Социологът Кънчо Стойчев в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Сблъсък между протестиращи и полицаи беляза 76-та вечер на гражданско недоволство в столицата снощи. Ескалацията на напрежението дойде, когато протестиращите се опитаха да стигнат до катедралния храм „Св. Александър Невски“. Демонстрантите бяха категорични, че действията на полицаите, които преградиха пътя им, са незаконни. На фона на протестите и на Деня на независимостта – 22 септември, вицепремиерът Красимир Каракачанов призова за експертен кабинет. Обяви, че е готов да си подаде оставката, ако Борисов и Румен Радев си подадат ръка в името на свалянето на напрежението.
Г-н Стойчев, с какъв знак е това предложение, показател ли е за пробойна сред управляващата коалиция?
Кънчо Стойчев: Не, не мисля, че става дума за пробойна. Колкото за знака, това е знак по-скоро в областта на научната фантастика. Това е все едно аз да ви кажа, че ще се случи еди- какво си, ако утре българин кацне на Венера. Прекрасно, разбира се, че българин няма да кацне на Венера, и че никой няма да кацне на Венера. От този характер за съжаление е изказването на Каракачанов. То няма и грам здрава мисъл. По-скоро една показност, опит за позициониране в центъра на един конфликт, който е принципно непримирим.
Водещ: Може ли да се разглежда като своеобразно признание, че капацитетът на това правителство е изчерпан дори в собствените му очи?
Кънчо Стойчев: Да, напълно ясно е. Все пак тези хора, които имат властта в момента в България, колкото и да са мразени, много от тях са с опит. Трудно ми е да си представя, че не си дават ясна сметка какво точно се случва, а какви са им интересите, е съвсем друг въпрос.
Водещ: Казвате ли ни, че така или иначе възможностите за диалог и за каквито и да е преговори са изчерпани след 76 дни на протести?
Кънчо Стойчев: Категорично възможности за диалог в това противопоставяне няма. Вижте, основният патос на случващото се, вече три пъти повтарящото се на т.нар. „Народно въстание“ и постоянни протести 3 месеца, е морален патос. И там компромис не може да има. От едната страна огромното мнозинство от българите казват на управляващите: „Вие сте лъжци и крадци“, а от другата страна има глухота. Аз не мога да си представя и хората не могат да си представят къде е онази средна пресечна точка при тези обвинения. Даже аз не коментирам обвиненията, но масата българи казват: „Вие сте лъжци и крадци“, от другата страна има мълчание. Диалог просто не е възможен, трудно ми е да разбера как може да се случва такова нещо.
Водещ: Противниците на идеята за предсрочни избори твърдят, че предсрочни избори през януари или 2 месеца по-късно, не са от значение и от една страна, а от друга ще поставят държавата в политически вакуум за няколко месеца.
Кънчо Стойчев: И двете твърдения са погрешни. Не е вярно, че има някакъв специален месец за провеждане на избори. Избори се провеждат тогава, когато първо, по закона повелява Конституцията, и второ, когато има обществена необходимост. Явно сме във втората хипотеза. Дали месецът е 11-ти, 12-ти или 13-ти, няма никакво значение кой месец е – това е смешен аргумент. Демокрацията не работи на зима и на лято – лято има демокрация, зима няма или обратното. Колкото до хаоса, вижте, това са уплашени хора – властимащите, които ги говорят тези неща. нямало кой – да, действително няма кой. Аз не се сещам кой друг ще издигне Цвета Караянчева за председател на Народното събрание. Тук мога да кажа със сигурност, че няма кой никога вече в българската история да издигне Цвета Караянчева. Аз не се сещам кой ще издигне Цецка Цачева за президент на Българя – какъв тип безотговорност и безобразност се изисква, за да се случи това. Да, няма кой, повече няма да има кой да прави такива неща. Смешен е плачът „Няма кой“. Има няколко милиона българи, които са налице.
Водещ: Понеже от всичко онова, което чуваме, оставаме с убеждението, че големият залог е кой ще подготви следващите избори, независимо дали те са предсрочни или редовни, това трябва ли да ни притеснява, че всъщност тази битка е заради това, че изборите ще бъдат по един или друг начин манипулирани?
Кънчо Стойчев: Да, трябва да ни притеснява. От самото начало на демократичния процес в България изборната игра почти на всички избори, да не кажа на всички, търпеше нарушения. Впрочем и в много развити демокрации има тук-там нарушения. Важното е, че тези нарушения никога допреди една година не водеха до подмяна на народния вот. Да, те са много неприятни, трябва да се борим с тях, трябва да се избягват, трябва да се ограничават, но те не бяха променили народния вот. На последните два избора – изборът за Европейски парламент и изборът за местните избори – народният вот беше подменен. И това е очевидно, особено в София – всички знаем какво се случи в София, какво се случи на втория тур, колко точно общински съветници, кметове на райони ГЕРБ успя да спечели и как с една минимална разлика Фандъкова спечели. Вотът беше в този случай силно променен и подменен. Така че опасенията за нечестни избори са напълно обективни и реални. Всъщност, хората най-вече от това се притесняват.
