Отиде си актьорът Николай Ишков, съобщи неговият колега Михаил Билалов. „Благодаря за срещите. Светъл път, приятелю!“, пише той във Фейсбук.

Ишков бе на 61 години. Той е актьор, продуцент, бивш президент на футболния клуб „Спартак” (Варна) – до 2004 г., баща на четири деца. В последните години бе познат на публиката от участията си в сериалите „Съни бийч“, „Връзки“ и „Под прикритие“.

Николай Ишков е роден на 27 февруари 1962 г. във Варна. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на доц. Богдан Сърчаджиев със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Между 1987 и 1989 г. играе във вариететния театър в Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 г. е продуцент, лицензиран към Националния филмов център. През 1992 г. продуцира два филма в Колумбия – „Макондо или дървото на живота“, посветен на живота и творчеството на Маркес, и „Произхода“ за проблемите на индианското население. През 1993 г. съвместно с испанска, колумбийска и британска телевизия снима „Надутият свят на Фернандо Ботеро“  – филм за световноизвестния художник и скулптор. Същата година е учредител и председател на фондацията „Авансцена“ заедно със Стефан Данаилов и Сотир Майноловски. Тя е в основата на международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив, който продължава да се провежда и до днес. През 1996 г. „Авансцена“ става член на Международния институт за средиземноморски театър със седалище в Мадрид.

Пак през 1993 г., като първи български независим продуцент, Ишков застава зад спектакъла „Дон Кихот“ на режисьора Александър Морфов в Народния театър. Две години по-късно организира и провежда „Театрални празници Плевен’95“ под мотото „Иван Радоев и българското в българския театър“ в памет на големия поет и драматург. Следват „Театрални срещи София’96“, а година по-късно и „Театрални срещи Пловдив’97“.

През 2008 г. продуцира „Колекцията“ по Харолд Пинтър в „Сфумато“. Между 2014 и 2017 година е директор на зала „Арена Армеец“ в София.

Играл е в осем филма, сред които  „А сега накъде“ и „А днес накъде“ на Рангел Вълчанов, „Сирна неделя“ на Радослав Спасов, „Съдилището“ на Стефан Командарев и „Възвишение“ на Виктор Божинов.