Posts Tagged ‘Емил Кошлуков’

БНТ стана параван за промените в медийния закон

Posted on: ноември 26th, 2019 by МИГ No Comments

Обичайните теми, които българските медии в чужбина коментират на традиционната си световна среща, организирана от БТА, този път бяха разнообразени, включително леко загатнатата тема за промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ). Десетки медии се събраха в Тирана на ежегодния форум, организиран от БТА и Асоциацията на българските медии по света (АБМС).

Колегите от цял свят отново повдигнаха темата за финансирането на медиите, за политиката на управляващите към сънародниците ни зад граница и проблемите пред българските общности в чужбина. Очаквано, свободата на медиите бе една от темите, които постоянно „изскачаха“. Това провокира и въпрос към единствения народен представител, включил се в дебатите – Тома Биков от ГЕРБ. „Подготвяте нов медиен закон, кой го пише? Ще го пишат БНТ, БТВ, Нова тв, „Канал 3“ и „Скат“. Знаете кой е собственик на „Скат“. Морално ли е човек като Валери Симеонов и неговите колеги да пишат нов медиен закон? Канал 3 знаете с кого се свързва. Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков чии интереси защитава в момента? Ако допуснем такава намеса на властта в свободата на словото няма изобщо да можем да си говорим за другите ни национални приоритети, защото няма да имаме възможността свободно да ги коментираме“, атакува журналист от българска телевизия.

Тома Биков започна да увърта по темата. Той не даде обяснение на какъв принцип да подбрани участниците в експертната комисия. По думите му дебатът дори не бил започнал по същество. „Това е начин да се тества посоката на самите медии. За мен лично най-интересна е гледната точка на БНТ, защото цялата промяна в закона дойде от казуса с БНТ“, каза той, като така призна, че властта търси решение за финансовите дефицити в обществената телевизия. Без да навлиза в подробности за готвените изменения, Биков заяви, че промените ще са най-големи по отношение на БНТ и в известна степен на БНР. Макар в комисията да има частни телевизии, стана ясно, че те няма да бъдат особено засегнати от измененията, поне според Биков. „Едва ли ще се промени по радикален начин средата за частните телевизии. Не виждам кой знае какво точно да се направи по отношение на частните телевизии. Нито ще бъдат по-тежко регулирани, нито по-леко. Самите те според мен нямат кой знае какви искания“, заяви гербаджията.

Припомняме, че новината за комисията мина набързо в средата на ноември, когато стана ясно, че звеното е създадено с решение на шефа на парламентарната комисия по медии Вежди Рашидов. „Законът не е пипан от много време. Има нужда да е по-гъвкав, съобразен със съвременния свят“, каза председателят на медийната комисия, още преди да бъде уточнен съставът на експертната група. Идеята за създаването й дошло от БНТ. Очаква се законовите предложения да бъдат изготвени в рамките на месец.

Най-свободните медии са обществените медии, защото се финансират с пари от бюджета и са свободни от корпоративния натиск, заяви Биков. Това даде повод на настоящия член на Обществения съвет на БНТ Мартин Захариев да се включи по темата. Държавата не бива да замита под килима проблема с обществените медии. „БНТ БНР и БТА рано или късно ще бъдат пометени информационно, дори и да се удвои бюджетът им, което няма да стане“, прогнозира той. Според него заплахата за обществените медии идва не само от конкуренцията на големите частни телевизии, но и от напредъка и навлизането на нови стрийминг услуги. Захариев даде подробности от финансирането на националните медии. „На 7 милиона българи всеки, от бебе до старец, плаща на година по 10 лв. за БНТ. При 3,150 млн. работещи всеки работещ плаща по 22-23 лв. само за БНТ. Ако добавим БТА и БНР, сумата отива на около 40 лв. Знаете ли, че ги плащате, те ви се събират с данъците?“, обяви той. Захариев уточни, че тези пари обаче наистина трябва да се дават за обществените медии. На територията на корпоративните зависимости, ако нямаме остров на свободата, остров на доверието, нямаме шанс, обясни членът на Обществения съвет на БНТ. Захариев прокара и интересна идея – държавата да поеме разходите по разпространението на БНТ. Той призова депутатите да извикат ръководството на телевизията „на килимчето“, защото не бива да се дават пари без реформа. Според него е ясно, че властта ще реши проблема на БНТ с традиционните постановления на Министерския съвет. Захариев обаче отхвърли теориите на бившия програмен и настоящ генерален директор на медията Емил Кошлуков за причините, довели до задлъжнялостта на медията. „33% от разходната част на телевизията идва от плащанията за нейното цифрово излъчване. Там е най-големият проблем, той не идва нито от европейското по футбол, нито авторските и сродните права“, подчерта членът на Обществения съвет. „Държавата да реши, ако иска да поддържа 4 канала, да ги плаща през финансовото министерство“, заяви той.

Призивите на колеги от Чикаго за държавно финансиране на българските медии в чужбина също бяха порязани. Биков заяви, че има и други начини да се подпомагат българските общности, а журналисти от България веднага се „наостриха“ предвид проблемите с финансирането и у нас.

При кандидатстването си за шеф на БНТ Емил Кошлуков обяви, че БНТ е „във фактически фалит“. За края на годината той прогнозира бюджетен дефицит от 44 млн. лева. Веднага след това започна да се говори за медийни изменения в различни насоки. Появиха се спекулации, че БСП иска въвеждането на данък Телевизия, което бе категорично отречено от социалистите. „Такъв данък-такса, ако трябва да сме точни, съществува в българското законодателство от десетки години. Тя не е прилагана досега и не трябва да се прилага! Ние предлагаме тя да бъде официално отменена и вместо това да бъде създаден фонд „Радио и телевизия“, който да функционира като буфер между парламента, приемащ бюджета, и генералните директори на БНР и БНТ, които го изразходват“, обясни пред ДУМА в края на септември народният представител от БСП Крум Зарков.

Кошлуков продаде на Нова тв правата на „Под прикритие“

Posted on: ноември 19th, 2019 by МИГ No Comments

Феновете на сериала „Под прикритие“ ще могат отново да гледат всичките епизоди, но вече по друг канал, съобщава БНТ. Националната телевизия е продала на Нова телевизия правата за излъчване на всички 60 серии от продукция.

Според БНТ сериалът обиколил три континента и беше преведен в близо 200 територии от цял свят.

„За мен това е голямо постижение, защото е признание за труда на БНТ. Изрично искам да благодаря на новото ръководство на Нова телевизия, което вярно на принципа, че подкрепя българското кино и българските сериали, е оценило високо нашата продукция и дава възможност на своите зрители да го видят. Радвам се, че обществена телевизия не в конкуренция, а в партньорство може да работи с частните медии на пазара и взаимно да бъдем полезни едни на други, взаимно да правим бизнес – за мене това е добра стъпка напред“, казал Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ.

Кошлуков нареди в БНТ да не се кани Волен Сидеров (видео)

Posted on: октомври 2nd, 2019 by МИГ No Comments

Това беше първото и последно участие на г-н Сидеров в тази кампания в ефира на БНТ. Докато ние не получим официално извинение от г-н Сидеров, което ще разгледаме, аз моля най-учтиво колегите да не канят г-н Сидеров. Всъщност не моля, а разпореждам, за да се знае чия е отговорността за това решение. Докато съм генерален директор на БНТ няма да търпим подобно отношение и поведение в ефира.  Това заяви генералният директор на БНТ Емил Кошлуков в сутрешния блок на телевизията.

Припомняме, че снощи лидерът на “Атака” нападна словесно Юлиан Ангелов от ВМРО в предаването “Референдум” по БНТ. Волен Сидеров обиди и евродепутатът Ангел Джамбазки, който не бе в студиото, с думите “той е гей”. След 30 минутен скандал с водещата и депутатът от ВМРО, Сидеров бе изгонен от студиото с жандармерия.

Водещата на предаването Добрина Чешмеджиева, генералният директор Емил Кошлуков и редакторът Татяна Тасева коментираха събитията. Ще сваля и предаването от сайта, защото не смятам, че това трябва да се разпространява. Ще компенсираме другите участници съгласно споразумението, което имаме, каза още Кошлуков.

Водещата на предаването Добрина Чешмеджиева каза, че е изключително неприятно и е срещу това политически сили да определят правилата. Споразумението е създадено преди да е ясно кой ще бъде кандидат, каза още тя.

Тасева обясни, че основна цел на „Референдум“ е да има равнопоставеност, принципи и разговор, но това се е оказало невъзможно при вчерашния брой. Реплики от рода: „Това е обществена телевизия, аз ще си правя каквото си пожелая“ като недопустими.

БНТ излязоха и с декларация в която се казва следното:

Ръководството на БНТ заклеймява грубото незачитане на подписаното между ЦИК, БНТ и политическите партии споразумение от лидера на „Атака“ Волен Сидеров.

Държанието му в предаването „Референдум“ от 01.10.2019г. беше възмутително и накърни достойнството на водещата на предаването Добрина Чешмеджиева и на всички работещи в БНТ.

Ръководството на БНТ декларира, че застава зад Добрина Чешмеджиева и зад нейните действия по време на предаването.

Ние смятаме, че поведението, което демонстрира г-н Сидеров, беше низко, това беше демонстрация на безнаказаност и липса на уважение към БНТ, каквато депутатският имунитет не му дава.

