Десет дни, които разтърсиха света – така може да се определи времето от 26 юни, когато кредиторите МВФ, Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) обявиха условията, при които на Гърция ще бъде дадена отсрочка за изплащане на дълговете й, до 5 юли, когато ще е референдумът в южната ни съседка дали да приеме тези условия. Какво поискаха кредиторите?

Нищо различно от онова, което МВФ приложи към страните от Латинска Америка през 50-70-те години на миналия век и което разсипа икономиката им и доведе народите им до мизерия. Заемите на МВФ винаги са с едни и същи условия – режим на жестоки икономии, водещ неизменно до снижаване на темпа на икономически растеж и оттам – до нови дупки в бюджета, до шокови удари по жизненото равнище и доходите на населението. Социалната цена на „мерките“ не интересува кредитните международни институции от типа на МВФ и Световната банка.

Кредиторите поискаха

Гърция да съкрати публичните разходи, като намали заплатите в държавния сектор и добавките за бедните пенсионери; да повиши пенсионната възраст до 67 години, да не увеличава данъците за най-богатите и да не въвежда за тях 12% еднократен данък, както иска Ципрас; да премахне облекченията за туризма на гръцките острови (от който гръцкият бюджет се прехранва), да повиши ДДС за храните и туризма от 8 на 23 процента. Кредиторите поискаха също да се отменят субсидиите за гориво за фермерите, да се приватизират ударно 12 пристанища и водещи структуроопределящи държавни предприятия, а таванът за данъци върху печалбата на фирмите да е 28, не 29%, както иска гръцкото правителство. И още – да се намалят двойно разходите за отбрана чрез съкращаване на армията и орязване на плановете за купуване на нови оръжия. С една дума, от гръцкото правителство бе поискано да зачеркне цялата си програма, с която дойде на власт и да се върне към политиката на Самарас, довела до яростни улични протести и до падане на правителството му. Единствената цел на тези драстични рестрикции, наречени икономическа стабилизационна програма, е

не да спасят Гърция, а да спасят парите си с лихвите, които тя дължи на световния финансов капитал.

Тези предложения означават груби наказателни мерки със загробващи страната икономии, убиване на туризма на фона на съседни страни, където ДДС за него е 8-10%, непоносими тежести за населението, невъзможност за възстановяване на икономиката, засилване на несигурността и социалното неравенство, те нарушават европейските социални ценности, базовото право на труд и достойнството, целят не постигане на ползотворно споразумение от интерес за всички, а унижението на гръцкия народ, реагира Ципрас. И не прие условията.

Алексис Ципрас, лидер на лявата СИРИЗА, спечели изборите в края на януари т.г., след масовите протести срещу политиката на бившия премиер Самарас, който следваше плътно заробващата политика на МВФ (вж. карето). Ципрас обеща в програмата си, че Гърция ще спре да взема заеми и се отказва от натрапените мерки за жестоки икономии, водещи страната към гибел. Какво означава заявената от Ципрас политика? Ни повече, ни по-малко –

отказ от диктата на международния финансов капитал

над закъсалите страни, въведен от МВФ с порочния ултиматум „пари срещу реформи“, добре познат с последиците си и у нас; отказ от деленето на страните в Европа на „господари и слуги“; мерки за насърчаване на икономиката; спиране на приватизацията на структуроопределящи предприятия и на ударите по жизненото равнище на населението. Де факто той застана срещу самата същност на неолибералния пазарен волунтаризъм, чрез който САЩ и големите стълбове на официален Брюксел на практика изсмукват соковете на държавите. Като се прибави и категоричното му неодобрение за санкциите срещу Русия, удрящи и по европейската икономика, и заявените намерения Гърция да участва в изграждането на „Турски поток“ с изгода за икономиката си, става ясна политическата причина за драконовите мерки, наложени на Гърция, които нито една, дори заможна, държава не може да издържи.

Само един пример – кредиторите изискват притиснатата до стената Гърция да има… бюджетен излишък над 1% от БВП, Ципрас предлага 0,75%. Всъщност Гърция и в момента постига този излишък в бюджета, което показва, че тя харчи толкова, колкото изработи, което далеч не е постигнато от основните й „спасители“. Големите държави в ЕС поддържат бюджетен дефицит, който не успяват да сведат дори до разрешените 3% и нямат никакво намерение да подлагат населението си на икономическа бедност. На Гърция обаче такова нещо не се разрешава. Още един факт – шефката на МВФ Кристин Лагард заяви категорично, че няма да чака нито час след 30 юни дължимите от Гърция 1,6 млрд. евро и същия ден ще обяви дефолта й. Тя обаче няма право да обяви дефолт на страната, а процедурите на МВФ за официално обявяване на неплатежоспособността на Гърция отнемат 4 месеца (вж. карето). Лагард отказа тези 4 месеца на Гърция. Да не говорим какъв е размерът на дълга на водещи европейски страни и този на САЩ (125% от БВП), от които никой не иска да връщат парите, както това се иска от Гърция.