Да кажем какво се случи на 22 септември. Случи се поредният изключително масов протест. Десетки хиляди души бяха в София по улиците. Десетки хиляди е число, което е огромно даже за Париж, даже за Берлин, камо ли за далеч по-малка София. В един и същи момент видяхме площада препълнен, но много повече хора за по-кратко – аз се разхождах по улиците и виждах, не всеки има възможност да отдели 3-4 часа, но много хора отделиха по един час, а не по 3-4. Така че става дума за наистина много, много масов протест. Изключително мирен протест. Видяхме за съжаление един и същи сценарий – когато се случи голям, силен, ярък протест, изведнъж в по-късните часове се появяват точно едни и същи хора, като че ли по заповед, трудно ми е да си представя, че тази заповед е от страна на протестиращите, здравият разум го отхвърля, и следва едно и също нещо: нарушение на закона от страна на властимащите и търсене на един вид провокация, с който да се очерни общо взето изключително мерният, спокоен и упорит протест на огромно количество българи. Колко е това огромно количество българи – последните данни показват: 68 % подкрепят протеста. Не всеки, който подкрепя протеста, има възможност да излезе. Излизането на улицата вече е крайната форма на протеста, но подкрепата е над 2/3 от българското население. Виждаме ключова промяна в последните няколко месеца, допреди тях нямаше мнозинство у българите, които искаха предсрочни избори. В последните 3-4 месеца имаме отчетливо мнозинство, което иска предсрочни избори, тоест, има ясно изразена народна воля. И както започнах в началото, два са начините да се случат изборите: едното е по закон, другото е при обществена необходимост. Ние сме в хипотезата на обществена необходимост и няма никакво значение дали е зима или лято, пролет, сутрин или вечер.
Водещ: Да, но контрааргументът е, че хората, които са на площада, все едно дали те са 10 хиляди, 15, или 20 хиляди, не са народът.
Кънчо Стойчев: Никога народът не е на площада. Няма такава историческа сцена, не си спомням. Няма такова нещо. Даже ако искате да вземете и големите революции: Френската или да речем Октомврийската – какво, народът е на площада – нищо такова няма. Протестът на улицата, активният протест обхваща по-малка част от хората. Ние не трябва да разглеждаме демокрацията като влизаща в действие само когато се излезе на улицата, това е крайната форма. Умните общества избягват крайните форми.
Водещ: Още един от контрааргументите е, че въпреки социологическите данни за голямата подкрепа по принцип на протеста, голяма част от хората, не го припознават заради начините, формите, посланията, който той отправя.
Кънчо Стойчев: Управляващите имат своите поддръжници. Границите на тази подкрепа се стесняват, но тя е значима – около 1/5 от избирателите. Да, тези хора по една или друга причина не са съгласни – това е повече от нормално. Не само че е нормално, а заслужава уважение и респект, защото ние можем да поддържаме свобода в страната само когато уважаваме гледните точки на единия и на другия, на едната и на другата страна. Но този протест искам да кажа е уникален. Той е уникален в българската история, той не може да бъде сравняван с 2013-2014 година. И тук не става дума за размер – размерът безспорно е важен, той е огромен, но не за това става дума. Става дума за състава на този протест. Досега сблъсъците повече бяха или на социална основа – различни искания, или на чисто партийна основа – една партия или група партии срещу друга партия или група партии. В момента наистина имаме елементи, поради пъстротата на протеста, на всенароден протест, наистина хора от всякакви слоеве и един обединяващ, съвсем нов, съвсем друг тип мотив – това е моралният мотив. Това е посланието, което хората се опитват да изпратят и доста успешно успяват да го правят: „Вие сте лъжци, вие ни излъгахте. Вие сте крадци“. Къде са ги излъгали управляващите? Първо, управляващите всеки ден твърдят, че България се развива. Истината е съвсем друга, всеки българин го вижда – България изостава спрямо Европа в последните няколко години. България имаше период на догонващо развитие, но ние сме в период на допълнително изоставане. И примерът с Румъния е красноречив. Румъния тръгна 2 пъти по-зле от България преди 30 години, в момента е 2 пъти по-добре от България. Мога да дам пример и със Сърбия, мога да дам пример и с Албания, мога да дам пример и с Хърватска, която пък особено драстичен е примерът с магистралите, които бяха построени за няколко години, за които и дума не може да става с нашия опит. Второ, което българите казват: „Вие ни обещахте европейско развитие“ – нима това е нормална европейска страна? Не, тя не е. Не защото има диктатура – в България няма диктатура, в България има авторитарно управление. Само че аз бих махнал думата „управление“ след авторитарно, защото управлението е друг процес, докато авторитаризмът е удържане на властта на всяка цена. Тоест, то е властогонство. Да, всеки политик, за да стане политик трябва да обича властта, той иначе няма да стане, но пък историята е показала, че властта е много силен опиат. Затова историята е стигнала до идеята за смяна на властта и разделянето на властта. Авторитаризмът премахва смяната на властта и разделянето на властта. Срещу това протестират хората, те казват: „Излъгахте ни, че има свобода на словото в България“ – това казват масата българи, „Излъгахте ни, че има правила в икономиката“ – цели бизнеси се завличат, открадват. „Излъгахте ни, че ще има правосъдие и справедливост“. И тук основният проблем не е чак толкова бих казал съдът – разследването е основният проблем, тъй като в съда все още виждаме доста прояви на професионализъм. Така че ние сме в уникална ситуация на един морален масов протест на огромната част от българското население, и той е с предизвестен край: този тип управление ще бъде изхвърлено от историята. Не е без значение как ще стане всичко това, дали ще съумеем да го направим по един цивилизован, максимално бърз начин на възвръщане на обществено доверие, защото управление без обществено доверие е невъзможно, или ще се отиде до крайни форми на инат, които всъщност ще нанесат най-голямата щета на страната. И тези, които изпадат в този инат, като че ли търсят такава най-голяма щета, за да могат после да кажат: „Ето, при нас беше по-добре“. Струва ми се, че е плоско подобно разсъждение. Струва ми се, че българинът е узрял вече да не вярва на подобни неща.