Недопустимо е използването на ефира на обществената телевизия и употребата на език на омразата, на думи, които очернят политически опоненти.

Никога в 10-годишната история на предаването „Референдум“ не е имало такова шокиращо поведение на участник.

Припомняме, че участието в предаването „Референдум“ на 01.10.2019г. на господин Сидеров е в качеството му на председател на ПП „Атака „и ръководител на предизборния щаб.

Заради това отношение БНТ ще предложи на ЦИК и СЕМ да изключат от споразумението ПП „Атака“ и тя да няма безплатни и платени участия в БНТ. Надяваме се също и политиците в НС да се дистанцират от поведението на Волен Сидеров.

Кошлуков закри отдел ”Връзки с обществеността” в БНТ, уволненията продължават

Posted on: август 2nd, 2019 by МИГ No Comments
Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков е закрил отдел „Връзки с обществеността“ към телевизията, съобщава „Сега“. Стаите на служителите са били запечатани днес, като според неофициална информация Кошлуков възнамерява да възложи същата дейност на външна фирма.

Отделът е част от дирекция „Маркетинг и комуникации“ и в него досега работеха трима души. Досега шеф на „Връзки с обществеността“ беше Силвия Симова. Тя е сестра на бившия криминален репортер на телевизията Явор Симов, който беше конкурент на Кошлуков в неотдавна завършилия конкурс за шеф на „Сан Стефано“ 29. Симов също е щатен служител на БНТ и ръководи отдел „Обществени поръчки“.

Една от първите персонални рокади, които Кошлуков предприе, след като бе назначен за титулярен директор на обществената телевизия, бе да отстрани шефа на дирекция „Информация“ Уляна Пръмова. Пръмова бе уволнена във вторник, ден след завръщането си от отпуск. На нейно място е назначена Мариела Драголова, която досега бе изпълнителен продуцент на предаването „Още от деня“, на което доскоро самият Кошлуков беше водещ.

Отстранени са още програмният директор на четирите канала на телевизията Надя Костова и програмния директор на БНТ2 Геновева Момчева. В телевизията смятат, че уволненията ще продължат и че в телевизията ще започнат да идват хора от други медии.

Кошлуков уволни шефовете на новините в БНТ

Posted on: юли 30th, 2019 by МИГ No Comments

Новият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков е направил първи кадрови промени. Днес, след като се е завърнал от отпуск, той е сменил шефката на Дирекция „Информация“ Уляна Пръмова. На нейно място е назначена Мариела Драголова, която до момента беше изпълнителен продуцент на актуалното политическо предаване „Още от деня“, на което пък до скоро Кошлуков беше един от водещите.

Заедно с Пръмова са сменени и програмният директор на БНТ Надя Костова и директорката на БНТ2 – Геновева Момчева. Надя Костова отговаряше за програмите на четирите канала на обществената медия (БНТ1, БНТ2, БНТ HD и БНТ Свят).

Дирекция „Информация“ отговаря за най-важното звено на обществената телевизия – новините и актуалните предавания. Уляна Пръмова е и бивш генерален директор на БНТ. Тя се върна в телевизията като шеф на дирекцията още в началото на мандата на Константин Каменаров, принуден да напусне след като получи условна присъда за шофиране в нетрезво състояние. В неговия мандат Кошлуков стана програмен директор на БНТ1 и водещ на предаването „Още от деня“.

След напускането на Каменаров стана известно, че БНТ има дългове за над 37 милиона лева с потенциал да досигнат до 60 милиона до края на годината. След оставката му СЕМ избра Кошлуков за временно изпълняват длъжността. По време на излушването си пред СЕМ като кандидат за генерален директор Емил Кошлуков се разграничи от екипа на Константин Каменаров и дълговата криза, в която е изпаднала обществената телевизия. Той обясни, че когато е бил назначен като програмен директор на БНТ1, в телевизията вече е имало програмен директор за всички канали в лицето на Надя Костова и че това му е връзвало ръцете да прокарва исканията си. И Кошлуков, и Костова са бивши кадри на фалиралата TV7.

Като мярка за ограничаване на дълговете на БНТ Кошлуков спря предаванията „Стани богат“ и „Спортисимо“, които бяха външни продукции.

След това генералният директор предложи на Управителния съвет на БНТ да се създаде дирекция „Спорт“ с шеф Сашо Йовков, който беше негов конкурент в избора на нов генерален директор на телевизията. В настоящата структура спортните журналисти и специалисти са обособени в продуцентски център „Спорт“, който е част от дирекция „Информация“. Така и не е ясно обаче каква е съдбата на досегашният шф на направление „Спорт“ Витомир Саръиванов, който отиде в БНТ от bTV.

Телевизия „Алфа“ изчезна от биографията на Кошлуков

Posted on: юли 8th, 2019 by МИГ No Comments

Минути след избора на нов генерален директор на БНТ в петък пресслужбата на държавната телевизия разпространи официална биографична справка на Емил Кошлуков, който ще бъде начело на медията в следващите три години.

Справката, която е публикувана и на сайта на БНТ откакто Кошлуков замести временно на поста осъдения за шофиране след употреба на алкохол Константин Каменаров, детайлно посочва професионалната кариера на новия генерален директор – от неправителствените организации и годините като народен представител, през предаванията в телевизиите „Евроком“ и ТВ7 (финансирана с необезпечени кредити от фалиралата КТБ на Цветан Василев), продуцентската му къща и консултирането на медийни проекти до длъжността програмен директор и водещ на обзорното предаване „Още от деня“ в БНТ.

В биографичните данни обаче липсва трудовият стаж на Емил Кошлуков в телевизията на партия „Атака“ – „Алфа“. По данни на „Капитал“ по време на предишния конкурс за генерален директор на БНТ през 2017 г. той е посочил една година като програмен директор на „Алфа“ (през 2016 – 2017 г.), допълвайки по този начин изискваните по закон петгодишен стаж на ръководна длъжност в телевизия.

Издадената служебна бележка представляваше нарушение на друг законов текст, според който кандидатите не трябва да имат икономически и политически зависимости. „Алфа“ е собственост на формацията на Волен Сидеров, споделя много от официалните тези на руската пропаганда, а през последните години често е била санкционирана от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нарушения на базови принципи от Закона за радиото и телевизията, включително дискриминация от различен тип, нарушаване на „добрите нрави“ и излъчване на опасно за деца съдържание, припомня „Капитал“.

Кошлуков, както и ръководството на „Атака“ (по онова време вече участници в управлението на страната), избегнаха да коментират темата, но така и не отрекоха информацията за бележката. Кандидатът не спечели тогавашния конкурс, но няколко месеца по-късно беше поканен за програмен директор на БНТ.

Не е известно какво е записано в документите, с които Кошлуков сега е кандидатствал за генерален директор, но стажът в БНТ в последната година и половина би трябвало да е допълнила небходимия срок на ръководна позиция.

Друг факт, който не е споменат в разпространената биография, е постът изпълнителен директор на TV7 и News7, който Емил Кошлуков заемаше за кратко през 2014 г. когато след фалита на КТБ телевизиите бяха обявени в несъстоятелност и спрени от СЕМ. Преди това политикът беше в управителния съвет на TВ7 – когато беше финансирана от същата банка, а Цветан Василев и Делян Пеевски бяха все още тандем, припомня „Капитал“. След избора на Константин Каменаров в БНТ имаше поредица назначения на хора, работили или свързани с ТВ 7.

Николай Колев-Босия: Кошлуков беше троен агент!

Posted on: юли 7th, 2019 by МИГ No Comments

За митичното агентурно и дисидентско минало на Емил Кошлуков е изписано какво ли не, но всички писания са в една или друга степен митологизирани и твърде далеч от, това, което се е случило с него в ония години. Смея да твърдя, че аз съм сред малкото, на които е известна цялата истина, при това почерпена от извора по стечение на обстоятелствата. С Емил бяхме дори приятели. Сега не сме.

Каква е истината за агентурно-дисидентското минало на Емил Кошлуков?

Той е вербуван от Шесто управление на ДС още като ученик в английската гимназия в Пловдив. Знаех дори името на вербовчика му, но мина доста време и вече съм го забравил. Парадоксалното е, че Емил никога не би помирисал дори затвор, ако неговият водещ офицер от Шесто не беше се престарал. По това време различните управления на ДС си помагаха, “командироваха” си агентите по различни поводи, но в същото време водеха и яростна борба за влияние и територии.

От двата основни мита за Емил Кошлуков, единият от които е, че бил попаднал зад решетките заради талантливо разказване на вицове и другият – заради подбуждане на войници от поделението, където е служил, към бягство, преминаване на държавната граница и т.н., близо до истината е втората версия, само, че с обратен знак.

Тя касае не бунтаря, а агента Кошлуков.

Емил влиза в казармата. Водещият му офицер от Шесто се престарава в стремежа си да трупа актив, и продължава да възлага на агента си задачи. Трябва да провери кои от колегите войници са податливите на вражески влияния. И Емил наистина започва да подтиква трима свои авери от поделението към бягство. Омайва ги с приказки, но явно агент на военното контраразузнаване донася какви ги върши Емо и скоро Кошлуков започва да усеща, че ВКР-то му диша във врата. Решава се на отчаян опит. Опитва да си отсече пръст, за да бъде уволнен, преди да го пипнат. Закъснява и попада в лапите на ВКР. Военното контраразузнаване си мисли, че е заловило истински бунтар-провокатор. Някои доволно потриват ръце и сънуват отличия.

