“Гледам с каква радост Борисов и Радев прегръщат Макрон и изтръпвам. Френският президент не е довтасал тук, за да яде калкан в Евксиноград, а за да защити интересите на френските синдикати като опраска няколко десетки хиляди български работници – шофьори в международните превози.

Френските синдикати ронят крокодилски сълзи, тъй като западни фирми отварят клонове в България и наемат българи да карат техни камиони на заплати, които са относително ниски за Франция или Германия, но повече от солидни за България – от 2000-2500 евро нагоре. Съответно, френските работници-готованци си губят работата и бучат на синдикалните лидери.

Синдикалните лидери отиват при Макрон, плашат го със стачки и го пращат в България и Румъния да ни опраска. Разбира се, неслучайно френският е езикът на дипломацията – опраскването на българските работници е пакетирано в толкова благозвучни думички (социална справедливост, социален дъмпинг, дъра-бъра), че чак на самите български бачкатори ще им се прииска да гушнат Макрон – барем им вдигнат заплатите на 8 000 евро.

Да, ама не – ще останат без заплати, но с утешението, че поне президент и премиер са се гушкали с Макрон. Дано поне френската президентша пусне някоя снимка от Черноморието в Инстаграм и зариби малко френски туристи – да не сме съвсем в г*з от цялата робота”.

(Правописът и пунктуацията са запазени автентични.)