, за които европейските служби дадоха солидни доказателства, че отново са дело на Кремъл. Не е известно да има каквото и да е разследване за парите на руските олигарси у нас. Нещо повече – Гешев се радва са завидна подкрепа от възхитени от Кремъл медии.

Трудно е да се прогнозира каква ще е съдбата на Иван Гешев оттук нататък. Той очевидно няма намерение да се дава без бой, а по Конституция много трудно може да бъде сменен. Първият лакмус ще бъде гласуването на искането за оставката му в доскоро верния му ВСС. Вторият – дали в тази хаотична политическа обстановка парламентът все пак ще стигне до промяна на закона, за да въведе поне някакъв контрол върху работата на главния прокурор. Ако това се случи, ще е едно добро начало. Защото сериозната работа по изриването на Авгиевите обори на прокуратурата тепърва предстои.

„Сега“