Пред военния следовател Кошлуков хленчи, реве, тръшка се и изпява всичко.

Ситуацията е парадоксална, всъщност трагикомична. Емил съвестно изпълнява дълга си в служба на отечеството в качеството си на агент на Шесто, но в същото време нарушава военните закони, като действа на територия под “юрисдикцията” на ВКР.

Между Шесто и Трето управление се разразява чутовна разправия. Скандалът стига до шефа на ДС Григор Шопов. Шесто иска да го спаси от затвора, ВКР-то иска да го тикне зад решетките за назидание на шестаците – друг път да не навлизат в чужда територия. Скандалите и следствието си текат, а междувременно Кошлуков повторно е вербуван за агент на Трето лично от Рахни Торозов, който е началник на ВКР на Трета армия. Това става в стаята на убития след време военен прокурор Николай Колев. Накрая на Григор Шопов му писва. След няколко посещения в кабинета му на хората от двете хванали се за гушата управления, гони и едните, и другите, и отсича: “Спорът да реши генерал Капитанов“. Той тогава е главен прокурор на Въоръжените сили. Генералът, естествено, взема страната на ВКР и Емил Кошлуков отива в затвора. Само че присъдите му не са за подбудителство, а заради опит за самонараняване с цел отклонение от военна служба. Тогава присъдите се акумулираха и Емил отиде зад решетките с по-голямата присъда от 6 години. В края на краищата  Емил става жертва на наказателната акция спрямо Шесто управление за навлизане в чужда територия.

Знам всичко това от първа ръка, защото покойният прокурор Николай Колев ми е показвал досието на Кошлуков. Чел съм и писмата, с които той пише на един младши сержант, че иска да правят любов. Те също са приложени към делото.

Когато Емил отива в Старозагорския затвор, парадоксът става още по-голям, защото много вероятно е двойно вербуваният вече агент Емил Кошлуков да се е превърнал в троен суперагент. Главното управление на затворите пък си бяха друга губерния, която си имаше своя собствена агентура. И задачите на неговите агенти бяха да следят…агентите на другите управления на ДС. А затворникът Емил Кошлуков още от самото начало разполагаше с безпрецедентни за затворническите порядки екстри. В затвора имаше около десетина “владишки” длъжности. Такива бяха лавкаджията, кинаджията, библиотекарят и т.н. Такива ставаха тарторите с дългогодишен стаж или някои затворници с особен статут. Новобранецът Емил от самото начало стана библиотекар. Привилегиите му бяха практически неограничени. Той и другите десетина богопомазани имаха право на “лайф из лайф”. Алкохол, излизането навън, чукането и гостуванията при близките им не бяха никакъв проблем за тях.

Колкото до хомоизявите на Емил в затвора, той и за това имаше неограничени възможности. Прозвището му беше Куклата, защото беше хубавичко момче. Сега аз не знам, коя точно от трите “цитадели” се е погрижила за комфорта му в затвора, но екстрите бяха факт. Може би все пак най-много Шесто се е грижило за него. Защото известно време прекара в килията на Живко Попов. Знаеше се, че всичките съкилийници, които му пращаха, бяха агенти, за да разберат къде е скрил златото Живко Попов след аферите в Комитета за култура.

По едно време в килията му бяха трима – Емил и един Стоян, който си беше офицер от ДС. Той дойде с легенда в Старозагорския затвор – бил от телевизията и ужким избягал в Щатите, опандизили го и го пратили в килията на Попов и Емо. Само че Живко Попов беше печен и никой от агентите, които му пращаха, така и не успя да разбере нещо.

Накрая беше освободен предсрочно. Най-напред получи една от така наречените “помиловки”, каквато никой политически затворник не е получавал, а после последва и предсрочното освобождаване, при положение че, му оставаше повече от година, което също беше без прецедент. Практически никой политически затворник не получи такова нещо и всички излежаха присъдите до 1990 г., когато бе обявена амнистията за всички политически.

Кошлуков беше освободен в края на 1988-ма и през декември побърза да отпраши за София. Оставаше му да дослужи още една година, но лично Добри Джуров подписа заповедта, с която отложи влизането му в казармата. Емил кандидатства английска филология и през есента на 1989-та вече беше студент. Властта вече се клатеше неудържимо и аз го подбъзиках още септември – млади хора сте, срамота е да не си покажете отношението към комунизма, трябва да си създадете организация. Така аз и Пламен Даракчиев им помогнахме да си създадат независимото студентско дружество. Тогава на трети октомври Емил ми рева да му дам гаранции, че няма да го изхвърлят от университета, ако вземе да прави студентска организация. Аз му казах, че не мога да му дам такива. Кой съм аз, че да му давам гаранции. А шестаците нямаше начин да не са го потърсили. Кой ще остави един агент да бездейства. В него са вложени пари, вложен е интерес и не могат да го оставят да не бачка. Мисля, че задачката му е била да профилактира студентските действия.

Преди доста години, някъде в началото на 90-те, имаше един случай, който се забрави, а може би по-скоро се потули. Хванаха Емил посред нощ на място, излязъл по чехли навън да гърми с пищов едни кучета пред квартирата, където живееше. Нито го арестуваха, замотаха нещата, прикриха го и толкова. Това се случи преди за замине за САЩ да учи политология. Ако се вярва на униформените и някои ченгета от ДС, той е бил горе с любовника си и оня му казал, че кучетата му развалят рахата. И Емил тръгнал да ги стреля. Това е версията, която ми е разправяна. Признавам, че не съм я проверявал.

Това е истината за Емил Кошлуков. Звучи потресаващо. Но аз никога не говоря неща, в които не съм сигурен.

В. „Шоу“, 2009 г.

С Кошлуков омертата победи на „Сан Стефано“

Posted on: юли 5th, 2019 by МИГ 1 Comment

Кошлуков избран за шеф на БНТ. Някой да е изненадан? Можеше изобщо да не се минава през цирка „публично изслушване на кандидати“, маскиран като обществена дискусия. Решението е било взето отдавна, във важните кабинети на държавата.

Тъй наречените „съветници“ от СЕМ са кротки послушници и проводници на чужда воля.

Изобщо кои са тези съветници? Розита Еленова? София Владимирова? Ивелина Димитрова? Какъв е приносът им към телевизионното дело, каква е експертизата им?

От 30 години съм в тая професия, но – простете, не ги бях чувал. Вероятно съм слабо информиран. Но това ли са най-компетентните личности, призвани да излъчат новия предводител на напълно фалиралата морално и финансово държавна медия.

Вятър и мъгла е всичко. Розита Еленова и София Владимирова да оценяват Сашо Диков и Сашо Йовков – телевизионни легенди от малкия екран с различима професионална биография, разпознаваеми от целия народ? Звучи като подигравка.

Отвъд съветническата клетост – с какво блесна Кошлуков в идеите си за БНТ?

Онова, което се чу, бе, че възнамерява да спре най-рейтинговото предаване на „Сан Стефано“ – „Стани богат“. Защото…било много скъпо. Трябвало да се затягат коланите.

Абсурдна логика. Гониш единствения си конкурентоспособен играч, вместо покрай него да привлечеш рекламодатели?! Защо според г-н Кошлуков БНТ трябва да бяга от разширяване на външната реклама в праймтайма? Защо не запази „Стани богат“ и не го напълни с реклама, след като бие по рейтинг новинарската емисия на БТВ и Нова? Може би за да са доволни от някои частни телевизии, чиито собственици са потенциално близки до г-н Кошлуков?

Като цяло Емил Кошлуков начело на БНТ е някаква черна ирония. Това е човекът, свързан с печалната ТВ7 на Цветан Василев. Всъщност телевизията на Цветан Василев приключи безславно, именно докато г-н Кошлуков я оглавяваше през 2014 г.

Такъв ли е намекът на СЕМ? Г-н Кошлуков да не би да е назначен за погребален агент?

Дано не. Дано си въобразявам. Макар че на „Сан Стефано“ едва ли може да стане по-зле, по-сиво, по-безсмислено.

Кошлуков е част от проваления екип на предишния бос Коко Каменаров, махнат за алкохолизъм. Каменаров ще остане в историята с това, че ремонтира луксозно директорския си кабинет, докато бюджетът на медията се топеше като ланския сняг.

Откъде накъде приемаме, че г-н Кошлуков ще се различава от г-н Каменаров – като програмни идеи, или по-скоро като програмна безидейност?

От друга страна – сенките над новия генерален директор са като за цяла гора. Съмненията и плонжовете през годините – също. От Цветан Василев – рязко при опонентите на Василев…Принципите изглежда не са му особено скъпи.

Кошлуков ще гарантира статуквото, влиянието на всевластната омерта. Той е удобният човек, Сашо Диков е неудобният, това е ясно.

Новият шеф щял да качва програмата на нови технологични платформи. Да де, но преди това е добре да има програма…

А със Сашо Диков начело мъртвецът БНТ имаше крехкия шанс да се пораздвижи и реанимира. 

Какво иска в крайна сметка драгият зрител? Да му е интересно. Иска телевизия за гледане, не телевизия на политкоректността и угодията.   Реанимацията се отлага за някой друг път. Отлага се и прокурорската проверка на финансите в телевизията. Покорните данъкоплатци ще продължават да захранват скуката. Полубудната кома продължава. 