Трети пример – шефът на ЕЦБ Марио Драги през 2012 г. предложи банката да отпуска кредити с ниска лихва (1%) на затруднени страни в Европа, за да не вземат те натоварващи заеми от банките на Германия или Франция (10% лихва) и така, вместо да плащат огромното оскъпяване на дълга, да успеят за определен период да инвестират в реалната икономика и в икономическото си възстановяване. ЕЦБ тогава дори отпусна евтини кредити на 500 банки в еврозоната. Днес Марио Драги удължава само до референдума специалните спасителни траншове за банките на Гърция (за да се компенсират изтеглените пари), но с лимит и ако имат обезпечение. Драги отказва да използва гръцките облигации (3,5 млрд. евро) за изплащане на заемите. А всъщност само от тези гръцки облигации, чийто падеж е на 20 юли, ЕЦБ има печалба 1,9 млрд евро! Финансовият министър Янис Варуфакис направо заяви на 28 юни пред БиБиси: „ЕЦБ трябва да плати на МВФ от печалбите, които е реализирала от гръцките облигации през 2014 г. На нас ни дължи пари една част от тройката ЕЦБ, Еврокомисия, МВФ, а ние дължим пари на другата част от тройката. Защо те не се разберат помежду си и не прехвърлят парите от единия джоб в другия?“

Причината Гърция да бъде мачкана с неизпълними изисквания е чисто политическа. СИРИЗА трябва да бъде обезвредена като заплаха за „установения ред“, Ципрас трябва да бъде спрян и дори ако е възможно – отстранен, за да не се превърне в пример за вече готовите да следват същата политика Испания и Португалия, а след това и за Италия и дори за Франция. За перпетууммобилето със заемите на страната си той няма никаква вина –

вината му е, че иска да спре въртележката на засмукването

И прави всичко възможно да договори с кредиторите приемливи и за двете страни условия, които няма да загробят държавата му, включително преструктуриране на дълга. Да напомним, че през 1990 г. Аржентина например успя да договори с МВФ преструктуриране на външния си дълг, като намали разходите на хазната по изплащане на лихвите чрез пускане на дългосрочни облигации с висока доходност за 10 години. Защо нещо подобно да не бъде направено и за Гърция?

Но само за последните 6 дни по Ципрас се изсипаха тонове хули. Послушните на банковите властелини медии го обявиха за провалил се, за безотговорен, за популист, хитрец и какво ли не още. На ниво ЕС четири страни са били най-яростни радетели да няма никакви компромиси с Гърция – сред тях България, в лицето на Бойко Борисов. И понеже Ципрас противопостави на диктата на ЕС възможно най-демократичната европейска процедура – референдума, с което зашлеви още един политически шамар на Брюксел, сега европейски лидери оказват натиск как да се гласува и с помощта на опозицията на бившия премиер Самарас и на ПАСОК се спретват митинги в „подкрепа“ на заробващите условия на кредиторите, широко пропагандирани от васални медии, включително у нас.

Прибягва се до инсинуации в натегнатата ситуация Гърция-ЕС, която с мени с часове – вчера например наши агенции обявиха, че според „Файненшъл таймс“ Ципрас е „клекнал“ и е готов да приеме исканията на кредиторите. Бегъл поглед в сайта на „Файненшъл таймс“ показа, че нищо такова не е написано, напротив там предричат с позоваване на Ройтерс, че според социолозите допитването ще каже „не“ на кредиторите. У нас агенциите писаха обратното за социологическите сондажи. Лидерът на испанската Подемос Пабло Иглесиас направо заяви, цитиран от Франс прес: „Някои европейски страни и МВФ искат да прережат гърлото на Гърция и да дадат урок на испанската левица, за да предотвратят всякаква алтернатива на водената в Европа икономическа политика. МВФ и германското правителство нападат демокрацията и унищожават политическия проект на Европа“.

В момента банките в южната ни съседка са затворени, за да се предотврати изтичането на депозити в милиарди евро, при което банковата система би рухнала. На 28 юни кредиторите дадоха знак, че може да се съгласят ДДС за храните и туризма в Гърция да се увеличи не на 23, а на 13%, както и на някои други отстъпки. На 30 юни

Ципрас внесе насрещно предложение

до Еврогрупата – че може да се мисли над предложенията й от 28 юни, ако се запази специалният режим за островите, не се посяга на пенсионерите до 2019 г. и се договори нова двегодишна програма за финансова помощ за Гърция – но без участието на МВФ. Финансовите министри на ЕС до редакционното приключване на броя вчера продължаваха умуването по това предложение.

