Населението в България продължава да намалява и застарява, раждат се по-малко деца, общата смъртност нараства, все повече население се съсредоточава в големите центрове, все повече малките селища се обезлюдяват. Това са част от данните за демографска ситуация в България през 2019 г. на Националния статистически институт, който ги обяви днес. Все пак има и добри новини: намалява детската смъртност, увеличават се браковете (но, уви, и разводите), увеличава се средната продължителност на живота.
Брой и структури на населението
Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души (1.4% от населението на ЕС). В сравнение с 2018 г. то намалява с 48 557 души, или с 0.7%.
Мъжете са 3 369 646 (48.5%), а жените – 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 г. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът им нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силнизразен сред жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 г. е 25.1%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-„млади“ са областите София (столица) – делът на хората в тези възрастова група там е съответно 17.7% и 19.2%.
Общо за ЕС (+Великобритания) относителният дял на населението на 65+ навършени години е 20.0%. Най-висок е той в Италия (22.8%), Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в 9 страни, вкл. България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2019 г. децата до 15 г. в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2018 г. този дял остава непроменен. Най-голям е относителният им дял в областите Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.6%. В 17 области този дял е под общия за страната. Най-нисък е в областите Смолян – 11.5%, и Габрово – 11.7%.
Делът на най-младото население в ЕС 28 (+Великобритания) в началото на 2019 г. е 15.5%. Най-ниският е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-висок е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).
Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.4%, или на всеки човек в зависимите възрасти (под 15 и над 65 г) се падат по-малко от двама в активна възраст. През 2018 г. този коефициент е бил 55.5%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 52.8%, отколкото в селата – 67.5%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) – 48.1%. Най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 72.4%, Габрово – 68.8%, и Ловеч – 68.1%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 г. през 2001 г. нараства до 43.9 г. в края на 2019 г. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете. В градовете средната възраст на населението е 43.0 г, а в селата – 46.5 г.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2019 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 г. и 4 месеца за жените и 64 г. и 2 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 4 156 хил. души (59.8%). Мъжете са 2.180 млн., а жените – 1.976 млн. През 2019 г. трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година. Към края на 2019 г. над трудоспособна възраст са 1.729 млн. души (24.9%), а под нея – 1.067 млн., или 15.3% от населението на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 г.). Към 31.12.2019 г. това съотношение е 66 и остава непроменено спрямо 2018 г. За сравнение, през 2001 г. 100 излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 88, Варна и София (столица) – по 74 души. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 42, Перник – 48, и Кърджали, където 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 49 влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално разпределение на населението
Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73.7%, а в селата – 1 826 075 души, или 26.3% от населението на страната.
Населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 – села. Без население са 171 от тях. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 63, 58 и 11.
В 1 192 (22.7% от населените места) живеят от 1 до 49 души вкл. Над 100 хил. жители имат шест града в страната. Там живее 34.6% от населението на страната.
Страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.
Статистически райони
Половината от населението на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 728 хил. души, или 10.5%.
През 2019 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2018 г., като найголямо е намалението в Северозападния – с 1.9%, а най-малко – в Югозападния район – с 0.3%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от населението, а най-голяма е София (столица) – 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с над 300 хил. жители. В първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.5%).
Само областите София (столица) и Кърджали увеличават населението си през 2019 г. спрямо 2018 г. – съответно с 0.1 и 3.5%. При всички останали има намаление. Най-голямо е то за областите Видин – с 2.4%, и Монтана – с 2.0%.
Общини
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 76 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.2% от населението на страната. В същото време в 9-те общини с над 100 хил. жители живеят 41.5%. Най-голяма по население е Столична община (1 328 790), следвана от общините Пловдив (347 851) и Варна (345 151). Наймалката община е Трекляно – 815 души.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. За година броят на живородените намалява с 659, или с 1.06%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2019 г. е 8.8‰, а през 2018 г. – 8.9‰. Живородените момчета са 31 515 – с 1 492 повече от живородените момичета (30 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 953 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 45 991 и 15 547 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4‰, и София (столица) – 9.8‰. В 17 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като найниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.2‰, и Видин – 6.5‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 (+Великобритания) през 2018 г. е 9.7‰ по данни на Евростат. Най-високото сред европейските страни е в Ирландия – 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в ЕС е Италия – 7.3‰.
Жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението, отбелязва НСИ. Към 31.12.2019 г. броят им е 1 464 хил., като спрямо предходната година намалява с 27 хил., а спрямо 2011 г. – със 186 хиляди.
