Геополитическата борба и балканската интрига означава, че няма ясен фаворит, който да дойде след Бан Ки Мун на най-високопоставената в света дипломатическа работа.

Хакнати имейли, фалшиви акаунти в Туитър, клеветнически твърдения и задкулисни сделки. Добре дошли в надпреварата за най-високопоставената дипломатическа работа в международната общност – Генералният секретар на Обединените нации.

Евентуалният победител в състезанието ще се издигне за да стане светски светец, посланик на мира, посланик и глас на бедните и потиснатите. Но пътят към такава възвишена позиция е постлан с противопехотни мини и капани.

В понеделник Съветът за сигурност на ООН ще проведе петото от поредицата гласувания, целящи да определят победителя от останалите девет претенденти в надпреварата, в което 15-те страни-членки на Съвета ще гласуват тайно.

Безспорният лидер до момента е Антониу Гутериш, бивш португалски премиер и върховен комисар на ООН за бежанците. Той беше безспорен фаворит на последните три гласувания в Съвета за сигурност и на последното, на 9 септември получи 12 „окуражителни“ гласа и само два „обезкуражаващи“ (бюлетините на членовете на Съвета могат да окуражават, обезкуражават или да не изразяват никакво мнение за кандидата).

Гутериш се възползва от процеса на ранен подбор, който беше безпрецедентно отворен за стандартите на ООН. Всеки претендент трябваше да представи личен манифест пред 193-те страни от Общото събрание и Гутериш спечели точки за хумора, харизмата и майсторството си да се изказва кратко. Но пътят му до мястото на Генерален секретар все още може да бъде блокиран от вето от една от петте постоянни членки на Съвета, най-вероятно Русия.

Москва твърди, че е ред на представител на Източна Европа да оглави ръководството на ООН и може да попречи на бившия ръководител на западноевропейската държава-членка на НАТО да застане на кормилото й. Сегашният Генерален секретар Бан Ки Мун е от страна, която е съюзник на САЩ – Южна Корея и преди 10 години беше предпочитаният от Вашингтон кандидат.

Миналата седмица в акаунт в Туитър на името на Гутериш се твърдеше, че той има гарантираната подкрепа на Москва, предизвиквайки спекулации, че състезанието може внезапно да свърши. Но акаунтът се оказа фалшив.

На второ място е външният министър на Словакия Мирослав Лайчак, който се радва на изненадващ скок от предпоследното място, когато след про-руски настроения премиер на страната Робер Фицо посети Москва четири дни преди третото гласуване и подчерта критиката си към санкциите на ЕС срещу Русия за Крим. Поради тази причина Лайчак може да се блъска с вето от една или повече западни страни – постоянни членове на Съвета.

На третия в класирането – Вук Йеремич, бивш сръбски външен министър, почти сигурно ще бъде наложено вето от страна на САЩ, твърдят дипломати. Вашингтон не е простил на Йеремич несъгласието му с независимостта на Косово на фона на разбиранеto, че той ще използва времето си на председател на Общото събрание като платформа за националистическа реторика.

Заплахата за вето, обаче, ще стане решаваща по време на следващия кръг, когато петте постоянни членки ще гласуват с цветни бюлетини. Всеки кандидат, който получава цветна бюлетина сред обезкуражаващите гласове, ще знае, че за него надпреварата е завършила.

Надеждата, че силното представяне на жените-претенденти ще доведе до избиране на първата жена Генерален секретар на ООН изглежда намаляват. При последното гласуване първите три места бяха заети от мъже.

Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зенландия и ръководител на Програмата на ООН за развитие, е една от няколкото висококвалифицирани жени в състезанието, която направи по-лошо от очакваното в социологическите проучвания впечатление, но с това тя омаловажи ролята на сексизма.

„Ако питате дали жените са дискриминирани – не“, каза Кларк за „Гардиън“. „Има много фактори, които влияят. Това са изток-запад, север-юг, това е стила, който се иска в работата. Искат ли силно лидерство? Искат ли отстъпчивост? Всичко се пресича и ние не знаем какво ще се получи накрая.“

Натали Самарасинге, ръководител на Дружеството за ООН във Великобритания, която води кампанията за по-прозрачен процес на подбор тази година, смята, че равенството е изиграло роля, но вторична.

