Повишава се оптимизмът за развитието на икономиката, доверието във властта бележи спад. Това показва проучване на социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. Песимизмът продължава да преобладава, но и оптимизмът си пробива път, показват данните на анализаторите. Това са част от изводите от традиционното ежемесечно изследване Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимо от външно финансиране. Изследването е проведено между 6 и 13 юли сред 765 души в цялата страна чрез пряко интервю.
Доверие във властта
В сравнение с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната положителна инерция, сега стойностите на доверие във властта влизат в нормално, т.е. по-негативно русло.
Вероятно, множеството скандали, споходили управляващите през изминалите месеци, допринасят за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за парламента остават в малко по-високи стойности в сравнение с предходните години. Доверието в парламента към юли е 24%, след като месец по-рано бе достигнало до 28%, отчитат от „Галъп интернешънъл“. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 г. Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности – в този месец е 67%, а в предишния бе дори 61%, след като в последните няколко години рядко е било под 70%. Наличието на ярка опозиция мобилизира и „лагера“ на привържениците на управляващите. Това е и едно от обстоятелствата, които правят възможно парламентът да отбелязва по-благоприятни стойности, дори и при наличието на постоянни скандали.
Доверието в правителството е 32%, недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо.
И тук традиционната за всяка власт положителна тенденция около изборите е изместена от нов етап, в който масовото мнение вече няма да оценява просто факта, че се е съставило правителство, а ще оценява как то се справя. Това е картината на масовите нагласи в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото правителство.
Очаквания за икономическото развитие
Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока – вероятно заради обективни икономически процеси, но и заради усещането за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва влияние. Индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на основните стоки са разсеяни.
В началото на април имаше скок в очакванията за повишаване на цените на основните стоки – тогава се появи анонсът, че цените на комунални услуги ще се повишават. През летния сезон обаче има успокояване в това отношение.
През лятото усещането на 62% от българите е, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца. 23% смятат, че ще останат същите, а 2% – че ще намаляват. Само преди три месеца обаче 78% очакваха ръст в цените, а само 13% смятаха, че те ще се запазят на същите нива.
Материалните очаквания и оценки на българите се влияят от икономиката, но личи и ясно влияние на политическата динамика. Това се вижда и в цялостните очаквания за икономиката на страната. В края на мандатите обикновено се натрупват отрицателни оценки – например в края на мандата „Станишев“, в края на първия мандат на Борисов и т.н.
Сега негативните очаквания за икономиката на страната остават чувствителни, но като цяло негативизмът спада в последните години – от 47% преди две години до 28% сега очакват влошаване на общото икономическо положение на страната. 39% очакват положението да остане същото, а 15% – да се подобри. Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие. Спадат и очакванията за безработица. През юли 41% очакват тя да остане същата, 26% – да расте, а 11% да намалява. Тези 26% са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77%, през 2011 г. – 58%, през 2015 г. – 43% и т.н.
