Ако искаш да оправиш проблемите, кандидатирай се за кмет. Така премиерът Бойко Борисов отговори на въпрос на студент от Тетевен по време на днешната си лекция в УНСС на тема „България, Балканите, Европа и светът“.

Борисов намери това решение, след като студентът изрази мнение, че в България властва едно статукво, което не може да бъде помръднато. Той даде пример и по любимата на Борисов тема – магистралите, като каза, че е абсурд това, което се случва с АМ „Хемус“ и като цяло неравностите и дупките по пътищата ни. Ако за Олимпиадата в Гърция беше готова АМ „Струма“, щеше да е различно, сега полагаме усилия за АМ „Хемус“, отговори лидерът на ГЕРБ. Да, чак след като загина жена в тунела „Витиня“, отвърна студентът, припомняйки случая, при който падна осветително тяло върху движеща се кола.

В този ред на мисли Бойко Борисов видя като причина за множеството катастрофи в България и това, че сега минавали три пъти повече ТИР-ове. Като цяло Борисов изпрати куп противоречиви сигнали по време на лекция си.

Той обхвана по крайно своеобразен начин всички международни теми, които засягат България и ЕС. За втори път, публично, след срещата си с Жан-Клод Юнкер за българското председателство в Брюксел, Борисов разкритикува европейските лидери за пасивността им по отношение на войната в Сирия и мигрантската криза, като не пропусна да опита да смекчи тона в свой стил – моите уважения. Той настоя, че Европа е пасивна в казуса за Сирия, не участва в преговорите, а само търпи пасивите.

„С цялото ми уважение и към САЩ, и към Русия, и към Турция, и към Иран, но бежанците идват в Европа. И когато се решават такива въпроси, там трябва да има европейски лидери“, заяви Борисов. „След като се събират те да го решават, това означава, че и те го предизвикват. Кой предизвиква войните? Ние ли отиваме да се бием там? В Европа сме длъжни да си проведем разговор. Нашите ЕС лидери трябва да си дадат много добре сметка, че ние не можем да продължаваме да сме пасивни. Ще бъдат така добри да се съобразяват с Европа“, заяви още Борисов.

Относно нашето председателство на ЕС, министър-председателят каза, че то не означавало, че ние ще управляваме ЕС. И моментално настоя, че „в Шенген има държави, които просто нямат място там“. По мнението на Борисов, в скоро време Шенген ще се преправи и няма да е в този вид, в който е сега. „Трябва да се спазват Минските споразумения. Въпреки натиска, последния Европески съвет не потвърди санкциите срещу Иран. Нашите двустранни отношения, които имаме с Китай, Турция, Иран, Русия – работим“, заяви още Борисов. Премиерът не пропусна и темата за членството на Турция. „Турция трябва да е стратегически партньор и в ЕС, и в НАТО.

Разбира се, за членство не става въпрос. Но от волята на Еродган зависят 3 млн. бежанци. Затова не трябва да се подаваме на емоции, а да търсим прагматични решения“, коментира българският премиер. Той заяви и че е получавал забележки от колегите си в Брюксел за позицията си, че „ЕС не трябва да се гради вътре – с вътрешни граници, а трябва да се загради отвън“. От темата „европейско членство“, Борисов преля в темата „НАТО“.

Премиерът отново изтъка ролята си в международната дипломация, казвайки, че бил поставял въпроса защо Турция е в НАТО, като има такова недоверие към Ердоган на Запад, но не пропусна да добави, че турската армия е най-голямата в Европа и европейските политици ясно трябвало да си дават сметка за това. Лидерът на ГЕРБ не пропусна да отправи критика към ЕС и заради борбата с климатичните промени.

Според Борисов, „циклим сега и по климатичните споразумения“, след като „ги напусна и президента Тръмп“, но моментално след това премиерът добави: „За кой не е факт, че природата страда от брутална човешка намеса?“, без да уточнява каква е гледната точка специално на Тръмп. Балканите Борисов включи темата за членството на балканските държави от гледна точка на Brexit, като изрично предупреди, че трябва да има европейска перспектива за Балканите, защото иначе „джихадисти ще се явят повече, повече емисари и тогава е най-лесно за мафията да цъфти“. Той директно призова да се гледа към раздяла между ЕС и Великобритания без споразумение т.е. без да се иска Лондон да плати за излизането си от Съюза – защото Великобритания била важен съюзник.