Най-голямото предизвикателство пред сигурността на Европа след Студената война – смразяващата перспектива да се наложи да финансира и въоръжава Украйна без подкрепата на САЩ – ще разкрие политическите различия по време на възпоменателната служба в понеделник, която трябваше да символизира солидарността на ЕС, пише брюкселското издание „Политико“.

Френският президент Еманюел Макрон ще бъде сред европейските лидери, които ще пристигнат в Берлин, за да отдадат почит на Волфганг Шойбле – държавник, който е широко уважаван у дома заради ключовата роля, която изигра за обединението на страната си след падането на Берлинската стена и за превръщането на Германия в мощна сила в сърцето на европейския проект.

Германският канцлер Олаф Шолц обаче може да има много по-остри послания към Макрон следващата седмица от обичайните възхвали на френско-германското сътрудничество, които обикновено се изричат по време на любовните срещи в ЕС. Берлин е все по-разочарован от факта, че Франция говори добре за самостоятелна Европа, но се оказва крайно недостатъчна, когато става въпрос за предоставяне на военна помощ на страна кандидатка за членство в ЕС, която се бори за живота си.

Помощта за Украйна ще бъде тема на обсъждане по време на срещата на двамата лидери в понеделник, съобщи служител, близък до германския канцлер, и тази среща се провежда точно в момент, когато Шолц публично изразява недоволството си от слабото ниво на военната помощ, която другите страни от ЕС предоставят.

Съкрушителната победа на Доналд Тръмп в Айова по-рано тази седмица само повиши залозите, което прави твърде правдоподобно, че Европа ще бъде оставена сама да проправя пътя си срещу Русия, ако той в крайна сметка отново заеме президентския пост.

Изправен пред тази опасност, зад всички усмивки и ръкостискания, които се очакват на церемонията в Бундестага, Шолц ще настоява лидерите на ЕС да се активизират и да дадат по-голям принос за победата над руския президент Владимир Путин. Започвайки да върти дипломатическите винтчета, Шолц настоява другите страни от ЕС да представят списък на оръжията, които изпращат на фронта, което изглежда като опит да назове и засрами колегите си преди срещата на върха на Европейския съвет на 1 февруари, на която той ще повдигне темата за мрачните военни ангажименти на Европа.

Не е чудно, че Берлин е огорчен. Германия е на второ място след САЩ по предоставяне на военна помощ на Украйна, като до октомври миналата година е предоставила помощ в размер на 17,1 млрд. евро, според данни на Института за световна икономика в Кил. За сравнение, Франция е предоставила само 0,5 млрд. евро, Италия – 0,7 млрд. евро, а Испания – 0,3 млрд. евро.

Всички разговори

Както винаги, Макрон побърза да отговори на резултата от Айова с традиционната си реторика, че Европа трябва да действа самостоятелно – „стратегическа автономия“, както той я нарече. „Това показва, че Европа трябва да бъде наясно със САЩ“, каза той пред репортери в деня след гласуването. „Ето защо се нуждаем от по-силна Европа, която може да се защитава сама и не зависи от другите.“

Вероятно осъзнавайки нарастващото разочарование от това, че Париж не подкрепя тези думи с действия, Макрон обяви доставката на 40 ракети с далечен обсег SCALP-EG и „няколкостотин“ бомби за Украйна през следващите седмици.

В първите дни на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна именно военната помощ на САЩ, съчетана с украинската решителност, отблъсна руската атака.

Германия, от друга страна, беше възприемана като колеблива и нерешителна, неспособна или нежелаеща да предостави на Украйна оръжията, от които тя се нуждаеше, за да се защити; например беше необходим огромен международен натиск, за да накара Шолц да разреши доставката на германски танкове „Леопард 2“ за Украйна. Неведнъж германски официални лица заявяваха, че не искат да изпращат тежко въоръжение, докато това не направят американците. Този лукс да се чака кимване от Вашингтон вероятно ще изчезне, ако Тръмп спечели.

