Ако човек е бил на Луната и тези дни се е върнал, а след това е решил да посети протестърско-официозните сайтове, ще се удиви като извънземно на всички стонове, които се раздават от тях, все едно случаен посетител е попаднал на садо-мазо оргия. От статии се сипят проклятия, протестъри измислят нови и нови ругатни, а психодясното е достигнало нови висини в умението си да се плюнчи с думи. И всичко това е предизвикано от един-единствен човек – доскорошният любимец, „опасният комунист, но голям българин“, служебната марионетка на Росен Плевнелиев Георги Близнашки.

Миналата седмица стана ясно, че Близнашки е приел офертата на ДПС да бъде предложен като експерт в комисията, която ще се занимава с промените в конституцията. Малко преди това едно от лицата на летните протести даде дълго и пространно интервю, в което посече предстоящата съдебна реформа и нарече правосъдния министър Христо Иванов „адвокат без нито един ден стаж“, а също така го обвини, че иска да възседне съдебната власт и по същество да изнасили Конституцията.

Протестърите отговориха с вой, все едно вампир е закъснял по нощните софийски улици и си е уредил среща със слънцето. Един от тарторите на „Протестна мрежа“, която се опита триумфално да отбележи 2 години от 14 юни със светлинно шоу, Николай Стайков, написа демонично злобен текст, в който се постара да накълца бившия си приятел с моторна резачка. „Сега да се опитаме да си спомним с нещо положително и знаково служебния кабинет на Георги Близнашки, който дойде с гръмката фраза, че протестът е дошъл на власт. Е, няма такова“, реши да рита в слабините той.

Неговият текст не подлежи на по-нататъшно преразказване, защото Близнашки в него е представен като агент-провокатор на #КОЙ, като шпионин на статуквото, като таен слуга на олигархията и сив кардинал на задкулисието, и ако човек не внимава, така ще се оплете в тази нова теория на конспирацията, че ще заприлича на Йоло Денев на три ракии. Това е израз на разбито сърце. Близнашки да пристане на ДПС е все едно Радан Кънев да се появи на митинг с тениска на Путин и да кресне „Крым наш“ или пък Бойко Борисов да изневери на Ивана и да отиде на концерт на Софийската филхармония.

Въпросът обаче е, че нито един от протестърите няма право да се оплаква. Близнашки е техен. Те си го харесаха, те си правиха селфита с него, те се опитаха да го наложат като върховен авторитет. С други думи, ако бяха негодували в мига, в който той стана служебен премиер, ако Стайков се бе упражнил в теорията на конспирацията, когато неговите аверчета едно след друго продаваха душите си на ГЕРБ, тогава текстовете му щяха да се четат като политическо откровение. Сега приличат на това, което наистина са – замитане на следите на едно от големите политически местопрестъпления на отечеството – върховната лъжа, че промяна наистина ще има и връщането на милиционерския авторитаризъм на ГЕРБ на власт.

И само още един пример по класическо оруелианство – само за няколко часа „Протестна мрежа“ изтри всички постове с Георги Близнашки на сайта си, а те бяха много. И нямаше как да е по-друг начин, той толкова време им беше легитимацията, че те не са мракобесен десен субект от пациентите на Карлуково, ами са национална надпартийна инициатива. Да си мислиш, че можеш да изтриеш миналото по този начин е абсолютна лудост. Това обаче е не само цензорски, това е символичен жест. Тези, които твърдяха, че искат правила, всъщност постъпват като гангстери. Симптоматично е. Не можеш да заличиш миналото по този кретенски начин. Няма как да си създадеш исторически образ на светец, когато си бил просто една крякаща мижитурка, напълно осъзнала, че в края на краищата ще осъществи чужда схема. Тези, които искаха прозрачност, направиха всичко възможно да наложат мрак над истината.

Ако човек си направи труда да прочете три-четири от интервютата на Близнашки през размирната 2013 година, ще получи повик за гадене. Във фантазията на конституционалиста протестите са: морална революция, бунт на достойнството, вдигане на гражданите за ценности, а не с някакви презрени социални искания, събуждане на България, отстояване на правилата, антиолигархична демонстрация. От гледна точка на днешните реалности тези думи звучат като изтънчен цинизъм и върховна гавра. Лъжа до лъжа.

Но това не отменя факта, че именно Близнашки е един от авторите на протестния език, инженер на новговора на градските сноби, които трябваше да скрият черните си демонини страсти под общонационални клишета. С други думи – Стайков е продукт на Близнашки, а не обратното. И точно заради това нито един протестър, ама нито един не възнегодува, когато юристът стана първият, който пред очите на цялото общество започна да консумира власт. Какви вълшебни времена бяха тогава!

