Току-що долетя новината, че премиерът Борисов е отменил една от най-важните обществени поръчки – собственото си убийство! И докато се чудихме дали това е най-новият виц, министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова официално потвърди, че заплахата срещу шефа на българското правителство е предотвратена. Как се е случило това храбро деяние не стана ясно, но всички си отдъхнахме с облекчение и зачакахме следващите подвизи на героичните служители в МВР.

За зла участ вместо бате Бойко неизвестни извършители погубиха живота на един палестинец, живял повече от 20 години в нашата страна с наивната надежда, че е намерил сигурно убежище от преследващите го агенти на израелското разузнаване. Два дни преди тази трагедия с непредвидими последици нашият премиер се прегръщаше почти любовно с израелския си колега и го наричаше брат и най-близък приятел. Съвсем по братски в София го очакваше забележителен подарък – тялото на убития борец срещу еврейската окупация на Палестина.

„Восток – дело тонкое“. Тази култова реплика от руския филм „Бялото слънце на пустинята“ трудно се осъзнава от нароилите се напоследък анализатори и експерти по проблемите на Близкия изток – една от най-горещите точки на нашата планета. И вместо да се огради с истински познавачи на тази „тънка материя“, българското правителство „маа гащи“ като слон в стъкларски магазин и пропилява всички досегашни постижения на нашата дипломация в арабския свят.

Балансът между воюващите с десетилетия Израел и Палестина е свещено правило и за най-тъпия и начинаещ политик или дипломат, захванал се да контактува с представителите на тези две враждуващи страни. Самият Бойко Борисов го заяви ясно и високо при посещението си в Йерусалим, но както се казва в Библията: Не думите са толкова важни, отколкото делата.

Израел вече за втори път ни изпързаля и нанася сериозни щети на българската национална сигурност. Спомняте си, уважаеми читатели, за кървавия атентат на летището в Сарафово, когато Тел Авив принуди Цветан Цветанов да хвърли вината върху шиитската организация „Хизбула“, участваща активно в политическия живот на Ливан и обявена от израелското правителство за терористична организация. Без каквито и да е доказателства България грубо се намеси на страната на еврейските тайни служби и автоматично се самоопредели като евентуална мишена за отмъстителите от военното крило на „Хизбула“.

Палестинци, живеещи отдавна в България, заявиха в телевизионния ефир, че все по-често срещат по улиците на София и други български градове бивши служители на Мосад, заселващи се у нас след пенсионирането си от израелските спецслужби. „Ако ние почнем да отмъщаваме за убийството на нашия сънародник Омар Наиф, намерил смъртта си в палестинското посолство, България може да пламне от жестоки терористични акции“, заяви Ибрахим Догмуш, според когото смъртта на техния човек е дело на Мосад. И така – вместо да изпише вежди, нашият премиер е напът да „извади очите“ на задължителния баланс в отношенията на България с Израел и Палестина.

Дипломатическият терен в това направление е изключително деликатен и когато Бойко Борисов е заявил на Нетаняху в Йерусалим, че процедурата по екстрадирането на Омар Наиф от нашата страна ще изисква по-дълъг период от време, евреите веднага са решили да „ускорят“ този акт и да поставят българското правителство в изключително неудобна и опасна позиция.

Протести и митинги по повод смъртта на палестинеца вече набират скорост в Близкия изток и Европа. Експерти напомнят, че българските власти използват двоен стандарт във връзка с екстрадирането на чужди граждани, преследвани от органите на техните държави. Наскоро отказахме да предадем на Русия издирван престъпник, укриващ се във Франция и арестуван у нас по поръчка на руската прокуратура.

По-паметливите от нас не са забравили как преди години тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов арестува яхтата на прочутия турски мафиот Яхия Демирел (племенник на покойния вече президент Сюлейман Демирел), издирван от властите на Анкара за крупни престъпления, свързани с контрабанда и трафик на забранени стоки. Кратката среща на господин Борисов с прочутия бандит бе последвана от внезапното отплаване в неизвестна посока на „арестуваната“ яхта и от гнева на останалите с пръст в устата преследвачи на президентския племенник.

