Румен Петков, председател на политическа партия АБВ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Като ден последен от деловата седмица, петък предразполага към равносметка. Като теглим чертата, какво дотук се случва след поредицата снимки, СМС-и, чатове, намеци, откровения, предупреждения, закани, НСО-та и най-вече премълчани истини? До каква част от пътя към набелязаните си цели достигнаха видимите и невидимите играчи, в резултат на което какво предстои на публиката? Наш гост е председателят на политическа партия АБВ Румен Петков. Г-н Петков, кои са големите губещи от баталиите през седмицата?
Румен Петков: Българската държава и българският народ. Защото в очите на българските граждани има все по-малко държава, абсолютна деинституционализация, а в очите на нашите партньори ние се превръщаме в нещо нежелано, нещо отвращаващо. Това са неща, които не бива да ги подминаваме, защото ако сега се снишим, ако сега премълчим, трябва да сме наясно, че не просто няма да бъдем и територия, а ще бъдем нежелано общество, защото нямаме съпротивителна сила на всичко това, което ни залива, и защото показваме, че всъщност 30 години след началото на Прехода и повече от 10 години близо 15 част от Европейския съюз ние не сме в състояние да говорим за демократични принципи и правила, които се спазват от всички, в това число от тези, които носят отговорност или би трябвало да носят отговорност, защото ние сме потърпевши от безотговорност, каквато не сме имали и по време на предния режим.
Водещ: Ако продължа вашия размисъл, в очите на властимащите се вижда все по-малко народ. Но кой печели войната на интерпретациите?
Румен Петков: Аз казах кой губи, така че печелившите могат да бъдат няколко Борисовчета, няколко Гешевчета, няколко Радевчета, но това не е народът. Ние трябва да си дадем много ясна сметка, че ако продължаваме в тази посока, цялата енергия на тези, на които разчитаме да бъдат в институциите след 10-15-20 години, те ще бъдат в институциите, но не в българските.
Водещ: Г-н Петков, кой за какво се бори на политическия терен?
Румен Петков: Според мен, Борисов се бори за кожата си, за оцеляването си, и в тази си борба е в състояние да смачка, да прегази всичко и всички. Имаме такава степен на самозабравяне на този човек, тя е на няколко стотин години за власт степента на самозабрава, като почнем от Древен Рим. Нима не разбираме, че това, което ни се представя от онази спалня, е такава форма на самозабравяне, такъв брутализъм в самозабравянето, и последствие неговата реакция, че той няма да спре пред нищо, за да оцелее. А той може да оцелее само на власт, иначе той няма как да няма сблъсък с правораздаването. Защото смаян съм, казвам го с болка, от факта, че в Народното събрание никой продължава да не иска анкетна комисия за това, което ни се прожектира от спалнята. И фактът, че парламентът на парламентарната република демонстративно не желае да сформира такава анкетна комисия, не желае да обсъжда темата за такава анкетна комисия, е убийствен. Той не е убийствен само за „онова“ от Кърджали, той е убийствен за демокрацията, той е убийствен за принципите на правовата държава, той е убийствен за нормите, в които трябва да живеем. Така че излъчванията, които ние даваме на българските граждани и на нашите партньори, са смразяващи.
Водещ: Дали сам Борисов се бори или някой го вкара в играта и го принуди да се бори? И кой е този някой?
Румен Петков: Той се вкара в играта. Той е пуснал в къщата тези, които са го снимали. Той е човекът, който е казал на НСО: „Излезте навън. Това са мои лични гости.“ Той се вкара в тази игра. И това е еманацията на неговата деградация в човешки план първо, и второ, на усещането му за недосегаемост, на усещането му, че е над държавата и над институциите. Това е изводът – самозабравяне до такава степен, че да си позволи: „Не бе, не ме интересува разследване. Не искам разследване.“ Как да го иска разследването, като той знае, кои са дамите, които го снимат. Какво има да се разследва за него – няма какво. Само, че аз, вашата аудитория искаме да знаем в чекмеджето на министър-председателя какво правят 1 милион евро, какво правят тези златни кюлчета, поне те се виждат? Ще трябва да подчертая: аз съм много смутен, че прокуратурата не направи обиск на вилата в мига, в който тези неща добиха гражданственост. Това е притеснително. И ви уверявам, че това притеснява и нашите партньори.