Недялко Недялков, ПИК

Среден пръст от КОЙ за БНТ

Posted on: юли 5th, 2019 by МИГ No Comments

Трима от СЕМ ни казаха: „Да ви ева! Да ви ева! Да ви ева!“

Posted on: юли 5th, 2019 by МИГ No Comments

През 2010 г. СЕМ ни наложи глоба заради скеч на Краси Радков, в който образът му отец Нафърфорий казва многократно „Да го ева“. Тогава СЕМ ни наложи санкция заради грешка по Фройд – в думата „ева“ членовете на СЕМ чуваха съгласната „б“, а не съгласната „в“.

Днес, 9 години по-късно, трима от настоящите членове на СЕМ – София Владимирова (от парламентарната квота), Розита Еленова (от парламентарната квота) и Бетина Жотева (от квотата на президента Плевнелиев) избраха Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ.

С избора си днес въпросните трима членове се обърнаха към всички български данъкоплатци, които плащаме за съществуването на обществената БНТ, размахаха средния пръст на Кошлуков и ни казаха многократно:

„Да ви ева! Да ви ева! Да ви ева!“ Ама с „б“.

С избора си днес, въпросните трима членове доказаха, че за да се съживи полумъртвата БНТ, най-напред трябва да се закрие политически зависимият орган СЕМ.

Толкоз.

–

Бел. ред. Мнението на Слави Трифонов препечатваме от фейсбук профила му

Очаквано Кошлуков стана шеф на БНТ

Posted on: юли 5th, 2019 by МИГ No Comments

От втория опит Емил Кошлуков успя да оглави БНТ като генерален директор. Трима от петимата членове на СЕМ дадоха предпочитанията си за неговата кандидатура при гласуването днес. Два гласа спечели Сашо Йовков. Никой не останалите четирима кандидати не получи глас от СЕМ.

Според процедурата за избор на нов генерален директор са нужни поне 3 от общо 5 глава на регулатора.

Как гласуваха членовете на СЕМ?

Бетина Жотева даде гласа си за Емил Кошлуков, като отбеляза, че има и една сериозна забележка към концепцията му – да запази БНТ3 като канал за спорт.

Ивелина Димитрова и Иво Атанасов гласуваха за Сашо Йовков.

Розита Еленова обяви, че избира Емил Кошлуков.

Председателят на СЕМ София Владимирова също даде вота си за Кошлуков.

Мандатът на новия генерален директор е 3-годишен. Той ще управлява телевизията до лятото на 2022 г.

Емил Кошлуков е считан за близък до ДПС и управляващия медиите на движението Делян Пеевски. Едно от неговите фирми е участвала в източването на КТБ, а той дори е получил заем за „покупка на имот в САЩ.

Сашо Диков се ядоса много след гласуването и попита членовете на СЕМ дали знаят, че Емил Кошлуков има необслужвани кредити към КТБ. Бетина Жотева заяви, че той е представил чисто свидетелство за съдимост. „Това, окето ти говорвиш са демийни публикации и ние не мож еда взимаме решениая по тях“, заяви Жотева.

Диков обаче настоя, че случаят с Коко Каменаров трябва да им е обеца на окото. „Не сме ние органът, който да разследва Емил Кошлуков“, каза Жотева.

„Защо не сезирате прокуратурата за това източване на БНТ, да се провери къде са парите. Не е ли достатъчен повод това, че няма пари в БНТ?“, настоя Диков.

Бетина Жотева бе категорична, че СЕМ няма правомощия да разследва, а освен това Сметната палата и АДФИ не са представили доклади. „Разбрахме онзи ден за това състояние на държавната телевизия, когато и вие. Ние не знаем повече от това, което ни е казано по време на изслушванията и което става ясно от финансовия доклад“, заяви Жотева.

Иво Атанасов на свой ред каза, че не случайно е заявил, че няма доверие на Емил Кошлуков, защото той и досега е бил част от ръководството. Диков обаче продължи да иска обяснение от СЕМ и директно каза, че СЕМ днес са се самоубили.

Тримата, гласували за Емил Кошлуков членове на съвета обаче, побързаха да напуснат залата след скандала, който вдигна водещият, ядосан, че не е получил нито един глас. Диков потърси обяснение от Атанасов защо е гласувал за Сашо Йовков, който няма и ден управленски опит. „На мен ми хареса концепцията на Йовков и аз се мотивирах“, коментира Атанасов.

Кошлуков е верният страж на Пеевски и СЕМ го обслужва

Posted on: юли 3rd, 2019 by МИГ 1 Comment

СЕМ обслужва видимо един от кандидатите в конкурса за генерален директор на БНТ – Емил Кошлуков и публичният конкурс за избор е само смокиновият лист, който ще го легитимира. Това се казва в позиция на Демократична България.

Според обединението на ДСБ, Зелено движение и Да, България изборът на „верния страж на медийния магнат Пеевски“ е предизвестен.  Кошлуков, като програмен директор на Канал 1, е солидарно отговорен с Каменаров за натрупания по време на този екип дълг от близо 50 милиона лева. В резултат от това обществената телевизия е във фактически фалит, заявяват от Демократична България.

Демократите припомнят и миналото му в ТВ7 и компанията му „Ноу фрейм“, която „преточила милиони преди да фалира“.

От обединението настояват Кошлуков да бъде дисквалифициран от конкурса и да се създадат условия за провеждането на честен, професионален и с ясни критерии избор, валиден за всички участници. Също така демократите настояват и за пълен външен одит на фактическото финансово състояние на медията, който да бъде представен пред обществеността.

Ето и цялата позиция на Демократична България:

В следващите два дни предстоят изслушванията за нов генерален директор на БНТ и предвид наличните кандидатури, това ще бъде едно от най-предвидимите изслушвания в историята на българските обществени медии.

Правилата, или направо липсата на правила, видимо обслужват един от кандидатите и настоящ временно изпълняващ длъжността – Емил Кошлуков. Затова не става ясно защо губим време в конкурси и кандидатури, като СЕМ може да премине към директно назначаване. Но понеже по закон е така и СЕМ има нужда от смокиновия лист на публичния конкурс, за да назначи верния страж на медийния магнат Пеевски, такъв формално ще се проведе.

Да припомним фактите:

Кошлуков беше кандидат и на предходния конкурс, където мястото за шеф на БНТ спечели Константин Каменаров, напуснал поста след като получи присъда. Тогава Кошлуков не беше назначен поради липса на достатъчно професионален опит. Но когато е необходимо да бъде назначен поредният слуга на Пеевски, който освен това е негов дългогодишен авер, този критерий е лесно преодолим. Бързо се появи подходящ стаж, като програмен директор на ТВ АЛФА. Припомняме, че когато на Пеевски му трябва слуга в БНТ, първият когото се сеща да помоли за малко липсващ стаж се оказва не случайно Сидеров, в продължение на практиката АТАКА да осигурява постове под аренда за Пеевски (справка – Емил Караниколов, Нено Димов, Петър Николов).

Кошлуков е доказан кадър в това да бъдат „усвоени“ бюджети още от времето, в което злополучната ТВ 7 се управляваше в съсобственост от Пеевски и Цветан Василев. Неговата компания „Ноу Фрейм“ преточи милиони преди да фалира.

Кошлуков, като програмен директор на Канал 1, е солидарно отговорен с Каменаров за натрупания по време на този екип дълг от близо 50 милиона лева. В резултат от това обществената телевизия е във фактически фалит. Но Кошлуков удобно прехвърли вината на Управителния съвет и чист като момина сълза смята да увери СЕМ в мениджърските си умения.

Всеки от тези факти би трябвало да е напълно достатъчен, за да може СЕМ изобщо да не допусне Кошлуков до конкурс или да го дисквалифицира. Иначе, няма нищо ново, нито странно в огромното влияние на ДПС, Доган и Пеевски в националната телевизия.

Припомняйки тези факти и в навечерието на конкурса за избор на генерален директор на БНТ, ние от Демократична България настояваме:

Да бъде дисквалифициран временно изпълняващият длъжността директор на БНТ Емил Кошлуков.

Да се създадат условия за провеждането на честен, професионален и с ясни критерии избор, валиден за всички участници.

Да се извърши пълен външен одит на фактическото финансово състояние на медията и да бъде представен пред обществеността. Най-добре от организация като Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

Българска национална телевизия да бъде управлявана от лишен от зависимости от властта екип, който да пази обществения интерес. Да отразява безпристрастно и професионално случващото се и да функционира като коректив на фалшивите и зависими новини. Да разходва нашите пари прозрачно и в полза на зрителите, а не на частния корпоративен или политически интерес.

Сега СЕМ е под прожектора на общественото внимание!

Кошлуков пред СЕМ: БНТ е в практически фалит, но АЗ нямам нищо общо

Posted on: юни 12th, 2019 by МИГ No Comments

Българската национална телевизия (БНТ) е в практически фалит, ситуацията е критична, съобщи временно изпълняващият длъжността генерален директор на обществената телевизия Емил Кошлуков пред СЕМ и призова правителството да спаси медията.

В сряда той и управата на БНТ представиха пред медийния регулатор отчета си за програмната дейност и финансово състояние на БНТ за периода март – май 2019 г., докато телевизията все още бе оглавявана от Константин Каменаров.

