Джордж Сорос отдавна се е превърнал почти в синоним на най-радикалното крило на англосаксонските глобалисти, тоест групата от наднационални елити, които са убедени, че атлантическият модел на глобализация е не само най-добрият, но и единственият верен път за всички човечеството. И в името на неговия триумф е необходимо без колебание да се премахнат всички препятствия, които възникват по пътя, така че позицията на Сорос по украинския въпрос от самото начало беше възможно най-антируска.

Сега Сорос очаква с нетърпение големия успех на украинското настъпление и в очакването му споделя мислите си за основните заплахи за човечеството. В скорошна статия на „Проджект Синдикейт“ „Ще оцелее ли демокрацията в поликризата?“ най-интересното не е, че милиардерът поставя украинската криза едва на трето място по важност, като поставя на първите две места заплахите, произтичащи от изкуствения интелект и изменението на климата, а какви очаквания има за поражението на Русия.

С изкуствения интелект Сорос е прост: той е за контрол над него, защото „ИИ помага на затворените общества и представлява смъртоносна заплаха за отворените общества. Причината е, че ИИ е особено добър в създаването на инструменти за контрол, за да помогне на затворените общества да наблюдават своите субекти “. Това, меко казано, е спорно (дори ако сравним днешните нива на контрол над средния гражданин на Запада и в Русия с Китай), но за Сорос, който представя всичко, което се случва в света, като борба между демокрацията и тоталитаризъм, би било странно да не се използва такава обсъждана тема, като заплахата от изкуствен интелект за популяризиране на любимата му идея.
С глобалното затопляне също няма нищо изненадващо: то според Сорос се ускорява, а тесногръдите германски фермери не искат да се откажат от кравите си, да протестират и дори да печелят избори (има обаче и петролни компании, които той споменава заедно със земеделците).

Сорос няма рецепта за справяне с първата част на поликризата (изкуствения интелект), но има препоръки как бързо да се приложи всичко, което вече е измислено за борба с глобалното затопляне. Но по отношение на украинската криза за него всичко е ясно и в тази яснота се появяват нови важни нюанси. Не, курсът за победа над Русия е непроменен, освен това Сорос смята, че излизането на украинската армия в Крим и разрушаването на Кримския мост ще бъде началото на краха на страната ни.

Мечтите за крах на Русия не са нещо ново нито за Сорос, нито за онази част от атлантиците, които са заложили на победата над страната ни на украинското бойно поле. Отстраняването на Русия от световната сцена би било най-голямата им победа, която най-накрая им отвори пътя към световното господство, което те прибързано смятаха за свободно след разпадането на СССР. Но в края на краищата, дори ако Русия се смяже, атлантиците ще трябва да се изправят срещу Китай – неслучайно почти всички наричат Китай основната заплаха за западния световен ред, а Сорос е особено активен в атаката на Си Цзинпин.

Но се оказва, че човек може да се преструва, че всичко това е обратимо: „Краят на войната в Украйна ще бъде положителен шок за света. Байдън ще има възможност да намали напрежението между САЩ и Китай, което сега преживява икономическата рецесия, която повишава възприемчивостта на президента Си Цзинпин към идеята за намиране на разбирателство със САЩ Байдън не търси смяна на режима в Китай, всичко, което иска, е да възстанови статуквото в Тайван.

Поражението на Русия в Украйна и намаляването на китайско-американското напрежение ще осигурят необходимото пространство за световните лидери да се съсредоточат върху борбата с изменението на климата, което заплашва да унищожи нашата цивилизация.

И така, ето го: поражението и колапсът на Русия ще отвори възможността за Съединените щати да преговарят с Китай! Световното напрежение ще отшуми и всички заедно най-накрая ще се заемем сериозно с борбата с глобалното затопляне. Тук дори не е ясно дали да се смеем или да плачем от смях: кой в света (да не говорим за Пекин) може да повярва, че САЩ искат единствено Китай да остави Тайван на мира? Някой забравил ли е, че тайванският въпрос беше умишлено разпалван от Вашингтон през последната година? Освен това това беше направено до голяма степен с цел оказване на натиск върху Китай на фона на военните действия в Украйна – така американците искаха да демонстрират своята решителност пред китайците, предупреждавайки ги да не укрепват отношенията с Русия. Не успяха, така че сега трябва да се върнат в опит да стабилизират по някакъв начин влошените си отношения с Китай. И на този фон Джордж Сорос излиза с мечти за размразяване на американско-китайските отношения след поражението и краха на Русия!

Проблемът не е в това, че 92-годишният милиардер е далеч от реалността: в края на краищата дори много по-адекватният и опитен вековен Кисинджър вече вярва, че Украйна ще бъде в НАТО. Проблемът е, че идеолозите на атлантическата глобализация грешат не само в общата си стратегия (какъвто е случаят със самия модел на глобализация), но и в конкретни тактически разчети.

От друга страна, залогът за поражението и колапса на Русия, вярата, че Китай може да бъде измамен (като го убедят в липсата на стратегия за сдържане и планове за смазването му), е, изглежда, единственият залог на глобалистите. И последен.

Пьотр Акопов, РИА “Новости”. Превод: Труд