За над два месеца парламентът не свърши работа и за две стотинки. Пардон, с едно само изключение – вдигна акциза на българските цигари в очевидна изгода на вносните. С което приключи и дейността му „в името на народа”, както иначе е записано в депутатската клетва.

И толкоз. Следва заслужена ваканция с не по-малко заслужен отдих за морните депутатски тела. В политиката обаче, когато нищо не става, значи нещо става. И то май наистина става. Плъзна например слух, че се готви създаването на „президентска партия”. Лично според мен все още е рано, но както са тръгнали нещата, нищо чудно и да се случи. При това – с решителната помощ и на БСП, и на ГЕРБ.

Социалистите са се вкопчили в Радев като удавник в сламка. „Нашият президент, та нашият”. Да, ама не е ваш. През ноември м.г. той спечели над два пъти повече гласове, отколкото вие през март тази година. Следователно в най-добрия случай е „полуваш”. А другата половина дойде от вероятно също ляв, но не и „ваш” електорат.

В противен случай щяхте да спечелите и парламентарните избори, както впрочем не само обещавахте, ами май и почти бяхте убедени. Ама не стана. Което показа, че генералът е президент не само на БСП, а на много повече хора. Което пък на свой ред му дава всички основания наистина да се еманципира от БСП. Включително и чрез евентуална своя партия. Но, разбира се, „когато му дойде времето”, както казваше един бивш премиер.

Впрочем в подобна посока напоследък работи и ГЕРБ, най-вече с налудничавата идея на Цецо Цветанов за „комисията Грипен”. Аз разбирам т. нар. частни прислужници на американските интереси. В края на краищата взели са едни пари и щедро обслужвани от иначе „безкористни” две национални електронни медии, чинно си изпълняват заръката да лобират за покупката на Ф-16.

Но да ангажираш цяла парламентарна група с изпълнението на нарежданията, спуснати от ул. „Козяк”, т.е. от посолството на САЩ, наистина е пълно безумие. Първо, защото убедително доказва, че ГЕРБ брани не националните, а американските интереси в България. За разлика от ген. Радев. Второ, защото по този начин управляващата партия върви и срещу традиционните антиамерикански настроения на масовия българин.

И трето, но не и по важност. Писна ни в последните вече 27 години да се задоволяваме все с неща „втора употреба” – било то дрехи, коли и други. И когато Радев се обявява за нещо като чисто ново въздушно волво, а Цветанов се опитва да ни пробута раздрънкан шевролет от 70-те години, логично е на чия страна ще отидат симпатиите ни.  Така че и от тази гледна точка евентуалната идея за „президентска партия” изглежда с добри шансове. При това – партия от лидерски тип, с каквито българинът вече е свикнал. Справка – Сакскобургготски през 2001-ва и Борисов през 2009 г.

Нещо обаче закуцука с друга една „лидерска идея” – тази на Нинова в БСП. Когато пое властта, тя се опита да установи нещо като „матриархат”, т.е. еднолична женска власт. Ама май не й се получава. Обратно – става все по-очевидно, че вътре в БСП нещо ври и кипи. Или поне къкри. И случаите с „ЦУМ-гейт”, и самостоятелните акции на видни партийци по време на краткото й посещение в САЩ само го доказват.

Но и в това има доста логика. Нинова беше обещала на своите две неща – победа в изборите и управленски постове. Не стана нито едно от двете. Нещо повече, постепенно БСП се превърна от конструктивна в креслива опозиция, което още повече отдалечава възможностите за поне частично участие (или съучастие) във властта на ГЕРБ. И „матриархатът” взе да се клати все по-силно. Не бих се учудил, ако станем свидетели и на опит да бъде заменен с „патриархат”…

На този фон засега като че ли стабилно стоят само две парламентарно представени сили – „Патриотичният фронт” и ДПС. За първата е ясно защо – тя неотклонно следва изконния български принцип „Слушкай и папкай”. И до този момент се справя успешно и с едното, и с другото. Доста по-сложни обаче са нещата при ДПС. Вярно, тя постигна важна победа – категорично се саморазправи с ДОСТ. Над нея виси обаче сянката от обвинителния доклад на прокуратурата по казуса „КТБ“. Рано или късно Цветан Василев ще проговори. И тогава може да стане страшно. Не само за ДПС, но и за ред други политически сили, воглаве с управляващите. И „Суджукгейт” да вземе да ни се струва като безобидна провинциална шегичка…

С други думи, уж лятно време, пък се усеща едно силно политическо вълнение. Засега прилича по-скоро на мъртво. Но обикновено след него идват и силни политически бури. И не съм съвсем сигурен дали и предстоящото председателство на ЕС ще ги предотврати, или поне отложи.

Драгомир Драганов