Вземете накуп цялата му предизборна реторика, коментари в Тwitter и решения за назначения и ще добиете представа за външната политика на САЩ при Доналд Тръмп. Новоизбраният президент последователно показва, че иска да се сдобри с Русия и да действа твърдо към Китай. Но това отразява едно почти назадничаво виждане за света. Китай до голяма степен се чувства удобно с предвожданата от САЩ международна система. Русия се опитва да я събори, пише Фарид Закария във „Вашингтон пост“.

Има ирония в това, че Мит Ромни е обмислян за държавен секретар тъкмо в момент, когато се потвърждава негова ключова външнополитическа оценка. Както е известно, през 2012 г. Ромни каза, че Русия е „геополитически враг номер едно“ на Съединените щати. Президентът Обама се присмя на това твърдение, а други, включително аз, мислеха, че то е преувеличение. Ние сгрешихме; Ромни беше прав.

Обосновката на Обама срещу позицията на Ромни беше, че Русия е „регионална сила“, която е в икономически упадък. Това я превръщаше в напаст, но не и в сериозна световна заплаха. Това е точен прочит на положението на Русия, което само се влошава от 2012 г. Икономиката на страната всъщност се свива през последните две години. Списание „Икономист“ посочва, че през изминалото десетилетие държавните разходи са се увеличили от 35 процента от брутния вътрешен продукт до смайващите 70 процента. Рублата се срива. Суверенният дълг на страната сега е оценяван като „боклук“ от рейтинговата агенция „Мудис“.

Но при президента Владимир Путин Русия намира начин да се утвърди в геополитически план въпреки икономическите си слабости. Тя прави това, ефективно използвайки силните страни, които има, като своята все още страховита армия и разузнавателни служби, както и ветото си в Съвета за сигурност на ООН. Най-амбициозно и разрушително е това, че тя намира начин сериозно да упражнява силата си, като използва средства за кибервойна.

Сега добиваме по-пълна картина за това как Русия използва силата си – това започна преди години с операции в самата Русия, после в Грузия, Украйна, Полша, Германия и други европейски страни, а накрая в Съединените щати по време на последната президентска кампания. При всеки случай Москва направляваше стратегия, включваща пълен спектър от средства, в това число хакерство, тролване, фалшиви новини и контраразузнаване с цел да дискредитира набелязани политици, да се намесва в кампании и да оказва влияние върху избори. Тези методи понякога се прилагат заедно с по-традиционна военна сила, както в Украйна и Грузия.

Наблюдавайки операциите на Русия през последните три години, бившият върховен главнокомандващ на НАТО генерал Филип Брийдлав отбеляза това лято, че засилващите се настъпателни действия на Москва „са с такъв обхват и сложност, какъвто (европейският) континент не е виждал от края на Втората световна война“.

За разлика от нея Китай е икономическа свръхсила. Въпреки значително забавения растеж той вече е най-голямата икономика в света според някои критерии. През 1990 г. брутният вътрешен продукт на Китай съставляваше по-малко от 2 процента от световния; днес той е 15 процента (почти 10 пъти по-голям от дела на Русия).

Според Стокхолмския институт за изследване на международния мир Китай харчи 215 милиарда долара за своята армия – около три пъти повече от бюджета за отбрана на Русия. А чуждестранните му резерви са над 3 трилиона долара – около осем пъти по-големи от тези на Русия. Доналд Тръмп заяви в съобщение в Тwitter този месец, че е приел обаждане от президента на Тайван, защото страната купува стоки за милиарди долари от Съединените щати. Ако това е мерилото, трябва да се отбележи, че миналата година Китай е купил от Съединените щати стоки и услуги за 162 милиарда долара – около четири пъти повече от Тайван.

Много хора предполагаха, че при този огромен силов арсенал Китай ще започне да се утвърждава в геополитически план. И той го прави, особено в Югоизточна Азия. Но Китай се превръща и в сила на статуквото, която се чувства удобно в света, в който забогатява, и внимава да не преобърне глобалната система, в която сега се интегрира.

А макар Тръмп да не престава да обвинява Китай, че обезценява валутата си, през последната година Пекин се опитва да прави обратното. Китай харчи десетки милиарди долари, за да укрепи юана, така че той да бъде смятан за стабилна и жизнеспособна международна резервна валута.

Независимо дали става въпрос за климатични промени или мироопазване, през последните години Китай има желание да играе по-конструктивна роля от когато и да било преди. Той също така има много по-големи възможности да участва в асиметрични нападения с използване на кибероперации от Русия. И усилено прилага тези тактики във военен и икономически шпионаж. Но досега не е участвал в нещо толкова дестабилизиращо, колкото усилията на Русия да подкопае западния демократичен ред.

Трябва да се има предвид, че Китай има по начало благоприятно мнение за света през последните две десетилетия, след като забогатя и увеличи силата си в този период. За разлика от него Путин смята, че краят на съветския комунизъм през 1989 г. е бил „най-голямата политическа катастрофа на 20 век“ и че оттогава Русия е унижавана.

Изглежда, че неговата цел е да преобърне създадения от САЩ международен ред, дори това да означава хаос.

Въпросът е защо му е на един новоизбран американски президент да помага на Москва да постигне тази цел?