Водещ: Не е ли своеобразен парадокс, че въпреки толкова дълго продължаващите протести, въпреки аргументите, които излагате, и с които вероятно голяма част от гражданите са съгласни, не успя да изкристализира политическо послание, което да обедини по-голяма група от хора? Резонният въпрос, който се задава, е: кой ще дойде на мястото на тези, които ни излъгаха?
Кънчо Стойчев: Това е пак поредната пропагандна спекулация за незаменимост. Няма такива неща в живота. Първо, откровена лъжа е, че в България няма опозиция. България има много силна опозиция в лицето на БСП. Не става въпрос дали хората я харесват и колко хора я харесват, тя е изключително силна опозиция, тя показа, че е силна. И в момента тази опозиция води в социологическите сондажи. Това е истината. Второ, това е опозиция, която израсна по един неимоверен начин в последните години, тъй като промени своето устройство и мина на директен избор на председател – осъществи европейският начин това да се случва. Така че да се казва, че няма опозиция е чиста лъжа. Има и редица други опозиционни партии и в парламента, и извън парламента. Обединението е факт, то е налице, и обединението на всички тези хора, които виждаме по площадите, на всички тези 68 % от българите е обединение за това, че този модел на управление трябва да бъде сменен. Той е неефективен, той води до това, че България не просто буксува, България изостава, а нашите деца напускат. Това е протестът на българина.
Водещ: Успяха ли тези протести, въпреки липсата на оставки до този момент, да постигнат някакъв успех и какъв е той?
Кънчо Стойчев: Трябва да мислим за политиката като нещо, което винаги е в процес. Ние присъстваме в процес, а не в еднократно действие. Успява се в еднократното действие. Вие ритате топката и тя или влиза във врата, или не влиза във вратата, има гол или няма гол. Политиката изобщо не е това. Политиката е дълъг процес. Разбира се, че успява, защото в рамките на този процес общественото мнение, хората узряват, политиците узряват, партиите узряват, започват да се появяват нови лица. Всъщност, това е и най-важното на едни такива протести – да се даде възможност нови лица да се появят. Част от тях ще стават за политика, част от тях няма да стават, но това е естественият начин на подбор и смяна на поколенията в политиката.
Водещ: Каква е вашата прогноза – ще станем ли свидетели на оставка на правителството, ще има ли експертен кабинет, предсрочни избори или ежедневни протести до редовните парламентарни избори?
Кънчо Стойчев: Експертният кабинет беше възможност, преди 2 месеца беше нелоша възможност, той вече няма да може да се реализира, вече не е възможност. А колкото до това дали ще са предсрочни или редовни изборите, е трудно да се прогнозира, тъй като изглежда тези, които вземат решение по този въпрос, самите те не са си изяснили смисъла на продължаване на тяхното участие във властта. Като че ли се мисли по-скоро в термините на някакво лично его, отколкото в термините на доброто на страната. Приказките, че нямало кой да управлява страната, повярвайте, това са най-смешните приказки, които могат да бъдат произнесени, и това важи за цялото земно кълбо, за всички страни в света. Да, винаги има кой друг.
Водещ: Ще отслабва ли енергията на протестите с настъпването на зимата или по-скоро ще се засилва?
Кънчо Стойчев: Поразителното е, че енергията не отслабва, и това е уникалното на този протест. Ние видяхме и снощи, пак ще кажа, този протест е рядкост във всяка една европейска столица, от големите европейски столици, като масираност, като продължителност, като характер – мирен, цивилизованост на протеста. Това действително е уникален протест.
Водещ: Тоест, не очаквате да се разколебаят в исканията си хората, които са на площада?
Кънчо Стойчев: Не, не. Бутилката е отворена. И пак казвам, случващото се не трябва да го интерпретираме като мач: не трябва да броим постоянно публиката по трибуните, не трябва да мислим за действията като за ритане на топка. Случващото се е един много съществен, важен процес, който дава надежда за развитието на България, който не трябва да бъде убиван.