Мандатът на Каменаров бе предсрочно прекратен през април заради влязла в сила присъда и Съветът за електронни медии (СЕМ) посочи Кошлуков, дотогава шеф на Дирекция „Програма БНТ 1“, за ръководи временно БНТ до избора на нов генерален директор.

Кошлуков е един от кандидатите за поста. В настоящата си изява пред СЕМ той се дистанцира от решения, взети в мандата на Каменаров, който през есента на 2018 г. го назначи за програмен директор на БНТ 1. Той заяви, че реалните задължения на обществената телевизия са за 37 млн. лева, като 30 млн. от тях са за сключени договори за спортни предавания и права. „Прогнозите са, че до края на 2019 г. бюджетният дефицит ще стане 44 млн. лева. В този отчетен период – за месеците март, април и май успяхме да спестим, да ограничим растежа на дефицита в размер на 8-9 млн. лева“, заяви той.

Кошлуков разказа, че откакто е и.д. генерален директор, разваля договори от порядъка на милиони, сключени от ръководството на телевизията. Прекратени са договори за закупуване на програма, както и реклами, които по думите на и.д. директора са вредни и опасни. Били спрени и съмнителни обществени поръчки, заради които БНТ е щяла да натрупа още дългове.

Кошлуков разясни, че двете най-скъпи предавания в програмата са вътрешната продукция „Референдум“ – заради „тежък и скъп“ договор със социологическа агенция (“Алфа рисърч”- бел. ред.), и външната продукция „Стани богат“, която излиза на данъкоплатците 4.4 млн. лв. за година (по 22 хил.лв. на предаване), но успява да избие само 10% от разходите си с приходите от реклама. Наградният фонд на „Стани богат“ се поема от БНТ, но е факт, че това е програмата е с най-висок рейтинг на БНТ, каза и.д. шефът на телевизията.

Той освен това съобщи, че е започнал преговори за отнемане на правата за продажбата в чужбина на хитовия сериал „Под прикритие“: „Това е неизгодна сделка, при която се оказва, че не БНТ трябва да получава пари, а дължи. Подготвил съм споразумението за прекратяване, като съм предупредил, че дори може да се обърна към ФБР, защото компанията е калифорнийска“.

Спортният канал БНТ 3 – с най-скъпите зрители на планетата

По повод натрупаните 30 млн. лв. задължения за спортни предавания и права, Кошлуков отбеляза, че сред тях е първенство по канадска борба. През 2018 г. се купуват правата за излъчване на зимната олимпиада в Южна Корея, както и на олимпиадата в Токио през 2020 г. От управителния съвет на БНТ изтъкнаха, че разходите значително са се повишили, „защото правата бяха продадени от олимпийските комитети на търговски организации, които да ги разпространяват“.

„БНТ е закупила световното първенство по футбол и не е успяла да покрие поне половината от разходите за това. БНТ 3 – каналът със спортно съдържание, е с най-скъпите зрители на планетата“, обърна внимание Кошлуков. Той обясни, че в БНТ дори се получило предупредително писмо от УЕФА, че ще спрат сигнала към БНТ на една от финалните срещи на турнира: „Не изпълняваме договорите, закъсняваме с плащанията или не плащаме. Договорите са железни. Хем ще ни осъдят да си платим неустойките, хем няма да предаваме нищо. А какви са неустойките и техните адвокати, не е за разправяне“.

И филми с Чарли Чаплин за 2.7 млн. лв.

Кошлуков иска да разтрогне и покупката на филми с Чарли Чаплин за 2.7 млн. лева: „Изпратихме писмо до контрагента, с което му казваме, че прекратяваме договора. Той ни върна отговор, че ни обича и ни разбира, въпреки това ние заявихме, че спираме договора с него. Той ни каза, че толкова много ни обича, че дори ще ни даде безплатно да излъчваме сериала „Октопод“.

Кошлуков изтъкна, че всички договори са одобрявани от Управителния съвет на БНТ, но той самият нямал нищо общо с това. Алармира, че ситуацията с парите е критична и че е поръчал правни и експертни анализи на договорите: „В тях ще видите обезпокоителни решения. Дължим прозрачност на гражданите“.

„БНТ е закупила световно първенство по футбол и не е успяла дори да преполови разходите с реклама. Не да го избие, не да спечели. По някои от продукциите, които имаме, приходите от реклама не възлизат и на 5% от разходите. Така че разговорите, че ние сме длъжни или вие сте ни задължили да купуваме спорт, извинявайте г-жо Трифонова (анонсът е към члена Управителния съвет Зина Трифонова, назначена от Каменаров през декември 2017 г.- бел.ред.), или филми, не са верни. Ние сме БНТ, не сме Нетфликс. Нямаме нужда от тези програми и от тези филми“, обяви Кошлуков пред СЕМ.

А вие къде бяхте? Кошлуков: Никой не ме питал, не бях виждал договорите

На въпрос от Бетина Жотева от СЕМ, къде е бил през цялото това време, след като е бил програмен директор на БНТ 1, Кошлуков заяви, че никъде не е давал становища за купуване на каквато и да е програма. „Не са искали това от мен. Това е в правомощията на ръководството на телевизията. Иначе нямаше да купуваме сериали на Чарли Чаплин на тази цена“, отговори Кошлуков.

Той твърди, че не е участвал и в решенията за купуване на спортно съдържание: „Това е в дирекцията на Уляна Пръмова, тя е шеф на „Информация“. Не са били длъжни да ме питат и за филмовата програма. Излиза, че Надя Костова (програмен директор на БНТ от декември 2017 г., предложена от Каменаров -бел.ред. ) е можела да си взема решенията сама“.

„Нито под едно от тези решения няма да намерите моя подпис“, изтъкна Кошлуков и добави, че не е имал и достъп до тях.

„Чувал съм като всички вас за обемите, договорите, но не съм ги виждал. Запознавам се като вас за първи път и ги нося в тази папка“, обърна се Кошлуков съм СЕМ.

От думите му стана ясно, че ако информацията по договорите стане публична, ще се разбере кои външни продуценти са били толерирани от предишното ръководство на БНТ и това е напомпало разходите за телевизията.

От БНТ информираха, че задълженията, за които телевизията е получила фактури и трябва да бъдат изплатени, са 27 млн. лева. Отделно от това, по договорите с НУРТС – частната компания, длъжна да излъчва обществената телевизия, вървят и лихви по просрочените задължения. БНТ плаща всяка година около 10 млн. лв. за цифровизация, тези пари не влизат в бюджета на телевизията и се дават с решение на правителството, напомни Кошлуков.

„Но извън тези средства, виждате какви пари са похарчени. Падежираните плащания са 27 милиона. Да де, но те ще станат 50, ако не предприемем спешни стъпки“, предупреди той.

Членовете на СЕМ констатираха, че основните задължения на БНТ са към доставчици и попитаха каква е перспективата, като се има предвид, че до конкурса за нов директор на телевизията остават 20 дни.

Зина Трифонова не понесе „публичния линч“ и подаде оставка

Юристката на БНТ и член на управата ѝ Зина Трифонова упрекна държавата, че няма ясна концепция за обществената телевизия, която била недофинансирана – нещо, което преди това изтъкна и Кошлуков.  Тя поясни, че БНТ като обществена телевизия е имала задължение да сключи всички договори за спортни предавания – олимпиади, световни първенства по футбол и пр.

Трифонова определи изслушването като „публичен линч“ и емоционално обяви, че подава оставка, като размаха лист пред пред членовете на регулатора, а след края на заседанието връчи на Кошлуков ръчно написано заявление.  СЕМ обяви, че финансовият отчет на БНТ ще бъде публикуван както на нейния сайт, така и на сайта на регулатора, за да могат всички кандидати за шеф на обществената медия да са наясно с актуалната ситуация.

Кошлуков пък помоли СЕМ да му кажат как да им разкрие по секретен път колко е щатът в БНТ и колко души действително работят там. Той отказа да обяви бройката публично.  В същото време се ангажира, че до няколко месеца разходите на БНТ могат да паднат.  „Трябва поредица от действия, за да се справим с кризата. Субсидирането от държавата е малко, но то е било такова и при предишни ръководства на телевизията, без да е имало такива чудовищни дефицити“, каза той.

Годишният бюджет на БНТ за 2019 г. е 67.7 млн. лева. От там вече са изпратени две писма до финансовия министър – за увеличаване на финансовия дефицит и за спешно финансиране. „Предполагам, че и следващият генерален директор ще търси помощта на държавата“, каза Кошлуков. Освен него, кандидатите за генерален директор на БНТ са Сашо Диков, Сашо Йовков, Никола Тодоров, Стоил Рошкев, Явор Симов и Радостслав Главчев. Преди ден от надпреварата бе отстранен Къци Вапцаров.

БНТ фалира

Posted on: юни 10th, 2019 by МИГ No Comments

„Всеки ден се появява нещо ново.“ Така служител от БНТ описва опитите на временното ръководство и Съвета за електронни медии (СЕМ) да се ориентират във финансовото състояние на държавната телевизия, пише Капитал. Изводът от проверката вече е ясен – никога през последните години обществената медия не е имала толкова големи задължения. Въпросът е колко точно са те. Според публичните отчети на БНТ към края на 2017 г. задълженията са за 6.8 млн. лв., половин година по-късно вече са нараснали до 8.6 млн. лв., а към края на 2018 са стигнали над 18 млн. лв. Само няколко месеца по-късно синдикатите на БНТ публикуваха съвместно изявление, в което се казва, че дефицитът в бюджета на медията е „над 35 млн. лв.“, а според два източника сумата приближава, но не надминава 50 млн. лв. Годишният бюджет на БНТ – държавната субсидия и приходите от реклама за 2018 г., е около 76 млн. лв., или иначе казано, в момента БНТ е свръхзадлъжняла.