Първо си правиха селфи пред парламента. Навръх рождения ден на Близнашки десетина протестъра си направиха селфи с него в Бояна. Тази новата власт бе така опиянена от собствения си образ, че просто не можеше да спре да се снима и да си се самовъзхищава. Този самоубийствен нарцисизъм и до днес е най-голямото проклятие на „Протестна мрежа“, която не може да повярва, че политическият й крах е толкова голям. Днес, от гледна точка на всичко, което се случи, можем да видим, че първото самопрострелване в крака дойде, когато Близнашки не изпита дори един грам свян да се снима до Бойко Борисов с подписката за провеждане на референдума. Значи протестираме срещу олигархията, но нямаме проблем да стиснем ръката на човек със сенчесто минало. Нима именно тогава не се разкри ужасното лицемерие и морален крах, чийто естествен завършек виждаме днес, когато самият служебен премиер е насочил картечницата към своите бивши приятели и ги покосява като снайперист.

Защо обаче протестърите реагират така наранено? Защо са толкова гневни, бесни и проклети? Близнашки просто направи най-лошото. С действията си той показа, че моралната революция е била просто квартална свада. Бунтът на достойнството – демонстрация на бъдещи кариеристи. Когато пристана на ДПС, а по същество и на Делян Пеевски, Близнашки ясно освети факта, че „Протестна мрежа“ не е самостоятелен политически субект, а пионка в някаква много по-мрачна и тъмна игра.

Гадно е, когато някой от твоите действа по начин, който осветява конците на марионетките. А някой инвестира толкова много пари в опита на протестърите да получат отвъден живот с акцията си по случай две години от летните събития. Всичко това се разлетя на парчета, когато най-видният протестър, този, който твърдеше, че ще остане дори и сам на улицата, реши да махне с ръка и да се предложи на ДПС. С което не направи нищо по-различно от всичко, което протестърите бяха направили до момента. Вижте само колко от активните борци на размирното лято на 2013 година се уредиха с държавни служби, постове и заплати. Нима това е по-различно от действията на конституционалиста?

Нима има йеарархия в продаването на душата – на ГЕРБ е добре, пък на ДПС е кофти? Само с един свой ход Близнашки ясно показа, че приказките за принципи и правила са били дъвка за случайни наивници и неговите съучастници в лъжата сега се опитват да се изчистят от него, да се разграничат панически, да избягат от светлината. Да, ама не става. Твърде много селфита бяха направени, твърде много доказателства за съучастие се въртят из фейсбук и никой никога няма да забрави този спектакъл на лъжата.

В новата политическа маневра на Близнашки обаче има и нещо полезно. И това всъщност е основната причина всички протестъри да се опитват да го представят като внедрен агент на олигархията. Конституционалистът като таран разби основната митологема за съществуването на герберската власт с реформаторски пъпки – съдебната реформа. Той каза това, което всички отдавна си мислят – как така един недействал никога адвокат като Христо Иванов може да предложи смислен вариант за промяна на съдебната система. Това е невъзможно. Все едно да искате студент първокурсник по медицина да извършва сърдечна трансплантация.

Юридическата материя е тъмна, неясна, неспециалистите по нея могат лесно да бъдат заблудени, че като смениш местата на няколко гайки изведнъж цялата машина ще тръгне весело и леко, но тези, които разбират, вече знаят, че ни се готви имитация, че пак ще ни пробутат сурогат. А когато и новата измама стане ясна, днешните политически герои ще имат поредното си обяснение – червените боклуци са виновни, че реформата не се случи. Близнашки обаче им отряза този път за изход. Той накисна бившите си съратници и ги удари по най-слабото им място – имитацията. Между другото на тях не им върви – бяха си докарали легендарната румънка Моника Маковей, която да им направи пиар, а тя ефектно с токчето също разруши мита за супернеобходимата промяна в конституцията.

Казусът „Близнашки“ трябва да бъде изучаван в учебниците, защото той е метафора за всичко нередно у нас. Затварянето на лошата реалност – протест срещу Пеевски, а след това хващане на хорото с ДПС всъщност е истинското светлинно шоу, което трябва да запомни България. Това е краят на спектакъла, оттук-нататък псевдоавторитетите потъват в мъглата на изобличението.

Мътилката на лъжата започна да се прояснява две години по-късно, но ще има още доста време да мъкнем като болест последствията от нея. Но добрата новина в случая е, че като всяка групировка с неясен характер „Протестна мрежа“ влезе в сценария описан от британския писател Стюарт Хоум в романа с великото заглавие „Свирка“ – когато останат без външен враг, те непременно ще си намерят вътрешен. С други думи – вземете си пуканки и чакайте шоуто.

Скоро, няма да се учудя, ако се окаже, че и Асен Генов е агент на Пеевски, внедрен да саботира умните и красивите и тяхната любима сексукла – съдебната реформа.