Голяма беля си взе премиерът Бойко Борисов с еврокомисарката Кристалина Георгиева и ще пати още, защото не се научи как се работи с еврокомисари. Неговата способност да трупа грешки създаде българска школа в брюкселския фолклор. Зрелището „България праща еврокомисар“ се изпълнява поне по два пъти във всяка еврокомисия, откакто неговият глас има значение за формирането й.

България доказа в Европа, че рано или късно се явява на поправителен изпит в Брюксел заради кадровика Борисов, защото от дългата резервна скамейка на ГЕРБ с „дялани камъни“ избира все нещо недодялано. През първия си премиерски мандат се яви на поправка прекалено рано заради некачествената кандидатура на Румяна Желева, а през втория си мандат твърде късно разбра, че се е оставил да го разиграва една международна кариеристка, която най-малко мисли за интересите на България. Сега правителството е изправено пред двойна задача, за да спаси преди всичко образа на ръководителя си, който никога не поема отговорност за своите грешки: първо, да замете гафа с оставката на Кристалина Георгиева и да го представи като повод за национална гордост; второ, да намери кандидат за еврокомисар, който да получи нещо повече от символичен пост, както стана след провала на Желева.

Борисов заяви в неделя, че няма да бърза, защото Георгиева имала още два месеца преди да напусне Еврокомисията, но още на другия ден се обади на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да го пита какъв ресор би предложил на България, за да му търси подходящ човек. Нашата комисарка, която се видя принудена да слезе от най-високата позиция в Европа, предлагана досега на България, се изложи пред света с нелепата си амбиция да оглави и ООН. Така нанесе двойна вреда, защото заради нея държавата дълго няма да има лице да кандидатства за такива престижни постове. С внезапното си излизане в едномесечен отпуск заради кандидатурата си в ООН и с двата си довършителни месеца за опаковане на багажа си в централата „Берлемон“ Георгиева убеди Юнкер, че спокойно може да се оправя и без български комисар.

Германия като най-голям донор в бюджета на ЕС с радост прие допълнителното натоварване на своя комисар за дигиталната икономика Гюнтер Йотингер. Той ще контролира и бюджетния ресор на ЕК, който бе изоставен от нашата комисарка във възлов момент – когато се прави междинен преглед на изпълнението на многогодишната финансова рамка на ЕС (2014-2020 г.) и когато се пише бюджетът за 2017 г.

„Няма система за наследственост, т.е. нова българска кандидатура със сигурност не получава автоматично същия портфейл. Ще бъде много трудно, но според мен трябва да стои като задача да се съхрани и запази портфейлът, който имаше г-жа Георгиева – това е, от една страна, вицепрезидентското място плюс бюджет – и вероятно една от най-отговорните позиции“, заяви вчера пред Би Ти Ви вицепремиерът Томислав Дончев. Ясно е, че правителството вече се е примирило със загубата на ресора. За да не признае провала си, премиерът Борисов изпреварващо успокои обществото, че Георгиева вече си е свършила работата за България и сега отива на друго място с не по-малко отговорна работа, за да върши нови добрини за родината си. Рано е да се гадае каква ще е ползата от измислената специално заради Георгиева длъжност в Световната банка, но връщането й там, откъдето се появи за първи път в българското публично пространство, обещава поне една полза – ще ни помогне да я забравим, защото ще загуби публичност.

Така няма да се занимаваме повече с нейните прекомерни прищевки, а ще можем да се фокусираме изцяло върху премиера Борисов, който носи отговорност както за нейните интриги, в които се остави да бъде забъркан, така и за последиците от безславното сдаване на възловия пост в ЕК. По всичко личи, че неговото лутане в европейските коридори продължава, въпреки че вече утъпка магистрала от София до Брюксел с честите си пътувания. Той така и не разбра за какво служат комисарите и продължава да си мисли, че чрез тях всяка страна праща свой лобист в ЕК. В клетвата им при встъпване в длъжност пет пъти се казва с различни думи, че не обслужват своята държава, а интересите на общността. Но Борисов не се интересува от празни приказки. За него са важни фактите и не се стеснява да злепоставя на висок глас себе си, българския представител в ЕК и собствената си държава. Ето дадения от него модел на европейско мислене: „Знаете, от 12 милиарда (евро) бюджетът на България стана 15 милиарда следващите години, така че тя (Георгиева) изпълни ролята си по бюджетирането. Сега ни трябва някой, който в сферите – дали екология, дали регионално развитие – там, където България най-много има нужда, ако можем там да се преборим“.