Точният размер на задълженията вероятно ще стане известен следващата седмица. По разпореждане на СЕМ в момента в БНТ се извършва вътрешен одит, който трябва да покаже цялата финансова картина на медиата. От държавната телевизия не отговориха на въпросите на „Капитал“ по тази тема. Временният генерален директор на БНТ Емил Кошлуков също не пожела да коментира. Той в момента е и в доста деликатна позиция. От една страна, Кошлуков беше част от ръководния екип на Константин Каменаров и носи отговорност за ситуацията, в която се намира БНТ сега. От друга, той е вече официално кандидат в конкурса на СЕМ за нов генерален директор.

Неудобна е не само неговата позиция, но и тази на съвета, който в момента организира състезанието за нов шеф на БНТ. Когато информацията за свръхдефицита на телевизията се потвърди официално, тя ще обезсмисли всички усилия на сегашните кандидати да пишат концепция. Каквото и да предложат те, най-вероятно няма да имат средствата да го реализират, а основната им задача ще е да затворят дупката в бюджета. Част от нея може и да бъде покрита от правителството, но за другата ще трябват вероятно болезнени мерки – прекратяване на договори с външни продукции, спиране на предавания и в най-крайния случай намаляване на заплати и съкращаване на хора.

Как се стигна дотук?

На пръв поглед изглежда трудно да объркаш финансите на БНТ. Нейната приходна част е сравнително ясна – тя има постоянна бюджетна субсидия и собствени приходи (основно реклама), които варират малко през годините, но също са предвидими. През последната година не се е случвала голяма криза, която да срине който и да е от двата основни финансови потока към държавната телевизия. Проблемът явно са разходите.

Тук се налага една скоба. През годините БНТ сравнително редовно увеличава дълговете си до няколко милиона лева и после ги погасява. В края на управлението на предишния генерален директор Вяра Анков например те бяха над 17 млн. лв. В огромна част от случаите обаче основната част от задълженията са за ефирното излъчване на програмите на БНТ. Всяка година таксите, които се плащат към компанията НУРТС – компания, собственост на БТК, са около 11 млн. лв. По закон частната фирма е длъжна да излъчва обществената телевизия, което означава и че не може да я спре. БНТ винаги се е възползвала от това да трупа задължения и през годините се е наложила практиката таксите за излъчване да се покриват от бюджета, отделно от субсидията за телевизията. През 2018 г. това не се случва и вероятно обяснението за 11 млн. (от близо 50) е, че това са задължения към НУРТС. Дори и да предположим, че в тях влиза и таксата за още една година, сумата на обяснимите задължения нараства до 22 млн. лв. Дотук добре. Нататък обаче започват лошите за БНТ новини.

Според три източника на „Капитал“ – два от БНТ и един от Министерството на финансите, по-голямата част от задълженията са натрупани основно в четири посоки:

Увеличени разходи за външни продукции
Закупуване на повече спортни права
Увеличение на заплатите на служителите в БНТ
Закупуване на големи филмови пакети и програми.

Според някои източници сериозна част от поетите задължения са подписани през последните два-три месеца от управлението на Константин Каменаров. Тогава той вече знаеше, че най-вероятно ще трябва да напусне поста, тъй като срещу него се водеше дело за шофиране след употреба на алкохол, а осъдителната присъда е несъвместима с поста на генерален директор.

Няколко примера

Пример за това как се увеличават разходите на БНТ за външни продукции е историята с предаването „Стани богат“. Това е една от промените в програмата, с които екипът на Константин Каменаров се гордееше, тъй като доведе до увеличен рейтинг в часовия пояс, в който се излъчва. Това е факт, но въпросът е каква е цената за това. В началото на годината, по време на обсъждане на годишният отчет на БНТ, Константин Каменаров казва, че бюджетът на едно предаване на „Стани богат“ е 22 хил. лв. То не е точно външна продукция – официално се води предаване на БНТ, но телевизията наема външна компания, която прави състезанието. Годишният бюджет само за това предаване на държавната телевизия е поне 4.3 млн. лв., ако приемем, че то се излъчва само девет месеца в годината. И това далеч не е всичко. Според източници от БНТ дневният бюджет на предаването „Спортисимо“ е около 5 хил. лв. Още осем хиляди лева на ден отиват за кулинарното предаване на Ути Бъчваров. Иначе казано, разходите на държавната телевизия само за тези три предавания е около 700 хил. лв. на месец. И дори това не е всичко.

Според два източника от БНТ по времето на Константин Каменаров са направени и много по-големи в сравнение с предишни ръководства разходи за купуване на права за спортни състезания. Според един от източниците в някои случаи съотношението между рейтинг и разходи за тези състезания е било толкова лошо, че „щеше да е по-евтино да купим билети на всеки един от гледалите го да отиде на стадиона“. Друг източник твърди, че става дума за права за излъчването на тенис, шведски и португалски футбол и турнири по лека атлетика.

Показателно е и увеличението в заплатите на работещите в БНТ. Сравнено с останалите разходи то не е толкова съществено, но вероятно зад него стои желанието ръководството на телевизията да намали напрежението в медията от големите размествания, които се случиха през последната година и половина.

Няма пари, действаме

„Капитал“ се свърза с Константин Каменаров и той потвърди, че телевизията има големи задължения, като най-големи, „близо половината от тях“, са за таксата за разпространение към БТК. „БНТ от години е недофинансирана. Телевизията е нейната програма, а за да бъде гледаема, тя трябва да е интересна и качествена, затова трябва да бъдат давани пари и за програма. Всичко е за програмата. Има и един порочен кръг на унаследените договори, които също пораждат задължения“, каза Константин Каменаров. В началото на годината той обсъжда финансовите проблеми на БНТ пред СЕМ, където обяснява горе-долу същото. „Ние имаме присъщи, базови, банални разходи, които, като се съберат едни с други, надхвърлят бюджета, който ни отпуска държавата. Тоест ние априори сме вкарани в този капан и аз затова го наричам порочен, защото от него няма излизане извън някакви действия на по-висока инстанция, което не сме за съжаление виновни нито ние, нито вие“, казва Каменаров пред медийните надзорници. Накратко той признава, че разходите на БНТ са много по-високи от приходите, но не вижда какво може да направи по въпроса. Тезата на хората, близки до БНТ през годините и особено напоследък, е, че държавата дава твърде малко пари за обществената телевизия. Аргументите обикновено сравняват субсидията в България с тази в страни като Македония, Румъния или Чехия. Това безспорно е така, но начинът да се случи е първо да се договори по-голяма подкрепа от бюджета и после да се правят разходи. Обратното – политиката „да правим каквото трябва, пък да става каквото ще“ в управлението на парични потоци обикновено има много кратък живот и доста тъжен край.

Сега БНТ е изправена пред най-сериозната криза на последните си, вероятно поне две десетилетия. Разместванията в новините и публицистиката на държавната телевизия, направени от Константин Каменаров и екипа му, сериозно удариха по и без това разклатеното доверие в държавната телевизия. Рядко през последните години БНТ е изглеждала толкова близо до управляващите и толкова далеч от хората. Финансовото й състояние е такова, че през следващите години тя ще трябва да ограничава разходи и да зависи от благоволението на финансовия министър. На практика обществената телевизия е обречена задълго да прави само едно – да се бори за оцеляването си.

Това трудно може да се случи в по-неподходящ момент. Подчиняването на медиите от близки до правителството бизнесмени прави нуждата от от чиста журналистика – новини, коментари, дебати и разследвания в полза на хората, особено голяма. Обществената телевизия е мястото, където всичко това можеше да се случва. Но няма. Сега БНТ е разбита редакционно и източена финансово. Тя, разбира се, няма да фалира в класическия смисъл на думата, тъй като не е субект по Търговския закон. По-скоро през следващите години в най-добрия случай ще се лекува от последствията на година и половина неразумно управление.

Сгрешеният конкурс за шеф на БНТ

Съветът за електронни медии обяви конкурс за генерален директор на БНТ. До това се стигна, след като мандатът на генералния директор на телевизията Константин Каменаров беше прекратен предсрочно в края на април, защото той беше осъден на година и три месеца условно за шофиране след употреба на алкохол. Според Закона за радио и телевизия лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, не могат да заемат тази длъжност.

За временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ беше избран Емил Кошлуков. По закон срокът, за който той може да заема временно позицията, е три месеца, затова междувременно СЕМ обяви процедурата за избор на генерален директор.

Според графика на медийния регулатор до 25 юни ще бъдат оповестени кандидатите, допуснати до участие в конкурсната процедура. До 1 юли ще бъдат ясни имената на тези, които ще се явят на изслушване. Това означава, че медийните надзорници ще направят селекция освен по документи и според концепциите. Решението на СЕМ кой ще е новият генерален директор ще стане ясно на 5 юли.

