В разгара на протеста на майките на деца с увреждания и към исканията за оставка на вицепремиера Валери Симеонов заради обидните му думи към тях се присъедини и ДПС. „Или си отива един вицепремиер, или си отива цялото правителство, или позорът е за държавата. Решението да си отиде един вицепремиер е ваше (на ГЕРБ, бел.ред.). Решението да си отиде целият кабинет ще го вземе народът“, заплаши председателят на ДПС Мустафа Карадайъ от парламентарната трибуна миналата сряда. Той се закани също, че ДПС ще „предприеме действия, за да защити демокрацията“, която според него е в „агония“.

На зиг-заг

Заканата на Карадайъ прозвуча още по-сериозно на фона на гласуването на внесения от БСП вот на недоверие към правителството на Борисов малко след това. Гласовете на социалистите и ДПС за сваляне на правителството са недостатъчни, но почти всички депутати на движението бяха в пленарната зала и гласуваха „за“ оставката на кабинета на Борисов.

Малко след това обаче „опозиционността“ на ДПС се изпари. При гласуването на ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за държавната собственост депутатите от ДПС застанаха на страната на управляващите. Оспорените от държавния глава текстове позволяват на предприятията от забранителния списък за приватизация да апортират имоти в други смесени общински и държавни дружества и така се създава възможност за източване на забранените за приватизация дружества и дори за скрита приватизация.

Текстовете бяха внесени от депутати от „Обединените патриоти“, начело с народния представител от „Атака“ Николай Александров, който беше основен съучастник в опита за прокарване на скандалната поправка „Домусчиев“ в закона за приватизацията, която щеше да спести на бизнесмена над 55 млн.лв. неустойка за неизпълнение на договора на приватизираното него дружество „Български морски флот“. Идеолози на поправките в двата закона – за приватизацията и за държавната собственост, всъщност не бяха депутатите, а икономическото министерство, оглавявано от Емил Караниколов, предложен за министър от квотата на „Атака“, по чието време като изпълнителен директор на Агенцията за приватизация стана приватизацията на „Булгартабак, зад която стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. Малко след като стана министър Караниколов направи и опит да „национализира“ оръжейното дружество „Дунарит“ в полза на същия депутат.

В политическата мъглявина

По тези причини от свикания в петък централен съвет на ДПС (широкото ръководство на партията) се очакваше да изясни това двойнствено поведение на движението – хем да е в опозиция, хем при ключови гласувания да се притичва на помощ на управляващите. Очакваше се ръководството да заяви по-категорично стои ли твърдо зад искането си за оставка на вицепремиера Симеонов, ще предприеме ли курс към предсрочни парламентарни избори, ако той остане на поста си и как ще ги предизвика.

Изявленията на председателя Мустафа Карадайъ и прочетената от него декларация след заседанието обаче не даде по-голяма яснота за бъдещите политически ходове на движението. Карадайъ дословно преповтори това, което каза два дни преди това от парламентарната трибуна – че пред ГЕРБ има два изхода от ситуацията: или си отива Симеонов, или си отива цялото правителство. В противен случай „позорът е за всички“. Той призова всички „национално отговорни партии, държавни органи и институции да се обединят и да защитят демокрацията в страната“. Същия призив ДПС отправи в подобна декларация през ноември миналата година, когато се закани да „демонтира“ националистите от властта. Сега ДПС заплашва ГЕРБ с „тактически демократични действия“, ако Симеонов не подаде оставка. „Те ще бъдат видими и за онези (ГЕРБ, бел.ред.), които година и половина не искаха да ни чуят“, каза той.

Както преди година, така и сега председателят на ДПС отказа да назове поименно към кои партии и институции е насочен призивът му за създаването на общ фронт за защита на демокрацията, нито в какво ще се състоят тактическите действия на движението срещу управляващите. На въпрос за предсрочни парламентарни избори ли говори или за ново правителство в рамките на мандата на това Народно събрание Карадайъ отговори така: „Предсрочните избори в тази ситуация са неизбежни. Въпросът е какво се случва в държавата. Ние не споделяме философията „стани да седна“. И какво от това като ще има ново правителство в рамките на този парламент или друго правителство след следващи избори, ако ще се се случва същото в страната. Говорим за алтернатива, не говорим за алтернативни персони. Ние говорим за алтернатива за формата на управление. Според нас алтернативата на това управление е управление с ясна програма за ускорено развитие на страната“, каза той.