Едва ли друг правителствен ръководител би признал така грубо, че националният еврокомисар дърпа чергата към своята държава. С подобни думи Борисов предупреждава другите държави: Внимавайте какъв ресор давате на българския комисар!

Ако Георгиева е държала в зависимост Борисов чрез бюджета на ЕС (на него му го пускат, на други премиери го спират) и ако бюджетният контрол е бил така натъкмен, че България да изглежда най-непорочна (през последната година не са открити никакви нарушения в харченето), можем да си обясним защо е бил така склонен да изпълнява желанията й. Изявлението му идва в много неподходящ момент, защото някои държави недоволстват от бюджетната политика на ЕК. Последния камък по стъклата на „Берлемон“ хвърли румънският премиер Дачан Чолош (бивш еврокомисар), който бе цитиран вчера от британския „Дейли експрес“. Според него ЕС иска милиарди евро от страните членки, вместо да се опитва да ги печели сам. Той заплаши, че страната му ще преразгледа размера на средствата, които внася в съюза, и се присъедини към искането на италианския премиер Матео Ренци за ревизия на бюджетната практика в ЕС. Чолош заяви: „Нашата идея е да предприемем краткосрочни мерки за незабавни резултати, да вдъхнем на гражданите доверие, че независимото (от правителствено влияние – бел. ред.) управление може да доведе до резултати“. Като „бистришки тигър“ Борисов му вдигна такава удобна топка, че няма как да не я забие във вратата на ЕК.

Нещо повече, без да се замисли, че след излизането на Кристалина Георгиева няма да се съставя нова Еврокомисия, а ще се попълва сега действащата, нашият премиер се засили да избира ресор, който най-добре би обслужил България. Той заяви, че би се задоволил с вече заетите ресори екология и регионална политика, без да се интересува чии комисари ги управляват. Ако екологията е поверена на комисаря Кармену Вела от остров Малта, регионалното развитие се контролира от румънската еврокомисарка Корина Крецу. Нито едната, нито другата държава биха погледнали с добро око на Борисовата претенция. Малта съчетава екологията с много важната за нея политика в рибното стопанство, а Румъния се интересува не по-малко от България от строителството на инфраструктура с бюджета на регионалната политика. Дори да се допусне, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който пише писма със саморъчни сърчица на Борисов, се поддаде отново на чара му („сам договорих зам.-председателски пост“ – ББ), едва ли ще посегне на неовакантен ресор, защото ще създаде впечатление, че нечий комисар не се справя добре и трябва да бъде сменен с по-добър, български.

Затова няма смисъл да се гадае дали вицепремиерът Томислав Дончев, екоминистърката Ивелина Василева или регионалната министърка Лиляна Павлова стават за комисари. Юнкер вероятно ще измисли несъществуващ ресор, както стана през 2007 г. при включването в действащата комисия на Жозе Барозу на първия български еврокомисар Меглена Кунева. Тя оглави ресора за защита на потребителите, който сега е пръснат на различни места (при чехкинята Вера Юрова, която отговаря също за правосъдие и равенство на половете, и при литовеца Витянис Андрюкайтис, отговарящ за здравеопазване и безопасност на храните). Борисов напразно изключи от вероятните кандидати президента Росен Плевнелиев. Може да се окаже, че от кумова срама Брюксел търси не човек за работа, а създава работа за човек с универсални заложби. А какъв по-подходящ от Плевнелиев, който за пет години натрупа опит да не прави нищо. Като пламенен лобист на Кристалина Георгиева той би могъл да изпълни задачата да замете всичко, което тя и Борисов не биха желали да излиза наяве в Брюксел.