Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ би спечелила 23,3% от гласовете, за БСП биха пуснали бюлетина 18.7% от гласоподавателите, за ДПС – 8.9%, за Патриотичния фронт – 5.0%, за Атака – 4.3%, за Реформаторския блок – 4.0%, за АБВ – 2.8%. 30.7% не биха гласували, а 1% ще гласуват за друга партия. Под 1% събират формациите на Светльо Витков, на Татяна Дончева и България без цензура. Това са резултатите от изследването на Агенция „Медиана“ на обществените и политическите нагласи.

Изследването е национално представително, проведено е с 1004 пълнолетни граждани в периода 12 – 15 юни 2015 г.

Основните изводи от изследването са, че двете основни противостоящи си политически формации (ГЕРБ и БСП) не бележат значим ръст или срив на потенциални избиратели. Двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5%, като в последното тримесечие и двете леко са увеличили избирателите си.

Отношението към кабинета на Бойко Борисов продължава да е силно скептично. Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него срещу 25%, които смятат, че то вдъхва доверие. В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване. Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до „Среден“ 3.42, но продължава да бъде ниска ( 3.32 през март). Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите – „Реформи“. Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи – в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката, ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората или просто нищо няма да променят. Този скептицизъм и дори негативизъм по отношение на „Реформи“ дава своето отражение и върху потенциала на „Реформаторски блок“. Те продължават да са след Патриотичен фронт и Атака като изборен потенциал.

Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики от страна на избирателите. Две трети от тях (66%) я определят като „подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси“.

Очакванията, че възможен референдум – заедно с местните избори, ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение. Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той. На практика, към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите. Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори, показва изследването на „Медиана“.

Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори. Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него, вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации. Засега, най вероятният резултат ще е: „За“ част от депутатите да се избират мажоритарно; „Против“ задължителното гласуване“; Липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване. Както вече беше казано, темите на референдума засега са вън от вниманието и интереса на голяма част от избирателите. Съответно те са и много далече от възможността да направят информиран избор.