На 24 юли българският министър на отбраната Николай Ненчев заяви пред Нова тв, че руски военни самолети с изключени транспондери са навлизали четири пъти през изминалия месец в „българската зона на отговорност във въздушното пространство на НАТО“ и България е поискала обяснение от Москва. На 25 юли министерството на отбраната на Русия опроверга твърденията на ръководителя на българското военно ведомство. Въздушно-космическите сили на Русия са летели над акваторията на Черно море, но техните маршрути отговарят строго на международните правила за използването на международното въздушно пространство, пише Александър Хроленко, наблюдател на РИА „Новости“.

По-рано от НАТО многократно са заявявали за опасната активност на руските ВКС над Балтийско море. След появата на подобни провокационни изявления стоят въпросите: колко далеч от границите на България се простират границите на българската зона на отговорност на НАТО и какви мерки е способна да вземе София?

Европа е близо до разделянето на света

Въздушно пространство на Северноатлантическия алианс няма и де-юре не може да има, защото НАТО – не е държава. „Зона на отговорност на НАТО“ – звучи креативно, но е същият юридически абсурд. Впрочем в резултат на дългогодишните усилия на алианса самото международно право постепенно се превръща в система с подвижни координати.

Доказателства за нарушаването на българското въздушно пространство от руската авиация също отсъстват, но проявата на европейска враждебност по отношение на Русия е плод с отвъдокеански корени.

“Форбс“ съобщава: „Русия е нарушила плановете на НАТО и САЩ и в Черно море“. След завръщането на Крим в състава на Русия Черно море се прикрива от ешелонирана система на ПВО, свръхзвукови антикорабни ракети с обсег 600 км, съвременни изтребители, бойни кораби и подводници“.

Невероятното /поредното/ геополитическо унижение на „добродетелния хегемон“. Вероятно, от гледна точка на Запада, сега всички компенсационни средства са добри, включително и оплюването отдалеч и лъжите на българския министър на отбраната.

Общоизвестно е, че в страните от НАТО на ръководни армейски длъжности се назначават хора на САЩ. Риториката на Николай Ненчев е напълно очаквана и не е нова. Още през 2014 г. руският посланик Юрий Исаков опроверга твърденията на София, че руски самолети извършват непланирани полети недалеч от българското въздушно пространство. Ние планово летим в Европа вече второ столетие.

Между руския Севастопол и българското пристанище Бургас разстоянието е само 545 км. Т.е. при необходимост за контрол на българското въздушно пространство от ВКС на Русия са достатъчни радарите на ЗРК С-400 в Крим. Няма нужда да се тревожат съседите с военни полети. Следователно, и Русия не вижда тук голяма заплаха.

Парадоксът се състои в това, че Русия, както и преди осигурява отбранителните способности на България, основата на ВВС са 12 изтребителя МиГ-29 и два МиГ-29УБ. По-рано същият този Ненчев с тревога отбелязваше 90-процентната зависимост на българската военна авиация от Русия. Вероятно, по тази причина София фактически се е отказала от своите ВВС, затова пък е разположила на своята територия един от 6-те координационни щаба на алианса. И редовно осигурява с всичко необходимо бойните кораби на съюзниците на базата си в Бургас.

Такива в действителност са малкото „превантивни мерки“, на които е способно българското правителство. По подобен начин в навечерието на Втората световна война /1939-1945/ българският цар Борис Трети /1918-1943/ се присъедини към войските на хитлеристка Германия.

Алиансът не маскира волята на САЩ

Отделни страни от НАТО упорито и безразсъдно се стремят към война с Русия. В началото на юли алиансът проведе среща на върха в Полша и по искане на „балтийските ястреби“ изпрати 4000 военнослужещи и бойна техника към границите на Русия.

В тази връзка изданието “Атлантико“ пише: „В заключителния документ на срещата се осъждат „агресивните действия на Русия, включително и провокационната военна дейност в периферията на НАТО“. Но къде се намира същата тази периферия на НАТО? На Карибските острови? Не, в „Прибалтийския и Черноморския региони“.

Страните от Източна Европа обективно не са заинтересувани да рискуват. Разпалвайки страсти около Русия, те поемат върху себе си не по-малка отговорност от САЩ с техните илюзорни обещания за защита, продължава изданието. Ако стане война, която с нетърпение очакват отделни източноевропейски държави, те просто ще престанат да съществуват. Впрочем и преди тези държави се създаваха и съществуваха благодарение на милостта на глобалните играчи.

При такава враждебна обстановка Москва прави всичко възможно, за да предотврати една война. Но Русия не може да бъде по-слаба, отколкото е. Дори американското издание “The National Interest” признава неохотно, че при военната авиация Русия ще съхрани лидерските си позиции с десетилетия. А “Нюзуик“ отбелязва нарастващите възможности на военния й флот: „Русия няма да пусне НАТО в Черно море“.

Икономиката на Русия още не е рухнала. Всеки месец на противопоставяне засилва международните позиции и въоръжените сили на Русия. Какво може да се противопостави на този обективен процес, ако европейските съюзници засега не са готови за война? По волята на Вашингтон продължава информационно-идеологическото пребоядисване на Русия в черния цвят. В съзнанието на западния гражданин се създава траен образ на бандитска държава, по отношение на която не трябва да действат законите или Устава на ООН.

САЩ възприемат света в динамика. Ако това отговаря на интересите на Вашингтон, приемливо е да се разрушават държави и да се създават нови държави чрез перманентна война или планова революция. По-рано в процеса на планетарното формиране СССР се опитваше да подмени народните традиции с комунизъм, а сега САЩ „с огън и меч“ носят на света истинската и всепобеждаваща демокрация. По примера на Украйна, Ирак, Либия, Сирия се вижда до какво води американския модел на „легитимни стремежи“. И не е трудно да си представим до какво ще доведе открития сблъсък с Русия.

Провокационните антируски изявления на министри и политици от България, Полша, Балтика е маскировка, която не прикрива същността на протичащия в Европа глобален сблъсък на интересите. Маневрирайки в Балтика или в Черно море, САЩ и Русия се подготвят за междуконтинентална война, в която волю или неволю ще бъдат въвлечени десетки други държави. Смятам, че на американците и европейците, които желаят да участват в бойните действия на страната на САЩ, победата не е гарантирана.

НАТО стои пред границата на Русия. Западът вече постави Москва в стратегически неудобно положение. Сега всяко невнимателно движение на алианса може да повлече решителен и много остър отговор на Русия.