Въпреки че броят на оръжейните доставки показва, че динамиката вече се променя, Германия не успява да се отърси от репутацията си на неохотна сила – факт, който високопоставени германски служители признават, че е източник на раздразнение в частни разговори.

Служител, близък до Шолц, който говори само при условие за анонимност, заяви, че в Берлин има разбиране, че други европейски държави са изправени пред ограничения – Франция се справя с финансови ограничения, а Испания – с разделение в коалицията си. Въпреки това Германия ще продължи да настоява за повече помощ за Украйна, каза служителят.

Вътре в Германия рискът Берлин потенциално да бъде оставен да държи бебето в ръцете си по отношение на Украйна предизвиква все по-голяма загриженост, особено за страна, която има много по-голямо историческо усещане за опасностите, които представлява Русия, отколкото Франция.

„Доставките на оръжие за Украйна, планирани досега от повечето държави-членки на ЕС, са в никакъв случай твърде малки“, заяви Шолц по-рано този месец. „Нуждаем се от по-голям принос.“

Необходима е спасителна линия

В централата на ЕС в Брюксел също има засилено усещане, че залогът се покачва и Европа не може повече да се бави. През декември на унгарския министър-председател Виктор Орбан, съюзник на Путин, беше позволено да попречи на ЕС да изпрати така необходимата спасителна линия от 50 млрд. евро за съсипаната от войната икономика на Украйна.

Във вторник, ден след изборите на републиканците в Айова, привидно решителният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да намери начин да одобри средствата по време на срещата на върха на 1 февруари, независимо от всичко. Макар да заяви, че предпочита единодушно решение на всички 27 държави – членки на ЕС, тя настоя, че е готова просто да изключи Унгария, ако това се наложи. „Готови сме за споразумение до 26“, каза тя пред Euronews в интервю в Давос.

Но основният въпрос, който европейските официални лица си задават, е дали Европа е в състояние да замени американската твърда сила, особено като се имат предвид слабите ѝ резултати в увеличаването на промишленото производство в опит да задоволи нуждите на Украйна. Великобритания и Франция твърдят, че сключват споразумения за сигурност с Украйна, но не е ясно до колко това е равносилно на подкрепа от страна на САЩ.

Франсоа Хайсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания, заяви пред „Политико“, че напускането на САЩ е потенциална историческа точка на пречупване. „Ние сме толкова неподготвени за тази промяна, колкото бяхме за края на Студената война през 1989 г.“, каза той. „Но това беше добра новина. Това е лоша новина.“

Хайсбург твърди, че класирането на Германия като вторият най-голям военен донор след САЩ е донякъде подвеждащо. Според него Германия е запазила голяма част от запасите си от Студената война и е предоставила на Украйна много стари оръжия.

„Там, където има истинска разлика, е, че французите и британците предоставят оръжия, които са стратегически важни и полезни, докато германците не го правят“, каза той. „Германците се занимават с подреждане на кашони.“

Германия наистина продължава да отказва да предостави на Украйна прецизни ракети с голям обсег „Таурус“ от страх, че те могат да бъдат използвани за нанасяне на удари по руска територия.

В сряда членове на германската консервативна опозиция, които настояват тристранната управляваща коалиция на Шолц да предостави повече военна помощ на Украйна, внесоха предложение в парламента, в което призоваха правителството да достави ракетите „Таурус“. Мнозинството от депутатите отхвърли предложението.

Норберт Рьотген, германски консервативен депутат, който упорито се застъпва за повече помощ за Украйна, защити доставките на „Таурус“, представяйки по-големия въпрос като екзистенциална битка. „Готови ли сме да отстояваме себе си и своята сигурност, или сме по-склонни да се предадем?“, заяви Рьотген пред „Политико“. „Няма как да се измъкнем.“ Ако Европа „избегне това предизвикателство“, добави той, войната на Путин „ще се приближава все повече към нас“.