За библейското чудо – превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, мнозина са чували. Тези дни някой така изпързаля Костов, та го накара да изглежда като Факира от Драгалевци, който сътворява невиждано чудо -превръща нефта във вода.

Изумителното е, че това не успя да направи нито един от многобройните врагове на Костов. А някой от най-близките му приближени. Който, подавайки му грешен анализ с цифри, насърчи бившия премиер да обяви „Лукойл“ за главен крадец на държавата, спретнал измама за близо 6,9 млрд. А 10 дни по-късно с половин уста да се извини за техническата грешки при сметките си.

Ако ставаше дума за всеки друг човек, тази гротескна история щеше да мине незабелязано покрай сблъсъците в Орландовци. Но все пак става въпрос за Иван Костов – независимо от политическите си възходи и падения, в икономическата му експертност никой досега не се беше съмнявал. Още повече, че става дума за данни на „Лукойл“ – компанията перла, която беше продадена по време на неговото управление като министър-председател. Приватизационната сделка беше под личния му надзор и без съмнение Командира е пределно наясно и с най-малките детайли.

Нека припомним хронологията на гафа. В края на май ръководената от Иван Костов Лаборатория за изследване на риска към Нов български университет разпространи доклад срещу групата „Лукойл“. Констатациите в документа звучат стряскащо – компанията е ощетила държавата, като е завишила производствените си разходи с фантастичните 6.871 млрд. лв.

Посланието е ясно – най-големия данъкоплатец у нас е всъщност най-големият крадец. В анализа пише, че доставчикът „Litasco Group“ реализирал свръхпечалба, като продава суровия петрол на цени, по-високи от борсовите, на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ ЕАД. Заради тези завишени цени рафинерията не формирала печалба за облагане с корпоративен данък и с ДДС. Освен това „Лукойл България“ ЕООД реално имал по-голяма печалба, която изнасял към дружеството майка ОАО „Лукойл“-Москва. Въз основа на тези данни Костовият тинк-танк заключава – българските потребители са претърпели щети от неоправдано високи разходи за течни горива, а фирмите са намалили своята конкурентоспособност. Също така е допуснат неоправдано висок износ на добавена стойност от България и е влошен търговският баланс на страната. Третото обвинение е, че „Лукойл“ е нанесъл щети на бюджета, като е представил за разход печалби и добавена стойност, които не са обложени с ДДС и корпоративен данък.

Простичко казано – за периода 2006-14 г. компанията здраво е подвела държавата с въпросните 6.871 млрд. лв. Очаквано, докладът на лаборантите предизвика небивал шум в медиите, а обвинения се съчетаха с призиви за натиск върху нефтената компания.

Няколко дни по-късно обаче стана ясно, че сметките в доклада са неверни, защото формулите са сбъркани. Първо, лаборантите правили изчисленията си не на база петрол /било Brent, било Urals/, а на чиста вода. Мозъчният тръст използвал формулата b = a*6,289*b1, където „a“ е борсовата цена в $/барел за съответния сорт нефт, b1 е средният годишен курс на долара, а 6,289 е коефициент за количество барели в 1 тон.

Всъщност единицата мярка barrel е наименование на различни единици за измерване на обем. За нефт и нефтопродукти се използва единицата американски нефтен барел (bbl), който е равен на 158,987 литра, или приблизително 159 литра. От друга страна, литърът също е единица мярка за обем – това е обемът, заеман от 1 килограм чиста вода без соли и примеси, който е 1 кубически дециметър (dm3).

За мнозина това може да звучи ново, но истината е, че го знае всеки ученик. Учи се в шести клас по природознание. В учебниците пише, че отношението на масата на дадено вещество към единица обем на веществото се нарича плътност. А ако искаме да преобразуваме тонове от дадено вещество в обемни единици, правим това по изучаваната в основното образование формула – че обемът е равен на масата, разделена на плътността.

И тъй като нефтът представлява смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди, неговата плътност варира според сорта и качеството му. Съответно 1 литър нефт сорт Brent, 1 литър нефт сорт Urals и 1 литър чиста вода без соли и примеси имат различна маса и относително тегло. Докато 1 тон чиста вода действително съдържа 6,289 барела (1000/159), то за 1 тон суров нефт сорт Brent е прието, че съдържа около 7.57 барела, а 1 тон суров нефт сорт Urals – около 7.33 барела.

Факт е, че използваният от „Лукойл“ сорт Urals варира между 7.20 и 7.35 барела, като най-често прилаганата стойност е 7.26. Само с трика по заместването на показателите на нефта с чиста водица, факирите на Костов са завишили сметките с 1.038 млрд. лв., показват коректните изчисления.

Отделно от това, анализаторите боравели с величината „средногодишни стойности“ на цената на петрола, докато на практика всяка отделна доставка на суров петрол се заплаща на конкретна цена по конкретен валутен курс за съответния ден. В някои от изследваните години тези стойности са отбелязвали отклонения над 100% и дори над 200% в рамките на годината.

Експертите на „Лукойл“ явно доста са се забавлявали, четейки формулите на мозъчния тръст на лабораторията. Иначе империята щеше доста по-съкрушително да отвърне на удара. От рафинерията просто припомниха елементарния факт, че водата не тежи колкото петрола. Но все пак, за да напомнят, че са руски джентълмени, поискаха само едно – авторите на доклада да поднесат публично извинения. Иначе – съдебен дуел.

Как е реагирал Костов, като е разбрал за елементарната грешка на подчинените си, можем само да гадаем. Защото те направиха нещо, за което не бяха мечтали и най-върлите му противници – да сгреши в изчисленията и прогнозите си. Но историята е доказала, че Костов не се извинява. Той се обижда.

Затова и закономерно, единственото, което тези дни тинк-танкът направи, бе публично да признае невежеството си. „Приемаме, че сме допуснали техническа грешка в своя 107-и доклад, като не сме отчели по-ниската плътност на суровия петрол сорт Урал. С това отпада ключово основание на нашия анализ“, признават лаборантите. И на финала да се застраховат, че „Нечии съмнения не могат да причинят щети нито в науката, нито в демократично гражданско общество“.

Фалшивият доклад удари по репутацията на „Лукойл“, но се върна като бумеранг и двойно повече удари по репутацията на Костов. Оттук нататък, когато говори експертно, Командира ще бъде принуден да внимава никога да не споменава тази компания. Защото винаги ще го питат – за вода ли става дума или за петрол? Единственият въпрос, който ще остане загадка в тази учебникарска история, е кой от най-близките хора на Костов му причини това. Мълчанието на Командира по този повод едва ли ще е дълго.