Очакванията и препятствията

От участниците в конкурса за директор на БНТ този път няма да се очаква просто добре написана концепция за развитието на телевизията като обществена медия. При положение че медията е на практика във фалит, това изглежда безсмислено. Кандидатите по-скоро трябва да представят програма за справяне с финансовата криза.

Броени дни преди да приключи срокът за подаване на документи за участие в състезанието за директорския пост синдикалните организации в телевизията излязоха с отворено писмо до премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, комисията за култура и медии в Народното събрание и СЕМ. В него те заявяват, че са силно обезпокоени от постоянната криза, в която се намира държавната телевизия, за която според тях работещите там нямат никаква вина.

В документа се казва, че от години е ясно, че определената от финансовото министерство държавна субсидия е крайно недостатъчна за развитието на медията. „През последните 15 години всеки новоизбран генерален директор започва своя мандат с натрупани от неговия предшественик 20 – 30 милиона задължения. За нас това означава, че или бюджетът на обществената телевизия е погрешно сметнат, или дефицитът е резултат на лошо управление. Към това можем да добавим и много недомислени структурни, кадрови и технологични реформи, извършвани през годините в БНТ“, пише в отвореното писмо.

Синдикатите настояват да бъде актуализиран бюджетът на БНТ съобразно бюджета на обществените телевизии в страните – членки на Европейския съюз. България е една от малкото страни в ЕС, където огромната част от парите за издръжка на обществената телевизия идват от държавния бюджет.

По данни на петте синдикални организации, подписали писмото, към днешна дата задълженията на БНТ надхвърлят 35 млн. лв. и има реална опасност срещу телевизията да бъдат заведени дела, и то от международни институции (виж основния текст).
Кандидатите да оглавят телевизията
Сегашният изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ Емил Кошлуков, който през последните 18 месеца беше програмен директор на БНТ 1, е сочен за фаворит за поста. През лятото на 2017 г. Кошлуков участва в предишния конкурс и се очакваше именно той да го спечели, но не успя. Една от възможните причини беше, че се появи информация, че управленският му стаж е съмнително доказан с бележка от партийната телевизия на „Атака“. Тогава за него се смяташе, че се ползва с подкрепата на един от най-доверените хора на Бойко Борисов – бизнесмена Александър Сталийски. Кошлуков управляваше продуцентската компания „Ноу фрейм медия“ АД, която беше собственост на партньорката на Сталийски – Виолета Сечкова.

Заявка да участват в надпреварата са подали още:

– Журналистът, който има дългогодишен стаж в БНТ и управленски опит от „Канал 3“ и BiTV, Сашо Диков.

– Спортният журналист с дългогодишен опит в БНТ Сашо Йовков.

– Водещият на различни развлекателни телевизионни формати Кръстю Вапцаров, по-известен като Къци Вапцаров. Той доби най-голяма популярност като водещ на шоу „Невада“.

– Журналистът от БНТ Явор Симов, който беше и говорител на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков. В последните две години Симов отговаряше за обществените поръчки в БНТ.

– Вечният кандидат – инженер Радослав Главчев, който от години редовно подава документи. В момента той все още обжалва избора на Константин Каменаров за генерален директор на БНТ през 2017 г.

– Стоил Рошкев, който е работил в БТА, БНР и БНТ, а сега води сутрешния блок в БСТВ.

– Никола Тодоров, който е бивш оператор на БНТ.

Сашо Диков, Къци Вапцаров и Емил Кошлуков ще се борят за шеф на БНТ

Posted on: юни 4th, 2019 by МИГ No Comments

СЕМ обяви имената на кандидатите за генерален директор на Българската национална телевизия, които са подали своите документи.

Предстои да бъдат прегледани концепциите на осем души: Сашо Йовков, Никола Тодоров, Кръстю Вапцаров, Явор Симов, Сашо Диков, Радослав Главчев, Емил Кошлуков и Стоил Рошкев.

Новият генерален директор на БНТ ще бъде избран на 5 юли. До 25 юни ще бъдат оповестени допуснатите до процедурата, а допуснатите до събеседване – до 1 юли. Кандидатите ще представят концепциите си на 3 и 4 юли.

Конкурсът за БНТ се обявява извънредно заради предсрочно прекратения мандат на Константин Каменаров след влязла в сила осъдителна присъда. Сега и.д. генерален директор на БНТ е Емил Кошлуков. Каменаров беше осъден на 1 година и 3 месеца условно с 3 години изпитателен срок и 600 лева глоба за шофиране с 1,6 промила алкохол в кръвта.

Някои хора, сред които бившият председател на СЕМ Георги Лозанов, съзряха конспирация в осъждането на Каменаров и замяната му с Кошлуков. Според тях, от самото начало идеята е била Кошлуков да заеме поста, но не е имал нужния опит.

Тепърва предстои да се разбере реакцията на гилдията към кандидатурите. От преди изтичането на крайния срок се знаеше, че Сашо Диков и Емил Кошлуков ще подадат документи, като това предизвика недоволни или подигравателни реакции у доста хора и журналисти.

АЕЖ: Кошлуков начело на БНТ е удар срещу обществената телевизия

Posted on: април 24th, 2019 by МИГ No Comments

Асоциацията на европейските журналисти – България протестира остро срещу решението на Съвета за електронни медии да назначи Емил Кошлуков за временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българската национална телевизия. „В цял свят се гледа на подозрение на прескачането от политиката в журналистиката и е абсолютно несъвместимо със статута на БНТ като обществена телевизия да бъде управлявана, макар и временно от човек с биографията на г-н Кошлуков. Още по-притеснително е, че Кошлуков дойде в БНТ след деклариран стаж в телевизия “Алфа” на партия “Атака”, чийто лидер има три присъди за хулигански прояви. А идеологията на партията би могла да се определи като екстремистка и антиевропейска.

Tози избор оставя съмнение, че позицията на генералния директор на обществената медия е зависим от интересите на управляващата коалиция, от която тази партия е част. И това се случва в период преди избори, което е сериозна опасност за безпристрастността на медията. Самият престой на г-н Кошлуков в националната телевизия вече е белязан от непрофесионални журналистически практики, кулминиращи с неприличен жест в ефир.

Днешното решение на СЕМ може да бъде сравнено с подобен неприличен жест към свободата на словото и към цялото българско общество. АЕЖ настоява СЕМ бързо да преразгледа това свое решение, преди то да доведе до още по-голяма имиджова щета за телевизията след осъждането на досегашния генерален директор, избран от Съвета за електронни медии“, се казва в сатновището.

Директорът на БНТ Константин Каменаров е депозирал оставката си пред СЕМ и тя е била приета единодушно. Каменаров се оттегля, след като беше осъден условно за шофиране след употреба на алкохол. Законът за електронните медии не позволява на осъдени да ръководят БНТ и БНР. За временно изпълняващ длъжността директор на обществената медия е избран сегашният програмен директор Емил Кошлуков, който единствен от тези, с които са били проведени разговори, се е съгласил да поеме поста. До 3 месеца трябва да се проведе и нов конкурс за директор на БНТ.  Едновременно с оставката на Каменаров е постъпила и оставката на Валери Запрянов, член на УС на БНТ. А Гергана Паси обяви публично, че се оттегля от Обществения съвет на БНТ.

Позор! Кошлуков стана шеф на БНТ

Posted on: април 24th, 2019 by МИГ No Comments

Емил Кошлуков е новият генерален директор на БНТ, но ще изпълнява временно длъжността няколко месеца. Решението бе взето по време на заседание на Съвета за електронни медии, след като по-рано днес Константин Каменаров официално подаде оставката си от позицията.

Кандидатурата на Кошлуков бе приета от СЕМ с 3 гласа „за“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“. Той бе и единственият номиниран от Съвета за длъжността. Конкурсът за нов шеф на телевизията ще се проведе до три месеца.

„Проведохме много разговори във вчерашния ден. Достигнахме до решението новият генерален директор да бъде човек с повече опит в БНТ. След проведените разговори получихме единствено съгласие за номинация от г-н Кошлуков“, обясниха по време на заседанието от СЕМ. Предложението изборът да бъде отложен не бе прието.

По-рано тази седмица Константин Каменаров беше признат за виновен по обвинението, че е шофирал с 1.6 промила алкохол в кръвта. Софийският градски съд потвърди изцяло присъдата на Районния съд, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Той беше хванат да шофира в нетрезво състояние късно вечерта през юни 2016 г.

По тази причина Каменаров е длъжен да напусне поста си, защото по закон членовете на управата на националната телевизия не могат да бъдат осъждани, без значение дали става въпрос за ефективно или условно наказание.

$100 000 и 50 212 лв. усвоил Кошлуков от КТБ

Posted on: февруари 11th, 2019 by migadmino 3 Comments

Елена Йончева е имала договор с ТВ7, заради който сега е обвинена за пране на пари. Интересно е, че през 2013 г. член на борда на компанията – собственик на телевизията на банкера Цветан Василев е сегашният програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков.

Фирмата Ноу Фрейм е купена година по-рано от дружествата на боса на фалиралата КТБ Василев – Кен Трейд ЕАД и Глобални пътни системи АД. И си сменя името. След това партньорката в бизнеса на Кошлуков Вили Сечкова, модел, и партньорът й в живота Александър Сталийски, близък на премиера при кабинета Борисов 1, се оказват държатели на общо 45 млн.лв. в КТБ, както се разбра от Фонда за гарантиране на влоговете. С новата фирма, продължава да съществува и Ноу Фрейм Медия България ЕАД като еднолично акционерно дружество собственост на Николай Бареков, което преди е било собственост на Емил Кошлуков, а братът на Вили Сечкова – Стефан, е бил негов управител. Именно тази фирма иска на 26 юни 2014 г. несъстоятелност на ТВ7.