Водещ: А с каква цел се разместват пластовете, които досега гарантираха стабилност на кабинета?
Румен Петков: Става дума за пренаписване на бизнес картата на България. Нима не виждаме, че правителството, управляващото мнозинство, патриотарството обявиха война на хазарта? За да разберем малко по-късно, че всъщност искат бизнеса на Васил Божков. Рекламата на хазарта никога не е била в такива размери, каквато е в интернет пространство и в някои от националните медии сега. Второ, „привлякохме“ за акционер, привлякохме в кавички разбира се, не сме ние с вашата аудитория, в една от българските банки най-големият хазартен бос на Европа. Този човечец нещо му е обещано.
Водещ: Какво ли да му е обещано?
Румен Петков: Ами някоя лотария или Бог знае какво, аз не мога да гадая. На този момент само той не знае, че този, който му го е обещал, той го е излъгал, защото един човек обещава в България – Борисов имам предвид или някой от името на Борисов. Този човечец още не знае, че са го излъгали, но ще го разбере, и то ще разбере в болезнен за него момент и по болезнен за него начин. Тоест, ние имаме низ от събития, още повече, че той влиза с офшорка. Нали щяха да се борим с офшорните зони, със собствениците на офшорки на медии, нали щяхме да се борим с офшорните компании? Ние вкарваме в една банка офшорна компания. Е, какво правим? Кого лъжем, кого заблуждаваме? Тоест, тази серия от въпроси трябва да има своите отговори не за пред европейските институции, за пред нас.
Водещ: Проблемът, г-н Петков, е, че европейските институции на този етап не питат, а тези, които трябва да дадат отговор на нас, не се интересуват да ни го дадат – отговора имам предвид.
Румен Петков: Аз неслучайно преди 2 месеца казах, че ние сме изгонени от европейската разузнавателна общност. Снимките от спалнята ни показват още веднъж защо. Защото хората ни нямат доверие. Никой от европейските институции не се поинтересува, какво точно стана с нашия Търговски регистър. Нас ни възприемат като някакво търпимо на някаква фаза зло. Лошо, но търпимо. Министър-председателят тича, хвърля се по вратовете на този и на онзи, и ние битуваме някак си в Европейската общност, което обаче няма да продължава до безкрай. И никой сериозен човек не го и очаква. Затова и ние, от АБВ каним всички демократи, всички уважаващи себе си български граждани, всички, които имат очи, гръбнак, рамене на 9, в четвъртък на 9 юли, да дойдат пред Министерски съвет и да протестираме. Да попитаме, както дядо Вазов попита навремето „Де е България?“, ама тази нашата България, не България на Борисов, не България на няколко негодяя, които са в състояние да изфабрикуват всичко срещу всички, стига да гарантират комфорта на упоменатия. Нека да се изправим пред Министерския съвет, да ги изметем, да кажем: „Вън!“ Този модел е порочен, вреден. Той вредителства вече на Европейския съюз. Той вредителства на Европейската общност, защото кой ще погледне добре при тази отровена атмосфера да дойде да инвестира в България – никой, разбира се.
Водещ: С какво си обяснявате факта, че във войната между премиер и президент се намеси прокуратурата?
Румен Петков: Абсурд. Това е абсурд. Аз винаги съм го казвал, не е от както г-н Гешев е главен прокурор, винаги съм бил на мнението, че да се вадят неща от едно досъдебно производство или от едно разследване и да се хвърлят в очите на публиката, е вредно. Оставам настрани, че юридически е неиздържано. Но в случая ние гледаме подбор. Значи, вадим СМС-те между единия Пламен и другия Пламен, но не вадим СМС-те между ония Пламен и премиера Борисов. Казваме, че е лошо, много лоша е комуникацията е между тоя и ония Пламеновци, но „Добро утро, бос“ не смущава никой. Всъщност, Бобоков може би не си дава сметка, че се е обърнал по правилния начин към Борисов – той се държи като бос. И когато има такъв тип подбор, това създава усещане за двоен стандарт, а това усещане за двоен стандарт е отвращаващо. Така че повече от това не мисля, че може да се заключи и да се каже, но трябва да има някакво институционално противопоставяне на този тип действия, защото от тях нищо добро няма да последва за страната ни.