Активно се говори за риска Гърция да напусне еврозоната, но очевидно никой няма интерес от това, нито пък го желае. Защото най-малкото последиците за еврото ще бъдат сериозни, а и липсват механизми за напускане на зоната. Затова докато Лагард отрече дори легитимността и смисъла на гръцкия референдум в неделя, германският канцлер Ангела Меркел обратно – обяви, че преговори може да има след референдума. Какво означава това засега може само да се гадае – отворена врата за Ципрас или надежда, че след референдума ще се преговаря с друго гръцко правителство…

Въпреки „ефекта на стреса“ от заплахата да започне разпад на еврозоната Ципрас едва ли ще може да пребори световния ред, установен от МВФ и и официален Брюксел. Твърде рано е. Има друг път, освен финансовите рестрикции, унищожаващи народите и изконните европейски ценности, казва Ципрас. Достатъчно много са експертите по света, които все по-категорично казват същото, но в официалните структури на сегашния ЕС разумът не надделява над интересите на международния финансов капитал. Европейските лидери не дават признаци да осъзнават, че всъщност „правилата“, които са наложили, създават случаи като Гърция. Ако те делят хора и страни на първа и втора категория, ако не подобряват, а влошават живота ни в името на фискални догми, за какво са ни тогава?

История на кризата

Гърция е член на еврозоната от 2001 г. Към началото на 2001 г. страната е с относително балансиран бюджет (5% дефицит) и външен дълг от 50 млрд. евро – под 25% от БВП. След влизането в еврозоната и особено след кризата, родена от фалитите на американски банки през 2008 г., бюджетният дефицит се увеличава и страната няма възможност да го покрива чрез емитиране на пари (в еврозоната на емисии прави само Европейската централна банка) и правителството пристъпва към външни заеми, основно от Германия и Франция.

През 2009 г. бюджетният дефицит в Гърция достига 13% от БВП, а държавният дълг – 300 млрд. евро (115% от БВП). Заради невъзможност да се изплащат взетите заеми, през май 2010 г. е приета първата европейска програма за финансова помощ на Гърция – нов заем от ЕС и МВФ в размер на 110 млрд. евро до 2012 г. Под диктата на кредиторите правителството предприема шокови икономии за намаляване на разходите, водещи до удари по икономиката и по доходите на населението.

В средата на 2011 г. външният дълг е вече 350 млрд. евро, а БВП намалява за година с 8,9 на сто. Страната отново не може да покрива взетите заеми. През март 2012 г. се предоставя втора програма за помощ на Гърция в размер на пореден заем от 130 млрд. евро. Условията за него са нови финансови рестрикции с 3,3 млрд. евро и обмяна на гръцките облигации с намаление 50 на сто (от 206 млрд. евро на 100 млрд.) с цел да се намали държавният дълг до 120% от БВП. Минималната заплата се намалява с 22% – до 580 евро, пенсиите се намаляват със 7-15%, планира се ускорена приватизация и вдигане на данъците. През ноември 2012 г. Гърция договаря с кредиторите удължаване на втория „антикризисен“ пакет до 2016 г. и нови 20 млрд. евро дълг. Самарас приема да съкрати отново заплатите и пенсиите, да вдигне пенсионната възраст на 67 години. В началото на октомври 2014 г. дълговете на страната достигат 320 млрд. евро (175% от БВП). Към началото на 2015 г. безработицата е 26%. Типична картина след намеса на МВФ – колкото повече заеми, толкова повече затъване, нови заеми, за да се изплащат старите с лихвите и порочен кръг до безкрай.

Неплащане към МВФ не е фалит

Това, че Гърция не плати вноската си към МВФ на 30 юни, не означава фалит. Просто тя не може да получи друг кредит от фонда, докато не погаси задълженията си.

В самия МВФ има сложна процедура. Две седмици, след като държавата не е платила вноската си, ръководството на МВФ трябва да убеди гръцкия финансов министър да се издължи. След още месец Кристин Лагард следва да предаде на Борда на директорите на МВФ жалба срещу просроченото плащане. Едва три месеца след това се публикува формалното обявление на МВФ, че Гърция се отрязва от програмите на фонда. 18 месеца след това на Гърция се отнема правото на глас в МВФ, а ако до 2 години не се поправи, може да бъде изключена от МВФ.

От по-голямо значение са гръцките дългови ценни книжа (на стойност 3,5 млрд. евро), притежавани от Европейската централна банка. Техният падеж е на 20 юли. Ако Атина пропусне плащане по тези облигации, това ще отнеме ликвидността на гръцките банки. До момента Гърция стриктно обслужва дълговите си книжа в ЕЦБ.