Заядливите турски медии съобщиха тогава и за някакви 100 000 евро, изчезнали мистериозно от каютата на контрабандиста Демирел, но техните злостни внушения, че българските власти са „намазали“ подходящо от този скандал, останаха извън полезрението на иначе чевръстите криминални репортери у нас. Бойко Борисов обеща преди дни на обичащите го репортери (иначе няма места в правителствения самолет), че до 20 дни се очакват нови компромати относно героичната му персона. Скромно посочи, че самоотвержената му борба срещу местната олигархия го определя като мишена № 1 за наши и чужди душмани. „Готвя се за война, ние вече сме във война“, стресна той заобикалящите го абдали с камери и микрофони и побърза да се самоопредели едва ли не за духовен водач, живеещ в мир със себе си и любимата партия.

Друг един доскоро голям приятел на нашия премиер, господин Реджеп Ердоган, президент на съседна Турция, заяви преди дни, че страната му има пълното право да осъществява военни операции в чужбина срещу терористични организации, създаващи опасности за Високата порта. Ердоган очевидно фиксира евентуална турска инвазия в Сирия, но ако се замислим по-дълбоко, не е изключено турски командоси в скоро време да довтасат и у нас, за да търсят врагове на неоосманските власти в Анкара.

След като разбрахме за „оня списък“ с близо 200 нежелани за Турция персони от ръководството и актива на ДПС, нищо чудно в най-скоро време срещу България да започне операция „Заеко, бягай!“ и десетки хиляди мигранти да плъзнат на родна земя, подгонени от дълбочинните стратези на Ахмед Давутоглу.

Спасението от настъпващия срещу България Ориент може би е в официалното съгласие на българското правителство да обяви нашата държава за „свободна територия“ на всички чужди шпионски служби, които ще оперират без каквито и да е забрани и опасения както в София, така и в смесените райони. По този начин ще смъкнем от гърба на управляващите ни политици всяка една отговорност по отношение на международните връзки на Република България.

Отдавна забравената детска игра „прескочи кобила“ ще се превърне в емблема на и без това наводнилите нашата територия чуждестранни джеймсбондовци, а може да помислим и за съответните парични такси за използването по най-ефективен начин на българската земя от световния шпионаж.
Филмовата студия „Бояна“, която е собственост на израелски предприемачи и непрекъснато бълва екшъни в прослава на Юдо-Саксонския модел за управление на света, също може да бъде привлечена в рекламирането на България като най-доброто място за пребиваване на чужди шпиони.

Министърът на туризма Ангелкова все още не се е усетила за този привлекателен „бранд“ за нейното ведомство и затова й подаряваме идеята да се бори за развитието на шпионския туризъм или туристическия шпионаж в нашето китно Отечество. На времето Виена, Бейрут, Истанбул и Белград се прочуха като градове мечта за чуждите агенти. Време е и София да намаже от състоянието на безсилие, с което нашите органи се отнасят към своите външни колеги. Току-виж следващият филм за Джеймс Бонд хареса нашите не само природни забележителности, но и навалицата от шпиони на българска територия, които могат да играят себе си в новата продукция за легендарния офицер на Н. В. английската кралица.

Задължително в актьорския състав или най-малко в миманса трябва да бъдат включени и нашите герои на „тихия фронт“ в лицето на неуморимия български Батман бате Бойко, както и верният му адютант Цецо Сигурния, многократно награждаван по света и у нас за неизброимите му успехи в борбата срещу душманите на западната цивилизация.

А докато си играем на „стражари и апаши“, нищо чудно улиците на все още мирните български градове да се превърнат в бойно поле и на световния тероризъм и естествен декор на трагедиите, които наблюдаваме днес в Сирия, Турция и Близкия изток.

Защото Ориентът наистина е „тънка работа“ и с нея не трябва да се заиграват лаици и пишман познавачи, с които са обраснали не само политическите централи и държавните институции, но и комичния отбор от аджамийски медии, замърсяващи публичното пространство с невероятни измишльотини по отношение на сложните геополитически процеси в близост до нашите граници.