Формацията около Петков и Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност, посочват от агенция „Тренд“.

„Има такъв народ“ заема четвърта позиция с 12.8% от гласуващите, следван от ДПС с 10.3%. Демократична България събира подкрепата на 9.1%.

Под парламентарната бариера, но с шанс за представителство, е „Възраждане“ с 3.6% и „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 3.3%. Мая Манолова и екип обаче все още имат шанс според данните на други социологии.

Партията на Красимир Каракачанов остава с подкрепата на 2.2% от гласуващите.

Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, то може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%.

Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.

Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.

Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.

Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.

Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.

Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.

Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.

Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.