Анна Цолова, НТВ: …Дали става въпрос за невъзможност да правиш реформи (в МВР), щом ги записваш в последния момент… или във всичко това (опита за свиване на привилегиите) имаше умисъл и нарочна провокация. Ако да – с каква цел?

Андрей Райчев, социолог: Умисъл имаше. Умисълът на българските политици е да спечелят време. И да не направят нищо на никого. Това е умисъл. От 2013, когато правителството на Борисов падна след протести за цените на тока, гледаме едно и също – с изключение на последната година, когато просто си купихме, прехарчихме много. Говоря за вероятно 3 млрд, може би 4. Прехарчихме пари, за да траят хората. Сега ще ви ги изредя. Полицаите са цвете за мирисане; 300 болници, от които трябва да останат 50 максимум; 57 ВУЗ-а… Ами токът? Минус 2 млрд. годишно. А железниците? Тоест, вижте. Съвсем проста е картината. Нищо не се е променило. Това, че викахме на улиците и избрахме едни, после други, после пак да ги върнеме, пак да ги махнеме. Нищо не промени нашата ситуация.

България живее с около 3 млрд. – поне – годишно повече, отколкото може да си позволи. Това е ситуацията на страната. Оттук насетне дискусията как ще пробутат някаква мярка, която ще обявят за реформа, е абсурдна. Защото чисто и просто трябва да се състои разговор между властта и населението и той да звучи така: живеем по-добре, отколкото ни се полага. Населението не просто няма да изслуша този текст. Населението ще изслуша и ще каже – кво?!!?! Ти кой си?! Я оттука марш! Ще му дойде един, който ще му каже – ние живеем много лошо, сега ще ви повишим заплатите; тоест ще разкаже приказка, поредната приказка, ще вземе властта и ще изпадне в същата ситуация. Драмата е фундаментална. Политическият елит го е страх от населението… Правителството печели време с дребни суми, откупвайки се от този, от този, от този, от този. Утре ще са БАН, не дай, Боже. Не го пожелавам, но това ще стане, защото заплатата на асистент в БАН се е изравнила със заплатата на чистач. Това е ситуацията с „отпусни-дръпни“, която правим, защото БАН трябва да се реформира сериозно. Нищо обаче не се прави. И нашата власт сега ще почне, точно както ги гледахме по-предишния мандат, нашата власт ще почне да се откупува сезон за сезон. Айде сега ще скочим зимата – ама тия протестират – бонбонче! Тия протестират – две бонбончета. За чия сметка?

За сметка на децата. Значи, когато се съберат полицай, лекар, жп-деец, пенсионер, така, така – те казват: от мен не може, от мен не може, от мен не може. От кого може? От най-мълчаливия. Кой е тоя мълчаливият? Детето. И там седи едно малко дете, на което се трупа това. Мойто се казва Ружа. Тя е на 20 години и ето тя ще плаща след 20 години всичко това. Това е истинско безобразие и ако го пренесете в един семеен бюджет, ще завърши много просто – с продажба на апартамента. Така завършват тези истории в личен план. Накрая залагат апартамента по най-глупашки начин, дохарчват и губят апартамента. Така завършва тази история в семеен план. Как ще завърши за държавата, ми е много трудно да ви кажа. Но във всеки случай нашата власт я е страх, отстъпи при първия повей на вятъра. Ами като трябва да повишат тока? Не, няма да го повишат, щото ще излязат едни с бележки и ще кажат – не можем да си плащаме тока. Да, но някой го плаща. Милиарди годишно. А жп-то?… Елита като цяло – те го псуват в момента на гласуване. Пуска бюлетината и вика: мама ви! Те са без връзка с народа. Защо? Защото няма мобилизиращ текст. Защото абсолютно задължително е българската власт да се обърне с мобилизиращ текст към населението. Не – „ще почнеме да раздаваме, момчета; трябва да режем и то много сериозно, трябва да се оправим, не може така“.

АЦ: От народното недолоство ли се плаши властта?

АР: Разбира се. А си правят и номера. В рамките на това – тази картина, която нарисувах – си правят и номера. Кого ще избутат напред? В момента избутват Румяна Бъчварова да й правят „мечка“! Видимо е с просто око, но това няма значение. Това няма значение на фона на картинката, която ви разказах.