„Висококвалифицираните и опитни жени се справиха малко по-зле от мъжете със сравнително оскъдни биографии,“ каза Самарасинге. „Аз не се съмнявам, че сексизмът е фактор. Но не мисля, че това е цялата история. Силата на политиката е по-важна. Това, което виждаме, е битка между Р5 – петте постоянни страни-членки, отстояващи своите интереси, в която кандидатите могат в крайна сметка да получат по-малко от това, че си проправят път и да извлекат най-много от това, че дават път.

В крайна сметка конкуренцията и сделката между големите сили ще определи победителя. Движението нагоре и надолу при „сламените“ социологически проучвания са външен израз на това, което се случва зад затворените врати, но то не казва цялата история (1). Най-важното съперничество в състезанието тази седмица ще се разиграе на хиляди километри от централата на ООН, в българската столица София.

След официалната кандидатура на България, Ирина Бокова, ръководител на организацията на ООН за образование и култура, ЮНЕСКО, представила се под очакванията при гласуването в Съвета на сигурност, започна задкулисна кампания тя да бъде сменена от сънародничката й Кристалина Георгиева, европейски комисар по бюджета, която беше победена в първоначалната борба за номинацията.

Появата на поредица статии, атакуващи Бокова в британската преса и на други места, я накара да се оплаче от „недостойна“ клеветническа кампания. Консервативните и десни европейски лидери също започнаха да говорят за Георгиева и това завърши с опита на Ангела Меркел да убеди Владимир Путин да я приеме по време на срещата на Г-20 в Китай по-рано този месец.

Германската увертюра създаде обратен ефект като предизвика реакция от страна на Москва, а също вбеси Франция, която възрази на Меркел, че се опитва да се намеси в това, което Париж вижда като прерогативи на Съвета за сигурност.

Георгиева също получи като резултат мръсни трикове. На 9 септември имейлът на един от нейните служители беше хакнат със съобщенията, предполагаемо изпратени от един от най-добрите й помощници до останалата част от нейния кабинет, за да ги инструктира да атакуват Бокова – това лагерът на Георгиева видя като опит да бъде дискредитирана самата тя.

Резултатът от тази горчива борба ще се реши след гласуване в понеделник от българския премиер Бойко Борисов. Преди две седмици правителствени служители са информирали журналисти в София, че Борисов е на път да окаже подкрепа на Георгиева. Въпреки това, малко след това той промени мнението си и заяви, че ще изчака да види как ще се представи Бокова на петия тур в понеделник преди да промени мнението си.

От тогава руски официални лица започват да разглеждат гласуването за Бокова като начин да се държи Георгиева вън от състезанието.

„Ако Русия може да й даде 10 „окуражителни“ гласа, за Борисов би било трудно да я измести от позицията. Ако остане със седем или осем, тя не е сигурна, казва Ричард Гоуан, експерт по ООН в Европейския съвет за външни отношения.

Дори ако Георгиева влезе късно в надпреварата, тя все още може да се сблъска с ветото на Русия. Тя в края на краищата е член на европейската комисия, която в момента налага санкции на Москва.

Възможното гласуване на петте постоянни страни-членки в състезанието за Генерален секретар е разменна монета на една маса, където съперничеството в Сирия, Украйна и други конфликти е посредник. Отровната атмосфера в Съвета може да се превърне в продължителна борба, в която най-квалифицираните кандидати стават жертва, което отваря пътя за по-неясен претендент.

Възможно е, твърди Гоуан, петте постоянни членки да погребат своите различия моментално, за да защитят общата си привилегия. Ако това не се случи, ще се отвори пътя за по-широка възможност на страните членки да играят по-голяма роля в Общото събрание, за да се реши безизходицата на Съвета на сигурност.

„При всички геополитически различия, логиката на контрола от страна на петте постоянни членки означава, че те все още могат да се договорят. Р5 са малко разтревожени от голямата прозрачност на състезанието“, каза той. „Тяхното мнение е, че Общото събрание вече се е позабавлявало и е време да се върне в своето поле на дейност.“

Напречните течения в геополитическата борба и балканските политически интриги означават, че нищо не е решено до последния момент. По тази причина кандидатите с незначителни резултати при последното гласуване остават в състезанието поне до цветното гласуване през октомври.

 ________________________________

1. „сламено“ е проучване на общественото мнение, провеждано по опростена схема и непредставителни извадки, като не се има предвид въздействието на много фактори, което намалява качеството на получената информация. Създател на термина е Джон Селдън (1584-1654). (бел. пр.)