„Без изтласкване на октопода около Сарая, чието публично лице е ДПС, българската държава се насочва към окончателна дезинтеграция и крах. ДПС се разраства вече десетилетия и с помощта на елита на „Позитано“ и на наследниците на специалните служби от миналото почти успя да подмени българската държава с криминална анти-държава.“ Това казва социологът Огнян Минчев в интервю за в. „Дневник“.

„ДПС е фасадата на една многолика пирамида, унищожаваща българската държавност и подчиняваща на чужди цели българското общество. ДПС е преди всичко авторитарна политическа корпорация, лишаваща от права и свободи турското и мюсюлманското население в страната. ДПС е фактор на дългосрочно подчинение и корумпиране на ромските общности, които вече в мнозинството си са интегрирани в етномалцинствения блок на Движението. Носим огромен риск българската политика много скоро да се окаже разделена по линията етнически българи (фрагментирани като избиратели между десетки партии) и малцинствената етнокорпорация на ДПС, обединяваща всички малцинства“, казва социологът.

Според Огнян Минчев премиерът Бойко Борисов демонстрира потенциал за политическо развитие:

„От ролята си на едноличен разпоредител със своята партия и с държавата, когато я управлява, той навлезе в режим не просто на диалогичност, но на балансиране между доскоро непримирими – включително и със самия него – фактори като Реформаторския блок, с националистите от Патриотичния фронт  и с руското енергийно лоби на АБВ. Без да е избиран за президент, Борисов успя да заеме роля на арбитър след 5 октомври, когато резултатите от изборите буквално заляха със студен душ очакванията на ГЕРБ да получи представителство, близко до мнозинство.“

Но според социолога Борисов е особено уязвим само от една посока – от задкулисните влияния на КОЙ и Сарая върху решенията и действията на властовия връх.

„Справи ли се с това, Борисов ще успее да се справи и с останалото – поне до времето на президентските избори“, смята Минчев.

Огнян Минчев смята, че основните опасности за страната са свързани с ескалацията на геополитическото противопоставяне между Европа и САЩ от една страна, и Русия от друга. Допълнително напрежение в българския контекст внася и „устойчивото движение на Турция извън традиционната кемалистка политика на сътрудничество със Запада и ориентацията на настоящия турски политически режим все повече към ислямския свят.“