Почти апокалиптична картина на бежанската криза описа премиерът Бойко Борисов преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел. „България е заплашена от вълна от над 10 милиона мигранти и застава зад искане на съседна Турция за създаване на зона за сигурност в Сирия, която да спре миграционния поток в източника му“, заяви премиерът, позовавайки се на писмо на своя турски колега Ахмед Давутоглу. От изявлението му стана ясно, че България и Турция са контактували активно по темата през последните две седмици. Главният прокурор Сотир Цацаров посети Турция преди 5 дни и изненадващо бе приет от турския президент Реджеп Ердоган. Подробности за разговорите им не бяха дадени. След тази среща правителството се отказа да праща 1000 военни на българо-турската граница.

Прогнозата на Борисов за 10-те милиона бежанци е много по-стряскаща от предупреждението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отпреди ден, че Европа може да очаква тази година един милион мигранти предимно от Сирия и Ирак.

„Колкото по-здраво затваряме границите, толкова натискът върху тях се увеличава. Готови сме да се справим, но проблемът е много по-дълбок. Това са много милиони имигранти. Имам писмо от премиера на Турция, тъй като през последните дни работихме доста заедно и те вече изнемогват с милионите бежанци на тяхна територия. От друга страна, времето се разваля и тези хора няма къде да се върнат обратно в Сирия и останалите държави. С турския премиер разсъждаваме върху варианта в Сирия да се създаде една зона за сигурност: веднъж – хората да са близко до родните си места, второ – каквото трябва да им се помага, да им се помага там и, разбира се, конфликтът там трябва да се прекрати час по-скоро“, каза Борисов.

„Ако не можем да създадем такава зона, ще стане неизбежно за повече от 7 милиона души в Сирия да поемат по пътя към Европа, което още повече ще задълбочи сегашната хуманитарна криза и ще причини още по-сериозни политически осезаеми последици“, пише в писмото на турския премиер Давутоглу до Борисов, цитирано от „24 часа“. В бежански лагери по турско-сирийската граница в момента има почти 2 млн. сирийци.

„След разговорите, които проведох с г-н Туск, председател на Европейския съвет, и с канцлера Меркел бе лансирана идеята за учредяване на работна група с участието на ЕС и САЩ. Тази тристранна група би могла да изработи техническите аспекти като жилища, здравеопазване и образование, както и потока на хуманитарна помощ към тази зона за сигурност. Финансовата помощ също е решаваща за премахването на причините, в които се корени случващото се, и за намаляване на удара на кризата“, пише Давутоглу.

На срещата на върха на ЕС в Брюксел българският премиер пледира за международна конференция за Сирия с участието на ЕС, САЩ, Русия, арабските страни и за налагането на зона за сигурност. Пред журналисти той обясни, че за целта няма да е непременно необходима военна операция. Но за охраната на зоната все пак ще са нужни включително и европейски военни сили и припомни, че ЕС има над 15 военни контингента, изпратени с мироопазващи и хуманитарни мисии по целия свят.

Турция отдавна настоява за буферна зона по границата й със Сирия. Преди месец Анкара обяви, че е постигнато споразумение за създаването на 80-километрова зона за сигурност в Северна Сирия, която да бъде охранявана от бойци на бунтовническата „Свободна сирийска армия“, но Вашингтон отрече. Турската армия ще оперира във въпросната зона, ако в нея навлязат сили на „Ислямска държава“ или кюрдските екстремисти. Анкара подчертава многократно, че създаването на такава зона не е окупационна мярка. Ако зоната стане факт, в нея ще попаднат много от контролираните от кюрдите селища и тя ще се простира почти до столицата на ИД – град Ракка.

ЕК съобщи вчера, че срещу България ще бъдат задействани три наказателни процедури, защото страната се е забавила с транспонирането в националното си законодателство на три европейски директиви за бежанците. Според трите директиви България трябва да даде възможност на бежанците да работят, трябва да им осигури медицинско обслужване като на собствените си граждани, както и да им гарантира подходящ стандарт на живот. България разполага с два месеца, за да отговори на Еврокомисията какви действия е предприела или смята за предприеме, за да изпълни ангажимента си да промени законите спрямо директивите. Следващата стъпка след изпращане на мотивирано становище е страната, нарушила правилата, да бъде дадена на Съда на ЕС и ако комисията прецени, да поиска финансови санкции от съда.