Учен от БАН е със съществен принос за признаването на българското малцинство в Албания. Това е доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика при БАН. От института изпратиха вчера писмо, в което изразяват разочарованието си, че премиерът Бойко Борисов си приписва заслугите за този акт, без да споменава ключовата роля на БАН.

В петък албанският парламент след бурни обсъждания прие закон за защита на националните малцинства, в който се признава съществуването и на българско малцинство. Веднага след това в социалните мрежи Борисов определи случилото се като исторически пробив за България и се похвали с изключителните дипломатически усилия, за да се стигне до успеха. Премиерът благодари и на „своя приятел“ премиера на Албания Еди Рама и обеща България да подпомага европейската интеграция на страната.

„Не прави чест на представителите на правителството да приписват заслугите за този „исторически пробив за България“ единствено на своите „изключителни дипломатически усилия“ и дори да не споменат за ключовия принос на БАН и лично на Веселка Тончева“, пишат от института. Оттам припомнят, че цяло десетилетие между 2007 и 2017 г. доц. Тончева посвещава трудове на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Резултат от нейните експедиции са стотици страници с интервюта, десетки часове аудио и видео записи на всекидневието и празниците им и най-вече публикуваните три части от поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ (2009, 2011 и 2016 г.), в които тя представя историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания. „Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна“, пишат от БАН.

Учените припомнят, че причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с наши евродепутати. Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди 10 г. тя алармира институции и политици за нуждата от признаването на българското малцинство в Албания.

В първоначалния проект на закона за защита на националните малцинства в Албания се признаваха гръцкото, македонското, влашкото, ромското, египетското, черногорското, босненското и сръбското, но не и българското. Допреди няколко седмици българите, живеещи в страната от векове, нямаха специален статут. Българската общност в Албания реагира, настоявайки от властите да я признаят като отделна малцинствена група.
Сергей Станишев, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП, заяви, че признаването на българското малцинство в Албания е сериозен успех и нашите сънародници категорично не трябва да бъдат използвани като разменна монета в чужди геополитически сметки или да стават жертва на натиск от кръгове, приближени до Никола Груевски.