Българският премиер Бойко Борисов се е нагърбил със задачата да стопли отношенията между Турция и ЕС, стана ясно след срещата му с германския канцлер Ангела Меркел вчера. „Разговаряхме по темата за Турция – тя е наш съсед. Много негативи се насложиха. Ще положа много усилия за нормализиране на отношенията“, заяви той. Борисов ще се срещне в Анкара с турския президент след 5 дни, предвиден е разговор и с колегата му Бинали Йълдъръм. Денят на визитата 13 юни е специален за нашия министър-председател, тъй като празнува рожден ден. Турция ще е третата страна от юнския „лидерски рейд“ на Борисов, след като във вторник се видя с френския президент Еманюел Макрон, германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер, а в сряда и с Ангела Меркел. Във всичките разговори един от акцентите е бежанската криза.

Борисов се натовари с посредническа мисия между Анкара и Брюксел и миналото лято, само че „възложител“ бе Турция. Случи се след посещение там. Критици го обвиниха, че се изявява като „пощенски гълъб“ на Ердоган, а той отвърна: „Само един идиот може да каже това, и то когато европейските лидери търсят варианти за успокояване на ситуацията в Турция“. И определи изявите си като висша дипломация.

След срещата между Борисов и Меркел стана ясно, че един от акцентите в българското европредседателство догодина ще е интеграцията на Западните Балкани. Това е втората важна външнополитическа задача, която се очертава пред нашия премиер. „Благодарение на своето географско положение и предстоящото си председателство на Европейския съюз през следващата година България би могла да направи много неща, с които да подпомогнем Балканите. Това съвпада и с плановете на Берлин. Искаме да дадем европейска перспектива на обикновените хора. Моторите на ЕС – Германия и Франция – ще ни окажат необходимата подкрепа. Нека се възползваме от нашето председателство в подкрепа на Западните Балкани“, заяви Борисов.

Подкрепи го и Меркел: „Говорихме за това каква е ситуацията от гледна точка на България, тъй като тя, от една страна, граничи със Западните Балкани и има голям интерес от стабилност. Говорихме за т. нар. Берлински процес в Триест. Важно е да дадем визия за надежда, за перспектива на тези страни, да ги подкрепим, тъй като има други геополитически актьори, които също са заинтересовани да имат добри отношения с тях. Ние искаме много ясно да се разбере, че нашето отношение към перспективата на тези страни остава непроменено“.

Малко по-рано вестник „Вечерни новости“ писа, че европейската помощ за региона се изразява в план, наречен „Берлин плюс“, чрез който ще се осъществяват инвестиции. Парите ще са от Европейската икономическа зона и Европейската асоциация за свободна търговия.

Меркел и Борисов разговаряха и за българската граница. „Благодаря на България за решителната работа по охраната. България е подобрила пазенето й, въпреки че страната не е в Шенгенското пространство. Мисля, че България е положила големи усилия“, заяви германският канцлер. Борисов се зарадва на хвалбите, но му се наложи да бъде по-конкретен: „Запознах канцлера и с това, че при смяната на правителствата имаше забавяне с обществените поръчки. Тези 160 млн. евро, които бяха отпуснати в Братислава, все още спазвайки всичките законови процедури, не са влезли в употреба. Но ние ще имаме най-надеждната граница“. От думите му се разбра, че обществените поръчки касаят осигуряване на термокамери, видеонаблюдение, джипове и друга техника. А на въпрос на bTV за критиките на българската опозиция, че границата не се пази надеждно, Борисов отговори в добре познатия си цветист стил: „И от Алкатраз са бягали затворници! Берлинската стена не спря хората да бягат въпреки добрата охрана от Източна Германия!“. Всъщност от прочутия американски остров-затвор (вече музей) са избягали едва двама души, които после потъват в неизвестност.