Водещ: Вие сте бил министър на вътрешните работи, как си обяснявате съществуването на вече 3 НСО-та в България?
Румен Петков: Това е самоубийство за сигурността на страната. Националната служба за охрана е сред немногото институции, свързани със специалните служби и действия, които през целия период са се ползвали с безспорен авторитет и абсолютно доверие от нашите партньори. Впрочем службата е създадена преди 1944 година. Аз сушах някакъв патриотар, който каза: „Да премахнем този съветски елемент.“ Не е съветски. „Сикрет сървис“ все си мисля, че не са го направили от Съветския съюз, а и „Сикрет сървис“ като структура, като организация е много по-различна от нашата Национална служба за охрана. Това роене, то няма как да не рефлектира навън. То ще деморализира състава, защото ще го раздели на три. Едните, които ще останат в НСО, другите, които са се вече преместили в звеното при главния прокурор, и аз мисля, че това е грешка – да изпомпиш 35 човека от НСО не е джентълменско, да го кажем. Но това са момчета, които са направили своя избор на базата на условия, вероятно по-добри. Но третия избор в „Жандармерията“ и въобще в МВР, той вече създава много сериозни предпоставки, и аз ще дам два много простички примера, предпоставки за какви са – за голяма беля. Известно е на част от аудиторията поне, системата „Мизия“, която правоимащи ползват – светофарните уредби обслужват тяхното безпрепятствено движение. Чия „Мизия“ ще е по-силна – „Мизията“ на НСО, „Мизията“ на главния прокурор, „Мизията“ на „Жандармерията“, чия „Мизия“ е по-силна, чия „Мизия“ е първенстваща на кръстовището? И второ, пристига при нас да речем президентът или премиерът, или председателят на Народното събрание на дадена държава, той ли ще попълни предварително декларация, кой трябва да го охранява, как ще бъде направен изборът? И не дай Боже, да стане сакатлък с автомобила на наш гост! НСО доказва себе си, аз като бивш вътрешен министър го казвам, по един перфектен начин, заедно разбира се с МВР, гарантира сигурността на президенти на САЩ, на Руската федерация, на папата, на двама папи, както би казал нашият достопочтен премиер, на руския патриарх, на вселенския патриарх, тоест, хора, които са в десетката на най-застрашените лица в света, и нашата НСО се справя блестящо. И днес това посегателство върху нея е повече от абсурдно.
Водещ: В цялата игра каква е ролята на Иван Гешев?
Румен Петков: Аз не мога да преценя каква е ролята на г-н Гешев, но той трябва да е с ясното съзнание, че е главен прокурор на Република България, и във всичко трябва да бъде воден от това. Когато подборно се вадят СМС-и, когато подборно се вадят разговори, когато подборно замеряме обществото с едно или друго, това никога не е правено в историята на нашата прокуратура. И много се надявам разумът да надделее и да се преустанови с това, защото от него губим ние, данъкоплатците, ние, които осигуряваме заплатите на цялата тази плеяда дейци. Така че тези неща трябва да бъдат овладени навреме, в това число това трябва да бъде дебат и в Народното събрание – ролята и мястото на институциите. А затова казвам, ние, от АБВ организираме митинг на 9-ти да ги изметем и да се смени моделът. Моделът трябва да е отговорен пред гражданите, а не пред нощното шкафче на Борисов.
Водещ: Г-н Петков, обаче на този етап статуквото като че ли си изглежда непоклатимо. Кой може да го заплаши?
Румен Петков: В това Борисов е ненадминат. Той не допусна структурирането на солиден политически субект, който да убеди гражданите, че е алтернативен. Той не допусна концентриране на левицата в лявоцентристкия спектър. Как го прави, е друг въпрос. Защо успява е голям въпрос.
Водещ: А, това е въпросът на въпросите – защо не успява, и никой пък не успява да му се противопостави? Ни от ляво, ни от дясно.
