Когато в една общинска администрация властват простотията и алчността, неизбежно се стига до трагикомични постановки. Лошото е, че обикновено се харчат залудо пари. В случая става дума за почти 4 милиона лева дадени на община Пловдив да направи/възстанови/ пеещите фонтани. Е, възстановиха се, но да погледнем какво се случи след по-малко от седмица.

Кметът Иван Тотев ги откри с много данги-дунги, със скъпи гости, даже беше поръчана и завладяваща заря, почти 10 минути. Нооооооооооооо. На другия ден след откриването ме среща Гечо Паздерката и ми вика: „Ела да те водя в градината. Ще видиш какви ги е свършил Мамин Тотю. Като прасе в аптека.”  Гечо така вика на кмета на града, защото все напомня, че преди двадесетина години работел с бащата на кмета и наблюдавал как мама му Роза се обръщала към него, много-много преди да си е помислил, че един ден ще е кмет на Пловдив.

Отиваме и какво да видим!? На брега на мини езерцето стоят откъм трибуната двама цигани с надписи на гърба „Паркове и градини” и с две кепчета бъркат във водата и вадят от там умрели златни рибки.  Оглеждам се и се оказва, че всички златни рибки, пуснати в езерото за откриването са изчезнали, просто ги няма и сега се събират в кофа за боклук от двамата дейци на чистотата. Удивявам се и приближавам да поразпитам каква е причината за този масов мор. Истината се оказва трагично-комична.

Денят преди откриването общинската администрация решила да се погрижи за чистотата на водата и наредила на циганите да я хигиенизират с … негасена вар. Била докарана каруца с буци негасена вар и нахвърляни в езерцето. В деня на откриването пуснали златните рибки, но пак решили да „поочистят” и този път докарали една каруца с … хлорна вар. Изсипали и хлорната вар във водата. Този път се удивих. Да хвърлиш толкова хлорна вар във вода, където имаш намерение да гледаш рибки трябва да си завършен, кръгъл и безнадежден кретен!!! И резултатът се видя буквално часове след откриването – пълните кепчета с умряла риба. Всичката във фонтаните на кмета!

 И веднага си спомних милата сценка от предната вечер. Кметът Тотев развежда министър Лиляна Павлова. Спират до езерото и неговата пиарка – ниска, трътлеста и с прическа „ритана зелка” – мило се обръща към компанията: „Вижте, вижте, пуснали сме и златни рибки”, а кметът успокоява: „Сега са още малки, но след една година ще са по половин килограм…” Е, рибките не наддадоха и 10 гр., защото веднага обърнаха коремите. Важното е, че министрите видяха златните рибки на Мамин Тотю. Даже и бащата на Лувъра Вежди Рашидов ги видя.

Вчера обаче глупостта постигна нов и запомнящ се успех. Преминавам по обяд покрай библиотеката и виждам на брега на езерцето компанията на Гечо Паздерката. Приближавам се и се оказва, че водната феерия се източва, демек фонтаните ще пресъхнат след броени часове.  Поглеждам към водата и окосъзирам покрусен, че дъното на езерцето е цъфнало навсякъде като юфка. Боята се е изтрила, отлюспила на големи парчета. Навсякъде се оказва, че се люспи като престояла риба и сега общинските дейци ще източат водата, за да се изчака и после да се боядисва наново. Така гордостта на кмета за по-малко от пет дни работа вече сдаде багажа, а ни проглушиха ушите, че се работи с гаранция от 5 години, а то не издържа и ден до пладне.

Тутакси тръгнах да направя едно мини разследване. Оказа се, че строителните работи са извършени от фирма „Запрянови” ООД, но пък след ремонта за водата се крижел някакъв консорциум „Пеещи фонтани”. И те да се презастраховат за откриването още на сухо изсипали химикалите преди да се напълни с вода. Проектантът пък арх. Прокопиев твърди, че е сгрешен целия технологичен процес, защото хидроизолацията била положена през зимата, в студовете и от там идвал проблемът. Кметът отрича и хвърля вината на циганите, които изсипали химикалите още на сухото. Фактът обаче е неоспорим – боята е толкова олюпена, че на места се вижда дори грунда с просто око. Сега ще се изпразни и ще се тръгне към ремонт като не се знае кой ще плаща масрафа и за чия сметка ще са всичките тези золуми. Естествено, че калая ще отнесе пак общината, респективно – пловдивчани.

 Това е финала на голямата дунанма на кмета и компания. Да се хване влака за откриването пък после кой ще пие, кой ще плаща и кой ще прави ремонтите няма значение. Важното е да има заря и пушеци. Че даже председателят на Общинския съвет Илко Николов се беше барнал в убийствено светло шевиотено сако като магистрална проститутка, а самия Тотев бе сложил новите очила без диоптър.

В крайна сметка гаранцията от 5 години бе сведена със заря до функциониране … 5 дни. Който иска да си вади заключение и да прави сметка къде отидоха 4 милиона, но при всички случаи някой плати, някой взе парите и финалът е видим. Как беше – властва ли някъде простотията и алчността задължително финалът е фарс. Толкова за общинските пловдивски дела. Предстоят нови откривания, нови зари и пушилеци и не ми се мисли нататък…