Съвпадение или не е предприемането на сериозни стъпки от страна на Турция за нормализиране на отношенията й едновременно и с Русия, и с Израел, на което вече обърнахме внимание в предишния брой на „Десант“? И може ли да се говори за ориентирането на Анкара към нов външнополитически курс?! Тези въпроси си задават мнозина международни наблюдатели. А Лента.ру публикува тези дни мненията на експерти от Международния дискусионен клуб „Валдай“, които от 2004 г. се занимават с изготвянето на обективни научни анализи на събитията в Русия и по света.

По мнението на един от бившите външни министри Яшар Якъйш, след инцидента със сваления руски изтребител, довел до дълбока криза в руско-турските отношения, една от двете страни трябваше да прояви инициатива и да направи крачка към промяна на ситуацията. „По-уместно беше това да направи Турция. Но тя не можеше да предприеме подобна инициатива, когато неин премиер бе Ахмет Давутоглу, тъй като външнополитическият курс в значителна степен се определяше именно от него като бивш шеф на турското външно министерство. А да се направи промяна във външната политика, на която самият ти се явяваш архитект, не е проста работа. Затова и смяната на Давутоглу с Бинали Йълдъръм предостави на Анкара сгоден шанс да приспособи външната си политика към новите реалности и тя не го пропусна“ – коментира Якъйш.

Той смята, че едновременното обявяване на примирие с Русия и Израел е просто съвпадение. „Все пак преговорите с Тел Авив се точиха три години, макар, разбира се, и зад двете решения да се крие стремежът на Турция да излезе от изолация. Новият министър-председател е задал някакъв нов вектор – че страната е нужно да увеличи броя на приятелите си и да намали този на враговете си“ – мотивира мнението си Якъйш.  Що се отнася до позициите на Анкара и Москва по сирийския въпрос, той изтъква, че досега те силно се различават, въпреки че и двете държави имат общи интереси на територията на размирната близкоизточна страна. Един от тях е борбата с „Ислямска държава“ и след последния терористичен акт в Истанбул експертът предвижда Турция и Русия още по-тясно да си сътрудничат, особено като се има предвид, че един от камикадзетата е бил от Чечня.

Все пак Анкара, както и преди, настоява, че оттеглянето на Башар Асад е предварителното условие за политическото регулиране на конфликта. Но в последно време международната  общност отстъпи няколко крачки назад и сега преобладава мнението, че сирийският лидер може да остане на власт по време на преходния период, което съответства и на руския подход. „Но няма нищо страшно в това, ако по сирийския въпрос между Турция и Русия има разногласия – в международните отношения това е напълно нормално. Най-главното е, че е заложена нова основа за взаимно общуване и преговори“ – обобщава Якъйш.

Да видим какво става с отношенията между Анкара и израелците. Коментира ги Цви Маген – научен сътрудник в Института за национални изследвания на проблемите със сигурността при Телавивския университет и бивш посланик на Израел в Русия. Той твърди, че  при утвърждаването на споразумението за нормализиране на отношенията с Турция министрите в израелския военнополитически кабинет не са били единодушни и е била оказана доста активна съпротива.

„По редица въпроси Турция не представи желаните от Израел решения, в частност не урегулира с ХАМАС проблема за нашите пленени съграждани, намиращи се в Палестина, и връщането на телата на загиналите. Отношенията към турците остават достатъчно хладни: съществуват опасения, че действията на Турция в Газа ще се отразят негативно на израелските интереси. Но все пак Анкара е достатъчно сериозен играч в региона, с който не бива да се намираш в конфликт“ – подчертава Маген.

Решението за подобряване на отношенията с Израел и Русия е стратегическо. Двете страни са сериозни играчи, в това число и на сирийското поле, по отношение на които турците пробваха да действат агресивно, от което не произтече нищо добро. Разбира се, не само новите геополитически реалности доведоха Анкара до взимане на решение за нормализиране на отношенията, но и икономическата обстановка. По отношение на доставките на природен газ Турция имаше проблеми и с Русия, и с Израел, и те трябва да бъдат разрешени, затова не мисля, че обявяването на примирие с двете държави в разстояние на един ден е случайност“ – смята ексдипломатът.

Друг общ въпрос е туристическият – уточнява той. И руските, и израелските курортисти бяха важен източник на пари, постъпващи в турския бюджет. Освен това, на Анкара се налага наново да урежда експорта на плодове в необятната руска страна, да уговаря сътрудничеството си с Тел Авив в сферата на отбраната, както и да урежда много други въпроси. Понастоящем, при обсъждането на бъдещия ред в Сирия Израел и Русия следват общ курс на сътрудничество и координират помежду си своите действия. При това и двете държави поддържат контакт с кюрдите, затова и решението за „двойно“ помирение навярно не е случайно  – привежда още аргументи в подкрепа на тезата си Цви Маген.

