След историята с насилнците педофили от наказателния батальон „Торнадо” започнаха да изплуват на бял свят и други жестоки истории, свързани с „подвизите” на поредните „войни” от така наречените доброволчески батальони, пише „Руская весна”. Този път известната доброволка в „антитерористичната операция” от Мариупол Лилия Болбат в разказа си за „неизбежните във войната зверства” на своите подчинени спомена за случай, когато дузина украински военни 10 дни са изнасилвали малко момиченце, докато то не умряло.

Ето и пълният ѝ разказ:

Като човек, живеещ в зоната на антитерористичната операция, още от самото начало на войната, имам какво да кажа. Вече не е тайна, че мнозина отидоха да воюват не в името на своята страна. Не заради своя дом или семейство! Те дойдоха тук, заради плячката. В подразделенията попаднаха хора от кол и въже – с по 5 висши и неграмотни. И започнаха едни грабежи, разбойничества, мародерства, отвличания с цел откуп, убийства… Не, те не закачаха сепаратистите. Те закачаха всички, които имаха пари. Мен, в качеството ми на доброволец, започнаха да ме молят за помощ: взеха ми колата, ограбиха ме, взеха ми техниката…

С ужас разбирах, че това са дела на „нашите”. Няколко пъти попадах в ситуация, когато доставяш помощ на военните и започваш да се молиш на Господ да си тръгнеш жива и здрава. Мен не ме закачаха, оказва се, само защото поради някакви си техни закони те не посягали на „ръката, която дава”.

Да ви разкажа ли как дузина военни отвлякоха малко момиче и 10 дни я изнасилваха, докато детето не умря? Да разкажа ли как ме биха в автомобил с приклада и ми искаха ботите? Ти си доброволка! Помагай! Да разкажа ли как въоръжени хора идваха в заведенията на Мариупол, опираха пистолети в главата на собственика и го караха да ги храни безплатно. А след това в течение на месец, всеки ден, там организираха запои. Как спираха по пътищата всички коли и взимаха парите на хората в тях? Как държаха хората в подземия и ги биха, искайки пари?

Грозна истина? Мерзка, нали? Но това си беше така!

А когато тези „герои” бягаха още при първата опасност – в базите им намирахме спринцовки, бутилки от алкохол, всякакви боклуци и кутии от най-новата техника в търговските центрове на Донецк и други градове

Не искам да защитавам нашата власт! Те много сгрешиха. Но преди всичко, преди да се застъпите за някого, първо разберете истината, дали си струва… В 90% от случаите, тези „герои” са си заслужили два доживотни затвора.

Остава въпроса, коментира „Руская весна”, защо прозрението ѝ е дошло чак сега?