През 2019 г. броят на децата, родени от майки под 18 г., е 2 948. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 2 154 през 2018 г. на 2 284 през 2019 г. Половината (50.5%) от ражданията през 2019 г. са първи за майката, 36.6% – втори, а 12.6% – трети и от по-висока поредност.
През 2019 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.58 и спрямо 2018 г. се увеличава с 0.02.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.2 години през 2018 г. на 27.3 години през 2019 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.
През 2019 г. са регистрирани 1 164 многоплодни раждания, с 47 случая повече от 2018 г. При 1 153 от тях са родени близнаци, а при 11- тризнаци.
Извънбрачните раждания са 36 199, или 58.5% от всички раждания. За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак – коментират от НСИ.
В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Враца (76.6%) и Ловеч (74.8%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (47.8%), Благоевград (47.1%) и Кърджали (32.5%).
Смъртност
Броят на починалите през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност – 15.5‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (16.6‰) е по-висока, отколкото при жените (14.5‰). През 2019 г. на 1 000 жени умират 1 080 мъже.
Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) отколкото в градовете (13.3‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2018 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6.4‰, Кипър – 6.6‰, и Люксембург – 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия – 15.0‰, и Литва – 14.1‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 22.9‰, Монтана – 21.8‰, и Ловеч – 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11.8‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2019 г. (20.5%) намалява спрямо 2018 г. (21.0%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 г. са 13.1% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.4%.
През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2018 г. – 5.8‰.
В регионален аспект през 2019 г. в общо 12 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 0.0‰, и Смолян – 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (14.4‰) и Стара Загора (10.4‰).
Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 74.9 г. и спрямо предходния период (2016 – 2018 г.) се
увеличава с 0.1 година.
При мъжете тя е 71.5 г., докато при жените е със 7.0 години по-висока – 78.5 г. Средната продължителност на предстоящия живот е с 3 години повисока за населението в градовете (75.8 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).
Бракове и бракоразводи
През 2019 г. са регистрирани 29 198 юридически брака – с 237 повече от 2018 г., а коефициентът на брачност е 4.2‰. Близо 3/4 от всички регистрирани бракове (21 460) са сред населението в градовете.
Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.0 и 29.1 г. Спрямо 2018 г. средната възраст се увеличава съответно с 0.3 години за мъжете и с 0.4 за жените.
За 86.3% от жените и 85.8% от мъжете, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.
Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Разград – 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.
Броят на разводите през 2019 г. е 10 859, или с 263 повече от регистрираните през 2018 г. 79.6% от тях са в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (66.7%), следват „несходство в характерите“ (22.8%) и „фактическа раздяла“ (9.1%).
Разводът не е бил първи за 9.9% от жените и 10.9% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2019 г.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 г.
Вътрешна миграция
128 179 души са променили обичайното си местоживеене, но са останали в страната. 45.6% са мъже и 54.4% – жени. С най-голям относителен дял е възрастовата група 20 – 39 г. (30.9%), следвана от тази под 20 г. – 24.9%.
Най-голямо е териториалното движение по направлението „град – град“ (38.0%), направлението „град – село“ е с 27.4% и „село – град“ – 24.1%. Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 10.5%.
Най-много от преселващите се в страната са избрали столицата – 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 11.1%, Благоевград – 7.2%, и Пловдив – 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград – по 0.8%.
Външна миграция
През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.1%) е на възраст 20 – 39 г. Най-младите емигранти (под 20 г.) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години – 9.5%.
Най-предпочитани дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).
Хората, сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2019 г. 37 929 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 50.3%, а на жените – 49.7%.
Сред дошлите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 – 39 г., а 30.2% – от 40 до 59 г. Под 20 г. са 15.9% от имигрантите, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 23.9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).
Естествен и механичен прираст на населението
Естественият прираст представлява разликата между живородените и починалите. След 1990 г. у нас прирастът е отрицателен и през 2019 г. в резултат на това населението на страната е намаляло с 46 545 души. Намалението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.7‰.
Коефициентът в градовете е минус 4.4‰, а в селата – минус 13.1‰.
През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.5‰, и Кюстендил – минус 13.2‰. В 10 области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2019 г.
Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2018 г. е минус 0.6‰. 13 страни имат положителен естествен прираст. Най-висок е този показател в Ирландия (6.2‰), Кипър (4.1‰) и Люксембург (3.2‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия – минус 4.9‰, и Литва – минус 4.1‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 2 012 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.3‰.
През 2019 г. 7 области имат положителен механичен прираст: Кърджали (37.9‰), Шумен (6.9‰), Пловдив (3.0‰), Търговище (2.7‰), София (столица) (2.4‰), Бургас (2.1‰) и Варна (0.7‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Сливен (-9.9‰), Смолян (-8.3‰) и Видин – минус 7.8.
