И така, време е да признаем по повод простотията на мача в Скопие, че и ние сме ги правили тези неща в София. Особено драстично, за да се засрамят нормалните хора, беше на мача срещу Швеция в София през 2005 г.

Не знам откъде дойде това ожесточение срещу шведите, но се почна още седмици преди мача с идиотщините по вестниците. Излизаха съпоставителни анализи от сорта: ние имаме космонавт, те нямат. Ние имаме Райна Кабаиванска, те – Виктория Силвстед (порно актриса неква). Ние правим кисело мляко, те – нещо си там… Ние – компютъра, те – капута. И, разбира се, акцентът падаше върху шведските тройки и това, че шведите не са никакви секс шпаги. Даже излезе интервю с някакъв гларус на име Дечо Неуморния, който разправяше как едно време пецкал шведките по Слънчака, някои от тях даже с позволение на импотентните им мъже. Така де, за кво са на почивка у нас, ако не ги перне някой български левент.

С наближаването на мача идиотщината придоби застрашителни размери. Един вестник примерно пусна картонена ръка с пет разперени пръста, мисля, че върху нея даже имаше реклама на неква бира. И вече на стадиона, като отидеш с картонената ръка, прегъваш показалеца и безименния пръст, и стърчащия среден го размахваш към шведите.

На стадиона беше още по-ужасно. Два часа по-рано по пистата ходеше някакъв оркестър и свиреше „Боят настана”, а пред него – цяла чета хайдути със запасани пищови и пушки-бердани на рамо.Колкото до химна на Швеция, нашия го освиркваха 20 000 души, а шведския – над 40 000 на „Васил Левски”, и то с не по-малко злоба от макетата.

Разбира се, на шведите им дреме на жилетката. Размазаха ни 3:0 и си заминаха. А тогавашният ни треньор Христо Стоичков изкара съдията виновен. Та мисълта ми е – да, в Скопие беше много грозно, тъпо, и не се прави така. Но не е като и ние да сме света вода ненапита.

*От Фейсбук профила на Станил Йотов – спортен журналист.