Виктор Николаев, НТВ: …Г-н Симеонов… Как хем ги задължаваме тези хора да гласуват, хем, ако не гласуват – мисля, че два пъти – ще загубят избирателните си права, хем им намаляваме местата, където могат да упражнят правото си на глас? Това е малко „Параграф 22“, ако не и по-лошо.

Валери Симеонов, ПФ: Да, да, ще ви обясня, ще ви обясня. Не е „Параграф 22“. В закона сме предвидили задължителността за гласуване да се отнася за всички, които живеят в радиус 20 километра от съответните места, където са открити секции, респективно консулствата и посолствата. Няма задължителност за останалите. От друга страна, във връзка с тези проблеми, които са се появявали досега в изборния ден в посолствата и консулствата, те имат правото, имат възможността, административната възможност да открият повече секции на база на опита от досегашните гласувания. Ако искат, могат да наемат помещения, могат да открият на 15, на 20 места в Лондон и където и да било другаде съответно секции. Това може да стане. Но да пращаме и да откриваме секции в населени места на хиляди километри от столиците, да пращаме там персонал, да организираме и да заплащаме откриването на секции и накрая да отидат…

ВН: …Може да се отворят много секции в посолствата и в консулствата, за да не става опашка – това ли казвате?

ВС: Естествено. И даже е много обидно, когато трябва да обясняваме на хората, че тези, които са мислели всички тези правила, не са някакви идиоти, не са някакви кретени. В края на краищата, всичко е обмислено и е добре описано в предложенията, които сме направили. (…)

…В общи линии, искам да ви уверя, че сегашният Изборен кодекс е един от най-добрите, които е правен за последните 25 години. И искам да ви обърна внимание на някои други ограничения, които някакси останаха незабелязани, пак в резултат на една последователна политика, която водим не само ние, но и други колеги. Например – забрана за използване на религия, религиозни символи на тези избори. Второ – забрана за използване на майчин език*. Всички тези промени предстоят да бъдат гласувани и ще бъдат гласувани. (…)

ВН: Коментирайте обаче и другото – задължителното гласуване. Събира доста остри реакции. Отново ваше предложение, отново подкрепено в пленарната зала – задължителното гласуване и факта, че ако не успееш да гласуваш, в един момент те дерегистрират и губиш избирателни права. Има много примери, дори ще ви ги кажа и от нашата редакция – хора, които отиват в Бургас да отразяват изборите в изборния ден, а са тук наши колеги журналисти, в София. Отиват по работа и в деня на изборите няма да могат да гласуват и вие в един момент искате да ги лишите от правото им на глас за следващи избори. Справедливо ли е това?

ВС: Е, не сме чак такива глупаци, моля ви се. Когато са по работа, те ще бъдат командировани и съответно ще докажат, че са били възпрепятствани да гласуват на въпросните избори. Същото се отнася и за други уважителни причини, които са заложени в промените в Изборния кодекс. Така че няма драма в това. А от друга страна, искам да ви кажа, че въпросният кодекс е постигнат след редица сериозни обсъждания и компромиси и отстъпки, бих казал, на всяка една от страните. Ние например отстъпихме от искането за санкции. Всъщност знаете ли, в това задължително гласуване като че ли остана само думата „задължително“, което нас не ни удовлетворява, но разбирайки, че няма да имаме подкрепа от останалите партии, оставаме на този вариант с дерегистрацията, което между другото, не знам защо никой не го забелязва това.

…Когато хората гласуват, трябва да знаят за какво гласуват и трябва съвсем съзнателно да упражнят това свое най-висше право и както знаете вече – задължение. Така че хората, когато отиват на референдум, трябва да знаят, че гласуват за референдум, а не за президент.

…Аз не казвам, че (хората) са глупави, обаче когато имаме две в едно, винаги се получава гласуване по инерция или гласуване под диктат.