„След седем месеца охлаждане на отношенията с Русия всеки турски гражданин осъзна колко чувствително е това и в икономически, и в политически смисъл. Извинението бе поднесено в нужното време и беше необходимо. Тук трябва да отдадем дължимото на Ердоган, който се държа като истински държавен деец, загрижен за интересите на страната си. Първоначално позицията на Русия бе достатъчно сдържана, но „размразяването“ вече започна. С Израел нещата стоят малко по-сложно, но при всички случаи е поставено началото на политиката за помирение. И това е добро решение за Анкара“ – изтъква Хюсеин Багджи, ръководител на катедра по международни отношения в Близкоизточния технически университет в Анкара и гостуващ професор в Хумболтовия университет в Берлин.

Той прогнозира, че Турция ще се опитва да подобри отношенията си със своите съседи. Но след последния взрив в Истанбул настъпиха доста промени. „Сега страната е въвлечена в сирийските събития, подкрепя опозиционните групировки, но не би могла да води винаги такава политика. Всичко ще зависи от успеха на мирния процес в Сирия, от това ще остане ли Башар Асад на власт и ще запази ли позициите си „Ислямска държава“ – коментира професорът. Багджи смята, че с Турция или без нея – в Сирия няма да има мир. И ще е нужно страшно много време – при всички случаи повече, отколкото се очаква – за да се подобрят турско-сирийските отношения.

Старши аналитикът от Центъра за европейска политика в Брюксел и експерт в областта на външната политика на Русия и Турция Аманда Пол предполага, че сдобряването както с Москва, така и с Тел Авив е изключително важно за Турция и отразява връщането на Анкара към по-прагматичен стил във външната политика. След шестгодишен разрив на връзките с Израел сключването на споразумение играе съществена роля за двете държави и за региона като цяло. Това ще спомогне за икономическото развитие на Турция и Израел и е важно също така и за Палестина. САЩ също са доволни от подобно развитие на събитията, тъй като техните традиционни регионални съюзници се връщат към нормалните отношения – категорична е Аманда Пол.

„Помирението между Анкара и Кремъл също е добра новина. След като на сирийско-турската граница бе свален руският самолет, санкциите на руснаците нанесоха сериозен удар върху турската икономика – броят на руските туристи значително намаля (след като Путин и Ердоган си подадоха ръка, те отново започнаха да се завръщат по турските курорти, въпреки неспокойната вътрешна обстановка и опасностите от терористични атаки, б.р.).
Това е добра новина и за други страни от региона – особено за Азербайджан, комуто никак не е комфортно, имайки се предвид традиционно близките му отношения с Турция и важността на връзките му с РФ“ – пояснява експертката.

Тя споделя мнението, че подобряването на икономическото състояние и ситуацията в областта на сигурността, заедно със засилващата се изолация на турската страна в региона и отслабването на международната й репутация са факторите, довели до промяна във външната политика на югоизточната ни съседка, която бе станала твърде идеологизирана и рязка. В резултат на това Анкара остана с малко приятели и в края на краищата осъзна, че външнополитическият й курс следва да се промени. По-позитивната й политика се оформи след оставката на Ахмет Давутоглу и това не е просто съвпадение. Но не е правилно да се предполага, че отговорността за провала на турската външна политика изцяло е на Давутоглу, тъй като всички негови стъпки се одобряваха от Ердоган.

Аманда Пол обаче не смята, че сдобряването с Израел и с Русия е част от единна политика, тъй като помиряването й с Израел е започнало още преди няколко години. „На практика кризата в отношенията й с Русия пришпори Турция да промени политиката си и към Тел Авив, тъй като Анкара разбра, че ще става все по-изолирана“ – обобщава анализаторката. Както съобщихме в миналия брой на „Десант“, на 29 юни израелският военнополитически кабинет подписа споразумение с югоизточната ни съседка, което позволява на двете страни да възстановят дипломатическите си отношения.

Що се отнася до Русия – работите потръгнаха от мъртвата точка след телефонен разговор между Путин и Ердоган, благодарение на който бяха премахнати ограниченията за пътуване на руснаци до Турция. Срещата между външните министри на двете държави в Сочи, състояла се на 1 юли, също бе важна крачка. Но никой не очаква незабавно възвръщане на „добрите стари времена“, тъй като все още съществуват различия по сирийския въпрос, а и някои важни персони в Русия заявяват, че Турция трябва да прекрати безпринципната си и егоистична външна политика в региона.