По времето, когато Кошлуков е бил в борда на собственика на ТВ7, Елена Йончева прави своите филми за тази телевизия. Нека прокуратурата да изясни кой е луд – който яде баницата, или който му я дава, или пък – и двамата! Но половинчати работи трудно ще хванат вяра.

При Кошлуков обаче има още много интересни работи за проверяване. Например НЕОБЕЗПЕЧЕНИЯ ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ЗАЕМ ОТ КТБ С 1 ГОДИНА ГРАТИСЕН ПЕРИОД С ЛИЧНАТА СОБСТВЕНОРЪЧНО НАПИСАНА САНКЦИЯ НА ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ, който му е отпуснат по-малко от 4 месеца преди фалита на банката.
Въпросният кредит е описан в доклад на Фонда за гарантиране на влоговете от януари 2016 г. като невърнат. През 2017 г. е упоменат в доклад на синдиците и друг невърнат кредит от 50 212 лв. по карта на Кошлуков от КТБ, явно златна или платинена. Той си признава пред Медиапул, че бил имал 25 000 долара да ава (в списъка са още имена като Доган и Етем), ама имал и 30 000 лв. да взема от банката.

Попитан от нас вчера за коментар поради каква причина е бил ощастливен от Цветан Василев с преференциален необезпечен кредит от 100 000 долара 100-ина дни преди фалита на банката, сегашният програмен директор на БНТ1 отвърна, че не можел да коментира предаване, което не е гледал. По този начин визира изваждането на документа, описан официално от синдиците, както споменахме, още през 2016 г., което направи Соня Колтуклиева в предаването на Люба Кулезич по Евроком. И Кошлуков ни затвори.

Проблемът, както със сигурност и той разбира, не е в предаването, а в кредита и в картата на Кошлуков. Интересно е, че в т.3 от мотивите да бъде отпусната огромната сума от 100 000 долара на бившия депутат е записано: „Можем да заложим заплатата му от Фактора Кошлуков или вземането на Факторът от ТВ7”.
С което на вниманието на прокуратурата изникват още две интересни обстоятелства – ако депутатката Йончева е виновна за пране на пари, понеже е правила продукции за дружества, финансирани от КТБ, Кошлуков, който също е продуцирал предаване със своето име за медията, а явно отделно е вземал и заплата от нея, дали не е правил нещо сходно като червената сензация? Ние само задаваме въпрос, отговорът трябва да дойде от органите.

И ще напомним, че Кошлуков става на 16 септември 2014 г. директор на същата телевизия ТВ7, която самият Цветан Василев твърди, че е финансирана от КТБ не с 300 000 евро, за колкото е обвинена Йончева. С 300 000 000 лв.! Думите му бяха потвърдени на Деня на телевизията 7 май 2015 г. лично от финансовия министър Владислав Горанов на заседание на правителството. Пазителят на хазната уточни, че става дума за 288 000 000 лв.! Или 2 пъти, колкото националния бюджет за култура на България.

И, понеже нашият приятел Куши НЕ Е ЖУРНАЛИСТ, не ни е известно и каква е неговата професия или диплома, му даваме безплатен нежурналистически съвет според популярната поговорка: доброто възпитание изисква да имаме предвид гредите в своите очи преди сламките в очите на другите.

Кошлуков: Тоалетната в килията на Иванчева е направо хотелска – бил съм и в по-лоша

Posted on: ноември 30th, 2018 by МИГ No Comments

„Това било снимка от килията на Иванчева, според някои възмутителна. Сега, не казвам че съм експерт, ама аз лично съм бил в далеч по-лоши, ,тази е направо хотелска тоалетна“. Това коментира във Фейсбук програмният директор на БНТ Емил Кошлуков, който води и предаване в най-гледаното време на обществената телевизия.

Кошлуков обяснява още: „Все пак Иванчева е в ареста за огромен подкуп, не е в Маями на почивка. От друга страна, ако не бяха я хванали, щеше да е в Маями, може затова пък да се сърдят нейните приятели. Провали им се коледната ваканция. Ми така де, 70 000 евра са кажи-речи сто хиляди долара, ех бре курортее!“

Снимките на килията на бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова бяха разпространени в четвъртък от омбудсмана Мая Манолова. Общественият защитник има изключителни правомощия да съблюдава за спазването на правата на арестантите и затворниците. Мая Манолова обяви, че условията в килията не отговарят дори на минималните изисквания за този род институции.

Извън това, презумпцията за невиновност е основен принцип в правото на демократичните държави. В тези държави постоянното задържане под стража има за цел не измъчването на задържаните чрез поставянето им в кошмарни битови условия, а събирането на доказателства и възпрепятстване на бягството от правосъдие, ако има условия за това. Срещу Иванчева и

Петрова все още няма произнесена дори и неокончателна присъда, т.е. Към настоящия момент те са невиновни.

В качеството си на програмен директор на БНТ Емил Кошлуков има сериозно влияние върху политиката на обществената медия, която се финансира с парите на данъкоплатците. Той отговоря за стратегическото планиране на БНТ 1 и за привличането на независими външни продуценти.

В началото на април Кошлуков бе глобен от СЕМ с 3000 лева за показан среден пръст в ефир.

Повод за неприличния жест стана протест пред БНТ, на който се размахваха и рисунки със среден пръст. Недоволството пред обществената телевизия бе провокирано от начина, по който тя отразява темите за разширяването на зоната за строителство в Национален парк „Пирин“ и тенденциозното, според протестиращите, отношение на водещия.

Кошлуков потърси сметка за поведението на протестиращите от поканения в студиото Борислав Сандов от „Зелените“ и на два пъти размаха среден пръст, онагледявайки въпроса си: „А този знак ще го има ли пак на протестите“. Впоследствие Кошлуков се извини за поведението си, като се оправда с афекта си от това, че протестиращите обиждали негови колеги.

БНТ се опозори покрай трагедията с автобуса! Ще помолят ли Пеевски да махне Кошлуков?

Posted on: август 26th, 2018 by МИГ No Comments
Българската национална телевизия се опозори това лято. Без сутрешен блок, актуални коментари и анализи. Това е позор за национална медия! Обществена, според някои наивници. Програмният директор Емил Кошлуков си грабнал шапката и отпрашил на по(п)чивка.

Сал „По света и у нас“ мъждука в потъналата в мрак медия. Нито срива в Търговския регистър, нито драмата с животните в Странджа, жертвите по пътищата, пороите, скандалите по морето и пр. бяха отразени извън „По света и у нас“. Въртене на стари ленти, предавания и сериали от нафталина.

В неделя, 27 август, БНТ излъчва от 08.00 ч петоразряден сериал „Гласувайте за Беки“. Беки… Тия в БНТ наистина са полудели. По бТВ и Нова тв в същото време вървят извънредни студия за драмата с катастрофиралия автобус, загиналите 16 души и десетки ранени. Директни включвания, блиц-интервюта, мнения, хипотези. Как ви се струва, дали бюджетът на БНТ от над 65 млн лева, пари на данъкоплатците, включително на загиналите, ранените и техните близки, не отива на вятъра? Няма сформиран екип, извънредно дежурство, извикани от отпуск репортери. Ни-що! Важна е Беки. За началството – почивка, за зрителите – среден пръст.

Спомнете си как още щом Кошлуков бе назначен за програмен директор как гръмнаха скандалите един след друг. Потушаваха ги със заплахи и договорки. Професионалисти бяха прокудени. Други избягаха сами. Възцари се контрол от ДПС, Пеевски и няколко тъмни фигури от управлението. Това се вижда отстрани. Служители твърдят, че отвътре било още по-зле.

Генералният директор Коко Каменаров бе пратен на втора линия. Дали му я посочиха или сам е решил да не тича срещу вятъра – все едно. Едно шалче, колкото и да е арт – не пази от истински…

В БНТ командва Кошлуков. Вече всеки го знае.

БНТ разполага с над 65 млн лева. Приходи от реклама – между 6,5 – 7 млн. В телевизията работят около 2300 души. Почти колкото в британската Би Би Си, която има бюра в над 88 държави. За CNN работят около 4000 души. Брандът на CNN е близо 6 млрд долара. БНТ има малко по-малко служители от ESPN, но брандът на ESPN е 17 млрд долара с приходи над 11 млрд долара. Колко струва марката/брандът на БНТ?

Какво можем да направим като данъкоплатци? Нищо. Никой не ни бръсне за слива. Можем само да се надяваме някой политик, ортак на Делян Пеевски, да го помоли да изтегли (говори се, че той го спуснал) Кошлуков. Не заради друго, а защото гафовете на програмния директор се пишат на сметката му. А като се има предвид какво го чака Пеевски по разследването „Магнитски“ в САЩ, едва ли му трябват тежести като тази.

Но и Пеевски не е виновен – ние му дадохме свободата да прави каквото си поиска. Наши 65 милиона ги плюскат безобразници, но това не ни прави впечатление. Защото сме богати или защото сме тъпи?

Фрог нюз