Последният удар срещу руския енергиен износ бе неочаквано нанесен тъкмо от България, която някога беше толкова приятелски настроена към Русия. Това пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) в обширен материал за решението на българското правителство да наложи 60% данък върху печалбите на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас.

Властите не крият, че искат да принудят руснаците да продадат рафинерията, пише ФАЦ. Изданието разказва и за решението на правителството да въведе извънредна енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през територията на страната. Таксата е в размер на 20 лева на мегаватчаса. При сегашните цени това се равнява на поскъпване с около 1/5.

Новата такса най-пряко засяга Сърбия и Унгария, които поддържат добри отношения с Русия въпреки войната, която Москва започна срещу Украйна.

„Тези нови български правила застрашават сигурността на енергийните доставки за Унгария и Сърбия“, оплакаха се министърът на финансите на Сърбия Синиша Мали и министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто. Те дори заплашиха, че няма да оставят „неприятелското българско решение без съответния отговор“.

Българският премиер Николай Денков, чийто натоварен държавен бюджет може да се възползва от тези допълните 1,2 милиарда евро, отхвърли критиките, пише ФАЦ. Допълнителната такса важи само за „Газпром“, а Унгария и Сърбия трябва да търсят алтернативи на руския газ.

Германският вестник напомня, че Европейският съюз преустанови вноса на руски петрол, но не и на природен газ, а държави като Австрия, Словакия и Унгария все още получават газ от Русия през Украйна по договор, който изтича през 2024 година. Дали той ще бъде удължен между воюващите страни – Москва и Киев – не е ясно, а Русия търси алтернативни купувачи.

„Драстичният обрат“ на България

„Това е голям проблем за нас и ще доведе до драстично увеличение на цената на газа с още 100 евро за 1000 кубически метра газ. Това е стряскащо увеличение и ние ще разговаряме с българската страна. Подобно решение не трябва да се прилага за Сърбия“, заяви сръбският президент Александър Вучич, цитиран от Euractiv.

Той декларира още, че ще разговаря по темата с българския си колега Румен Радев. Но както изданието отбелязва:

„Разговорите с Радев и българското правителство обаче едва ли ще допринесат много. Новият български закон беше приет от проевропейското правителство, което през последните месеци действа напълно независимо от президента по отношение на Русия“.

България извърши драстичен обрат, откакто проевропейското правителство дойде на власт през май, пише и „Файненшъл Таймс“ в материал за решението. До неотдавна страната беше тясно свързана с Москва и не желаеше да се отърси от зависимостта си от руските суровини, допълва изданието. Източник от България, запознат с решението, обяснява пред „Файненшъл Таймс“:

„Макар и да не потребяваме повече руски газ, ние все още сме виновни за това, че в Европа (други страни) продължават да потребяват руски газ“.

Затова той обяснява, че целта на решението е „да са направи това малко по-неизгодно и да се принудят Сърбия и Унгария да потърсят алтернатива.“