Преди около четвърт век Петьо Блъсков се ядоса от някаква иначе обичайна телевизионна тъпащина и учреди наградата „Златният пъпеш“. Името й подсеща всичко за нея, обаче след време някои от наградените взеха дори да се хвалят с пъпешите си: „Вижте ме какъв съм глупак и половина, сладък и сочен – тъкмо по вашия вкус“.

Вярно е, че пъпешът е безобиден растителен вид, но е доста дразнещо да се хвалиш, че си му роднина. Тъй или иначе, пъпешът си е пъпеш – кажете на някой, че е пъпеш и ще си поръчате здрав пердах. Обаче хората, които са имали вземане-даване с телевизията, са готови на всичко, за да ги забележат. Ако Блъсков беше по-малко милостив и беше кръстил наградата „Златният глупак“, те пак щяха да се натискат за нея.
Биха се хвалили дори с Скунска, който доскоро даваха „Господарите на ефира“ – и със сигурност щяха да усещат нетърпимата му воня като уханието на парфюм на Том Форд. Такива са тия маниаци, които старателно мистифицират собствената си биография – опитват се да преправят дори себе си. И трябва да сме много наивни, за да не очакваме, че те няма да мистифицират или направо амнистират всичко наоколо: и левашката политика, и мижитурската власт, готови са да фалшифицират и Живота – дори и него.

Повечето от тия труженици на Неистината заслужават друга награда. Например – без да създаваме излишно напрежение сред растителните видове – една мушмула ще свърши добра работа. Тя е далеч по-подходяща за пъргавите им гръбнаци. Пъпешът приляга за нещо глуповато-несретно, звучи и откровено насмешливо. Мушмулата е друго, разликата е очевидна – тя ни подсеща за безхарактерност и покорство, за готовност да бъде употребявана по всякакъв начин и без никаква съпротива. Ако бях учил в джендърска образователна система, без никакво колебания бих я сравнил с една стандартна вагина – но ние, по-възрастните поколения, все още продължаваме да робуваме на една съвсем неуместна свенливост.

Наградата „Златна Мушмула“ ще бъде напълно подходяща и за голяма част от политиците ни. И не само, за да увековечи усилията и постиженията им – ами и за да отвори очите на простолюдието. Това е необходимо, защото обикновените хора свикват с мушмулестата същност на управниците и медиите и започват да я смятат за нещо напълно нормално – затова нещо трябва да ги разсъни. Не е нужно да си запашват пищовите, достатъчно е да си отпушат ушите. И без друго нашата История куцука нанякъде, подмушквана повече от думите на поетите, отколкото от войнствените крясъци на хайдутите.

Радев, който винаги е доволен от служебните си кабинети, трябва веднага да учреди подходящ орден – може да го нарече „Вечната Мушмула“ – и да го връчва на всеки, който е наясно с предназначението на мушмулата. Може да връчва ордена предварително на служебните си министри, на себе си може да даде два – защото очевидно вече е разбрал предимствата на всяка мушмула, дори най-разкашканата, пред вдигнатия юмрук – превращенията на собствения му юмрук, който размаха по време на площадните вълнения през лятото на 2020 година, сигурно са го убедили в това. А на вицепрезидентката Йотова може да подхвърли дори три ордена – тя беше човек на телевизията, мушмулестата й закалка е солидна и напълно ги заслужава.

Церемониите по награждаването на съответните мушмули трябва да се провеждат всеки ден и да бъдат излъчвани директно по всички мушмулести телевизии. Така, в крайна сметка, ще събудят народеца – и ще го накарат да зададе някои прости въпроси, достъпни дори и за нашите политически мушмули.

Например: защо френският президент Макрон настоява хранителните вериги да намалят цените си – а нашият Радев мълчи по въпроса? Мълчанието му не е по-достойно от хитруването на медийните мушмули, които изместиха/прикриха грабежа с „коментари“ за конфликтите в държавното млекопреработвателно предприятие – и досега не са дори смънкали името на някоя от веригите, които безогледно скубят клетия българин? Това е типичен пример за мушмул-журналистика. Хайде, ясно е, телевизиите си пълнят гушите с реклами от веригите – и нямат нищо против да са съучастници в грабежа. Всичко е точно: от тях притворното състрадание, от Народа – последните левчета, които безогледно му прибират.

Каква е обаче авантата на Радев, та мълчи – и дори не смее да произнесе името „Лидъл“, примерно. Няма какво да се чудим, такава е Българската Орисия, начертана й от нейните сезонни храбреци: те по-лесно размахват юмруци, отколкото да произнесат една нищо и никакво именце – „Лидъл“ или каквото и да е друго. Винаги уж по-дребното ги спъва, затова и другото, едрото изглежда бутафорно, лъжовно.

Юмруци от картон.

Ами споменатият Макрон? Защо толкова набързо го амнистираха полит-мушмулите – и недозрелите, и презрелите? Защо забравиха, че той се оказа Главният Измамник в схемата, с която ни подлъгаха да се откажем от Ветото си срещу скопяни – и сега те не пребиват французи, а български момчета.

