Вездесъщият прокурор от Софийска градска прокуратура Йордан Петров се прочу с това, че разследва едновременно делото за убийството на Мартин Божанов – Нотариуса и е прекратил дело на Районна прокуратура срещу Петьо Петров – Еврото, пише Bird.bg.

Но в кариерата му има и друг момент, за който не беше известно. Той е проверявал сигнал срещу бившия служебен министър и премиер Кирил Петков за меморандума с „Next.e.GO“ за завода за електромобили в Ловеч, по-конкретно за решението да му бъде оказана държавна помощ от 34 милиона евро без парите да са предвидени в бюджета. Сигналът срещу Кирил Петков е подаден от бившия министър на вътрешните работи Румен Петков.

Прокурор Йордан Петров е отказал да образува досъдебно производство с два аргумента: според решение на Конституционния съд Кирил Петков никога не е бил министър и длъжностно лице, съответно не може да бъде подведен под отговорност за престъпление по служба. Вторият аргумент е, че дори и Петков да е бил министър, няма елемент на престъпление, защото “безплатен обяд няма” и на инвеститорите трябва да се помага. Накрая Петров е решил да изпрати копие от постановлението си на самия Кирил Петков, защото според него

“същият вече е министър-председател на Република България и следва да е запознат със сигналите срещу него (респ. за водените прокурорски проверки)”.

Всъщност, няма никакъв законов текст, който да поставя министър-председателят в привилегирована позиция спрямо другите длъжностни лица и обикновените граждани, които са проверявани от прокуратурата. Това заключение на Йордан Петров е откровено подмазване на силния човек на деня и само по себе си е симптом за дълбок порок в българското обвинение, което до момента не е успяло да осъди нито един висшестоящ политик или чиновник.

Известни са и други примери за взаимодействие на прокуратурата с разследван министър-председател. Така например Бойко Борисов оповести заключения от западни банки относно банкнотите от 500 евро на снимките от спалнята му. Тази информация представлява следствена тайна в хода на досъдебното производство и не би следвало да му е известна, но някак е стигнала до него.

По-долу публикуваме извадки от постановлението на прок. Йордан Петров, за да могат читателите да си създадат мнение за правната мисъл на прокурора, разследващ най-горещите дела в държавата.

Из постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 24229/2021 г. на СГП от 14.12.2021 г.

“С Решение №16 от 27.10.2021г. на КС Указът на президента (приет за ненормативен акт) бил частично обявен за противоконституционен по отношение назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката – поради наличие на двойно гражданство. КС се е позовал на друго свое решение – №3 от 28.04.2020г., което предвижда обратно действие на решенията на КС, с които се обявяват за противоконституционни ненормативните актове. По този начин Указът на президента по отношение на Кирил Петков бил приет за невалиден от издаването му.

Недоволен от меморандума останал Румен Петков, председател на ПП „АБВ ” , който подал сигнал до главния прокурор за евентуално извършени престъпления срещу стопанството (подразбира се безстопанственост или сключване на неизгодна сделка).

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се извежда по категоричен начин от приложените документи (кореспонденция между институциите , актове на МС и К.Петков като служебен министър на икономиката и други). Същите са достатъчни, за да може прокуратурата да се произнесе мотивирано.

Правен анализ:

На първо място СГП следва да прецени кой е компетентен да се произнесе по същество. В тази връзка е наложително да се изследва дали Кирил Петков е имал специално качество към момента на извършване на деянието.

Анализирайки двете посочени по-горе решения на КС следва да се приеме, че К.Петков никога не е бил министър. Съгласно Решение №3 от 28.04.2020 г. на КС Указът на президента в настоящия случай е невалиден от момента на издаването му. Това означава, че все едно не го е имало, поради което лицето, за което се отнася няма как да черпи права от него. Решенията на КС са задължителни за всички.

Няма особено значение личното мнение на настоящия прокурор, което се разминава с изложеното в Решение №3 от 28.04.2020 г. на КС и почти напълно се покрива с особените мнения на съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска. Посочвам, че това решение създава изключително много проблеми. Например в настоящия случай се елиминира качеството министър и въобще всякакво качество на Кирил Петков. Игнорира се, че той е бил назначен на съответната длъжност, изпълнявал я е и всички са го възприемали именно като министър. Правните норми би следвало да почиват на житейската логика и да са ясни за всички граждани. Интересно е как може да бъде обяснено просто и разбираемо на хората, че Кирил Петков не е бил служебен министър. Не би следвало правото да залита в субективни интелектуални разсъждения, достъпни за неколцина избрани. Посоченото тълкуване на КС създава фикция, а това би следвало да се избягва в правото най-малкото заради правна сигурност. Бих задал въпроса след като излиза, че юридически Кирил Петков никога не е бил министър, каква отговорност може да носи за действията и (дори и да е извършил нещо – в никакъв случай не се твърди, че има извършено престъпно деяние)? Според КС той няма никакво качество, дори и длъжностно – защото самото възлагане на функциите на министър е невалидно и не са изпълнени изискванията дори на чл.93,т. 9г ;нк. След като не е бил орган на власт (министър), това означава, че К.Петков не може да бъде субект на каквото и да било престъпление по служба, в това число и получател на подкуп. Липсата на длъжностно качество пък ще го направи невъзможен субект и на стопанско престъпление. Видно е как решавайки един проблем – за реалното действие на решенията на КС се създават много по-сериозни проблеми. Точно за това би следвало да се отчитат всички възможни последици от издаването на един акт.

