Потвърдиха се опасенията, че темата за референдума ще стане част от предизборната кампания, с което на практика инициативата на президента ще бъде употребена за чисто партийни цели, а като следствие хората ще се разочароват от така ситуираната система за всенародно допитване. В сряда от ДПС опитаха политически трик, който по думите на Лютви Местан е добре обмислена реакция, чиято цел е да паднат маските на онези, които само проформа се обявяват за мажоритарен вот.

За целта партията на Доган и Местан ще предложи въпроса от референдума, който гласи „Съгласни ли сте част от народните представители да бъдат избирани мажоритарно?”, да придобие следната редакция: „Съгласни ли сте всички 240 народни представители да бъдат избирани мажоритарно?”.Лидерът на ДПС не скри, че неговата партия винаги е изразявала позиции против мажоритарния вот, защото той ще заличи малките партии и политическия плурализъм, но тъй като в случая не се водели от своя частен партиен интерес – предлагат  хората да бъдат питани дали искат изцяло мажоритарен вот.

„Ако 43-то НС не приеме това, ако демагози гласуват против и подкрепят предложението само някаква част да бъдат избирани мажоритарно, то ДПС разполага с още един инструмент. Много е възможно да инициираме подписка, която да поиска референдум за 100% мажоритарен избор. Тогава още веднъж ще се реализира максимата: „Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи” – рече Местан.

Чия е провокацията и ясен ли е резултатът?

„Направо ще съобщя резултата, ако всички 240 народни представители се избират мажоритарно“, коментира провокацията на ДПС проф. Михаил Константинов, който е директор на Агенцията за прогнози и анализи. Оказа се, че там вече са проверявали всички възможни хипотези – смесени системи, чисто мажоритарни, различни пропорционални модели, немски варианти и др., при това използвайки база данни с реални резултати от избори.

При изцяло мажоритарен вот и ако изборите са сега, според проф. Константинов, ГЕРБ ще вкарат 160 депутати, ДПС – 40, а останалите 40 места ще се заемат от народни представители от БСП, „може да има един реформатор, двама „патриоти“, трима „атакисти“ – всичко е възможно… Това ще бъде парламентът – може би такава е целта на упражнението”, смята професорът. И още веднъж подчертава, че предложението на Местан и ДПС за чист мажоритарен вот е от категорична полза за ГЕРБ и ДПС, защото ГЕРБ е най-голямата партия, а ДПС има железен електорат – мечтата на всеки политик.

Апропо, още през 2013 г. проф. Константинов изказа мнение, че „чистата мажоритарна изборна система е изключително опасна, тъй като при нея се изкривява вотът”. Практически същата прогноза като неговата направи и социалистката Мая Манолова, според която с изцяло мажоритарен вот в България на практика би се върнало двупартийното управление. В тази връзка тя подхвърли, че другата формулировка на въпроса за референдума би звучала така: „Искате ли ГЕРБ и ДПС да ви управляват?”.  Тя смята също така, че референдумите не са за проучване на общественото мнение, а за това гласът на хората да бъде облечен в законодателна форма.

От името на Реформаторския блок Радан Кънев обяви, че за неговата формация мажоритарният елемент е достъпна преференциална система без праг в листите, което ще доведе до 240 мажоритарно избрани народни представители. Той допълни, че ако Лютви Местан има предвид изцяло мандатни райони, предложението на ДПС е една уместна и интелигентна провокация към президента, а формулировката на неговия въпрос си струва да се обмисли внимателно, защото това всъщност би означавало към настоящия момент България да има само две политически партии, което сигурно се харесва на Местан като перспектива. Въпросът е дали се харесва това на другата партия.

„Подкрепяме въпросите за референдума така, както са зададени от президента. Предложението на ДПС предполага цялостна смяна на изборния модел“ – това коментира пред журналисти в парламента председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов. По повод възможността, предлагана от Местан, той заяви, че „тя е достатъчно крайна и предполага цялостна смяна на изборния модел“, уточнявайки, че от неговата партия предпочитат смесения модел, „в който има и мажоритарен, и пропорционален избор”.

Имат думата социолозите

Очакванията, че възможен референдум заедно с местните избори ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение, става ясно от данните на последното изследване на агенция „Медиана”. Една четвърт от анкетираните (24 %) дори не са чували за референдум, а 57 % не знаят за какво ще бъде той. На практика, към момента всенародното допитване е напълно безразлично за близо половината от избирателите.

В тази връзка авторите на проучването коментират, че се очертава по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум – не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а е възможно той да се проведе именно благодарение на местните избори. Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации, изтъкват от „Медиана”.

Засега най вероятният резултат ще е: „за“ част от депутатите да се избират мажоритарно; „против“ задължителното гласуване“ и липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване.  Изводът на социолозите е, че темите на референдума засега са вън от вниманието и интереса на голяма част от избирателите и съответно те са много далече от възможността да направят информиран избор.

Подобни са резултатите от проучване и на „Галъп интернешънъл”, проведено от 29 май до 4 юни. Половината от анкетираните  твърдят, че биха гласували с „да“ за задължителното гласуване, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват да отговорят. Същите данни се отчитат и по въпроса за електронното гласуване.

Прави впечатление, че мажоритарният елемент се подкрепя от 66 %, около една десета от анкетираните са против, а останалите се колебаят. Важно е уточнението, че въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума. А иначе такова намерение декларират 56% от анкетираните. Авторите на проучването припомнят, че подобни са били нагласите и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала, проведен през януари 2013 г., но в крайна сметка са гласували едва 20 на сто от имащите право на глас.

Коректно е да се отбележи, че установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание от политическия елит и от развитието на страната въобще, изтъкват социолозите. И добавят, че желанието за радикална смяна на „правилата на играта“ се проявява през годините устойчиво в много и различни социологически индикатори и е провокирано от усещането за нисък стандарт на живот и за липса на справедливост.