Макрон ни подлъга и се измушмули от далаверата. Ние обаче си траем дори за търгашите от европейските хранителни вериги, за да не се покажем по-малко „европейци/евроатлантици“. Хубаво ни е да ни виждат като мушмули – каквито сме си всъщност.

Виждали ли сте обаче, мушмули да пилотират Ф-16? Няма и да видите скоро, а може би и изобщо. Ето една тема: как България придоби и без бой загуби цяла ескадрила самолети, уникален подвиг в световната военна история. Радев и за това мълчи. Да си мълчи – обаче поне да учреди още един орден „Мълчаливата Мушмула“.

Разбира се, в политиката мълчанието не е същото, както в обикновения живот. Можеш да дрънкаш непрекъснато – а да се окаже, че си мълчал непрекъснато. Но може и друго – да мълчиш, но, всъщност, да говориш с мълчанието си. В момента тъкмо това се случва – всички сме свидетели, как нашите мушмули уж мълчат, а всъщност, не спират да ни казват, че са парализирани от страх.

А уплашената мушмула е нещо много опасно, от нея може да се очаква всичко. Изглежда, ще се окажат верни шушуканията из София, че на основните партийни мушмули са им намерили цаката. В джендър образователната система на тия им казвали „непоръбени…“ – о, не, не мога да напиша това. Вие ще се сетите сами.

Тъй или иначе, наблюдаваме парад на уплашената мушмулщина – и, изглежда, ще го наблюдаваме дълго време. И няма как да се забрани този парад – за да не се излагаме поне пред самите себе си. Е, някой ден отделни мушмули като нищо ще твърдят, че са мълчали не от страх, а от храброст. Фалшивите „десни“ като нищо ще го избъбрят. Веднъж вече го направиха – веднага след „Промяната“ през 1989 година, когато упрекваха малкото Несъгласни в тоталитарните години, че не са говорили достатъчно. Тогава Станислав Стратиев им заби един истински, а не мукавен юмрук в мушмулестите им физиономии. „А вие на какъв език мълчахте?“ – зашлеви ги той.

И аз съм се ядосвал от въпросните мушмули. След интервюто ми с академик Амосов, което предизвика може би най-големия медиен скандал в съветския блок – и беше си съвсем нормално властите да започнат да ме дерат – няколко мишки от телевизията насаме ми казаха: „Трябваше още да измъкнеш от Амосов!“ Не можах нищо да им отговоря – вцепеняващо е, когато баш мушмулите те учат на храброст. После двама от тия тъпанари станаха депутати от СДС. Както и да е. Но трябва да се говори за тия неща, аз вече ще го правя – защото скоро Мушмул-Историята ще стане по-обемиста от Истинската.

Да се върнем към загадката със страха на Мушмулите. Тази тема може да бъде събрана и изразена с едно просто изречение:  „Каубойски ботуши подритват тюрлюгювеча“. Имам предвид тюрлюгювеча от партийни Мушмули.

Впрочем, като стана дума за каубои се сетих, че тия дни Радев награди досегашната американска посланичка Херо Мустафа с орден „Мадарски конник“. Това е прекалено скромна благодарност, в сравнение с  постиженията й в София: тя си отива, след като остави повечето ни Полит-Мушмули в състоянието на тричани песове. Просто прелест.

Да ви припомня, какъв е ритуалът на „тричането“. Ще цитирам от „Уикипедия“: „Тричане на кучетата (бесене на кучетата, цирене\церене на кучетата\кундене) е обичай с неизвестен произход, включващ различни форми на ритуално насилие, целящи здравна профилактика при кучетата, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан поради това и „Песи понеделник“) – понеделникът от т. нар. „Тодорова неделя“. Според народното вярване, този обичай цели да предпази домашните кучета от болестта бяс. Известен е главно в Източна и Южна България, както и в някои части на Централна България. В районът на Странджа обичаят се нарича „церѝлка“ или „трѝчене (лекуване)“ и е разпространен в селата на тронките и рупците.
Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят кучето. Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край; при рязкото им изправяне, кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан трап с вода (или в речен вир). Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, за да „изгонят бяса от тях“.

Прелестен ритуал, наистина. В него най-важният елемент е „предпазването от бяс“. На знам, как е при кучетата, но в случая с нашите Мушмули той действа безотказно. И те са предпазени  от всякакви бесове – от свободомислие, от независимост, от родолюбие и пр. Всъщност, те са си били такива, но едно тричане няма да е излишно.

Какво представлява тричаният политик? Този въпрос изисква пространен отговор, затова сега само да визуализираме въпросния нещастник: без ясна порода, може да е и улична, с изпилени или направо извадени зъби, с изтръгнат език, комуникира предимно с опашката си – постоянно подвита в знак на покорство.

Кеворк Кеворкян, Уикенд