Водещ, БНТ: Достатъчно адекватно ли реагират европейските лидери – и българските в частност (на бежанската криза)…?

Д-р Николай Михайлов, православен психиатър, мислител, бивш костовист: Вижте какво. Не само, че е неадекватно, не само, че е закъсняла (реакцията), но тя е в някакъв смисъл паническа. Даже бих казал – отчаяна. Ще кажа какво имам предвид. Първо, тази криза е произведена от американския интервенционизъм в Близкия изток. Това са руинирани държави. Напълно руинирани. Говоря за Сирия, Ирак, Либия. Вероятно, ако този гигант с пилешки мозък е могъл да предвиди какво ще следва, би могъл да си даде сметка за тази картина, която сега трябва да наблюдаваме като европейска криза, в строг смисъл.

Но мисля си, че производството на хаос произвежда емигрантски кризи. Устремеността на тези обезкоренени хора от голяма заплаха към Европа е продиктувана, както от бягството от непосредствената заплаха на войната, така и то представлява бягство към обетованата земя на консумативния рай. Малко или повече. В периферията на този рай, но все пак в рая, тъй да се каже. Това усложнява мотивацията на това преселение. Това преселение е едновременно бягство “от” и бягство “към”. Няма никакви гаранции, априорни граници на бежанска вълна. Която по думите на Могерини (“външния министър” на ЕС – б.р.) ще бъде основен ангажимент за управление на европейския политически елит през следващите години.

Това означава тука преобръщане на идеята за жертвта в някакъв смисъл. Бежанците сега в нашата перцепция са жертва. Утре Европа ще бъде жертва. Тя вече е потенциална жертва, защото губи собствения си идентитет. Губи себе си самата в перспектива. Това е много голямата тревога. Това, че европейските лидери не могат да се справят, означава слабост на лидерството и слабост на въображението. Европейските лидери са в клопката на своите на къснолиберални предразсъдъци, които имат и добра страна, доколкото са хуманитарно-чувствителни. От друга страна, не могат да мислят реалистично и рязко, защото се боят.

В-щ: Да се върнем от Стария континент конкретно у нас… Има ли опасност това каналджийство да се превърне в сериозен бизнес в България?

НМ: Ами вижте, пак ще повторя, че като проследим силуетите на тези бежанци – типичният бежанец е млад мъж в американски панталони, със смартфон в ръка. Във всеки случай силуетът му е на един американизиран в желанието му човек. Това е човек обезкоренен, изтръгнат от собствената си култура. Над него няма надлична общностна свързаност, принадлежност към културна, религиозна и прочие традиция. Той е в тоя смисъл е индивидуалист, кандидат за консумативно осъществяване. Това означава, че той следва желанието си. Което в идеологията на консумеризма е свято. А отказът е недопустим. Това са две догматически положения на тази консумативна фаза на новоевропейския либерализъм. При това положение веднага се откриват и сводници на желанието. Такива, които ще поемат желаещите. В тесен смисъл на думата – емигрантски маси да осъществят целите на това желание. Те ще ги натоварят, ще ги лъжат, ще ги развеждат, ще експлоатират тяхната тяга към обетованата земя на европейския Ханаан. Това е пазар на предлагане и на търсене и представлява една тежка патология, близка до трафика на жени и на наркотици. Защото и в желанието в такъв консумативен тип има нещо наркотично, да знаете.

…Две неща се съдържат в този бежански поток като много трудна, много голяма опасност. Това е оръжието на експлозива; и оръжието – малко грубо казано – на утробата, на демографския взрив. Това означава, че Европа трябва да избере собствения си интерес, верността към своята културна традиция. Тя трябва да се реши на самозащита през една политика на ограниченията, която ще ревизира нещо от доктрината за отворено общество без уговорки. Това са неща, които поставят под голям въпрос либералните предразсъдъци.