След него идеята за „алтернативната форма за управление“ доразви и депутатът Йордан Цонев, който е и член на тясното ръководство на ДПС. „България не се нуждае от коалиционен тип управление, а от ясна програма и приоритети за ускорено икономическо развитие. Основните политически сили да се обединят около приоритетите и тази програма да се изпълнява от този, който каже народът. Останалите могат да участват, могат да подкрепят. Ние сме за това да се смени моделът на управление“, каза Цонев в „Панорама“ по БНТ.

ДПС имат голям политически опит, за да са наясно, че подобна конструкция на властта тип „програмен кабинет“ или правителство на „националното съгласие“ трудно ще се случи както в рамките на този парламент, така и след следващи избори. В българската политика това упражнение вече е правено през 1992 г. с правителството на Любен Беров, съставено с мандата на ДПС и подкрепяно от БСП и отломки от тогавашното СДС и споменът за това управление не е добър. След последните парламентарни избори пък от ДПС предлагаха подкрепата си на ГЕРБ за правителство на малцинството срещу отказ от коалиция с „Обединените патриоти“.

Двойнственото положение на ДПС

Проблемът на ДПС е, че както в предишния мандат на Борисов, така и в сегашния, трудно балансира между политическото си крило, което в парламента формално е в опозиция, и икономическото – представено във властта чрез квотата на „Атака“ в управлението. ДПС няма как да обяснят на избирателите си, че са срещу управлението на Борисов, а в същото време почетният им председател Ахмед Доган получава подаръци от властта – като например 27 млн.лв за т.нар. студен резерв на ТЕЦ „Варна“, чийто собственик стана Доган. Или пък пламенната защита на вицепремиера Валери Симеонов от ръководството на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в лицето на Кирил Домусчиев и Евгений Иванов. След среща със Симеонов в Министерския съвет те нарекоха протеста на майките „хунта“ и заплашиха да изведат на улицата 20 хил. души в защита на вицепремиера. Бизнес интересите на ДПС са представени именно в КРИБ, където членуват не само някои от компаниите, свързвани с депутата Делян Пеевски – като“Булгартабак“, „Юрий Гагарин“, „Табак маркет“ и „Техномаркет“ например, но и други фирми под партийното крило на ДПС.

Другият проблем на ДПС е, че движението си остава нежелан официален партньор както за ГЕРБ, така и за БСП и докато някоя от двете основни политически сили не гарантира влизането му във властта през парадния вход, ДПС едва ли ще предприеме ход за смяна на статуквото.

Играта

По тези причини целта на ДПС със заплахите към Борисов от предсрочни парламентарни избори е по-скоро да окаже натиск за изваждането на Валери Симеонов от изпълнителната власт. ДПС вече веднъж поиска оставката му при напускането на парламента на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров заради отправени заплахи в ефир към журналист. Подобни думи в същото студио отправи и Валери Симеонов. Отстраняването на вицепремиера от изпълнителната власт и евентуалното излизане на деветимата му депутати от мнозинството в краткосрочен план ще увеличи тежестта на ДПС в парламента, защото ГЕРБ може да компенсира липсващите гласове на народните представители от НФСБ с тези на „Воля“ на Веселин Марешки, но за ключови гласувания много повече ще се нуждае от ДПС.

В дългосрочен план пък разделянето на патриотите на управляващи и опозиция може да стане причина за разпадането на съюза между НФСБ, ВМРО и „Атака“ за следващи парламентарни избори и така да се окаже, че без ДПС не може да се състави управленска коалиция в следващия мандат. Мустафа Карадайъ не каза какви „тактически действия“ ще използва ДПС, „за да защити демокрацията“, но депутати от движението намекват, че не е изключено едно от тях да е провалянето на кворума в парламента и блокирането на работата му. Неотдавна ДПС използва успешно тази тактика, за да принуди мнозинството да оттегли от дневния ред на парламента гледането на първо четене на промени в закона за местното самоуправление и местна администрация.