Споделям тревогата на г-н Лозан Панов за състоянието на нашата съдебна система, каза във Велинград президентът Румен Радев, предаде Радио „Фокус“ – Пазарджик. Той коментира, че в същото време буди недоумение фактът, че точно съдия номер едно го призовава в разрез с Конституцията да сформира Специализирана комисия по случая „Цум-гейт“. „Президентът, съгласно правомощията по Конституция, не е следовател или разследващ орган. Разбира се, г-н Панов се позовава и на Решение № 25 от 1995 година на Конституционния съд, че при определени политически ситуации президентът има право на извънконституционна намеса. Само че в своето писмо към мен спестява най-важното – какви са формите на тази намеса, а те много ясно са казани, тази намеса е чрез писмени и устни изявления. Ето нещо, което сега правя и пред вас“, каза също Радев. Той допълни че всички очакват нашата съдебна система, използвайки всички органи и инструментариуми и механизми по Конституция, да докаже своята самостоятелност и независимост и да се справи с тези проблеми. „Наистина в дневния ред на България не са крамолите във Висшия съдебен съвет. Ние очакваме от този съдебен съвет да бъде пример за разум, за мъдрост, за гражданско отговорно поведение“, каза също Румен Радев.
Преди няколко седмици президентът заяви, че няма да вземе отношение по случая, защото не е арбитър.

По повод писмото на председателя на Върховния касационен съд до президента ръководството на Прокуратурата изрази следната позиция:
Като не оспорваме правото на г-н Лозан Панов да отправя искания до държавни институции, включително и до държавния глава:
1. Намираме за недопустими и неприемливи направените от него, в качеството на председател на Върховния касационен съд, внушения за необективна работа на Прокуратурата на Република България, а именно:
-„породи (се) усещането, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики“;
– „това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция каквато е прокуратурата…“
– „..последвалите действия от страна на прокуратурата…водят до възникването на основателни съмнения в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм..“
– „..страната ни е заплашена от имиджова катастрофа с дългосрочни последици“
– „институционалното доверие в страната ни е пред пълен срив, а имиджът на държавата ни е на път да катастрофира“.
2. Считаме, че с тези публично оповестени твърдения, председателят на ВКС съзнателно представя пред обществото цялостната дейност на прокуратурата като несъобразена със закона и повлияна от корупционни практики и внушава, че при вземане на решения по делата, колегите ни не се ръководят от закона, а безкритично изпълняват разпореждания.
По този начин, председателят на Върховния касационен съд компрометира честта и достойнството на прокурорите, изразява неуважение към труда им и сериозно и целенасочено уврежда престижа на прокурорската професия.
3. Оценяваме твърденията на г-н Панов като необективни и несправедливи за прокуратурата, предвид постигнатите добри резултати, признати и в констатациите на европейските партньори, че:
– „прокурорите се ползват от значителна независимост при работата им конкретните дела“;
– e „нараснал броят на нови следствени дела и дела, внесени в съд“ за корупционни престъпления;
– са постигнати „трайни резултати“ от специализираната прокуратура;
– се оценява проактивния подход на прокуратурата по „предстоящата мащабна реформа на съдебната карта“.
4. Подобни твърдения с основание поставят въпроса дали председателят на ВКС би се произнесъл обективно, когато правораздава по дела, образувани по актове на същата тази прокуратура, чийто действия изначално окачествява като несъобразени със закона.
5. Ръководството на Прокуратурата изразява уважение към труда на всеки съдия и при никакви обстоятелства няма да си позволи такива квалификации като оценка за работата на българските съдии.
Използването на подобни оценки и внушения за работата на прокуратурата като аргумент за постигане на цели, които нямат нищо общо с функциите на правораздаването и статута на председателя на върховната съдебна инстанция, е несправедливо и неетично.