„Аз имам информация, че много често последните месеци Камен Костадинов, който е дясна ръка на Пеевски, бившият депутат от ДПС, се е срещал и е ходил в телевизията (на Слави Трифонов), без да участва в интервюта“. Това каза преди дни бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай пред TV+. Потърсихме за коментар Камен Костадинов, който бе бургаски депутат за малко през 2017 г., когато напусна парламента.

– Г-н Костадинов, Осман Октай имал информация, че сте бил многократно в телевизията на Слави Трифонов, без да гостувате в предавания. Това вярно ли е?

– Нито веднъж не съм ходил – нито да гостувам, нито да не гостувам. Дори не знам къде се намира телевизията. А Осман Октай е стар негодник, който не знам защо се подвизава и го титулуват ваши колеги като специалист по ДПС, при положение че е изхвърлен преди 20 години от партията, както и като някакъв политически анализатор. Никога не съм бил в тази телевизия.

– Може би дори не сте виждал Слави Трифонов?

– Слави Трифонов за последно съм го виждал вероятно 2011-а, 2012-а или 2013-а година. Последните десет години не съм го виждал със сигурност. А иначе преди месец платих 78 стотинки, за да гледам телевизията. Това е единствената връзка, защото ми е интересно – по нея в момента вървят доста актуални теми. Но никога не съм ходил, не съм се виждал с никого. А и никой от неговите хора, които са там, не познавам лично с изключение на Виктория Василева, с която сме били колеги в 38-ото Народно събрание. Тя беше председател на Националния младежки съвет, а аз бях секретар и тогава бяхме в нормални, прекрасни колегиални отношения, но нея не съм я виждал сигурно от 20 години.

– А каква е в момента ролята Ви в ДПС?

– Член съм на Централното оперативно бюро. Участвам активно в работата на партията, но нищо повече. В смисъл, не се занимавам с публична дейност и политика. Нищо повече от това да членуваш в ръководството на една партия и да участваш във взимането на партийни решения.

– Не се кандидатирахте за депутат?

– Не, не се кандидатирах, макар че имах покана от доста колеги от доста области. Но аз когато напуснах (парламента) през 2017-а, бях абсолютно откровен. В един момент човек стига някакво ниво и реших, че е време да се занимавам с други неща.

– Тогава всъщност защо подадохте оставка като депутат, реално погледнато?

– Това, което казах, е самата истина. Може би малко хора вярват, но аз считам, че, първо, в народното представителство трябва да има наистина представителство. Тогава беше много тежък период за ДПС. Водихме много тежка битка с една друга политическа партия (ДОСТ – б.а.), подкрепяна от чужбина, срещу тайните служби на една съседна държава и т.н. Постигнахме от моя гледна точка един приличен резултат. Защото аз оценявам това, че тези хора гласуваха за ДПС, бидейки притиснати, принудени, в някакъв емоционален стрес, защото те имат близки, роднини, които живеят в съседна държава, която е на друга страна и т.н., да не връщам лентата. И в един момент се оказва, че те остават без своето представителство от регионален характер. Аз съм човек от София, другият колега, който влезе с преференции (Ангел Исаев – б.а.), не е от тези среди. И в един момент се оказа, че големите групи хора от Руен и от Айтос останаха без своето представителство. И аз считам, че в такъв момент този, който е капитанът на отбора, носи отговорност, тъй като ние всички сме поели ангажимент, че няма да правим преференции. Това е лошото – не преференцията сама по себе си, а когато се даде дума, че никой няма да използва този инструмент на демокрацията и след това се окаже, че някой го е използвал. Т.е. той е заблудил останалите си колеги. И аз реших, че в този момент трябва да понеса отговорност като водач на отбора. И, да ви кажа, не съжалявам.

– Една среща с Арман Бабикян стана много известна по време на кампанията?

– Срещата не е по време на кампанията. Тази снимка е стара, отпреди няколко месеца – може би пет-шест, не си спомням точно.

– Т.е. още отпреди изборите на 4 април?

– Да. То се вижда и от начина, по който сме облечени – с тъмни дрехи, с дълги ръкави и т.н. С Арман се познаваме от може би 30 години. Той е кадър на „Съюза на демократичните сили“. Моята политическа кариера също стартира в СДС – от 1990 до 1997 г. След това сме се виждали по разни други кампании. Той е специалист по политически маркетинг. И до ден днешен, ако го видя, ще го поздравя, бих си говорил с него.

– Не е имало задкулисни договорки, така ли?

– Никога, никакви задкулисни договорки.

– А познавате ли Пламен Николов (номиниран за министър-председател)?

– Не, не. Той е от моя роден град, но не го познавам. Просто имаме разминаване в годините. Аз съм роден 1970 г., а той разбирам, че е 1975 г. (всъщност е роден 1977 г. – б.а.). Аз съм живял до 18-ата си година в Шумен, до казармата. Не познавам нито Пламен Николов, нито съпругата му.

Лъчезар Лисицов, Флагман