Дали ще е допустимо да разсъждаваме в насока, че Кирил Петков е бил със съзнанието, че е действащ министър, всички са го възприемали като такъв, поради което за целите на наказателно преследване може да му се признае специално качество? Може да въведем още една субективна конструкция, която да е в насока, че реалното изпълнение на функция на държавен орган със съгласието на принципала (в случая президента като назначаващ орган) легитимира специално качество. Ясно е обаче, че съдът няма да приеме подобна постановка.

Може да бъде коментирано и нещодруго – съгласно чл.22,ал.4 от ЗКС при прокламиране на неконституционност, органът който е издал акта решава въпроса за възникналите правни последици от него. В Решение №3 от 28.04.2020г. на КС съдът говори, че за законите това е Народното събрание. В случая обаче се касае за указ на президента и излиза, че той има правомощието да прецени какво се случва с издадените от Кирил Петков. Какво се случва, ако президентът потвърди, че всички актове на Кирил Петков са валидни и имат действие. Ще е допустимо ли това след като ЗКС го урежда? Подобен акт на президента на практика би санирал всички действия на нелегитимен служебен министър. В този случай дали става въпрос за реално нелегитимен министър? От тук мога да задам веднага и въпрос за реалното действие на решението на КС, което ще се ограничи до отнемането на качеството министър, което става пречка за носене на наказателна отговоруост. Отговор на тези въпрос не се дава от КС като по този начин се създава правна несигурност с чудовищни размери.

Следва да се отбележи, че е кристално ясно, че Кирил Петков не може да носи наказателна отговорност по чл.274, ал.1 от НК (самоволно извършване на действия в кръга на службата на длъжностно лице), най-малкото защото би липсвал субективен елемент. К.Петков е бил с пълното съзнание, че е служебен министър и като такъв има правото да извършва всички действия в кръга на правомощията му.

Обобщено – СГП приема, че предвид актовете на КС е задължително да се приеме, че К.Петков никога не е имал качеството служебен министър. Поради това не СП, а СГП следва да се произнесе по същество. Отбелязва се, че дори и да е възможно различно тълкуване от настоящето, то би следвало КС да е по-ясен в изказа си. След като магистрати от СП и СГП така разбират актовете на КС, то е резонно да се приеме, че именно такава е била волята на КС.

По същество: във връзка с горното веднага може да се напомни, че заради актовете на КС Кирил Петков е нямал и качество длъжностно лице. Това го прави невъзможен субект за извършване на стопанско престъпление, конкретно по чл.219 или чл.220 от НК. Посоченото би било достатъчно, за да се обоснове липсата на престъпление.

СГП обаче счита, че следва да се произнесе много по-пълно, за да няма никакви съмнения дали е налице престъпно поведение в случая. Дори и К.Петков да имаше качество на министър, то в никакъв случай няма как да се касае за извършено престъпление. Всъщност безстопанственост по чл.219 от НК въобще не може да се обсъжда, защото при нея е налице бездействие, а в случая очевидно имаме действие от страна на К.Петков. Точният текст би бил по чл.220 от НК, а именно сключване на неизгодна сделка. Такова престъпления няма по всеки възможен параграф.

Първо: самият меморандум не представлява типична сделка. По същество меморандумът представлява договор за намерение за сключване на същински договор. С него се съгласува волята на различните субекти по определени въпроси и се изразява желание за съдействие. В тази връзка би следвало да е очевидно, че със самият меморандум няма как да се причинят каквито и да било вреди на държавата. Разходване на средства би се случило при сключване на бъдещ договор за финансово подпомагане. Престъплението по ч л. 220 от НК е резултатно, а в случая резултат няма.

Второ: дори и да беше сключен договор за финансово подпомагане, то няма никакви основания същият да бъде приет за неизгодна сделка. Касае се за изцяло законна дейност в правомощията на министъра. Интересно е как биха били привлечени инвестиции, ако държавата не поеме поне някакви задължения за стимулирането им. В България е разпространено някакво странно виждане, че едва ли не инвеститорът идва и започва да дава безусловно на хората или държавата. Безплатен обяд няма.

Трето: изключително важно е да се отбележи, че в случая Министерски съвет е одобрил меморандума. Това изключва каквато и да било субективна страна за извършване на престъпление.

Ето защо не е налице нито един от елементите на състава на престъплението по чл.220 от НК. На същото основание няма как да се касае и за престъпление по чл.282 от НК (като е валидно и казаното по-горе за липсата на годен субект). Безпредметно е да се обсъжда наличието на какъвто и да било друг състав на престъпление в случая.

Прокуратурата намира, че е редно настоящият акт да бъде изпратен и на господин Кирил Петков за сведение. Понастоящем същият вече е министър-председател на Република България и следва да е запознат със сигналите срещу него (респ. за водените прокурорски проверки), още повече, че за настоящия случай са били уведомени и медиите и е имало съответни отразявания.

ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство по пр.№ 24229/2021 г . на СГП поради това, че деянието не представлява престъпление.