Румен Петков: Вижте, откакто в левицата раздробяването се задълбочава, включително в самата БСП, Борисов няма от какво да се безпокои. И в момента, той ако може да бъде изритан, той ще бъде изритан от нашите партньори. Аз лично как си представям следващите 20 дни? На 17-18-ти е Съвета на върха в Брюксел. Борисов не може да не разбира, че той повече не може да издържи. Той ще отиде на 17-18-ти в Брюксел, ще се хвърли на врата на Меркел, на тоя, на ония, Севда ТВ ще ни го покаже в най-бляскавия му вид, като се прибере, ще каже: „Нали видяхте, Европа целува и прегръща мен, Европа вярва на мен, Европа обича мен. Айде, понеже много знаете, ето ви оставката и отиваме напред“. И тогава, той ще свари всичко срещу себе си разпиляно, в купуването на гласове мисля никой няма съмнение кой е лидерът, да не кажа кой е единственият играч на терена. Сварвайки всички неподготвени, той ще си гарантира участие в следващото правителство. А това ще е пагубно за България, защото ще разгоним не само нашите партньори, не само потенциалните инвеститори в България, ние ще разгоним младите българи, за които говорихме в самото начало, тези, които са в България, тези, които са утрето на България, ние ще ги изгоним навън, защото никой не иска да вижда до главата на министър-председателя си такова нощно шкафче.
Водещ: Обаче как вашето предположение ще се върже с амбицията на премиера да изкара пълния си мандат и правеното на всичко необходимо за целта?
Румен Петков: Вижте, той има гарантиран медиен слугинаж и ще ни обяснява както в Националния оперативен щаб обясняваха 90 дни на българите как ще измрем, същото както излезе да ни обясни по всички телевизии, направи две извънредни пресконференции, като хвърли 5-6 глашатая, спомням си един от тях, от който след като пуснаха първия паметен речитатив, в който стана ясна бляскавата му оценка за интелектуалната мощ на „онуй“ от Кърджали, един от анализаторите каза: „Това не е езикът на нашия премиер“. Ами „мисирките“ чий език са? А онзи, дето беше пратен да бие тъпана, чий език е? А тулупите чий език са? Това да не е езикът на нашия министър-председател? Нима? Но той по този начин ще си реши въпросите, защото всичко ще се концентрира върху служебния кабинет, върху настоящите избори, и той така ще отнеме част от този заряд, от това напрежение срещу себе си. Това са мои анализи, мои разсъждения, те не са базират на базата на някаква информация, просто споделям това, което мисля. Дано да ме опровергаят, защото изкарването на мандата ще даде на България два големи плюса. Първият е време физическо да се утвърдят нови политически проекти, второ, в рамките на първото консолидация е възможна, тя може да не се случи на лявоцентристкото пространство. И на второ място, Борисов ще има възможността да лъсне в целия си вид. Защото всичко това, което се прави в момента в икономиката, предприеманите мерки са катастрофа, катастрофа и спекулация. Аз много бих искал да видя днес тези момчета, кафеджиите, да излязат и да кажат, че 9% от ДДС е точно тази мярка, която те са искали по този начин, по който тя се прие. Ако имат доблест, утре да дадат пресконференция с лицата си, така, както бяха пратени по всички телевизии да обясняват, че това е върхът, че това е мярката на мерките, че това правителство е най-доброто, да излязат и да кажат: „Да, това е мярката“. Защото някой ги беше поизлъгал, някой поощри някои от тези, които се появяваха по телевизиите, само че това, което им беше обещано, е много различно от това, което им се случи. Така че лъжата като всекидневие в поведението на Борисов не изненадва никой, и озадачаващо е, че има хора, които продължават да се връзват. Но на 9-ти ние трябва да кажем пред Министерския съвет: „Преодоляхме страха, изправяме се тук с лицата си“. Бизнесмените си мислят: „Мен ще ме подминат“ – не, не. Ако не слугуваш – няма, какво казва той във втория речитатив: „Оня ще го смачкам, защото не е достатъчно уважителен към мен“. Какво казва в другия речитатив, казва: „Не е приятелско да се твърди, че подкрепяш този или ония“. Тоест, ти си неприятел. Веднага след този речитатив излиза резервния говорител на прокуратурата г-н Валери Симеонов и казва: „Да се готви Златев“, и след не щеш ли 10-на дни викат и г-н Златев в следствието. Разбира се, г-н Затев няма от какво да се притеснява, най-вероятно. Но ето това е насаждането на страха, който кара хората да не си изправят гръбнака, да не си отворят очите. Затова на 9-ти юли пред Министерския съвет трябва да кажем: „Ние сме с отворени очи и с изправени гръбнаци, измитаме ви“.